№ 207
гр. Кюстендил, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520100044 по описа за 2023 година
Делото е образувано по депозирана от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“,
„Бизнес парк София“, сграда 6, със съдебен адрес: град София, ул. „Шандор
Петьофи“ №10, чрез адв. В. Н., САК против М. М. Б. от град *********
искова молба с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът има вземане от ответницата за сумата от 984,30 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима
сума за мобилно устройство и неустойка по допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг към него, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането. Претендира се и присъждане на разноски по заповедното и
настоящото производства.
Претендират се и сторените в настоящото и заповедното производства
разноски.
В срока за отговор, процесуалният представител на ответника изразява
становище за неоснователност на исковата претенция.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните
1
доказателства при условията на чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено
следното:
От приложеното в цялост ч.гр.д.№ 1466/2022 год.КРС се установява,че
ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК, по което е претендирал
ответникът да му заплати суми,идентични като основание и размер както в
настоящото производство.Настоящите искове се предявяват при усл.на
чл.415,ал.1,т.2 ГПК, след дадени от съда указания и в срок.
От представените към заявлението за издаване на заповед за изпълнение
писмени доказателства, чиято достоверност не е оспорена от ответника, се
установява следното:
На 15.12.2014 г. между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) и М. Б. Б. е сключен Договор за
мобилни услуги за СИМ карта № 89359050000507492315,в който е предвиден
месечен абонаментен план в размер 15,99 лв. на месец при първоначален срок
на договора 24 месеца, считано от 15.12.2014 год. до 15.12.2016 год.
По силата на този договор мобилният оператор предоставя на
потребителя достъп до мобилната си мрежа и конкретни мобилни услуги,
сред които ползване на мобилен интернет в България, мобилен интернет на
максимална скорост в Европа и роуминг. Изрично е предвидено, че при
изтичане на първоначалния срок на договора същият се превръща в безсрочен
при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде
прекратен по всяко време от действието му за мобилните/фиксирани номера,
посочени в него с едномесечно писмено предизвестие. В договора е посочено
още, че Общите условия за взаимоотношения с потребители (Общи условия)
са неразделна част от него след приемането им от потребителя.Същите се
намират на лиска от 25 до 28 вкл.от заповедното производство.
На 27.05.2019 год. между страните било подписано допълнително
споразумение към договора/л.20-21 от заповедното производство/,по силата
на чл.1 от което страните договорили нов месечен абонаментен тарифен план
от 36,99 лв. за мобилен номер +359********* за срок от 24-месеца,считано от
27.05.2019 год. до 27.05.2021 год.С чл.2 на договора е уговорено заплащането
от потребителя на неустойка в размер на всички стандартни месечтни
абонаменти за всяка карта за периода от прекратяване до изтичане на
уговореният срок,при трикратен максимален размер на неустойката.В
2
допълнение към неустойката страните договорили и задължението на
потребителя да заплати и част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове,а когато е предоставено устрйство за ползване на
услуги и такава част от разликата между стандартната цена на предоставено
му устройство ,съгласно ценова листа,действаща към момента на сключване
на договора,и заплатената от него при предоставянето му,каквато съотвества
на оставащият срок на договора.Уговорено било,че след изтичане на срокът
на споразумението същото се трансформира в безсрочно при стандартните
условия на избрания абонаментен план.
На 27.05.2019 год. между страните бил сключен и договор за лизинг/л.22
от ч.гр.д.№ 1466/2022 г.КРС/,по силата на което ищецът предоставил на
ответницата за временно и възмездно ползване устройство марка
„APPLE“,модел Iphone XS 64 Gb Gold с телефонен номер +359********* за
срок от 23 месеца срещу заплащане на обща лизингова цена от 1878,57 лв.,на
падежните дати посочени в договора.Договора-чл.6, предвижда ОУ/л.22 от
ч.гр.д.№ 1466/2022 гх.КРС/ да са неразделна част от него,като в чл.10, ал.1 от
които е предвидено, че всяка от страните може да развали договора в случай
на неизпълнение на задължение от другата страна по него, а в чл.11, ал.2 е
записано, че при разваляне на договора по вина на лизингополучателя
последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и
неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в
писмения договор между страните, както и всички други парични и други
задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за
неустойки и др. Получаването от ответника на екземпляр от горепосочените
Общи условия е удостоверено с подписана декларация-съгласие от 27.05.2019
г. (л.23 от ч.гр.д. № 1462/2022 КРС).
Няма данни и доказателства действието на който и да е било от двата
горепосочени договора да е прекратено по изрично писмено изявление на
ищеца по делото,отпрвено до ответника.От кредитни известия /л.5 и 6/ се
установява,че за отчетен перод 18.04.2020 год.-17.05.2020 год. ищецът е
начислил обща сума за плащане в размер на 303,98 лв.,включваща месечни и
еднократни такси,застраховки,вноски по лизинг и задължения от предходен
период и сума в разер на 1284,30 лв. за неустойки за предсрочно прекратяване
на договори за услуги,вноска за лизинг,задължения от предходен период.
3
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
На основание установеното съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД:
Задълженията на ответника по сключените договори, дължими за
потребление на мобилен/фиксиран номер и вноските по договор за лизинг за
предходен период са обединени в кредитни известия с получател Н.Т.
Б.,която съгласно доказателствата при сключването на договора за мобилни
услуги,когато ответницата е била непълнолетна е дала съгласието си същата
да сключи договора.фактури с посочените номера не се представят,което не
промена по-долните изводи на съда.Това е така,защото ответникът се е
задължил да заплаща сума,представляваща месечен абонаментен план,при
което твърдо уговорената сума не зависи от допълнителни таксувания,а
такива и не се поддържа да са начислявани,поради което дали
доказателствата са фактури,или кредитни известия е без правно значение.С
оглед изложеното по-долу за това какви суми са отразени по всяко едно от
известията съдът намира възраженията на особеният представител на
ответника свързани с разминавания в суми по фактури и неяснота за
произхода им за неоснователни.
Тези известия представляват частен удостоверителен документ, а частните
документи нямат материална доказателствена сила. Законът не предвижда
волеизявленията, които са материализирани в тях да имат задължително
обвързващо за съда действие.
С оглед събраните по делото доказателства обаче- приложеният договор
за предоставяне на мобилни услуги,допълнително споразумение към същият
и договор за лизинг на технически устройства, сключени между страните и
подписани от ответника (действителността на положените подписи не е
оспорена и съгласно оборимата презумпция на чл.180 от ГПК съдът приема,
че съдържащите се в тях изявления са направени от страните по спора), както
и липсата на спор относно факта на изпълнение на задълженията на ищеца по
тези договори преди отразения в горепосочените известия период, съдът
намира за доказано, че между страните са съществували облигационна
връзка, по силата на която дружеството ищец е дължало на ответника
4
предоставяне на мобилни услуги срещу заплащане на определена фиксирана
месечна абонаментна цена, както и облигационна връзка, по силата на която
операторът лизингодател се е задължил да предостави на лизингополучателя
вещ за временно ползване срещу уговорено лизингово възнаграждение и
лизингодателят е предоставил държането на мобилно устройства в състояние,
годно за обичайното или уговорено потребление.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, извършено в
доклада по делото, в тежест на ответника е да установи положителния факт на
погасяване на процесните суми. Същият не е посочил доказателства и не е
ангажирал доказателствени средства, които да установяват по несъмнен
начин, или дори да представляват индиция за погасяване на договорните
задължения за процесния период.
В следствие на това, съдът приема, че ответникът длъжник не е изпълнил
договорните си задължения да плати цената на потребените услуги ,поради
което дължи сума в размер на 3,98 лв.Ищцовото ТД признава неизгодното за
него обстоятелство,че ответникът е сторил плащане в размер на 63,78
лв.,поради което по първото от кредитните известия-това с №
**********/18.05.2020 год.дължи само горната сума.Тази сума е включена
като неплатена и в кредитно известие № **********/18.06.2020 год.,по което
се претендират още и 223,24 лева като неустойки за предсрочно прекратяване
на договори за услуги,вноски за лизинг начислени накуп в размер на 757,08
лв.,като същите претенции ще се разгледат по отделно.
В исковата молба не се твърди, че действието на договорите-за мобилни
услуги и лизингови ,да е било едностранно прекратено от ищцовото
дружество предсрочно.То поддържа,че падежът на всички лизингови
вноски,единадесет на брой неплатени в периода 18.05.2020 год.-17.06.2020
год., е настъпил ,поради което търси установяване на това си
вземане.Падежните дати на всяка лизингова вноска и размерът им са
изначално и предварително определени в договора за лизинг.При
положение,че ответникът,в чиято тежест бе да стори това,не представи
доказателства че е платил задълженията си,както и че е върнал лизинговото
устройство след прекратяване на договора за лизинг,то той е неизправна
страна в това правоотношение и искът за горната сума като основателен ще
се уважи.
5
За по-голяма яснота на изложението.Вземането за горната сума се
основава на сключен договор за лизинг, за който същественото и
характеризиращо договора задължение на лизингодателя съвпада с тези на
наемодателя по договора за наем – да предостави вещ за временно ползване
срещу цена /възнаграждение/. В същия смисъл е и Решение № 72 от
18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ВКС, II т. о. Договорът за лизинг
поражда периодични задължения за лизингополучателя, но също така
лизингодателят има задължението трайно, през целия период на договора да
предоставя ползване на вещта. Договорът за лизинг не е тъждествен с
договора за продажба на изплащане, където задължението на продавача да
прехвърли собствеността върху вещта е еднократно, а задължението на
купувача да заплати цената е разсрочено на вноски, но отново е едно единно
задължение. Мотивиран от горното, съдът ще признае за установено, че
претендираните вноски по договорите за лизинг са изискуеми и дължими на
ищцовото дружество. Обратното би довело до неоснователно обогатяване на
ответника по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД като същият е запазил фактическа
власт върху устройствата, предоставени му по сключените договори за
лизинг.
Следва да се отбележи това,че няма доказателства ответникът след
изтичането на крайната дата на договора за лизинг да се е възползвал от
възможността да придобие собствеността на устройството,при усл.на
чл.3,ал.2 от договора,респ.да върне самото устройство,ако не стори това.При
това положение страните са уговорили в чл.3,ал.3 от договора за лизинг
задължението на ответника да заплати като неустойка на ищеца сума в размер
на една лизингова вноска от 63,09 лв.Тази договорка съдът не намира за
нищожна,тъй като не излиза извън присъщата си функция-лизингодателят
изнапред уговаря,че ако предоставеното на лизинг устройство не му бъде
върнато в срок от един месец след изтичането на срокът на договора,и при
положение че лизингополучателят не се възплозва от възможността да
придобие собствеността на устройството, то ще му плати,практически като
обезщетение за времето през което ищецът е бил лишен от ползването на
собствената си вещ именно за този едномесечен период, една лизингова
вноска като неустойка.Изводимо от горното искът за сумата от 757,08 лв. е
основателен и ще се уважи.
6
По иска с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, относно
начислената договорна неустойка в размер на 92,46 лв.,претендирана че се
дължи на основание раздел IV,т.2 от договора за лизинг,начислена по фактура
**********/18.06.2020 год.
Този иск цели установяване дължимостта на горната сума от
ответницата,която се претендира като договорна неустойка ,поради
неплащане от страна на ответника на сума в размер на 3,98 лв.,от общ размер
от 36,99 лв.,представляваща месечният абонамент за посоченият по-горе
исков период и мобилен номер.
Съгласно клаузата на представените договори за мобилни услуги и
допълнителните споразумения към тях ,както и на договора за
лизинг,конкретно т.2 от раздел 4 на същияг "в случай на прекратяване на
настоящия договор преди изтичане на уговорения срок, по вина или по
инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по
настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число
приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща
на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, когато е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато
съответства на оставащия срок на договора. "
Видно от цитираната стандартна договорна клауза неустойката се прилага
само при прекратяване на договора в една от трите посочени хипотези – по
вина или иницаитава на потребителя, или при нарушаване от страна на
потребителя на договора за лизинг или на други документи, свързани с него,в
7
това число приложимите ОУ.
На първо място, преди изброяването на видовете дължими неустойки е
посочено, че неустойка се дължи по отношение на всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване. Следователно според
договорните клаузи договорна неустойка се дължи само за СИМ картите, по
отношение на които договорът за предоставяне на мобилни услуги е
предсрочно прекратен. На следващо място, неустойката се дължи за всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок на договора с ограничението да не надвишава 3
пъти размера на една месечна вноска. Следователно, неустойката се дължи
при предсрочно прекратяване на договора, направено от потребителя или от
мобилния оператор поради виновно неизпълнение на задължение на
потребителя по договор с оператора, но преди изтичане на срока на договора.
Неустойката по договорите за мобилни услуги и допълнителните
споразумения към тях е неустойка за нарушен негативен интерес. Идеята на
тази неустойка е да репарира доставчика на мобилни услуги от пропуснатата
печалба, която би реализирал, ако договорът за мобилни услуги не бе
предсрочно прекратен.
В процесния случай ищецът въобще не твърди, че е прекратил (по
същество – развалил) договорът за предоставяне на мобилни услуги и
допълнителнителното споразумение към него по реда на чл. 87, ал. 1
ЗЗД,респ.на договора за лизинг,за крайният срок на който бе посочено,че е
27.04.2021 год.,а това е необходимото условие за претендиране на горният
размер на неустойката.Поради това искът за тази неустойка като
неоснователен ще се отхвърли.
Искът за сумата от 130,78 лв.,се основава,съгласно лаконичното
изложение на ищеца,на твърдението му,че се дължи поради неизпълнение на
задължение на ответника по споразумението за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********,като сумата представлява разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по договора за лизинг.
Така предявения иск е за неустойка в общ размер на 130,78 лева ,
представляваща разлика между цената на отдаденето на лизинг устройство по
договора за лизинг и преференциална обща лизингова цена по договора за
8
лизинг. За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице
облигационно правоотношение по валидно сключен договор за лизинг; 2. че е
изпълнил задължението си да предаде вещта на купувача; 3. наличие на
съглашение за заплащане от страна на потребителя разликата между цената
на закупено устройство без абонамент и преференциална обща лизингова
цена; 4. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, както и 5. конкретния размер на вземането.
Искът за разлика между цената на устройство без абонамент и
преференциалната цена се основава на цитираната клауза за неустойка при
прекратяване на договора, която се съдържа във всички договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения към тях, както и в договора за
лизинг,като предпоставките за възникване на отговорността на потребителя
се реализират при прекратяване на договора на една от трите предпоставки –
по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушаване на
задълженията му по договора за мобилни услуги или по друг договор.
Ищецът основава иска си на неизпълнение на договорни задължения,но както
бе отбелязано не твърди изрично, че е прекратил действието на който и да е
от двата процесни договора чрез изпращане на уведомление до
ответника,поради и което и доколкото не се установиха предпоставките за
това прекратяване на договора (по същество разваляне по общия ред на чл. 87
ЗЗД), то не е налице предпоставка за възникване на отговорността на
ответника съгласно цитираната клауза за неустойка, поради което искът
следва да се отхвърли.
Съобразявайки горното, съдът счита предявените искове за процесуално
допустими, а по същество:
Иска с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца „Йеттел България“
ЕАД сумата от 3,98 лв. задължение за частично неплатена абонаментна такса
и използвани услуги за предпочетен номер ++359********* за отчетен период
18.04.2020 г.-17.05.2020 год. и този за сумата от 757,08 лв.,представляващи
неплатени лизингови вноски по договора за лизинг ще се уважат,а тези за
заплащане на договорлни неустойки и разлика в цена на устройството като
неонснователни ще се отхвърлят.
9
По разноските
Исковете са предявени общо за сумата от 984,30 лв.,а се уважават за сума
в размер на 761,06 лв.,или за 77,31 %,съответно на който съдът ще присъди на
ищеца разноски за заповедното и настоящи производтва.Конкретно по ч.гр.д.
№ 1466/2022 г. по описа на РС-Кюстендил от платените общо 385,00 лв. съдът
ще присъди на ищеца 297,68/двеста и деветдесет и седем и шестдесет и осем/
лева ,а от платените в настоящото разноски от 1375,00 лв-1063,01/хиляда
шестдесет и три нула едно/лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град
София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 6, със съдебен адрес:
град София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, и М. М. Б.,ЕГН **********,от град
*********,че ищецът има вземане от нея за сумата от 761,06 /седемстотин и
шестдесет и един лева и шест стотинки/,от която 3,98 /три лева и деветдеет и
осем стотинки/лева,представляваща частично неплатена абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ++359********* за отчетен период
18.04.2020 г.-17.05.2020 год.,а сумата от 757,08 /седемстотин и петдесет и
седем лева и осем стотинки/лева,представляваща неплатени лизингови вноски
по договора за лизинг от 27.05.2019 год.,ведно със законната лихва върху
горната ,считано от 05.08.2022 год. до откончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град
София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 6, против М. М. Б.,ЕГН
********** от град *********,искове да бъде признато за установено по
отношение на последната,че му дължи общо сумата от 223,24 /двеста и
двадесет и три лева и двадесет и четири стотинки/лева,от която 92,46
/деветдесет и два и четиредесет и шест/лева,представляваща договорна
неустойка по раздел IV,т.2 от допълнително споразумение от 27.05.2019 год.
към договор за мобилни/фиксирани услуги,сключен между горните на
15.12.2014 год.за предпочетен номер ++359*********,ведно със законната
лихва върху същата,считано от 05.08.2022 год.до окончателното изплащане
10
на сумата,а сумата от 130,78/сто и тридесет лева и седемдесет и осем
стотинки/лева,представляваща разликата между цената на устройство марка
„APPLE“,модел Iphone XS 64 Gb Gold без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по договор за лизинг,сключен между горните на
27.05.2019 год., ведно със законната лихва върху същата,считано от
05.08.2022 год.до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. М. Б. ,ЕГН **********, от град *********, ДА ЗАПЛАТИ
на Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 6,сумата от
297,68/двеста и деветдесет и седем и шестдесет и осем/ лева,представляваща
част от сторените от последното раздноски по ч.гр.д.№ 1466/2022 год. по
описа на РС-Кюстендил,съобразно уважената част от исковите
претенции,както и сумата от 1063,01/хиляда шестдесет и три нула
едно/лева,представляваща сторените в настоящото производство
разноски,съобразно увежената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11