№ 2510
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100500771 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С. Н. З. срещу решение от 20.07.2023 г. по
гр.д. № 87162/2017 г. по описа на СРС, 123 състав, в частта, с която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД на „Топлофикация
София“ ЕАД сумите, както следва: сумата над 161,08 лв. до 908,78 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 12.03.2015 г. до погасяването,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.02.2012 г. до
м.04.2014 г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. №
*******, сумата в размер на 159,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2012 г. до 10.02.2015 г.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете да
уважени, е неправилно. Поддържа, че по делото не са представени доказателства, от
които да се установява, че ищецът е предоставил топлинни услуги в имота с цена в
размер на присъдената сума, а освен това задълженията са погасени по давност. Счита
също така, че не дължи мораторна лихва, тъй като не е изпаднал в забава. Ето защо,
1
моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 908,78 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.02.2012 г. до м.04.2014 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва, считано от
12.03.2015 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването; 159,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2012
г. до 10.02.2015 г.
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение
с ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в
гр. София, ж.к. „*******, като ответникът дължи заплащането на цената им. Сочи, че
ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на
доставената му топлинна енергия за периода от м.02.2012 г. до м.04.2014 г., възлизаща
на сумата в размер на 908,78 лв. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, което е уважено и е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.11.2015 г. по ч.гр.д. № 12887/2015 г. по
описа на СРС, 123 състав. След подадено възражение от длъжника, ищецът е предявил
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
С решение от 20.07.2023 г. по гр.д. № 87162/2017 г. по описа на СРС, 123 състав,
исковете са уважени изцяло.
Решението се обжалва само от ответника в частта, с която искът за главница е
уважен за сумата над 161,08 лв. до 908,78 лв., както и в частта, касаеща уважената
претенция за мораторна лихва за сумата в размер на 159,29 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва по основание и размер иска
за главница, а твърди, че задължението е погасено по давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
2
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане
на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и
предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 12.03.2015 г., от който момент се счита, че са предявени исковете по чл. 422
ГПК, то в случая не са налице погасени по давност задължения за главница за
топлинна енергия. Задължението за първия месец от исковия период – м.02.2012 г., е
изискуемо, считано от 31.03.2012 г., поради което давностният срок за същото изтича
на 31.03.2015 г., а, както беше посочено, същият е прекъснат на 12.03.2015 г.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, представени към
исковата молба, действащи за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването на сметката на интернет страницата на продавача, като съгласно чл. 33,
ал. 4 от общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията, установени след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, а в
договора е уговорен срок за изпълнение. Ищецът не е ангажирал доказателства за
датата на публикуване на сметките за процесните задължения на интернет страницата
на „Топлофикация София” ЕАД, поради което следва да се приеме, че за периода от
31.03.2012 г. до 10.02.2015 г. не е доказано ответникът да е бил в забава за плащането
на цената на доставената топлинна услуга за периода от м.02.2012 г. до м.04.2014 г.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД се явява
неоснователен.
3
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът за мораторна лихва е уважен, като вместо него следва бъде постановено
решението, с което искът за мораторна лихва бъде отхвърлен..
В останалата обжалвана част решението на районния съд следва да бъде
потвърдено.
Решението в частта, с която са присъдени разноски за първата инстанция в полза
на ищеца над сумата в размер на 170,17 лв., следва да бъде отменено, предвид изхода
от обжалването.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер на
4,39 лв., представляваща разноски във въззивното производство, и в полза на
процесуалния му представител адв. Р. Л. Д. – сумата в размер 70,25 лв. – адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, както и сумата в размер на 59,66 лв. -
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника по жалбата сумата в размер на 82,44 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.07.2023 г. по гр.д. № 87162/2017 г. по описа на СРС,
123 състав, в частта, с която е признато за установено, че С. Н. З., ЕГН **********
дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 159,29 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2012 г. до 10.02.2015 г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.11.2015 г. по ч.гр.д. №
12887/2015 г. по описа на СРС, 123 състав, както и в частта, с която в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* са присъдени разноски в
първоинстанционното производство над сумата в размер на 170,17 лв. до сумата в
размер на 200 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу С. Н. З., ЕГН
********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 159,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2012 г. до
10.02.2015 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.11.2015
4
г. по ч.гр.д. № 12887/2015 г. по описа на СРС, 123 състав.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решението в останалата обжалвана
част, с която искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД е уважен за разликата над 161,08 лв. до 908,78 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 12.03.2015 г. до погасяването, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода от м.02.2012 г. до м.04.2014 г. за
топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на С. Н. З.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 4,39 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адв. Р. Л.
Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 70,25 лв. – адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, както и сумата в размер на 59,66 лв. -
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С. Н. З., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 82,44
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5