Р Е Ш Е Н И Е № 127
Самоков 28 юни 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Павлов
при
участието на секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от
съдията наказателно дело № 710 а н д по описа
за
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от фирма Д.- м.в.2013 ЕООД ЕИК 20....... , срещу наказателно
постановление № 23-001... от 17. 10. 2017 г., издадено от и. д. Директор на Дирекция "Инспекция
по труда" Софийска област, с което на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414,
ал.1 КТ на това търговско дружество жалбоподател, в качеството му на
работодател е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 415 ал 1 от КТ
неизпълнение на предписание.
В подадената жалба се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление и се иска отмяната му по съображения, че в действителност не е
извършено визираното в НП нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се представлява от адвокат м., която пледира за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна се представлява
от юрист Елена Аврамова която взема становище съдът да потвърди атакуваното
наказателно постановление. Счита, че жалбата е неоснователна, нарушението е несъмнено установено, а
административното наказание е правилно определено.
Самоковският районен съд, след като
взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона
преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
На 08. 08.
По делото е приложен в препис
цитирания протокол за извършена проверка изходящ № 170 27152 от 24. 02. 2017
година по описа на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда Дирекция „
Инспекция по труда ИТ” Софийска област
Посоченото неизпълнение на цитираното
задължително предписание с правно основание чл. 319 КТ, вр. чл. 66 ал. 1 т. 5
от КТ е счетено от проверяващата Г.Ц.Г. главен
инспектор при ДИТ – София област за
нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ и съставила за това нарушение АУАН № 23-001...
от 11. 08. 2017 год., в който описала констатациите си за неизпълненото
предписание, цитирала конкретно съдържанието на неизпълненото предписание,
срока за изпълнението му, визирала при описание на нарушението кога е започнал
да тече този срок – 1 март 2017 година когато е получено предписанието, както и
че нарушението е реализирано в първият присъствен ден след изтичането му и не е
отстранено до 11. 08. 2017 година когато е констатирано при проверката.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същото словесно
описание на нарушението от фактическа страна е прието, че с това неизпълнение
на цитираното по-горе задължително за изпълнение предписание търговското
дружество жалбоподател в качеството си на работодател е нарушил чл. 415 ал. 1
от КТ и на това основание на търговското дружество жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв. В
обжалваното наказателно постановление коректно е цитирано и неизпълненото
задължително предписание, а именно „Работодателят да спазва установения
минимален размер на платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни
дни за работниците и служителите със загубена работоспособност 50% и над 50 на
сто, като обезпечава информация относно правото на лицето на платен годишен
отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни (в това число и на лицето С. Х. В.),
съгласно разпоредбата на чл. 319, във връзка с чл. 66 ал. 1 точка 5 КТ.” Това
предписание съдържа и правните основания на които е дадено, като същевременно
поради неизпълнението на това предписание са останали неизпълнени и цитираните
в него разпоредби на чл. 319 КТ вр. чл. 66 ал. 1 т. 5 от КТ което е от
съществено значение за правата на работника посочен в предписанието.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката Г.Ц.Г., които съдът
кредитира, както и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор на С. Х.
В. и допълнителни споразумения към него, Експертно решение № 0606 от заседание
№ 054 от 23. 03. 2015 год. за 66% намалена работоспособност на С. Х. В., АУАН №
23-001... от 11. 08. 2017 год, който е редовно съставен и със законоустановена
в чл. 416 ал. 1 КТ доказателствена сила, при положение че друго не се
установява от доказателствата по делото,
протокол за извършена проверка изх. № 170 27152 от 24. 02. 2017 година
съдържащ в т. 3 неизпълненото предписание с правно основание чл. 319 вр.чл. 66
ал. 1 т. 5 КТ.
Относно посочените фактически
констатации няма противоречия в доказателствения материал.
Без основание жалбоподателят се
позовава на разпореждането с което се спира личната пенсия за инвалидност на С.В.. Това разпореждане на ТП на НОИ София област №
********* от 23. 05. 2017 година препис от което е приложен по делото е за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и именно на това
основания е спряна личната й пенсия заради инвалидност поради общо заболяване.
Това не променя нито процентът на намалена работоспособност на С.В., нито правото й на платен годишен отпуск съобразно чл.
319 от КТ. Процесното предписание с правно основание чл. 319 вр. чл. 66 ал. 1
т. 5 от КТ си остава законосъобразно и доказано неизпълнено от жалбоподателя в
качеството му на работодател.
При служебната проверка за
законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
актосъставителя и административнонаказващия орган. При описанието на
нарушението в АУАН са посочени всички елементи от състава на нарушението.
Наказателното постановление е
издадено от компетентния за това орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно изискванията на чл. 416 КТ. АУАН съдържа
всички реквизити, визирани в чл. 42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на
чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Събраните по делото доказателства
установяват, че търговското дружество жалбоподател, в качеството си на
работодател, представлявано от управителя си М. Х. В. не е изпълнила
задължителното за изпълнение предписание, цитирано по-горе и с правно основание
чл. 319 вр. чл. 66 ал. 1 т. 5 от КТ. Платения
годишен отпуск, е задължителен реквизит на трудовия договор, съгласно чл. 66,
ал. 1, т. 5 КТ. Преди обективиране на предписанието, в трудовия договор на С.В. и допълнителните споразумения към него визираният
отпуск е в нарушение на чл. 319 от КТ, при положение че С.В.
е с 66 % намалена трудоспособност. Това е дало основание за предписанието с
цитираното по-горе съдържание, но и след получаването на това предписание и
след изтичане на срока за изпълнението му същото е останало неизпълнено. С това
работодателят е осъществил нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ. В тази връзка
съдът намира, че несъмнено е осъществено визираното в НП нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ. Това е така, тъй като съгласно цитираната норма "Който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.". От събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че дружеството-работодател, не и изпълнило задължително предписание
на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, дадено с протокол
за извършена проверка , изх. № 17027152 от 24. 02. 217 год.
Настоящият състав, счита, че са спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН при съставяне на АУАН и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН при
издаване на обжалваното НП, като АУАН и НП съдържат всички необходими
реквизити. Същите съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които
то е извършено. В АУАН и НП са посочени фактите чрез които се е осъществило
нарушението и признаците му от обективна страна, както и всички факти от
значение за ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподате
Наложеното на жалбоподателя
административно наказание имуществена санкция за посоченото по-горе нарушение
по чл. 415 ал. 1 от КТ е в минималния, предвиден от закона размер и в
приложимата редакция на закона към датата на извършване на нарушението.
Тъй като се касае за ангажиране на
администартивно-наказателна отговорност на юридическо лице, не следва да се
обсъжда въпросът за субективната страна, тъй като се ангажира обективна
отговорност.
Изводите за доказаност на нарушението
визирано в НП не се променят от показанията на С.В., която
сочи че й е изплатен неизползуван годишен отпуск за допълнителните 6 дни отпуск
представляващ разлика между визираните в трудовия й договор и споразумения към
него 20 дни платен отпуск и полагащите й се по закон най-малко 26 работни дни
платен годишен отпуск. Това какво й е
платено е въпрос между служител и работодател. Същественото е че търговското
дружество жалбоподател не е изпълнило предписанието да спазва установения
минимален размер на платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни
дни за работниците и служителите със загубена работоспособност 50% и над 50 на
сто, като обезпечава информация относно правото на лицето на платен годишен
отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни (в това число и на лицето С. Х. В.),
съгласно разпоредбата на чл. 319, във връзка с чл. 66 ал. 1 точка 5 КТ. От
императивните разпоредби на чл. 319 КТ и чл. 66 ал. 1т. 5 КТ се налага извод,
че изпълнението на това предписание означава работодателят изрично да визира в
трудов договор или допълнително споразумение към трудов договор че лицето С.В., която е с доказано намалена работоспособност 66% има
право на минимум 26 работни дни платен годишен отпуск. Формата за изпълнение на
това предписание е писмена по следните съображения: Формата за действителност
на трудов договор е писмена, полагащият се платен годишен отпуск по силата на
чл. 66 ал. 1 т. 5 от КТ е включен в задължителното съдържание на трудовия
договор с писмена форма за действителност. В тази връзка предписанието е
законосъобразно и на правно основание, предписващо изпълнението на императивни
правни норми както относно размерът на платения годишен отпуск, така и относно
задължението за визирането му от работодателя а именно право на какъв отпуск в
какъв размер има конкретното лице с намалена трудоспособност 55% и над 55 на
сто. В случая С.В. има намалена работоспособност 66%
и както жалбоподателят в качеството си на работодател е задължен в
предписанието това лице с намалена работоспособност С.В.
следва да бъде надлежно информирана за правото й на платен отпуск и неговия
размер не по-малко от 26 работни дни на основание чл. 319 от КТ. По силата на цитираните законови разпоредби
включително и чл. 66 ал. 1 КТ от КТ информацията за това право на платен
годишен отпуск и пълния му размер следва да е в писмена форма и включено в
съдържанието на трудовия договор или допълнително споразумение към такъв
договор. Задължението на жалбоподателя за това в качеството му на работодател
следва директно от закона. За яснота контролните органи от инспекцията по труда
са дали и задължително предписание. Търговското
дружество жалбоподател, както не е изпълнил закона чл. 319 вр. чл. 66 ал. 1 т.
5 КТ, така и не е изпълнил и задължителното предписание и с основание е
санкциониран за нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ. Всяко едно предписание се
изпълнява в съотвествие със закона и от разпоредбите на чл. 319 КТ вр. чл. 66
ал. 1 т. 5 КТ се налага изводът че формата на изпълнение на предписанието е
писмена за действителност и в нарочен, установен от закона документ, а именно
трудов договор или допълнително споразумение към него, анекс, което следва от
чл. 66 ал. 1 т. 5 от КТ. И преди
предписанието жалбоподателят в качеството му на работодател е бил в нарушение
на закона с това че по трудов договор и споразумения към него платеният годишен
отпуск на С.В. е по-малко от 26 работни дни. Към това нарушение на закона към момента на
проверката на 11. 08. 2017 година вече е факт и неизпълненото законосъобразно предписание с
цитираното по-горе съдържание, което е самостоятелно нарушение по чл. 415 ал. 1 КТ.
Процесното нарушение по чл. 415 ал. 1
от КТ е доказано и е продължено за времето от 6. 03. 2017 година първия
присъствен ден след изтичане срока за изпълнение на предписанието до 11 август
2017 година. Касае се за продължено административно нарушение по чл. 415 ал. 1 КТ съставът на което непрекъснато се осъществява в този период, като
бездействието му придава продължен характер.
Не са настъпили основанията по чл.
415в ал. 1 от КТ за да се преквалифицира нарушението по този текст. Преценката
дали от нарушението са произтекли вреди за работника С.В.
е от значение само ако нарушението е отстранено веднага след констатирането му.
Тази предпоставка не е налице и правилно нарушението не е квалифицирано по чл.
415в ал. 1 КТ.
Следва да се отчете, че случаят не
разкрива признаците на маловажен такъв, тъй като характерът на дължимото
съобразно предписанието е от такова естество, че пряко рефлектира върху права
на работника С.В., която има право на най-малко 26
работни дни платен годишен отпуск а в нарушение на закона, в нарушение на чл.
319 КТ вр. чл. 66 ал. 1 т. 5 от КТ
трудовият й договор е със съдържание
накърняващо това нейно право. Това положение е продължило и след изричното
задължително предписание по смисъла на чл. 415 ал. 1 от КТ. Нарушението не е
маловажно. Отделно от това по аргумент от чл. 415в ал. 1 КТ има специална
разпоредба за маловажно нарушение по КТ, предпоставките на която в случая не са
налице. Съдът намира, че конкретното нарушение не съдържа признаци определящи го като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с тези нарушения от този вид, с оглед на които
законът е определил нарушението и санкцията за него. Няма основания за определяне нарушението като
маловажно. Предписанието е не само за спазване на КТ, но и за обезпечаване
информация относно правото на лицето с намалена работоспособност 50% и над 50
на сто на платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни (в това
число и на лицето С. Х. В.), съгласно разпоредбата на чл. 319, във връзка с чл.
66 ал. 1 точка 5 КТ. Неизпълнената разпоредба на чл. 319 КТ и неизпълненото
предписание са съществено значение за правата на работника посочен в
предписанието с 66% намалена работоспособност. Неизпълненото предписание
накърнява това право. При съобразяване чл. 66 ал. 1, т. 5 от КТ липсата на минимум 26 работни дни платен
годишен отпуск в трудовия договор на С.В., както и в
допълнително споразумение към трудовия й договор на практика отрича това право
в нарушение на чл. 319 КТ. При реалното изпълнение на трудов договор за правата
си по този договор работникът счита за
свое право преди всичко това което работодателят му признава от посоченото в
закона. Именно поради това е и разпоредбата на чл. 66 ал. 1 за задължителното
съдържание на трудовия договор включващо в точка 5 и размера
на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени
годишни отпуски. На
практика жалбоподателят с процесното нарушение в качеството си на работодател
отрича правото на ищцата на отпуск по чл. 319 КТ във връзка с чл. 66 ал. 1 КТ,
а именно най-малко 26 работни дни и то признато в писмена форма и включено в съдържанието
на трудовия договор. В конкретния случай това отричане е и въпреки съответното
задължително предписание на инспекцията по труда, което е останало неизпълнено.
Административното нарушение е реално и с характерната му обществена опасност,
без основания за определянето му като маловажно.
Административно-наказващият орган
правилно е определил приложимостта на разпоредбата на чл. 415 ал.1 КТ и наложил
имуществена санкция в минималния въведен в закона размер – 1 500.00 лв., поради
което размерът й не следва и няма основание да се редуцира.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че НП е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно постановление № 23-001... от 17. 10. 2017
г., издадено от Елена Аврамова
изпълняваща длъжността Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
Софийска област, с което на „Д.-м.в.2013” ЕООД ЕИК 20.......
в качеството на работодател е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв.
на основание на чл. 415 ал. 1 от КТ за неизпълнено предписание с правно
основание чл. 319 вр. чл. 66 ал. 1 точка 5 от КТ, съдържащо се в т. 3 от
предписанията в Протокол изх. № 170 27152 от 24. 02. 2017 година за извършена
проверка на 21. 02. 2017 год. на място и на 24. 02 2017 год. по документи в
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр. София, бул. Витоша № 6, ет. 2.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от датата на
получаване от страните на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: