Р Е
Ш Е Н
И Е № 260073
гр.Враца, 04.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 18.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ИВАНОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№83 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск от М.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие
от адв.Р.П. от САК, срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата
молба се твърди, че на 08.08.2019г. около 21.15ч. на път ІІ-15, при км.35+500
между с.Девене и с.Борован, обл.Враца водачът Е.Н.Т., при управление на товарен
автомобил "Фиат Дукато" с рег.№ВР *** ВК, застигайки попътно движеща
се каруца, навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпил удар с ТИР
композиция с влекач "Скания" с рег.№М *** ВА и прикачено полуремарке
"Пактон" с рег.№М *** ЕЕ, управлявана от Г.И.К.. В резултат от
възникналото ПТП на ищеца, пътуващ на предната седалка на товарния автомобил,
са причинени телесни увреждания. По повод настъпилото ПТП е образувано ДП
№859/2019г. на РУ-Враца и впоследствие досъдебното производство е прекратено с
постановление на РП-Враца по пр.пр.№1603/2019г.
Ищецът твърди, че
извършеното от водача на т.а."Фиат Дукато" виновно и противоправно деяние
представлява деликт, тъй като са допуснати нарушения на чл.15 и чл.20 ЗДвП, в
причинна връзка с което са настъпилите за ищеца вреди, като гражданската
отговорност на водача е застрахована от ответника.
Нататък в
исковата молба се твърди, че в резултат от ПТП ищецът е претърпял и продължава
да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни физически и
емоционални страдания. След инцидента ищецът е бил хоспитализиран в
"МБАЛ-Христо Ботев"-Враца, където са констатирани: мозъчна контузия,
генерализирана контузия на главата и тялото, фрактура на 8-мо, 9-то, 10-то и
11-то ребро вдясно и редица мекотъканни наранявания - охлузвания на челото
вдясно, на гърба, на крайниците, кръвонасядания и натъртвания. Проведено е
тридневно болнично лечение, което продължило в домашни условия при спазване на
постелен режим и прием на медикаменти. Твърди се, че получените травми са
причинили на ищеца физически болки и страдания, които той е изпитвал при всяко
дихателно движение, страдал е от главоболие и безсъние. Наред с битовия
дискомфорт и причинената нетрудоспособност ищецът е изпитал и отрицателни
емоционални преживявания - отчаяние, гняв, тревога, раздразнителност, чувство
за непълноценност и несигурност.
Като сочи, че
гражданската отговорност на водача на т.а."Фиат Дукато" е била
застрахована от ответника, ищецът твърди, че с молба вх.№920/12.03.2020г. е
поискал от него да му бъде изплатено справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но такова му е отказано.
По този начин е
обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 30 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 16.04.2020г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски.
Предявеният иск
е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Чрез
пълномощника си юрисконсулт И.В. ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Въвежда насрещни твърдения, че водачът на
т.а."Фиат Дукато" не е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП и
ППЗДвП, не е извършил виновно и противоправно деяние. Ответникът твърди, че
поведението на водача разкрива белезите на случайно деяние, което изключва
неговата вина.
В условията на
евентуалност ответникът твърди, че водачът Т. няма изключителна вина за
настъпването на ПТП и въвежда твърдение за наличие на съвина на В.Н.Г., на
който се приписват нарушения на чл.71, ал.1 и чл.106, ал.2 от ЗДвП.
На следващо
място ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, за който се твърди, че при произшествието е бил без поставен
предпазен колан.
Ответникът
оспорва иска и по размер, за който твърди, че е прекомерно завишен.
В отговора са
съдържа признание за факта, че между ответника и собственика на т.а."Фиат
Дукато" е сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност".
Нататък в
отговора ответникът оспорва твърденията на ищеца относно механизма на
процесното ПТП, излага правни съображения относно доказателствената сила на констативния
протокол за ПТП и на материалите от досъдебното производство.
Ответникът
оспорва твърденията на ищеца относно вида и тежестта на претърпените увреждания
и продължителността на същите и твърди, че същият не е провел адекватно лечение
и рехабилитация и не е спазвал лекарските предписания. Оспорват се и
твърденията за изпитан стрес и негативни емоционални изживявания.
Оспорва се и
претенцията за лихва.
Ищецът е подал
допълнителна искова молба, в която поддържа своите твърдения и искания.
Подаден е
допълнителен отговор, в който ответникът поддържа всички свои твърдения,
възражения и искания.
По искане на
ответника и на основание чл.219 ГПК като трето лице-помагач на негова страна е
конституиран В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, който е управлявал превозно
средство с животинска тяга и е участник в процесното ПТП. Чрез пълномощника си
адв.М.Б. подпомагащата страна е подала отговор-становище, в който оспорва да
има вина за процесното ПТП, твърди, че вината е на водача на т.а."Фиат Дукато"
и оспорва предявения иск по размер.
След като
анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С исковата молба
е представен Констативен протокол за ПТП от 11.10.2019г. на ОДМВР-Враца, от
който е видно, че 08.08.2019г. около 21.15ч., на път ІІ-15 при км.35+500 е
настъпило ПТП с участници МПС "Фиат Дукато", рег.№ВР *** ВК,
управляван от Е.Н.Т., и МПС "Скания", рег.№М *** ВА, управляван от Г.И.К.,
при което са пострадали водачът на първия автомобил и ищецът, който е пътувал в
същото МПС.
По делото е
безспорен фактът, че т.а."Фиат Дукато" е имал при ответника валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
С исковата
молба е представена епикриза на "МБАЛ-Христо Ботев", Враца, от която
се установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 09.08.2019г. с
диагноза "Мозъчно сътресение без открита вътрешночерепна травма. Контузио
капитис ет корпорис генерализа. Фрактуре костариум 8, 9, 10, 11 декстра.
Комоцио церебри" и е изписан на 12.08.2019г.
Представени са
материали от образуваното досъдебно производство на РУ-Враца и Постановление за
прекратяване на наказателно производство по пр.пр.№1603/2020г. на Районна
прокуратура-Враца, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б."б",
вр. чл.342, ал.1 НК.
Ищецът е
представил молба от 12.03.2020г. и уведомление от 14.04.2020г., изходящо от
ответника, от което се установява, че в дружеството е постъпила застрахователна
претенция на ищеца вх.№920/12.03.2020г. за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, по която е постановен
отказ.
По делото е
допусната и изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда. Вещото лице се
произнася, че при процесното ПТП ищецът е получил контузия на гръдния кош с
фрактури на ребра 8, 9, 10 и 11 вдясно. Счупването на ребрата е причинило
продължително разстройство на здравето, неопасно за живота, което се изразява в
трайно затруднение на движенията на снагата за повече от един месец. Усложнения
по отношение на белите дробове не са констатирани. Освен това ищецът е получил
контузия на главата с мозъчно сътресение, представляващи временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. На ищеца е проведено болнично лечение в продължение на 3 дни.
Становището на вещото лице е, че срокът за възстановяване на контузията на
гръдния кош с фрактури на ребра е около 3 месеца, а този за възстановяване от
контузията на главата - около 1 месец.
Ищецът е изпитвал болки по време на транспортирането и престоя си в
болница, счупените ребра са му причинявали болки при движение и дишане, а
предвид на това, че е налице счупване на 4 ребра, болките са били интензивни.
Разместване на счупените ребра не е налице. Вещото лице пояснява, че болките от
счупените ребра са по-силни в първите два-три дни, след което започва тяхното
зарастване. На експертизата ищецът не е предоставил документация за проведено
амбулаторно лечение, а при извършения на 10.03.2021г. личен преглед същият не
се оплаква от болки в гръдния кош и белия дроб, признаци на увреда на същите не
са налице, дишането е чисто със запазена респираторна /дихателна/ подвижност,
без палпаторна болка, т.е. същият е напълно възстановен от травмите.
Становището на вещото лице е, че по механизъм уврежданията на ищеца отговарят
да бъдат получени от удари с/или върху твърди тъпи предмети, както и от
притискащо действие, т.е. отговарят да са получени по съобщения от пострадалия
начин – при ПТП в купето на товарен автомобил. На експертизата не са
предоставени доказателства за проведено от ищеца медикаментозно лечение и
такива за усложнения в хода на лечението и за проведена рехабилитация, каквато
в неговия случай не би повлияла на оздравителния процес.
За изясняване
на механизма на процесното ПТП по делото са допуснати гласни доказателства.
Св.Е.Т.
съобщава, че на 08.08.2019г. вечерта ищецът го извикал, за да го закара с буса
си до с.Нивявин. С тях пътувал и собственикът на автомобила. Времето било ясно,
а пътят – сух. Непосредствено преди влизане в с.Девене по пътя нямало движение,
участъкът бил прав и Т. видял насрещно
движещ се ТИР. В участъка имало завой, след излизане от който водачът на ТИР-а
превключил от дълги на къси светлини и едва тогава свидетелят видял пред себе
си каруца. За себе си Т. обяснява късното възприемане на каруцата с това, че
докато карал на дълги светлини, водачът на ТИР-а го е заслепявал. Съобщава, че
в момента, в който видял каруцата, натиснал спирачки и тогава бусът поднесъл и
преминал в насрещното платно, където се ударил в ТИР-а. Т. установява, че
ищецът седял на мястото до вратата на автомобила и бил с поставен предпазен колан.
След удара ищецът слязъл от автомобила и казал, че не може да диша, държал се за главата, която
започнала да отича.
Св.Г.К. е
водачът, управлявал ТИР-композицията. Съобщава, че произшествието настъпило на
изхода от с.Девене, като след излизане от два десни завоя навлязъл в прав
участък. Било тъмно и К. карал на дълги светлини, но когато след излизане от
завоя видял насрещно движещ се автомобил, преминал на къси. Видял също, че
срещу него идва и каруца, която се движела преди другия автомобил. К. се
разминал с каруцата, но според него автомобилът след нея се движел бързо и
водачът му я видял, чуло се да пищят спирачки, бусът преминал в неговото платно
и последвал челен удар. Свидетелят видял, че в буса има трима души, двама от
които излезли и седнали на платното, след това излязъл и третият.
Допусната е и е
изслушана специализирана автотехническа експертиза, чието заключение страните
не оспорват. Вещото лице установява, че произшествието е настъпило на прав
участък, в който движението е двупосочно, на път с две платна, разделени от
непрекъсната линия. Пътното покритие е без неравности. Произшествието е
настъпило при залез слънце, в сумрак, около 20.37ч. Ударът между превозните
средства е настъпил на път ІІ-13 в лявата лента в посока с.Борован и в този
участък максималната разрешена скорост е 90км/ч.
Вещото лице се
произнася, че скоростта на движение на т.а."Фиат Дукато" в условията
на ПТП преди началото на аварийно спиране е около 81.65км/ч, а в момента на
удара около 40км/ч. Опасната зона на спиране на този автомобил е около 81.86
метра.
Експертизата
приема, че при движение с включени къси светлини видимостта на водача на
посочения автомобил е около 50 метра, а при дълги светлини - 105 метра. Вещото
лице стига до заключение, че съобразената скорост на движение на т.а."Фиат
Дукато" при конкретните условия на видимост е: при движение с включени
къси светлини – 61.9км/ч, а при включени дълги светлини – 100км/ч. Отстоянието,
на което се е намирал този автомобил от мястото на удара, в който водачът му е
реагирал на аварийно спиране, е 71.74 метра., от което вещото лице стига до
извод, че същият е видял и възприел движещата се каруца на разстояние от
минимум 71.74 метра. Освен това каруцата, находяща се между двете МПС, е била
осветена от фаровете на влекача "Скания", който при включени къси
светлини също осветява разстояние напред пред автомобила от около 50 метра, при
което, като се натрупат разстоянията на видимост между двата автомобила,
осигурени от късите им светлини, е 100 метра. Като е взел предвид, че каруцата
се е движила попътно на автомобила със скорост 1.95м/сек, времето, необходимо за спиране на
т.а."Фиат" при скорост на движение 85.5км/ч, е 5.4 секунди. Вещото
лице приема, че условието за съществуване на техническа възможност за водача на
т.а."Фиат" да предотврати удара с каруцата е опасната му зона на
спиране да бъде по-малка от отстоянието, на което се е намирал от нея в
момента, в който е имал техническа възможност да я види и възприеме като
опасност. Това условие не е изпълнено и водачът на т.а."Фиат Дукато",
при движение със скорост 85.5км/ч е имал техническа възможност за спре преди да
достигне до каруцата, при движение в полагащата му се лента зад каруцата.
Изводът на експертизата е, че посоченият водач при движение със скорост
85.5км/ч, независимо от вида на светлините – къси и дълги, при видимост от
около 80м. спрямо каруцата и своевременно задействане на спирачната уредба, при
запазване на траекторията си на движение в полагаща му се пътна лента ще
предотврати удара. Вещото лице установява, че скоростта на движение на ТИР
композицията с влекач "Скания" преди началото на аварийното спиране е
била около 63км/ч, а в момента на удара – около 38км/ч. Ударът е настъпил в
лентата, полагаща се за движение на ТИР композицията и насрещна за движение за
т.а."Фиат Дукато", и в момента на удара ТИР композицията се е
намирала изцяло в полагащата й се лента за движение, а товарният автомобил
"Фиат" е бил навлязъл с целия си габарит в насрещната лента. От
анализа на направените изчисления експертизата прави извод, че наличието на
попътно движеща се каруца пред товарния автомобил "Фиат Дукато" не в
причинна връзка с настъпването на ПТП. Водачът на този автомобил е имал
техническа възможност, независимо от лисата на светлоотразителни елементи на
каруцата, да я види и възприема на разстояние от около 80 метра пред него и при
своевременно реагиране на аварийно спиране да предотврати ПТП.
Техническата
експертиза установява следния механизъм на ПТП: Т.а."Фиат Дукато" се
е движил в посока с.Борован-с.Девене със скорост от около 85.5км/ч. В един
момент, намирайки се на разстояние от около 71.74 метра от мястото на удара,
водачът на автомобила е видял пред себе си попътно движеща се каруца с
животинска тяга, реагирал е на аварийно спиране с навит наляво волан за
избягване на удар с нея, при което е изгубил контрол върху управлението на
автомобила, който е навлязъл в лентата за насрещно движение с въртеливо
движение и при достигане на мястото на удара е навлязъл изцяло в нея и,
завъртян на почти на 80 градуса, с дясната странична част на фургона, със
скорост от около 40км/ч се е ударил в челната част на влекача. Вследствие на
удара и получения ударен импулс т.а."Фиат" е бил отхвърлен назад и
вляво по посоката си на движение, ударил се е в мантинелата, като със заден
мост се е качил върху нея, огънал я е и се е установил в покой.
Крайният извод
на експертизата е, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е
внезапното навлизане на т.а."Фиат Дукато" в лентата за насрещно
движение с блокирани ходови колела за предотвратяване на удар в попътно движеща
се пред него каруца, при което автомобилът е станал неуправляем, и по този
начин е поставил сам себе и водача на правомерно движещия се в полагащата му се
лента товарен автомобил – ТИР композиция с влекач "Скания" и
прикачено полуремарке в невъзможност да предотвратят удара.
В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че ищецът е пътувал на предната седалка до
вратата и при инициалния удар е получил инерционна сила, която действа в посока
към вратата отдясно. При този страничен удар действието на предпазния колан е
почти нулево и той не би могъл да предотврати получаването на нараняванията.
За доказване на
твърдените болки и страдания в резултат от получените при ПТП телесни
увреждания ищецът е ангажирал гласни доказателства. По делото е разпитана като
свидетел съпругата му М. И.. Същата съобщава, че в деня на произшествието
получила позвъняване от спешен център, откъдето й съобщили, че съпругът й е
пострадал. Иванова отишла в центъра и заварила съпруга си в тежко състояние,
той имал счупени ребра, главата му била подута и посиняла и той не можел да
диша, да говори и да се движи. Тъй като ищецът не можел да става, Иванова
останала с него в болницата като придружител. Тогава ищецът се оплаквал силни болки в цялото тяло и най-вече в
областта на ребрата и главата. Близо месец и половина след като се прибрал
вкъщи ищецът не можел да става, тъй като имал световъртеж и болки, и затова
ползвал памперси. Според свидетелката съпругът й се оплаквал от болки около три
месеца. Преди произшествието ищецът работел обща работа, но в момента работи
рядко, докато бил на легло бил раздразнителен, често избухвал, светлината и
телевизорът му пречели.
При така
изяснената фактическа обстановка за произнасянето си предявения иск съдът взе
предвид следното от правна страна:
По делото е
безспорно установено, че на 08.08.2019г. на път между селата Девене и Борован е
настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът.
От събраните по
делото доказателства и най-вече от заключението на изслушаната автотехническа
експертиза може да се направи извод, че виновен за настъпването на процесното
ПТП е водачът на товарния автомобил "Фиат Дукато" Е.Т., който е
навлязъл внезапно в лентата за насрещно движение за предотвратяване на удар в
попътно движеща се пред нега каруца, при което автомобилът е станал
неуправляем, и по този начин е поставил сам себе си и водача на правомерно
движещата се в полагащата й се лента на движение ТИР композиция в невъзможност
да предотвратят произшествието. Управлението на МПС с несъобразена с
конкретната пътна обстановка скорост и извършването на действия, създаващи
опасност за живота и здравето на участниците в движението, в резултат от което
са причинени телесни увреждания на друго лице, безспорно покрива критериите на
противоправно деяние.
По делото е
безспорен фактът, че т.а."Фиат Дукато" е имал при ответника валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното
ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
От заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява характера и тежестта на
получените от ищеца телесни увреждания, свеждащи се до счупване на четири
ребра, контузия на главата и мозъчно сътресение. От заключението на
експертизата се установява, че оздравителният процес е продължил общо около три
месеца, че интензивните болки са продължили около месец и в момента ищецът е
напълно възстановен. От свидетелските показания на съпругата на ищеца, на които
съдът дава вяра, се установяват болките и битовите неудобства, които ищецът е
търпял в периода на възстановяване след произшествието.
Изложеното дава
основание на съда да приеме за доказано правото на ищеца по чл.432, ал.1 КЗ да
получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, съответно
задължението на ответника по чл.429, ал.1, т.1 КЗ да покрие в границите на
определената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За определяне
на размера на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди съдът
взе предвид установените по делото характер и тежест на получените телесни
увреждания, търпените физически болки и битови неудобства, продължителността на
оздравителния процес и факта, че към настоящия момент същият е напълно
възстановен. На основата на тези критерии и при отчитане на икономическата
конюнктура в страната, съдът приема за справедливо ищецът да бъде обезщетен със
сумата 20 000лв., в който размер като основателен и доказан, искът следва да
бъде уважен, а в останалата част отхвърлен.
Обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 16.04.2020г.,
когато, преди изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ ответникът е постановил
изричен писмен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Неоснователно
се явява възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, с оглед на това, че като носител на доказателствената тежест
същият не е провел главно и пълно доказване на твърдението си за непоставен
предпазен колан. Нещо повече, вещото лице по автотехническата експертиза се
произнася, че предвид механизма на ПТП и мястото, на което е пътувал ищецът,
поставянето на предпазен колан не би предотвратило настъпването на
уврежданията.
При този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен
съд-Враца държавна такса в размер на 800лв., както и направените за сметка на
бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 500лв.
В полза на адв.Р.П.
ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.1 ЗА в размер на 1 130лв.
Съразмерно с
отхвърлената част от иска ищецът следа да бъде осъден да заплати на ответника
разноски по компенсация в размер на 775лв., в т.ч. юрисконсултсто
възнаграждение.
Така мотивиран,
Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на М.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата 20 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП,
настъпило на 08.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2020г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
"ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 800лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за
експертизи в размер на 500лв.
ОСЪЖДА
"ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на адвокат Р.М.П. от САК адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.1 ЗА в размер на 1 130лв.
ОСЪЖДА М.Г.И.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** разноски по
компенсация в размер на 775лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението е
постановено при участие на трето лице-помагач В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: