Р
Е Ш Е Н И Е № 71
гр. Разград, 01 юни 2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
с участието на секретаря Ралица Вълчева
като разгледа докладваното от съдията дело № 70 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156,
ал.1 и сл. от ДОПК във вр. с чл.4,
ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Г. Р. П. от
гр.Д. против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗД)
№АУЗД **********-1/20.10.2020г., потвърден Решение №6/ 21.01.2021г. на
Началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Разград.
В жалбата се твърди, че актът е
незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон, тъй като
жалбоподателката не е съсобственик на имота, за който са определени данък върху
недвижими имоти (ДНИ) и таксата за битови отпадъци (ТБО), а собственик на същия
е само Ц. П. С. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорения АУЗД, ведно
със следващите от това законни последици.
Ответникът, чрез своя процесуален
представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я
отхвърли. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и становището
на страните и провери изцяло законосъобразността на атакувания административен акт, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок
от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя е основателна по следните
фактически и правни съображения:
По реда на чл. 14 ЗМДТ с Декларация вх.
№ Р-32385/ 31.05.1998г. Ц. П. С. е декларирала, че е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. Р., ул. *** № *, вх. *, ет. *, ап. *. В последствие
са нанесени корекции в нея и тя е записана като собственик на 3/4 идеални части
от имота, а лицата А. П. П., П. Р. П. и Г. Р. П. като собственици на 1/4
идеални части от него. Този имот е бил предмет на съдебна делба и допуснат при
права 9/12 идеални части за Ц. С. и 1/12 идеални части за останалите трима. С влязло
в сила Решение № 369/30.07.2001 г., постановено по гр. дело № 237/2000 г. по
описа на Разградски районен съд имотът е изнесен на публична продан. Въз основа
на изпълнителен лист, издаден по цитираното по-горе делбено дело, е образувано
изпълнително дело № 246/2003г., по което е насрочена и проведена публична
продан. С Протокол на съдебния изпълнител от 24.02.2004 г. за купувач на имота
е обявена Ц. П. С., която е внесла в
предвидения от закона срок определената ц. от 20 137 лв. и същата била
разпределена на останалите съделители,
сред които и жалбоподателката Г. П. По изпълнителното производство не е
издадено постановление за възлагане на имота, като впоследствие с постановление
от 20.01.2014 г. производството е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК. При
извършена служебна справка в Агенцията по вписванията е установено, че Ц. П. С.
е вписана като собственик на 9/12 идеални части от процесния недвижим имот,
като за останалите 3/12 идеални части липсват отбелязвания.
При тези данни с АУЗД №АУЗД
**********-1/20.10.2020г., издаден от орган по приходите в Община – Разград, за
притежаваната от Г. П. 1/12 идеална част от имота са установени задължения за ДНИ
и ТБО за периода от 2012г. до 2014г. включително, в общ размер на 33.48 лв., от
които главница в размер на 18.23 лв. и лихва от 15.25 лв. Този АУЗД е оспорен
по административен ред пред началника на Отдел „Местни данъци и такси“ в Община
– Разград, който със своето Решение № 6/21.01.2021г. изцяло го е потвърдил и е
оставил без уважение подадената жалба. В мотивите си е посочил, че при липсата
на издадено постановление за възлагане публичната продан на имота не е
довършена, поради което жалбоподателката продължава да е собственичка на 1/12
ид. части от него и се явява данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО.
Оспореният АУЗД е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено процесуално
нарушение.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се
извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В чл. 109,
ал. 1 ДОПК е предвидено, че не се образува производство за установяване на
задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането
на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена
декларация.
За определяне на задължения по ЗМДТ не
се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а
еднократно при придобиване на имот или при промяна на обстоятелства, имащи
значение за определяне на данъка. При липса на промяна в обстоятелствата,
първоначално подадената декларация "замества" декларациите за
следващите календарни години.
В разглеждания случай декларацията по
чл. 14 ЗМДТ е подадена през 1998г. и замества декларациите за следващите
календарни години. Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл за периода от 2012
г. до 2014 г., както следва: за 2012 г. –
на 31.12.2017 г.; за 2013 г. – на 31.12.2018 г. и за 2014 г. – на
31.12.2019 г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се препятства
възможността на органите по приходите да образуват административно производство
и да издават актове, с които се установяват задължения за ДНИ и ТБО. Оспореният
АУЗД е издаден на 20.10.2020г., след като е изтекъл предвиденият преклузивен
срок, което е недопустимо и съставлява съществено нарушение на императивната процесуална
норма на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Това нарушение е самостоятелно отменително
основание по чл. 146, т. 3 АПК. В този смисъл са и Решение № 1909 от
19.02.2016г. по адм. д. № 14499/2015г. на ВАС, VII отделение; Решение № 3009 от
13.03.2017 г. по адм. д. № 5336/2016г. на ВАС, VII отделение и Решение № 3752
от 23.03.2021 г. по адм. д. № 13347/2020 г. на ВАС, I отделение.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 161, ал. 1, пр. 1 ДОПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
направените от нея разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса.
По изложените съображения
Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №АУЗД
**********-1/20.10.2020г., издаден от орган по приходите в Община – Разград,
потвърден с Решение № 6/21.01.2021 г. на Началника на Отдел „Местни данъци и
такси“ в Община – Разград.
ОСЪЖДА Община –
Разград да заплати на Г. Р. П. от гр. Д. сумата от 10 (десет) лева- дължими
деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно
оспорване съгласно чл. 160, ал. 7, изр. 2 ДОПК.
СЪДИЯ
: /п/