МОТИВИ по НОХД 1092/2015 год.,

по описа на Окръжен съд – Пловдив

 

 

          Подсъдимият К.П. *** е обвинен в извършване на престъпление е по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и Б от НК затова, че на **** год. В гр. П. при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи – чифт златни обици, 14 карата, с тегло 3 грама, на стойност 144 лева от владението на Т.В.К. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила.

          Представителят на Окръжна прокуратура – П. поддържа внесеното обвинение.

          Подсъдимият не се признава за виновен.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства намира, че се установи фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият К.К. ***, като трайно води престъпен начин на живот и е многократно осъждан за умишлени престъпления от общ характер. Определящи за квалификацията по настоящото дело са осъжданията му по НОХД № 519/2008 г. на ПРС, по НОХД № 1315/2008 год. На П.ски окръжен съд и по НОХД № 802/2013 год. На ПРС, сочещи че е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. А и Б от НК.

На **** г. след посещение при личния си лекар около 14,00 часа пострадалата К. се прибирала в дома си на ул. „***“, № 2 в гр. П.. Най-напред вървяла по ул. „***“, след това по ул. „***“, продължила по бул. „***“ и след това по ул. „*** където се намирал дома й. Пред лока в който живеела свидетелката имало пейка в близост до входната врата на блока, на която пейка седял под. К. и си играел с мобилния си телефон. К. видяла подсъдимия, но минала спокойно покрай него и тръгнала да  отваря входната врата на блока с чип. Междувременно  К. станал от пейката, приближил се в гръб на свидетелката, хванал златните й обици, които тя носела на ушите си и ги издърпал силно. От дърпането висулката на двете ушни миди на свидетелката се скъсали.- Подсъдимият взел обиците и избягал в посока намиращия се наблизо ресторант „***“. Пострадалата К. се качила в дома си, взела едно пликче с тампони от памук и успяла да спре кръвотечението. Когато се окопитила се обадила на телефон  112 и повикала бърза помощ. След като накратко разказала на оператора за станалото получила нареждане да слезе след 20 минути пред блока, като ще бъдат изпратени линейка и полиция. Пострадалата се преоблякла, тъй като дрехите й били в кръв, след 20 минути слязла пред блока и след още 4, 5 минути пристигнала линейката. К. била поканена в линейката за преглед като лекарят казал, че ще я заведе в спешната хирургия. Междувременно дошли двама полицаи, на които тя разказала накратко за станалото, както и че на входа на записваща видеокамера. Пострадалата била откарана в дежурната спешна хирургия, а полицейските служители останали на място до пристигане на дежурната група. 

По повод станалото престъпление било образувано досъдебно производство във Второ РУП на МВР – П.. С   протокол за доброволно предаване на л. 26 от досъдебното производство от свид. Е. бил предаден компактдиск, съдържащ запис на охранителната камера монтирана на входната врата на жилищния блок, намиращ се в гр. П., ул. „***“, № 2 където било извършено престъплението.

От назначената по делото стоково-оценъчна експертиза се установило, че стойността на отнетото имущество – златни обици 14 карата, с тегло 3 грама е 144,00 лева.

От извършеното съдебно медицинско изследване се установява че при извършеното престъпление на пострадалата К. са били причинени две разкъсно-контузни рани в областта на висулките на двете ушни миди. Тези травматични увреждания  по начин и време отговорят да са получени както съобщава освидетелстваната като всяка една разкъсно-контузна рана сама по себе си е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

В хода на разследването е извършено разпознаване на подсъдимия К. от пострадалата /л. 21 от досъдебното производство/.

По делото е назначена и извършена СТЕ на диск със запис от **** год. От заключението, на която се установява, че предадения доброволно компакт диск марка „****“ съдържа 42 броя видеофайлове, които са презаписи от оригиналния файл на записан върху твърдия диск на видеоохранителната система видеозапис. Върху файловете няма установени следи от манипулации, но качеството не позволява разграничаване на частни признаци характеризиращи заснетото лице. Самата експертиза не изключва вероятността за снетото на представения видеозапис лице извършител на престъплението да е подс. К.К., но не може да даде категорично заключение в този смисъл.

В хода на разследването е назначена комплексна СППЕ на подсъдимия от заключението на която е видно, че същия е хероиново зависим на фона на личностово разстройство от смесен тип. Същият не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ гр. П. както и не е лекуван там. Преди и по време на извършване на престъплението е бил на метадонова програма, но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си по време на извършване на престъплението.

По делото е назначена и съдебно медицинска експертиза на подсъдимия от която е видно, че е преболедувал вирусен хепатит С, но към момента функцията на черния дроб е запазена и няма активен инфекциозен процес.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на пострадалата Т.К., свидетелите О.Н., А., К., М., Б., П., А., Т., А., Ч., Е., заключенията на назначените по делото СОЕ, комплексна СППЕ, СМЕ на подсъдимия, СТЕ и писмените доказателства по делото. За да я приеме съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата К. за сметка обясненията на подс. К., в които твърди, че не е автор на престъплението. В показанията си както на досъдебното производство така и в хода на съдебното следствие пострадалата сочи категорично, че подс. К. е лицето нападнало я в гръб и изскубнало обиците от ушите й. Извършеното разпознаване в хода на досъдебното производство е по правилата на НПК, непосредствено преди провеждането на това процесуално следствено действие свидетелката е разпитана за физическите данни, по които би могла да разпознае извършителя, като К. детайлно е описала че разпознава К. по височината, по телосложението, по късо подстриганата черна коса и по стойката. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие поемни лица присъствали на разпознаването /л. 21 от досъдебното производство/ свидетели А. и К., като последния добавя, че пострадалата е разпознала по-добре подсъдимия когато е бил в седнало положение – именно в такова положение тя го е възприела най-напред, когато се е прибрала към дома си. Изводите на съда, че К.К. е автор на престъплението се подкрепят и от показанията на свидетелите  И.Б., Н.П., пред които подсъдимият К. е направил самопризнания. Показанията на тези свидетели пред които подсъдимият е направил извън процесуално признание относно участието му в извършване на инкриминираното деяние са също годни преки доказателства /в тази насока решение № 489/25.03.2010 г. по НОХД № 475/2009 г. на ВКС, 1 н.о./. В подкрепа на обвинителната теза също са и показанията на свидетелите О. и Н., които по време на досъдебното производство са разпознали на предоставените им разследващите снимки своя познат К. по дрехите, с които е бил облечен по това време, раницата, която е носил на гърба си, макар в хода на съдебното следствие тези двама свидетели да заявяват, че все пак не могат да бъдат на сто процента сигурни, че това е той. Показанията на свидетелите М., А., Т., А. са по-скоро странични, но дават информация за предприетите от органите на МВР оперативно-издирвателни мероприятия по установяване на извършителя на престъплението. В показанията си свид. Ч. пресъздава съдържанието на иззетия от разследващите органи диск докато в показанията си свидетелката Е. е лицето, което е присъствало, когато от разследващите органи са иззели записа от охранителните камери, както и лицето предало с протокол на л. 26 от досъдебното производство въпросния компактдиск.

Преценени поотделно и в тяхната съвкупност гореизложените доказателства сочат по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимият К.К. е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение от Окръжна прокуратура – П..

При установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият К.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК затова, че   на **** год. В гр. П. при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи – чифт златни обици, 14 карата, с тегло 3 грама, на стойност 144 лева от владението на Т.В.К. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила.

От обективна страна К. е извършил престъплението чрез издърпване със сила на обиците на пострадалата, при което се скъсали висулките на същите и от ушните миди е потекла кръв от К..

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – при целени и настъпили обществено опасни последици.

Следва да се разгледат възраженията на защитата най-напред изложени в писмено становище /л. 40 – 42 от съдебното заседание/, където в 13 пункта се сочат според нея допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство с искане за прекратяване производството по делото и връщането му за допълнително разследване.

Както съдът постановил с протоколно определение от 07.10.2015 г. л. 93 на гърба от съдебното заседание намира това искане за неоснователно и не може да се приеме, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване процесуалните права на К. и неговите защитници по смисъла на тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ВКС по Т.Н.Д. № 2/2002 год. на ОСНК на ВКС.

По пункт първи от възраженията, досежно точния час на извършване на престъплението – наистина съществуват противоречия в показанията на пострадалата К., описаното от дежурния по Районно управление в докладната записка, както и изследвания диск със запис от охранителната камера, но именно затова наблюдаващия делото прокурор е приел за час на извършване на престъплението – около 14,00 часа.

По пункт втори от възраженията се сочи необходимост от разпит в качеството на свидетел на свид. И.Б. присъствал при провежданата беседа с подс. К., на която той е признал пред полицейските служители авторството на престъплението – същият беше разпитан в хода на съдебното следствие и даде нужните показания в тази насока.

По пункт трети от възраженията – касаят докладна записка, изготвена от главен полицай Б.Т. при разпита му в хода на съдебното следствие същият не можа да си спомни в детайли случаят, но потвърди, че докладната записка е изготвена от него.

По пункт четвърти от възраженията се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила чрез нарушаване правото на адвокатска защита на подсъдимия К. и касаят встъпването в такава на служебния защитник – адв. Б.С.. Разгледани по съществото си те също са неоснователни. Основният аргумент е  разминаването между писмото с искането за назначаване на служебен защитник, което е с дата 27.11.2014 год. до Адвокатска колегия – П. и постъпилото писмо от 28.11.2014 г., т.е. в деня следващ самото повдигане на обвинението и разпит на подсъдимия в качеството му на обвиняем от Адвокатска колегия – П. за определяне на служебен защитник – адв. Б.С.. Очевидно е, че това разминаване се дължи на късния момент на повдигане на обвинение и разпит на обвиняемия, което е станало от 17,30 до 17,55 часа, т.е. след приключване на работния ден и поради което писмото от Адвокатска колегия – П. е постъпило по делото на другия работен ден.

В пунктове пети и шести от възраженията се сочат допуснати нарушения при извършване на разпознаването на подсъдимия от пострадалата. Както стана по-горе дума в мотивите то е извършено съобразно правилата на НПК, което се потвърди и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие поемни лица при извършване на това процесуално  следствено действие.

Възраженията в пункт седми, осми и единадесети,  се отнасят до изземването на компактдиска съдържащ записи от охранителната камера, която се намира на входната врата на жилищния блок, в който живее К. като се сочи, че той е иззет с протокол за доброволно предаване от лицето И. Ц., а същият е полицейски служител във Второ РУП и няма основания съдът да се съмнява в неговата добросъвестност. Що се касае до липсата на отбелязвания за записвания върху диска и наличието на запис върху диска „грабеж“  очевидно е, че органите на МВР по този начин са побързали да квалифицират деянието на подсъдимия К.. Поставя се въпроса и на липсата на отбелязване на серийния номер на компактдиска при изземването му с протокол за доброволно предаване, както и появата на такъв впоследствие при изготвяне на съдебно техническата експертиза на диска. Наистина тук става дума за пропуски в работата на органите на досъдебното производство, но както стана дума по-горе самото заключение на съдебно-техническата експертиза не води до категоричен извод затова, че точно К.К. е лицето заснето от охранителната камера.

По пунктове девети и десети – същите касаят разпитите на свидетелите М., Н. и О., като тези лица бяха разпитани в хода на съдебното следствие и разясниха начина, по който са им били показани снимките на подсъдимия К..

По пункт дванадесети от възраженията се сочат нарушения свързани със задържането на подсъдимия за 24 часа, а в последствие и за 72 часа. Съдът не смята да ги коментира дотолкова доколкото впоследствие е валидно спрямо обвиняемия тогава все още К. е взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Възраженията в пункт тринадесети в писменото становище сочат на липса на постановление от Апелативна прокуратурата – П. за удължаване срока на разследването. Същите са неоснователни, такива постановления са изготвени в хода на досъдебното производство дори нещо повече в съдебно заседание от представляващия държавното обвинение наново бяха представени такива.

В съдебните прения защитата на подсъдимия К. и той самият отново отричат авторството на деянието, като преповтарят част от възраженията си, изложени в писменото становище в частност досежно иззетия компактдиск и изготвената по-късно съдебно-техническа експертиза, а също и начинът на издирване и по-късно провеждане на разпит на свидетелите О. и Н.. Както стана дума по-горе съдебно-техническата експертиза не дава категорично заключение, че К. е лицето от записа, като същото не могат да кажат на сто процента сигурност и свидетелите О. и Н., но престъплението на подсъдимия се доказва и с други доказателства – най-вече показанията на пострадалата, показанията на свидетелите А., К., Б., П., Т. и  съдът няма никакво основание да се съмнява в тяхната достоверност.

Сочи се като довод и противоречие в показанията на пострадалата К. дали е ходила на датата на извършване на престъплението в сградата на полицейското управление, разпитвана ли е, колко пъти. Следва да се приеме, че в случая пострадалата е възрастен човек - на 76 години към момента на съдебното заседание и е напълно нормално и естествено да е позабравила някои неща, но в съдебно заседание тя категорично разпозна подписът си под протокола за разпит от **** год. /л. 13, 14 от досъдебното производство/, а както стана дума по-горе и подсъдимият за когото заяви, че първия път го е видяла по време на извършване на престъплението, вторият път в момента на провеждане на разпознаването и третият път в съдебната зала.

При установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация след като се съобрази с целите на генералната и на специалната превенция, както и с обстоятелствата, посочени в чл. 54 от НК съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К. трябва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива следва да се отчетат влошено здравословно състояние, сравнително млада възраст, ниска стойност на предмета на престъплението – 144,00 лева. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат бруталния начин на извършване на престъплението, възрастта на пострадалата, другите предходни осъждания на подсъдимия, извън правната квалификация на деянието, поради което го осъди на седем години лишаване от свобода.

На основание чл. 61, т. 2, във вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното наказание в размер на седем години лишаване от свобода подсъдимият К.К. следва да изтърпи при първоначален строг режим  в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК следва да се приспадне от така наложеното наказание, в размер на седем години лишаване от свобода на подс. К.К. времето, през което е бил задържан по реда на чл. 63 от ЗМВР и по реда на чл. 64 от НПК считано от 26.11.2014 год. до влизане на присъдата в сила.

Разноски по делото – на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. К.К. следва да заплати по сметка на ОД на МВР – П. сумата от 245,00 лева – направени в хода на досъдебното производство разноски, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – П. сумата от 340,00 лева – направени в хода на съдебното производство разноски, а по сметка на НБПП – гр. С. сумата от 230,00 лева – направени разноски за служебен защитник – адв. Б.С..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: