№ 5800
гр. С., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110119819 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 73836/13.04.2022г. на СРС, подадена
във връзка със заповед за изпълнение от 03.11.2021г., издадена по ч.гр.д. № 59962/2021г. на
СРС.
Ищецът „********“ ЕАД чрез юрк. П. Н.а е предявил срещу К. Т. Н. и С. Б. Н.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на
„********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С.,
ж.к. "********" ІІІ, бл. 335, вх. Б, ет. 2, ап. 38, аб. № *******, всеки по 1/2 част от сумите,
както следва:
491,75 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.04.2020г. и 37,38 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.09.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(19.10.2021г.) до окончателното им изплащане;
75,53 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.-05.10.2021г. и 8,19 лева за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2018г.-05.10.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици
на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. За насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът или не изпраща представител, или се представлява от юрк. Йоана
Георгиева или юрк. Катрин Симеонова. Предявените искове се поддържат, включително в
1
хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Т. Н. е подал Отговор на исковата молба,
вх. № 168591/12.08.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Подробно обосновава позиция, че не е налице облигационно отношение за доставка на
топлинна енергия между страните за топлоснабдения имот, количеството, качеството и
надлежното измерване на количествата доставена топлинна енергия и разпределението на
същата, наличието на основание за плащане на суми за дялово разпределение, както и
редовността и законосъобразността на счетоводните записвания на ищеца. Сочи, че с
решение на съда от 1994г. процесният имот, който бил семейно жилище, бил предоставен за
ползване на бившата му съпруга С. Н., като ответникът Н. бил осъден да го напусне. Затова
и ответникът Н. нямало как да е ползвал топлинна енергия в имота. Прави възражение за
погасяване на задълженията по давност. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответникът Н. не се явява или се явява лично. Предявените искове се оспорват.
Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 97737/07.04.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Б. Н. чрез назначения ú особен
представител адв. К. Ж.-М. - АК-С., е подала Отговор на исковата молба, вх. №
219463/17.10.2022г. на СРС. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.
Оспорва наличието на облигационно отношение между страните, както и реалното
доставяне на съответните количества топлинна енергия и надлежното ú измерване.
Фактурираната топлинна енергия значително надвишавала реално потребената такава.
Обосновава се недължимост на задълженията за дялово разпределение и лихви. За
насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата Н. не се явява, като или не
се представлява, или се представлява от назначения ú особен представител адв. Ж.-М..
Предявените искове се оспорват.
Третото лице – помагач „********“ АД не изпраща представител за насрочените по
делото публични съдебни заседания. В изложение към Молба, вх. № 240538/08.11.2022г. на
СРС, изразява становище, че количествата топлинна енергия са правилно и законосъобразно
изчислени.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, поради което обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
2
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт се установява от
приложеното по делото тяхно копие. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42 (обн. ДВ, бр.
107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена,
има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на
правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
Доколкото и двамата ответници са направили изрични възражения за липса на
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до сочения в исковата молба
имот, съдът следва да прецени наличието на предпоставките за възникване на такова,
първата от която е притежавано право на собственост или вещно право на ползване върху
него. По делото не са представени доказателства К. Н. и Бойка Н. да са собственици или
носители на вещно право върху топлоснабдения имот за процесния период. Представената
на л. 15 от делото Молба от Държавната спестовна каса за вписване на законна ипотека,
изискана от Агенцията по вписванията и като официално заверен препис, установява
единствено вписано обезпечение – ипотека върху недвижимия имот. Тя няма
удостоверително действие за и не доказва правото на собственост през процесния период.
Доколкото по делото не се установява ответниците да са собственици или носители
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот за процесния период, то не е
налице първата и главна предпоставка за основателност на предявените искове за главници.
Оттук с пълна сила това важи и за исковете за лихви. При това положение обсъждането на
количеството и стойността на доставената топлинна енергия, съответно размерът на
дължимите лихви, както и останалите събрани по делото доказателства и заявени от
страните доводи, се явява безпредметно.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат само
ответниците.
Ответницата Н. не е доказала сторени по делото разноски, поради което такИ. не ú се
следват.
Липсва основание за присъждане на разноски по делото и на ответника Н.. Сочените
от него като такИ. всъщност представляват заплатени такси за изготвяне на копия от книжа
по делото за лично ползване, като нямат каквато и да било връзка с хода на делото и процеса
на доказване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град С., срещу К. Т. Н. , ЕГН **********, от град С., и С. Б. Н.,
ЕГН **********, от град Пловдив, искове с правно основание чл. 124, ал. 1
3
вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на
„********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в град С., ж.к. "********" ІІІ, бл. 335, вх. Б, ет. 2, ап. 38, аб. №
*******, всеки по 1/2 част от сумите, както следва:
491,75 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 37,38 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.09.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.10.2021г.) до
окончателното им изплащане;
75,53 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-05.10.2021г. и 8,19 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.10.2018г.-05.10.2021г.
Решението е постановено при участието на „********“ АД в качеството
му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4