Решение по дело №19/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда №1675/16.03.2011г, постановена по н.о.х.д. №613/2010г на Районен съд Р., подсъдимите М. А. Р., С. Ю. М., С. М. М. са признати за виновни в това, че на 02.03.2010 година около 14.30 часа в м. „Боткови ливади”, землището на С. Д., Община Б. в съучастие като съизвършители помежду им и със С. А. С., Ч. използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „ГАЗ-66” с рег. № Е8353ВК, собственост на обв. С. Ю. М. и използване на технически средства /лопата/ направили опит да отнемат чужда движима вещ, която не е била под постоянен надзор – 140.40 метра нефункциониращ съобщителен кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2, негоден за употреба по предназначение, представляващ меден отпадък с тегло 112.32 кг, на обща стойност 842.40 лева, съсобственост на „БТК” Г. С. и И. А. „. С. М. и И. системи” К. МТИТС, С. от владението на законен представител на „БТК” инж. И. И. В. без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, като случая е немаловажен - престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4 пр. І и ІІ от НК, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК, им са наожени на всеки от подсъдимите М. А. Р., С. Ю. М., С. М. М., наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. На основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложеното на подсъдимите М. А. Р., С. Ю. М., С. М. М., за срок от 3 години.

Със същата присъда подсъдимият С. А. С. е признат за виновен в това, че на 02.03.2010 година около 14.30 часа в м. „Б. л.и”, землището на С. Д., Община Б. в съучастие като съизвършител с М. А. Р., С. Ю. М., С. М. М., Ч. използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „ГАЗ-66” с рег. № Е 83-53 ВК, собственост на обв. С. Ю. М. и използване на технически средства /лопата/ направили опит да отнемат чужда движима вещ, която не е била под постоянен надзор – 140.40 метра нефункциониращ съобщителен кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2, негоден за употреба по предназначение, представляващ медец отпадък с тегло 112.32 кг., на обща стойност 842.40 лева, съсобственост на „БТК” Г. С. и И. А. „. С. М. и И. системи” К. МТИТС, С. от владението на законен представител на „БТК” инж. И. И. В. без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, като случая е немаловажен, С. А. С. е извършил деянието при условията на повторност, след като е бил осъждан за друго такова престъпление по НОХД № 150/2005 година по описа на РС – Р. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т. 5 от НК, като на основание сключено и одобрено споразумение от 23.03.2005 година му е било наложено наказание „глоба” - престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4 пр. І и ІІ и т.7 от НК, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 18, ал. 1, пр. І от НК, поради което и на основание по чл. 54, ал. 1 НК, вр. чл. 195, ал.1, т.2 и т.4 пр. І и ІІ и т.7 от НК, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 18, ал. 1, пр. І от НК, е наложено на С. А. С., наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца. На основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимият С. А. С., е отложено за срок от 3 години.

На основание чл. 53, ал.1, б. „а” НК е отнет товарен автомобил марка „ГАЗ – 66” се рег. № Е8353ВК, собственост на подсъдимият С. Ю. М..

Подсъдимите С. А. С., М. А. Р., С. Ю. М. и С. М. М. са осъдени да заплатят солидарно сторените по делото разноски за експертизи в размер на 100 лева.

Недоволни от присъдата, четиримата подсъдими са депозирали Ч. защитника си жалба срещу нея. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, несправедливост на постановената присъда и че същата е постановена при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание лично и Ч. защитниците си, подсъдимите поддържат жалбата. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционния акт като неправилен и незаконосъобразен, като алтернатива отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на О. П. Б. счита жалбата за неоснователна като намира, че районният съд е анализирал всички гласни доказателства, събрани в досъдебното производство и проверени в съдебното следствие. Пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Четиримата подсъдими се познавали. На 02.03.2010г. с товарен автомобил отишли в м. ”Б. л.”, землището на С. Д., на около 1,5 км от селото в посока С. Ю. В посочената местност имало изградена кабелна мрежа, а именно междуселищен кабел Р.- Я. Кабелът бил положен под земята. С помощта на неустановен по делото товарен автомобил започнали да изтеглят нефункциониращ съобщителен кабел тип МКББ 4х4х1.2 + 15х4х1.2. Кабелите били съсобственост на „БТК” Г. С. и И. А. „. С. М. и И. системи” К. МТИТС, С.. Изкопали кабел с обща дължина 140.40 м. Четиримата подсъдими усетили, че по пътя приближава автомобил, подсъдимия С. Ю. М. с товарния автомобил напуснал инкриминираното място. На място пристигнали свидетелите С. К. и Н. К., служители в ПУ Б., които били на смяна и получили сигнал от началника на участъка, че в С. Д., в местността “Б. л.” неизвестни лица копаят кабел. След като отишли с патрулния автомобил в посочената местност, забелязали съобщителен кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2, навит на руло, оставен на ливада до пътя. Успоредно на пътя имало бразда, от единият край на която се подавал многожилен съобщителен кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2, като кабелът на руло се намирал в другият край на браздата, между нея и пътя. По самата бразда през няколко метра земята била разкопана. Успоредно от двете страни на браздата пък имало оставени следи от гуми на камион. В близост до браздата и кабела се намирали подсъдимите М. А. Р., С. М. М. и С. А. С.. След като служителите на реда провели разговор с тримата, подсъдимият С. М. М. се обадил по мобилен телефон на подсъдимият С. Ю. М. и му казал да отиде при тях. След около 15 минути последният пристигнал пеша и се пръсъединил К. останалите подсъдими и свидетелите С. М. К. и Н. Т. К.. По дрехите и на четиримата подсъдими имало кал. По- късно на инкриминираното място пристигнали и други служители на полицията, между които и свидетелят А. А.. Последният провел на място разговор и с четиримата подсъдими.

След това четиримата подсъдими били откарани от свидетелите С. М. К. и Н. Т. К. в участъка на полицията в Г. Б..

Кабелът бил натоварен на товарен автомобил и откаран в двора на свидетелят С. Б., находящ се в С. Д.. Там бил разтоварен и оставен за отговорно пазене от свидетеля.

Съгласно заключението на вещото лице А. Ч. по изготвената съдебно- оценителна експертиза, стойността на 140.40 метра нефункциониращ съобщителен кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2, негоден за употреба по предназначение, представляващ меден скрап с тегло 112.32 кг. възлиза на сумата от 842.40 лева.

Съгласно заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно- оценителна експертиза, същата потвърждава първоначалното заключение, представено и приложено в ДП №132/2010г.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. М. К., Н. Т. К., И. И. В., А. П., А. Ш. А., М. Б., Х. Ш., С. С. и С. Б.. Показанията на свидетелите са логически последователни, непротиворечиви. Показанията на свидетелите С. М. К., Н. Т. К., А. Ш. А. и М. Б. възпроизвеждат възприетата обстановка на инкриминираното място. Относно показанията на свидетеля М. Б., че подсъдимите около 9,00-10,00 ч са разтоварили оборски тор на нива, същите не са в противоречие с възприетата фактическа обстановка по делото, т.к. подсъдимите са били на инкриминарното място с инкриминираните вещи около 14,30 часа. Неговите показания свидетелстват, че подсъдимите са били в м. “Б.л.” още от 9.00 ч. сутринта и че е имало на мястото товарен автомобил виетнамка. Показанията на свидетелите Х. Ш. и С. С. също не са в противоречие с показанията на останалите свидетели по делото. В показанията си твърдят, че товарния автомобил марка “ГАЗ - 66”, рег. № Е8353 ВК, собственост на подсъдимия С. Ю. М., не е бил на инкриминираното място след 12,00 ч.

Съгласно ППВС №6/71г., предмет на кражбата по чл.195, ал.1, т.2 НК могат да бъдат само вещи, които по обичай, по естество, по предназначение или поради други наложили се обстоятелства са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират тези вещи- на поле, в населено място и пр. В настоящото дело се касае именно за такива вещи- нефункциониращ далекосъобщителен кабел, съсобствен между БТК- и И. А. „. С. М. и И. системи”, положен в землището на с. Д., без постоянен надзор, оставен на обществено доверие, на място, до което има свободен достъп.

Съгласно цитираното постановление кражба, извършена посредством използване на МПС е налице, когато моторното превозно средство е послужило за отнемане на вещите. Видно от показанията на свидетелите С. М. К., Н. Т. К. и А. Ш. А. и Протокол за оглед на местопроизшествие и направените при огледа фотоснимки се установява, че за отнемане на вещите е използвано МПС, неустановено по делото.

Предвид установената по делото фактическа обстановка въззивния съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение на четиримата подсъдими.

Самото изпълнително деяние е останало във фазата на опита по смисъла на чл.18, ал.1 НК, при което настъпването на окончателния съставомерен резултат е последица от обективна, независеща от съзнанието на подсъдимите причина- намесата на полицейските служители.

Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимите обективира отношението им К. деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). И четиримата подсъдими С. Ю. М., М. А. Р., С. М. М. и С. А. С. са участвували в осъществяване на изпълнителното деяние и са искали настъпването на общественоопасните последици от деянието - лишаване собственика от възможността да упражнява владелческите си правомощия върху предмета на посегателството. Всеки от тях при осъществяване на действията си е имал съзнанието, че участвува в изпълнението на престъплението заедно с другите съизвършители и е искал от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици - отнемането на инкриминираните вещи. Подсъдимите са осъзнавали противообществения характер на деянието /накърняващо правото на собственост/, разбирали са, че действията им са насочени К. лишаването от фактическа власт върху вещта на нейния собственик, предвиждали са преминаването на владението в своя фактическа власт и са целели установяването на тази власт върху предмета на престъплението, при което не са реализирали намерението си по независещи от тях причини. Ето защо, анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл. Субективната страна на анализираното поведение разкрива присъствието на умисъл за съучастие- всеки един от подсъдимите при осъществяване на действията си е осъзнавал, че участвува в изпълнението на престъплението заедно с другия и е искал именно от тази съвместна дейност да настъпят желаните общественоопасни последици (прекъсване на владението и установяване на своя фактическа власт върху предмета на посегателство).

На база представените по делото свидетелства за съдимост е видно, че подсъдимия С. А. С. е осъждан два пъти. Първото осъждане е за престъпление по чл.195, ал.1, т.2,4 и 5 НК с влязла в сила присъда на 23.03.2005г по нохд №150/2005г по описа на Районен съд Р., втората присъда е за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК, влязла в сила на 04.07.2008г по нохд №493/2008г по описа на РС Р..

Първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е признал подсъдимия С. А. С. за виновен в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 пр.І и ІІ и т.7 НК, във връзка с чл.194, ал.1 НК, във връзка с чл.20, ал.2 НК, във връзка с чл.18, ал.1, пр.І НК, подсъдимите М. А. Р., С. М. М. и С. Ю. М. за виновни в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 пр. І и ІІ НК, във връзка с чл.194, ал.1 НК, във връзка с чл.20, ал.2 НК, във връзка с чл.18, ал.1, пр.І от НК.

Въззивната инстанция намира за основателно възражението на защитата по отношение липсата на доказателства за изваждането на кабела с товарен автомобил марка “ГАЗ - 66”, рег. № Е8353 ВК. От показанията на свидетелите, посетили инкриминираното място и изготвения Протокол за оглед на местопроизшествие и направените при огледа фотоснимки се установява по безспорен начин, че кабела е изваден с помощта на автомобил, но не и че това е процесния автомобил.

Въззивният съд намира за основателно възражението на защитника на подсъдимия С. Ю. М., че признанието на същия, направено пред свидетеля А., че кабелите са извадени с товарен автомобил марка “ГАЗ - 66”, рег. № Е8353 ВК не може да се счита за признание за това с кой автомобил е извършено престъплението, а представлява извънпроцесуално признание. Дадените от подсъдимия саморъчни обяснения пред органа на досъдебното производство не са годно доказателствено средство и изложените в тях факти и обстоятелства не могат да бъдат приети като надлежно установени, доколкото не са потвърдени в извършените по реда на НПК разпити на подсъдимия. Това налага изменение в изводите на първоинстанционния съд, като присъдата следва да бъде отменена в тази част. Органите на досъдебното производство е следвало да изземат отливки от оставените следи от товарния автомобил на инкриминираното място и да ги сравнят с тези на автомобила, собственост на подсъдимия С. Ю. М..

Неоснователни са възраженията на защитниците на подсъдимите, че не е изяснено чия собственост са вещите и на практика са ничии. Видно от приетите и приложени по първоинстанционното дело писмени доказателства, кабелът е съсобствен между БТК- и И. А. „. С. М. и И. системи” в качеството на правоприемник на Държавна А. за И. технологии и съобщения, която е правоприемник на Специализираното поделение “Далекосъобщителни обекти” К. БТК- /л.85 от първоинстанционното дело, л.95, л.96/. Неоснователно е и възражението, че инкриминирания кабел е негоден и няма стойност. Съгласно изготвените съдебно- оценителна експертиза и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, стойността на същия е 842,40 лева. Ирелевантно по делото е обстоятелството, че вещите нямат балансова стойност. Инкириминараните вещи имат стойност 842,40 лева, поради което не се касае за маловажен случай.

Неоснователни са възраженията на защитата, че липсват веществените доказателства по делото. Това обстоятелство не променя възприетата по делото фактическата обстановка.

По отношение възраженията на защитата, че наложените наказания са несправедливи и не отговарят на степента на обществена опасност на деянието и дейците. За да наложи на подсъдимите най- адекватните и целесъобразни по чл.36 НК санкции, съдът е съобразил вида и размера на предвиденото за престъплението. При индивидуализация на наказанията на подсъдимите М. А. Р., С. М. М. и С. Ю. М. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 пр. І и ІІ НК, във връзка с чл.194, ал.1 НК, във връзка с чл.20, ал.2 НК, във връзка с чл.18, ал.1, пр.І от НК, първоинстанционният съд е обсъдил правилно смекчаващите и отекчаващите вината обстоятелства и е наложил предвидения минимум на наказанието лишаване от свобода- една година, като на основание чл.66 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия С. Ю. М. за извършено престъпление чл.195, ал.1, т.2 и т.4 пр.І и ІІ и т.7 НК, във връзка с чл.194, ал.1 НК, във връзка с чл.20, ал.2 НК, във връзка с чл.18, ал.1, пр.І НК, първоинстнационният съд е обсъдил предходните му осъждания, смекчаващите и отекчаващите вината обстоятелства и е наложил наказание К. предвидения минимум, като на основание чл.66 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

Първоинстанционният съд не е обсъдил възможността за приложението на чл.58, б.”а” НК. Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не може да бъде приложена посочената разпоредба, тъй като обстоятелството, поради което престъплението е останало в стадия на опита, се дължи единствено на намесата на полицейските служители, а не на доброволен отказ от страна на подсъдимите.

Поради горните съображения съдът намира, че проверяваната присъда следва да бъде отменена в частта относно отнемането на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК на товарен автомобил марка “ГАЗ-66”, рег. № Е 8353 ВК, собственост на подсъдимия С. Ю. М. и потвърдена в останалата част.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА присъда №1675/16.03.2011г, постановена по н.о.х.д. №613/2010г на Районен съд Р. като ОТМЕНЯВА в частта, с която на основание чл.53, ал.1, б.„а” НК, е отнет товарен автомобил марка „ГАЗ 66” с рег. № Е 8353 ВК, собственост на подсъдимият С. Ю. М..

ИЗМЕНЯВА същата присъда и по отношение на обстоятелството, че при извършване на опита за кражба спрямо четиримата е извършен “Ч. използване на моторно превозно средство- товарен автомобил марка “ГАЗ-66” с рег. № Е 8353 ВК, собственост на обв. С. Ю. М.”, като в тази й част за всеки един от подсъдимите да се чете Ч. използване на моторно превозно средство.

Потвърждава присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: