Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 04.05.2020 г.
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
10 март
2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик БОНЧЕВА
търговско дело №175 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с
чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 09.08.2018г., около 03.00 ч., на път Ш-664, км.7, посока
север-юг, в района на община Братя Даскалови, обл.Стара Загора, при управление
на МПС - л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № СТ 0052 АР, Г.П.П. е нарушил правилата
за движение по пътищата и е допуснал самостоятелно пътнотранспортно
произшествие, при което е пострадал возещият се на задната седалка в лекия
автомобил пътник – ищеца А.Й.Г..
За
събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№
105/09.08.2018 г. по описа на РУ - Чирпан при ОД-МВР - гр. Стара Загора.
По случая
е образувано досъдебно производство № 375 ЗМ - 267/2018г. по описа на РУ -
Чирпан, пр.вх.№ 717/2018г. по описа на РП - Чирпан, което с постановление от
21.11.2018 г. на В. Пенева - прокурор при Районна прокуратура град Чирпан, е
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК, тъй като пострадалият А.Г. е
заявил, че желае наказателното производство да бъде прекратено на осн. чл. 343,
ал.2 от НК. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В рамките
на наказателното производство по категоричен начин е доказана
причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен
резултат/ на ищеца А.Г., като е установен следния механизъм на ПТП: На
09.08.2018 г. около 03:00 часа Г.П.П. управлявал собствения си лек автомобил
„Фолксваген Голф” с peг. № СТ 0052 АР в посока от с. Партизанин, общ. Братя
Даскалови, област Стара Загора към гр. Чирпан, като пострадалият А.Г. се е
возел на задната седалка зад водача. Движейки се по път ІІІ- 664 км. 7 посока
север - юг, водачът П. достигнал до кръстовище за с.Черна гора, при което не
спрял на знак „Стоп”, изгубил управление над автомобила, задействал спирачната
система, преминал през затревен участък, намиращ се южно от отбивката и се
ударил в крайпътно дърво.
Пътнотранспортното
произшествие е станало в тъмната част на денонощието.
От
техническа гледна точка поредицата от действия на водача на л.а. „Фолксваген
Голф” - П. от момента, в който не е спрял на знак „Стоп”, са били
последователно в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП, като П.:
- не е
изпълнил императивното правило да спре на пътен знак „Стоп”;
- не е
съобразил скоростта си с оглед на пътната обстановка, което го е лишил от
възможността да реагира адекватно и да владее управляваното от него МПС по
начин, гарантиращ сигурността и живота на пътниците в лекия автомобил;
- загубил
е контрол над управлението на автомобила.
Според
ищеца, водачът на л.а. „Фолксваген Голф” - П., е нарушил чл. 6, ал. 1 от ЗДвП,
като не е спрял при наличието на пътен знак номер Б2 „Стоп” и чл.20, ал. 1 и 2
от ЗДвП, не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него лек
автомобил с пътната обстановка, която е била по-тежка в сравнение с обикновената
такава, а именно - нощно време.
Счита се,
че тези нарушения на правилата за движение се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с последвалия удар на лекия автомобил в крайпътно дърво и с
причиненото, вследствие на удара, телесно увреждане на возещия се на задната
седалка зад водача в същия автомобил пътник - А.Й.Г..
Ищецът
сочи, че вследствие на претърпяното ПТП е получил травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на дясна бедрена кост, травматични отоци на лява длан,
разкъсно-контузни рани и охлузвания на левия горен крайник, които са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарящи да бъдат получени в
указаните време и начин. Счупването на дясна бедрена кост е обусловило трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за период от 9-12 месеца,
което се явява средна телесна повреда по смисъла на НК. В своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Ищецът
посочва, че в същия дух са и двете епикризи, издадени на А.Г. след проведени
лечения от 09.08.2018 г. до 16.08.2018 г. и от 26.11.2018 г. до 10.12.2018г. в
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Ст.
Киркович” АД в град Стара Загора.
Пострадалият
посочва, че е претърпял лечение в болнично заведение общо деветнадесет дни.
Въвеждан
е два пъти под интубационна анестезия, като са му извършвани оперативни
интервенции, изразяващи се в следното: на 10.08.2018 г. под интубационна
анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур
- извършена е репозиция на фрактурата и фиксация със заключваща права плака; на
05.12.2018 г. под интубационна анестезия е извършено открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, фемур - отстранени са металните тела и отново е
извършена репозиция на фрактурата и фиксация със заключваща права плака;
След
първата оперативна интервенция на ищеца е предписано следоперативно лечение,
изразяващо се в: смяна на стерилни превръзки през 3 дни в продължение на 15
дни; рехабилитация на оперирания крайник; да не натоварва крайника за период от
2 месеца, като през това време се придвижва с патерици.
Въпреки
полаганите грижи, след три месеца при натоварване на оперирания крайник,
последният се деформирал и ищецът отново е приет за извършване на оперативна
интервенция. Анамнезата, докладвала за нарушена походка, деформирано дясно
бедро, наличие на постоперативен цикатрикс, активните и пасивните движения на
крайника са ограничени и болезнени. След втората операция, на ищеца е предписан
„щадящ двигателен режим - да не се натоварва оперирания крайник”, отново са
предписани стерилни превръзки през три дни за период от 15 дни; продължаване на
профилактиката с НМХ.
Ищецът
твърди, че полученото от него нараняване причинява силни болки и страдания.
Лечението включвало болничен престой, последващо обездвижване на засегнатия
крайник и същевременно ограничава подвижността на десен долен крайник за
продължителен период от време.
Вследствие
на получените от процесното ПТП травми, ищецът лежал непрекъснато и бил трудно
подвижен в продължение на няколко месеца. Имал затруднение в ежедневните си
обслужвания. Тези затруднения по-конкретно се изразяват в това, че през този
период от време не можел да се грижи сам за себе си и се налагало да ползва
чужда помощ - не е можел да се облича, да се къпе сам и др., което е
причинявало съществени затруднения за него и близките му. Сочи, че грижата за
болен човек отнема няколко часа дневно от ежедневието на този, който я полага,
като последната се изразява в пазарене на хранителни и санитарни продукти,
лекарства, фактическото плащане на сметките /т.е. посещават се съответните
каси, за да се внесат сумите/, готвене, чистене на жилището и постелите, пране
и простиране, повдигане, подпиране, носене на болния, смяна на превръзки и ред
други.
Ищецът
посочва, че към този момент на оздравителния период е бил на 17 години и е
трябвало да посещава учебно заведение и да бъде в 12 клас. За него е полагал
грижи дядо му, тъй като майка му е принудена, поради липса на средства и
нарасналите разходи по лечението, да отиде да работи в чужбина. Грижите по
пострадалото дете са били в тежест на възрастния му дядо, тъй като освен
домакинството, което досега е било грижа на майка му, трябвало и да го води на
рехабилитация и на разходки за раздвижване.
Наведени
са твърдения, че счупването на крайника е изисквало поне два месеца спазване на
постелен режим, поставяне на гипс и използване на патерици. Използването на
патерици е било за период от 9-12 месеца. Ограничаването на движенията на
снагата освен затрудненията в битово- ежедневен план, описани по-горе,
значително ограничавала и социалния живот на пострадалия. Ищецът изпитвал силни
болки и ежедневен дискомфорт, което възпрепятствало свободното придвижване, като
разходки, отдих сред природата, каране на колело, играене на футбол и всякакви
други физически активности, излизане с приятели, ходене на кино и други
ежедневни радости от живота. Към датата на активния оздравителен период, ищецът
е бил на 17 години. Тези ограничения в живота на ищеца формирали в него
усещаното за непълноценност, тъга, самота, скука и други, разгледани като
изживявания от вътрешния психологически мир на човека. Отдръпнал се от другите
деца, затворил се в себе си. Тази обща психологическа потиснатост задълбочила
проблемите със съня. Физическите болки от своя страна, също нарушават съня и
това е общоизвестен факт, който няма нужда от доказване. Още повече, че е
изключително трудно да се докажат състояния и усещания от психичния мир на човека,
тъй като те са строго лични и дори и при външна изява е възможно действието,
явяващо се тяхно проявление, да бъде възприето от околните по различен начин от
този на конкретното лице.
Заявено
е, че активният оздравителен процес съвпадал времево с учебната 2018- 2019 г.,
през която ищецът е трябвало да бъде в 12 клас. Физическите болки, проблемите
със съня, ограничаването на физическите му движения на два пъти за по няколко
месеца са наложили да спре посещението на учебни занятия. Това е довело до влошаване
на успеха на ищеца, на който му е предстояло полагане на зрелостни и
кандидатстудентски изпити. Втората кръвна манипулация е извършена в средата на
учебната година /декември 2018 г./, което още повече е притеснило ищеца ще
успее ли да навакса пропуснатото в училище и да се справи с изпитите.
Притеснението от провал силно е притеснило ученика. Още повече, че детето е
било лишено и от напътствията, грижата и любовта на майка си в този тежък
момент, отново вследствие на настъпилото ПТП, тъй като майката в желанието да
осигури здравето и благоденствието на детето си, е била принудена по финансови
причини да отиде да работи извън страната. На ищеца му е предстоял и
абитуриентски бал, който освен че е свързан с разходи, е очакван с нетърпение
от всички младежи. Пострадалият се е притеснявал дали всичко ще е наред и ще
може да завърши и физически да присъства на бала си и да е без патерици.
Освен
физическите болки, ищецът отбелязва, че два пъти е бил въвеждан в анестезия и
са му били извършвани кръвни манипулации. Ноторно известно е, че тези процедури
са високо рискови. При въвеждане в упойка е възможно пациентът да не може да се
събуди. На следващо място е възможно при самата интервенция да възникне
проблем, да бъде засегнат крайника и да има дълготрайни последствия. Всичко
това разгледано не от чисто медицинска, а от психологическа гледна точка
събудило у ищеца страх за живота и евентуалния изход от лечение, породило силен
стрес и притеснение за пострадалия и близките му.
Отбелязва
и останалите травматични увреждания, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което от правна гледна
точка се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на НК.
Ищецът
твърди, че като пострадал от автомобилна катастрофа, изпитвал безпокойство и
страх на общо основание и още повече при нужда от превозване с моторно превозно
средство.
Преживяното
ПТП будело негативни мисли, как е можело да загуби живота си в този автомобил,
което от своя страна довеждало до безпокойство, напрегнатост, необяснима
агресия, провокирана от страх или стресова ситуация. Крехката младежка психика
на пострадалия не е успяла да преодолее преживения стрес. Ищецът се стряскал
нощем, събуждал се с викове и отказвал да бъде превозван до лечебните заведения
за смяна на превръзки и за рехабилитация.
На
пострадалия са причинени болки и страдания, представляващи неимуществени вреди,
които ищецът търпи и към настоящия момент, и които ще търпи и за в бъдеще.
Относно
имуществените вреди, вследствие на ПТП, ищецът посочва, че за извършената
манипулация непосредствено след ПТП семейството на непълнолетния А.Й.Г. плаща
сумата от 1380,00 лв., като е издадена фактура № 1759/10.08.2018 г. на името на
пострадалия. За смяна на превръзки, които по предписание се сменят на 3 дни в
продължение на 15 дни, а именно на датите: 17.08.2018 г., 20.08.2018 г.,
23.08.2018г., извършени в лечебно заведение, са платени съответно сумите от
12,00 лв., 20,00 лв. и 30,00 лв. или общо 62,00 лв., за които са издадени
касови бележки. Общо сумите, платени за лечение на пострадалия, вследствие на
процесното ПТП, възлизат на 1442,00 лв.
Към
момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № СТ
0052 АР, управляван от Г.П.П., е имал валидно сключен Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „ОЗК – З.” АД - застрахователна
полица № BG/23/118001483946 със срок на действие на застрахователния договор от
29.05.2018 г. до 28.05.2019 г., поради което на основание чл.432, ал.1 от КЗ
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение
е ЗАД „ОЗК – З.” АД, поради което ответникът следва да заплати обезщетение в
един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени вреди, получени от
ПТП.
С молба
от 04.01.2019 г. ищецът А.Й.Г. предявил претенцията си за изплащане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди пред ЗАД „ОЗК – З.” АД
След
разглеждане на предявената претенция и проведени преговори, ответното дружество
предложило да изплати обезщетение на ищеца А.Й.Г., за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 09.08.2018г. ПТП в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева при сключване на извънсъдебно споразумение, за което
бил уведомен с писмо изх.№ 99-391/24.01.2019 г. Счита, че предложеното
обезщетение е в занижен размер и не може да обезщети причинените му
неимуществени вреди, поради което и предявил претенциите си пред съда.
Ищецът
счита, че претърпените от него неимуществени вреди от причинените му болки,
страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот в
следствие на претърпяното на 09.08.2018г. ПТП до настоящия момент, биха се
компенсирали със сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева.
Банкова
сметка, ***етението на пострадалия е представена на ответника в извънсъдебната
фаза.
Направено
е искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК – З.”
АД, ЕИК *** да заплати сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева -
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от А.Й.Г.
неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 09.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от момента на извършване на деянието 09.08.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1442 /хиляда
четиристотин четиридесет и два/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от А.Й.Г. имуществени вреди, в резултат на
претърпяното ПТП на 09.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от момента
на извършване на деянието 09.08.2018г., до окончателното изплащане на
задължението.
Моли да
се осъди ответната страна да му заплати и всички направени по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
ЗАД „ОЗК-З.“ АД оспорва изключителната вина на водача Г.П.П. за причиняване на
вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.300 от ГПК. Посочва,
че от данните по делото е видно, че досъдебното производство е прекратено, като
същевременно не е изследван въпросът относно наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия.
Оспорва
механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описаният в исковата молба механизъм не
отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е
изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан
в исковата молба.
Счита, че
процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на водача на застрахованото в
ЗАД „ОЗК – З.“ АД МПС. Поддържа, че в конкретния случай вина за получените
увреждания има и пострадалият. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от А.Й.Г.. Поддържа, че пострадалият се е возил без правилно поставен
предпазен колан, в нарушение на правилата на ЗДвП, при което тялото му свободно
се е движило из купето на процесното МПС, удряло се е в твърди повърхности, в
следствие на което Г. получава, описаните в исковата молба травми. Ответникът
счита, че Г. се е возил на най - безопасното място в л.а. марка “Фолксваген”,
модел “Голф” - на задната седалка, зад водача на процесното МПС. Поддържа, че
ако ищецът е спазил правилата на ЗДвП и е пътувал с правилно поставен предпазен
колан, единствените му наранявания щели да бъдат леки натъртвания и охлузвания.
Ответникът счита, че приносът на пострадалия е основание за намаляване или
отхвърляне изцяло на размера на застрахователното обезщетение на основание чл.
51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай ответникът сочи, че пострадалият
е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя
страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.
Счита, че
исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са
подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Поддържа,
че твърдените болки и страдания от ищцовата страна са силно хиперболизирани.
Счита, че оздравителният процес по отношение на костната система на млад юноша,
чийто организъм все още израства и се развива, следва да премине значително по
- бързо и по - леко в сравнение с пациент в зряла възраст. Поддържа, че
описаното усложнение по отношение на възстановяването на пострадалия е настъпило
единствено по вина на Г., тъй като последният не е спазил дадените му лекарски
предписания и за него не е полагана нужната грижа за пълно оздравяване. Счита,
че родителят, който е следвало да полага грижи за Г., е отсъствал от
домакинството и пострадалият е бил оставен на грижите на своя стар и немощен
дядо. Намира това обстоятелство в причинна връзка с продължителността на
възстановителния процес на Г.. Оспорва твърденията относно интензитета на
емоционалните страдания на пострадалия, поради невъзможност да контактува с
връстниците си, че бил самотен, не можел да ходи на кино и изпадал в необяснима
агресия. Счита, че в настоящия момент младежите на възрастта на Г. общуват
активно в интернет пространството, посредством социалните мрежи. Благодарение
на кибер пространството ищецът имал досег до всевъзможна информация от учебен
или развлекателен характер. Счита, че промените в поведението на ищеца са
напълно закономерни и отговарят на възрастта му - в пубертета организмът на
израстващия отделял значително по - високи количества тестостерон, поради което
раздразнението на пострадалия е нормално състояние за съответния житейски
период. Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение следва да
съответства на социалното и икономическо равнище на страната ни към момента на
настъпването на процесното събитие, на размера на минималната работна заплата и
на действително претърпените вреди. Счита, че определеното от застрахователното
дружество обезщетение адектватно отговаря на претърпените болки и страдания от
пострадалия.
Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
На
отделно основание счита иска по акцесорния иск за неоснователен от момента, от
който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК – З." АД не е
изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията за неимуществени вреди.
Моли да се има предвид, че отговорността на застрахователя е договорна, а не
деликтна.
Счита, че
не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК – З."
АД, поради което, моли да се приемат исковете за неоснователни и необосновани и
да се отхвърлят изцяло като такива. Претендират се разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е
депозирал допълнителната искова молба, в
която счита възраженията на ответника
относно механизма на осъществяване на ПТП, наличието на причинно-следствена
връзка на вредите с ПТП, вида и характера на възникналите вследствие на ПТП
вреди за неоснователни.
Възразява
относно аргументите за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, като смята, че са неоснователни и категорично заявява, че е
бил с поставен предпазен колан.
В
условията на евентуалност, моли, ако все пак съдът прецени, че е налице
съпричиняване, да постанови решение при по-нисък процент.
Отбелязва,
че размерът на исковата претенция за претърпените от ищеца неимуществени вреди
е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната практика на съдилищата в
страната по тези спорове.
По
отношение на продължителността на оздравителния процес, ищецът сочи, че е
представил медицински документи, които го доказват. Възразява против
твърдението на ответника, че ищецът не е спазвал предписанията на лекарите,
като счита, че твърденията му са голословни и не почиват на никакви доказателства.
По отношение на причината за отсъствие на родителя, се твърди, че дядото на
ищеца е съзнателен човек и може да полага грижи за внука си.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който
поддържа подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в него.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Видно от
данните по делото, на 09.08.2018 г. около 03.00 ч., на път Ш-664,
км.7, посока север-юг, в района на община Братя Даскалови, обл.Стара Загора,
при управление на МПС - л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № СТ 0052 АР, водачът на
автомобила Г.П.П. е нарушил правилата за движение по пътищата и е допуснал
самостоятелно пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал возещият се
на задната седалка в лекия автомобил пътник – ищеца А.Й.Г..
Горното
се установява от представените по делото доказателства - Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, рег.№105/09.08.2018 г. по описа на РУ - Чирпан при
ОД-МВР - гр. Стара Загора, план-схема на ПТП, както и постановление за
прекратяване на досъдебно производство №375 ЗМ-267/18 по описа на РУ Чирпан.
Във
връзка с пътния инцидент е било образувано досъдебно производство № 375 ЗМ -
267/2018г. по описа на РУ - Чирпан, пр.вх.№717/2018г. по описа на РП - Чирпан,
което с постановление от 21.11.2018 г. на В. Пенева - прокурор при Районна
прокуратура град Чирпан, е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК, тъй
като пострадалият ищец А.Г. е заявил, че желае наказателното производство да
бъде прекратено на осн. чл. 343, ал.2 от НК. Постановлението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Видно от
горепосоченото постановление от 21.11.2018 г., в рамките на досъдебното
производство по категоричен начин е доказана причинно-следствената връзка между
деянието и причинените вреди на ищеца А.Г., като е установен следния механизъм
на ПТП: На 09.08.2018 г. около 03:00 часа Г.П.П. управлявал собствения си лек
автомобил „Фолксваген Голф” с peг. №СТ 0052 АР в посока от с. Партизанин, общ.
Братя Даскалови, област Стара Загора към гр. Чирпан, като пострадалият А.Г. се
е возел на задната седалка зад водача. Движейки се по път ІІІ- 664 км. 7 посока
север - юг, водачът П. достигнал до кръстовище за с.Черна гора, при което не
спрял на знак „Стоп”, изгубил управление над автомобила, задействал спирачната
система, преминал през затревен участък, намиращ се южно от отбивката и се
ударил в крайпътно дърво. Пътнотранспортното произшествие е станало в тъмната
част на денонощието.
С оглед
установяване на обстоятелствата, свързани с механизма на настъпване на ПТП, по
делото беше допуснат и разпитан свидетелят Г.П.П., водачът, предизвикал
процесното ПТП. Същият посочва, че с ищеца и братовчед му, по молба на
последния, отишли до с.Партизани.
Отишли, взели още две лица и потеглили обратно. Според показанията на
свидетеля, на връщане нямало хубава видимост. Това станало в 3,30ч. през нощта,
на излизане от с.Партизани, на кръстовището. Свидетелят набил спирачки, тъй
като виждал, че ще катастрофират. Включил се в главния път, намалил и станало
ПТП-то. Пострадал само ищеца от пътуващите в автомобила. Ищецът стоял зад
свидетеля, т.е. зад водача на
автомобила. Свидетелят се обадил на чичо си и той дошъл. Взел пострадалия ищец
и го закарал в болницата. На това място имало голяма растителност и знакът
„Стоп“ не се виждал. Свидетелят посочва, че е намалил достатъчно за да спре, но
имало пясък и колата се подхлъзнала. Посочва, че е карал със скорост около
60км/ч., там с повече не можело да се кара. Имало ограничение на скоростта.
Свидетелят посочва, че е минавал оттам, но не е ходил до с.Партизани. Известно
му било, че се включва в главен път. Твърди, че е намалил скоростта и е
употребил спирачната система.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетеля, като по отношение на скоростта на
движение преди знака „Стоп“ не дава вяра на показанията му, предвид възможната
заинтересованост на свидетеля, тъй като той е водачът, причинил процесното ПТП.
За
установяване на фактическите обстоятелства по делото беше назначена и приета
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема. Същото е
изготвено компетентно и мотивирано, въз основа на събраните по делото
доказателства.
Видно от
заключението, ПТП е настъпило в нощни условия, като пътят е бил осветен от
фаровете на процесния автомобил. Настилката на пътя е асфалтова, износена,
суха. Без наличие на хоризонтална маркировка. В зоната на кръстовището пътната
настилка е запрашена. Времето било сухо и топло. По това време на денонощието
/3:00 часа/ интензивността на транспортния поток е била много малка, клоняща
към 0. В процесното кръстовище лекият автомобил е трябвало да извърши маневрата
ляв завой, като този завой и под ъгъл около 95 градуса.
Според
експерта, скоростта на автомобил „Фолксваген Голф“ в предвид удара в
крайпътното дърво и настъпилите деформации в предната му челна част, видно от
снимковия материал е около 30 км/ч = 8,33 м/с /оценена експертно в предвид
марката и модела на МПС/.
Скоростта
на автомобила непосредствено преди настъпването на ПТП е: при наличие на
прохлузни следи около 59,92 км/ч = 16,64 м/с, а при наличие на спирачи следи – 20.60
м/с = 74.19 км/ч.
На
09.08.2018 г. около 3:00 часа, на път III - 664, км 7, посока север-юг, в
района на община Бр.Даскалови, обл.Стара Загора, при управление на автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ 0052 АР със скорост на движение около 60км/ч / 74
км/ч/, водачът му Г.П.П., идващ откъм с. Партизанин при У-образното кръстовище
с изходи към гр.Чирпан и с.Черна гора, не успял да извърши маневрата завой на
ляво с оглед в посока гр.Чирпан, загубил контрол върху управлението на
автомобила и се ударил в крайпътно дърво. Водачът на автомобила не е спазил
изискванията на пътен знак Б 26 „Стоп“ и не е спрял пред него.
В
резултат на удара при това ПТП е пострадал возещия се на задната седалка зад
водача пътник А.Й.Г., като е получил средна телесна повреда.
Според
експерта, техническата причина за изгубване контрол върху управлението на
автомобила е скоростта на движение на същия при навлизане в кръстовището, с
оглед извършване маневра завой на ляво, като скоростта му на движение /и в
двата възможни случая разгледани в експертното заключение/ се е оказала
по-висока от критичната такава 47,17 км/ч.
Водачът
л.а. „Фолксваген Голф" с per № СТ 0052 АР е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, като спре пред поставения пътен
знак „Стоп" и след това извърши маневрата ляв завой.
Дори да
не спре пред пътен знак „Стоп“, той има техническа възможност да извърши
безопасно маневрата завой на ляво, избирайки скорост на движение по- ниска от
47,17 км/ч.
Според
експертизата, по делото няма данни ищецът да е бил с поставен колан. Посочва се,
че такива не са били поставени от пътуващите на задната седалка, а само от
стоящите на предните седалки -водач и пътник.
Според
експерта, в случай,че пострадалият е бил с поставен предпазен колан, би се
предотвратило или значително ограничило причиняването на получените телесни
увреждания, поради това,че ударът в дървото за автомобила е челен, а ефективността
на предпазния колан при този вид удари е най-голяма.
Съдът възприема заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Същото е съобразено със събраните по делото
доказателства, изготвено е задълбочено, компетентно и мотивирано.
Предвид изложените съображения, настоящият съд приема,
че на 09.08.2018 г. около 3:00 часа, на път III - 664, км 7, посока север-юг, в
района на община Бр.Даскалови, обл.Стара Загора, при управление на автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ 0052 АР със скорост на движение около 60км/ч. /74
км/ч/, водачът му Г.П.П., идващ откъм с. Партизанин при У-образното кръстовище
с изходи към гр.Чирпан и с.Черна гора, не успял да извърши маневрата завой на
ляво с оглед в посока гр.Чирпан, загубил контрол върху управлението на
автомобила и се ударил в крайпътно дърво.
Съдът приема за установено, с оглед данните по делото,
че водачът на автомобила Г.П.П. има изключителна вина за настъпване на
процесното ПТП, тъй като се е движил с несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост, не е спазил изискванията на пътен знак Б 26 „Стоп“ и не е
спрял пред него, поради което и не е успял да извърши маневрата завой на ляво,
с оглед в посока гр.Чирпан, загубил е контрол върху управлението на автомобила
и се ударил в крайпътно дърво.
Съдът приема за установено, че в резултат на удара при
това ПТП е пострадал ищецът, който се е возил на задната седалка зад водача, като
вследствие на удара е получил средна
телесна повреда.
По отношение на наведените от ответника доводите за наличие на съпричиняване от страна
на ищеца за настъпилия вредоносен резултат, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан, съдът намира същите за основателни. Видно от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза, няма данни по делото ищецът да е бил с
поставен колан. Според експерта, такива не са били поставени от пътуващите на
задната седалка, а само от стоящите на предните седалки -водач и пътник.
Заключението на експерта е, че в случай, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан, би се предотвратило или значително ограничило причиняването на
телесните увреждания на ищеца, поради това, че ударът в дървото за автомобила е
челен, а ефективността на предпазния колан при този вид удари е най-голяма.
С оглед на това, съдът намира за основателни доводите
на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца за настъпилия
вредоносен резултат, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, което
съпричиняване също е допринесло за тежестта на получените травматични
увреждания, като съдът приема това съпричиняване на 20%, предвид и възрастта на
ищеца към момента на ПТП /17г./.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото, свързани с настъпилите увреждания на ищеца, вследствие на процесното
ПТП, в хода на производството беше назначена съдебно - медицинска експертиза.
От заключението й се установява, че при настъпило ПТП
ищецът е получил множество травматични увреждания: счупване на дясна бедрена
кост, травматичен контузионен оток на лява длан, разкъсно- контузии рани и
охлузвания на левия горен крайник.Тези увреждания са от действието на твърди
тъпи предмети от интериора в купето на лекия автомобил и отговарят да са
получени при описаното ПТП.
Видно от заключението, по повод на счупването на
дясната бедрена кост на 10.08.2018г. под интубационна анестезия е направено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. С латерален достъп
до диафизата на бедрото е проникнато през задния интермускулен септум до
фрактурата. Извършена е репозиция на фрактурата и фиксация със заключваща права
плака. Дренаж. Послоен шев. Стерилна превръзка. В ранния следоперативен период
е следен за усложнения, правени са превръзки през ден и при липса на фебрилитет
и при добре зарастваща оперативна рана на 16.08.2018г е дехоспитализиран.
Препоръките при изписването са били да се правят амбулаторно стерилни превръзки
през 3 дни;конците да се свалят на 15 ден от операцията. Да рехабилитира
оперирания крайник, без да натоварва 2 месеца, като ходи с 2 патерици. За
последващия период, според експертизата, няма представени амбулаторни листи или
други документи, доказващи контрол от лекуващия лекар. Няма свидетелства за
правени контролни рентгенови снимки.
Видно от заключението, в края на м.ноември при
физическо натоварване ищецът усетил болка и кракът се деформирал в зоната на
бедрото. Отново е хоспитализиран в КОТ на УМБАЛ-СТ.Загора с диагноза:Рефрактура
феморис декстра. В ИЗ от тази хоспитализация е записано, че преди няколко дни,
при натоварване усетил болка и кракът се деформирал. Приема се за операция.
Обективно състояние: походката е нарушена, дясното бедро е деформирано; Наличие
на постоперативен цикатрикс.Активните и пасивни движения са ограничени и
болезнени. Предприета е подготовка за оперативно лечение. Извършени са
параклинични изследвания, рентгенографии, консултиран е с педиатър и
анестезиолог.
Според експертизата, на 05.12.2018г /Оп.протокол №
738/, под интубационна анестезия „по стария оперативен цикатрикс се достигна до
металните тела.Последните бяха отстранени. Дебридман. Лаваж.Извърши се
репозиция на фрактурата, която се фиксира със заключваща плака.
Лаваж.Дренаж.Послоен шев.Стерилна превръзка.При добро протичане на
следоперативния период на 10.12.2018г е дехоспитализиран с препоръка: Щадящ
двигателен режим-да не натоварва оперирания крайник.Да се правят превръзки през
3 дни. Конците да се свалят на 12- 15 ден. Да продължи профилактиката с НМХ.
Според експерта, за лечение на травмата на
ищеца-счупване на дясната бедрена кост е приложено адекватно лечение, съблюдавано
със зоната на счупването и възрастта на ищеца. Предприето е оперативно лечение,
при което след наместване на фрактурата, същата е фиксирана с права заключваща
плака. Дадени са указания за щадящ режим. При така започнато лечение, моментът
на натоварване на съответния крайник се определя от лекуващия лекар на базата
на акгуална рентгенова снимка, показваща
плътен костен калус. В документацията няма свидетелства за периодично
контролиране и рентгенова снимка. От това може да се заключи, че ищецът сам е
преценил кога да започне натоварването на десния крак. Според експерта, неспазването
на нужния режим и съобщеното физическо натоварване са станали причина за
получаването на рефрактура, последвана от ново оперативно лечение. Нормалният
период за срастване на фрактура на бедрената кост с конкретната локализация, лекувана
оперативно, е 9-12 месеца.
Видно от заключението, усложнения по време на
лечението на фрактурата на дясното бедро може да се счита получената през
м.ноември 2018г. рефрактура. Според експерта, ищецът към този момент явно е бил
без болки в областта на фрактурата и самостоятелно е вземал решение,че може да
натоварва десния крак,без да се базира на преглед при лекуващия лекар или друг
страничен ортопед травматолог или след направа на актуални рентгенови снимки. В
резултат е извършил физически натоварвания, надвишаващи възможностите на калуса
към същия момент и се е получила рефрактурата.
Според експерта, счупването на бедрената кост в острия
момент е силно болезнен акт. Това продължава и на следващия ден, когато е
извършена оперативната интервенция и през следващите 3-4 дни. В последващия
период този симптом отслабва и след 15 –ия ден е нищожен. При получаването на
рефрактура има отново остра болка, но във всички случаи е по-слаба от тази при
първото счупване. След 10-я ден след повторната операция тя също е вече
нищожна. Засилва се само при извършването на рехабилитационните мероприятия.
Видно от заключението, периодът на възстановяване на
ищеца от претърпяното травматично увреждане-фрактура на дясна бедрена кост, получена
при ПТП на 09.08.2018г е 9-12 месеца. Рефрактурата е фактор, който би увеличил
този период, но имайки предвид младата възраст на ищеца, то тя компенсира това
увеличение.
Според експерта, след хоспитализация в КОТ на
УМБАЛ-Стара Загора на ищеца е извършена оперативна интервенция, което е съвсем
адекватно съвременно лечение на получената фрактура. След дехоспитализацията
при констатирано добро общо състояние, добри показатели на зарастване на
оперативната рана, дадени са препоръки за ненатоварващ режим в продължение на 2
месеца, като ходи с помощни средства-две патерици. Препоръчана е рехабилитация
на десния крак-ставно мускулния апарат. Няма приложени документи за последващо периодично
проследяване от лекуващия лекар или друг травматолог, който да прецени момента
на включване на вертикална тежест за десния крак-натоварване.
Видно от заключението, рефрактурата на дясната бедрена
кост на ищеца, лекувана оперативно с открита репозиция и фиксирана с права
метална заключваща се плака, се е случила около 3 месеца след първата операция.
В съдебната и медицинската документация няма белези, че към този момент костното
срастване е оценено от травматолог. Също така липсващия болков симптом не е
достатъчен белег, за да може ищецът сам да прецени започването на енергийното
натоварване на десния крак. Експертът е посочил, че периодът на възстановяване
на ищеца от претърпяното травматично увреждане е 9-12 месеца. Рефрактурата е
фактор, който би увеличил този период, но
имайки предвид младата възраст на ищеца, то тя компенсира това увеличение. Болковият
симптом е с най-висок интензитет в момента на получаването на фрактурата, до
оперативното лечение и първите 2-3 дни след операцията.
Видно от заключението, след 3-ия ден след оперативната
интервенция, болките рязко започват да отслабват. В моментите на форсирана
рехабилитация, целяща възстановяване на движенията в съседните стави и
запазването на мускулния контрактилитет, болката също показва умерено
покачване. След 60-90 ден тя е слаба и се изявява само при форсирана мускулна
дейност.
Заключението не е оспорено от страните по делото.
Същото е добросъвестно дадено, компетентно и обосновано и съдът го възприема.
Свидетелски показания във връзка с установяване на
фактическите обстоятелства по делото, свързани с уврежданията на ищеца и здравословното
му състояние, възстановителния период след ПТП по делото не бяха събрани, тъй
като самият ищец към момента на съдебното производство е бил извън страната.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 09.08.2018
г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените
срещу него искове с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ
ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, което е получено
от ответника. Видно от данните по делото-писмо до ищеца от 24.02019г. /л.23 от
делото/, ответникът е определил обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер от 10 000
лв., което видно от данните по делото – предявените в настоящото производство
искове, не е било прието от ищеца.
Съдът приема, с оглед на събраните в хода на
производството доказателства, че
предявените искове са частично основателни.
Съдът приема, с оглед изложените по-горе в мотивите
съображения относно механизма на настъпване на ПТП и причинно –следствената
връзка между ПТП и вредоносния резултат- получена средна телесна повреда от
ищеца, че основна причина за възникването на
процесното ПТП е противоправното
и виновно поведение на водача Г.П.П., тъй като се е движил с несъобразена
скорост, не е спазил изискванията на пътен знак Б 26 „Стоп“ и не е спрял пред
него, поради което и не е успял да извърши маневрата завой на ляво с оглед в
посока гр.Чирпан, загубил е контрол върху управлението на автомобила и се
ударил в крайпътно дърво.
Безспорно в случая е налице и последният признак за уважаване
на предявените искове– причинно- следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищеца, който се е возил на задната седалка зад водача, вреди.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, при настъпило ПТП ищецът е получил множество
травматични увреждания: счупване на дясна бедрена кост, травматичен контузионен
оток на лява длан, разкъсно- контузии рани и охлузвания на левия горен крайник.
Тези увреждания са от действието на твърди тъпи предмети от интериора в купето
на лекия автомобил и отговарят да са получени при описаното ПТП. Съдът приема
за установено в хода на производството, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и получените от ищеца травматични увреждания.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост”
не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г., то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото в случая
обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца стресова
реакция, породена от претърпяното ПТП, негативните изживявания, свързани с преживените
физически и психически болки, претърпените две операции на счупения долен десен
крайник, претърпяното болнично лечение /общо 19 дни/, както и продължителния
период на възстановяване - 9-12мес.,
като през първите 5-6 мес. ищецът се е предвижвал с патерици. Следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че претърпяното увреждане е довело до невъзможността
на ищеца да се движи, да посещава продължително време учебни занятия, да
контактува с приятели и съученици, което
предизвиква негативни преживявания, свързани с неблагоприятни промени в личния
живот на ищеца за сравнително дълъг период от време -9-12мес.
Съдът взема предвид освен интензитета на преживените
болки и страдания, също и тежестта на причинените увреждания, продължителността
на търпените болки и страдания и продължителността на възстановителния процес,
също придружен с хирургична интервенция.
По направеното възражение на ответника, че ищецът е
допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен колан, както
беше вече посочено в изложението, съдът намира същото за основателно. За да
бъде намалено обезщетението за вреди, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият
трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът
на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата.
В конкретния случай, както съдебно-автотехническата,
така и съдебно-медицинската експертиза установиха, че ищецът е бил без поставен
предпазен колан към момента на ПТП. И двамата експерти са категорични, че
предвид механизма на ПТП, това обстоятелство е от значение за получените от
ищеца увреждания. Според съдебно-автотехническата експертиза, в случай, че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан, би се предотвратило или
значително ограничило причиняването на сочените в исковата молба телесни
увреждания, поради това, че ударът в дървото за автомобила е челен и ефективността
на предпазния колан при този вид удари е най-голяма. Според
съдебно-медицинската експертиза, при такъв механизъм на получените травми може
да се заключи, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, качествено
заключен, не би получил тези увреждания.
Съдът не възприема доводите на ищеца, че от обстоятелството, че само той е бил увреден,
без да са увредени останалите пътуващи на задната седалка на претърпелия ПТП автомобил,
следвало да се направи извод, че липсата на предпазен колан не се е отразила на
вида и интензитета на увреждането. Както беше посочено по-горе, от
съдебно-автотехническата експертиза се установи, че ударът на автомобила в
крайпътното дърво е челен и в този случай действително правилно поставените
предпазни колани възпират движението на тялото напред, водено от инерционните
сили на движение и предпазват от по-сериозни наранявания.
Следователно, съдът приема, че с непоставянето на
обезопасителен предпазен колан, ищецът в настоящия случай е допринесъл за
увреждането, следователно, е налице съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат, който съдът приема, че е 20%. Този размер на съпричиняването следва да се вземе
предвид при определяне размера на претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП. Редукцията на обезщетението се прилага към размера, за
който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му, поради
допринасянето от пострадалия за настъпване на вредата, а не към претендирания.
/ В този смисъл - решение №63/08.07.2019г.,
постановено по т.д.№2013/2018г. на ВКС, I ТО/.
Настоящата съдебна инстанция счита, че предявеният иск
за неимуществени вреди, предявен за сумата от 35 000лв. е основателен и доказан
за 30 000лв., предвид събраните по делото доказателства, като размерът е в
съответствие и с принципа на справедливостта при определяне размера на
неимуществените вреди. Този размер следва да се редуцира с приетия от настоящия
съд размер на съпричиняване от страна на пострадалия при процесното ПТП -20%. С
оглед на изложеното, съдът приема, че така размерът на претендираното
обезщетение, /след редукцията от 20%, което е 6000лв./, следва да се уважи за
сумата 24 000лв. В този размер искът на ищеца се явява основателен и
доказан и следва да се присъди в настоящото производство. За сумата над 24
000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При определяне размера на претендираното обезщетение
за причинени имуществени вреди, съдът взема предвид представените по делото
доказателства – фактура от 10.08.2018г. за сумата 1380лв., с която ищецът е
заплатил направените му манипулации и медицински консумативи, непосредствено
след ПТП, както и три касови бона за сумата общо 62лв., с които са заплатени
потребителски такси в съответните
здравни заведения в гр.Чирпан, свързани с лечението на ищеца след ПТП. Или общо
направените от ищеца разходи във връзка с лечението на травмите, причинени от
ПТП е в общ размер на 1442 лв. В този размер съдът намира искът за основателен
и доказан. След като се редуцира размера
на приетите за установени имуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат с размера на приетото от съда
съпричиняване-20% /което е 288.40лв./ остава сумата 1153.60лв. В този размер
искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи от съда. До размера
на предявения иск-за разликата над 1153.60лв. до размера на предявения иск
1380лв.искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Относно искането сумите да се присъдят от датата на
увреждането, съдът намира същото за неоснователно. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вреди, причинени от застрахования, е
производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по
чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата
на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429,
ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т.
2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на
самия кодекс се поема от застрахователя от един по- късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Затова, при липса
на твърдения и данни по делото за по- ранна дата, в случая отговорността на
застрахователя е възникнала, считано от датата на уведомяването му от увредения
за процесното застрахователно събитие- 08.01.2019г., по който факт страните не
спорят. На основание чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, това обезщетение за забава е част
от дължимото застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл. 497 от КЗ е
регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по- ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Тази норма обаче касае собствената забава на застрахователя по повод определяне
и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования.
При тези данни, съдът счита, че законната лихва се
дължи от ответника, считано от 24.01.2019г., когато ответникът е изпратил
отговора си на ищеца във връзка с предявената пред застрахователя претенция за
заплащане на обезщетения ва вреди от застрахован при него деликвент.
По въпроса за разноските съдът приема следното:
Ищецът е освободен от заплащане на държавни
такси и разноски, като с исковата молба е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн. чл. 7,
ал. 2, т. 3 и 4 , при този изход на делото е 1561 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на държавата,
чрез ОС Стара Загора, държавна такса, съобразно размера на уважените искове в
размер на 1006.14 лв., както и сумата 345.12
лв., възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част на исковете.
Ищецът следва да заплати на ответника
сумата 603.63лв., адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на
исковете.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.“,
ул. „С.С.“ № *, с ЕИК *** да заплати на А.Й.Г., с ЕГН: **********,***, чрез адв.П.Д.Д., БАК, със съдебен адрес:*** следните
суми: - сумата 24 000лв.,
/двадесет и четири хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от А.Й.Г. неимуществени
вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 09.08.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 24.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 1153.60 /хиляда
сто петдесет и три лв. и 60ст./, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от А.Й.Г. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на
09.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.Й.Г., с ЕГН: **********,***,
чрез адв.П.Д.Д., БАК, със съдебен адрес:*** против „ОЗК – З.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.“,
ул. „С.С.“ № *, с ЕИК *** искове, както следва: за сумата над 24 000лв. до предявения размер от
35 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от А.Й.Г.
неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 09.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 09.08.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, както и за сумата над 1153.60 лв. до предявения размер от 1442лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от А.Й.Г.
имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 09.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 09.08.2018г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „ОЗК
– З.” АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „В.“, ул. „С.С.“ № *, с ЕИК *** да заплати на адв.П.Д.Д.,
БАК, със съдебен адрес:*** сумата 1561 лв., възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Присъдените суми следва да се приведат на служебна банкова сметка ***.39
от Закона за адвокатурата в „Първа инвестиционна банка“ АД, с IBAN: ***, BIC: ***,
с титуляр адв. П.Д.Д..
ОСЪЖДА „ОЗК
– З.” АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „В.“, ул. „С.С.“ № *, с ЕИК *** да заплати сумата от 1006.14 лв., представляваща държавна такса и сумата 345.12 лв., възнаграждение за вещи лица по
сметка на Окръжен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА
А.Й.Г., с ЕГН: **********,***, чрез адв.П.Д.Д.,
БАК, със съдебен адрес:*** да заплати на „ОЗК – З.” АД, със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.“, ул. „С.С.“ № *, с ЕИК *** сумата 603.63лв.,
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС Стара Загора пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: