№ 5453
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100509259 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20042926/17.06.2022г. по гр.д. № 5391 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 74- ти състав М. Д. Д. – С., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. **** е осъдена да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б на
основание на чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 3305,77лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 29.01.2021г. , до изплащането й , представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 59, гр. София, ж.к. **** за
периода от 01.05.2017г. до 31.07.2019г .; сумата от 598,08лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от
15.09.2018г. до 19.01.2021г.; сумата от 37,45лв. представляващи цена на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода от
01.12.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 29.01.2021г. , до изплащането й, както и на основание на чл.
78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 756лв., като неоснователен е
отхвърлен иска за сумата от 8,46лв., представляващи лихва за забава на
1
плащането на главницата от 37,45лв. за периода от 30.01.2018г. до
19.01.2021г.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25052649/11.07.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
07.07.2022г. от ответника по исковете М. Д. Д. – С., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и
на материалния закон, необосновано. Посочила е, че събраните доказателства
установявали че е платила част от задълженията, неправилно било
кредитирано заключението по счетоводната експертиза, посочило, че тези
плащания не касаят процесния период. Плащанията извършила чрез
„Изипей“, те сочели конкретни фактури и и за изясняване на фактите същите
следвало да се изискат по делото, Фактурите били с месечна
последователност и логичният извод бил че касаят месеца преди издаването
им, не успяла да се запознае със заключението по счетоводната експертиза,
защото то било представено в деня на последното заседание пред СРС.
Въззиваемият - ищец Топлофикация София”ЕАД е оспорил жалбата.
Посочило е, че решението е правилно в обжалваната част Претендирал е
разноски.
Третото лице помагач на ищеца – МХ Е.”ООД , ЕИК **** не е
изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова искова молба вх. №
22001922/29.01.2021г. утомнена с молба от 21.05.2021г. на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу
М. Д. Д. – С., ЕГН **********, с която е поискало от съда да осъди ответника
да му заплати на основание на чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3305,77лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 29.01.2021г. , до изплащането й ,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент №
59, гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2019г .; сумата
от 598,08лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за
2
периода от 15.09.2018г. до 19.01.2021г.; сумата от 37,45лв. представляващи
цена на възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за
периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 29.01.2021г. , до изплащането й, сумата от
8,46лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от
37,45лв. за периода от 30.01.2018г. до 19.01.2021г., както и разноските по
делото. Навел е твърдения, че собственик на имота бил Д.Д.Д., ЕГН
**********, след смъртта му, настъпила на 29.12.2016г. негов наследник по
закон били децата му М. Д. Д.- С. и Д.Д.Д., починал на 28.03.2017г. и оставил
сестра си М. Д.-С. за наследник, съпругата му М. Д. Д. също била починала.
Така ответникът М. Д.-С. за процесния период била собственик на имота и
така отговаряла за потребената в имота топлинна енергия, както и за дяловото
й разпределение. В имота била потребена енергия в количества и на стойност
, за които били предявени исковете, цената за дялово й разпределение била в
размер на процесната сума, изпаднала в забава на плащането им, страните
били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответникът М. Д. Д. – С., ЕГН ********** е оспорила исковете. Навела е
твърдения, че дяловото разпределение не било коректно, сметките били
неясни, партидата за имота не била сменена поради поведение на ищеца,
задълженията били плащани, но документите за същото не били предоставени
от ищеца на наследниците на Димитър Дойчинов, добавените разходи върху
потребената топлинна енергия, не били допустими, защото в следствие на
поведението на ищеца не било възможно да се извършват плащания. Само
срещу иска за доставена топлинна енергия от 3305,77лв. не възразявала.
Третото лице помагач на ищеца – МХ Е.”ООД ЕИК **** не е изразило
становище.
По делото е приет е протокол от 04.12.1991г. по дело от 1991г. на СРС, 9-
ти състав съгласно който е одобрена съдебна спогодба по делото, с която
страните са се съгласили Д.Д.Д. да получи в дял и изключителна собственост
имот, представляващ в апартамент № 59, гр. София, ж.к. ****, като заплати
на Д.Д.Д. за уравнение на дела му 20 000лв.
По делото са изискани справки по Наредба № 14/2009г., съгласно които
Д.Д.Д., ЕГН **********, е починал на 29.12.2016г. негов наследник по закон
са децата му М. Д. Д.- С. и Д.Д.Д., починал на 28.03.2017г. и оставил сестра
3
си М. Д.-С. за наследник, съпругата му М. Д. Д. е починала.
Приет е протокол от 20.09.2002г., договор от 10.02.2002г. съгласно които
етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. **** са избрали и
възложили на МХ Е.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата, за апартамент № 59 като собственик е посочен Д.Д.Д.,
положил подпис срещу заявени отопляем обем от 159 куб.м., 4 отоплителни
тела, един водомер и брой живущи – 4 лица.
Прието е извлечение от сметки на ищеца, съгласно което за имота
процесните суми са дължими, цената на дяловото разпределение е в рамките
от 2,08лв. до 2,63лв. месечно.
Приети са съобщения към фактури, съгласно които по изравнителните
сметки за процесния период издадените фактури са №
**********/31.07.2019г. за 1683,43лв . за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. за който издаваните ежемесечно фактури са били на стойност в
рамките от 38,57лв. до 314,42лв; фактура № **********/31.07.2018г. за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. на стойност от 1508,17лв. , като
ежемесечните фактури за този период са били за суми в рамките от 38,66лв.
до 315,86лв., ежемесечните фактури за този период са сторнирани.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02. 2014г., съгласно чл. 33 от
които задълженията за плащане на енергията следва да се платят в 30-дневен
срок след публикуване на фактурата на интернет-страница на ищеца.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г. съгласно чл. 33 и чл.
32 от които задълженията за плащане на енергията следва да се платят в 45-
дневен срок след срока за който се отнасят, като в забава се изпада ако не се
платят изравнителните сметки в срок от 45 здни от периода, за който се
отнасят.
По делото са приети протоколи за отчет на уредите, съгласно които в
имота реален отчет на уредите е извършен на 19.05.2018г., на 21.05.2019г., на
, положен е подпис за потребител за извършена проверка, съгласно която в
имота има три отоплителни тела с монтирани уреди за измерване на
потреблението, но един от тези уреди е угаснал, има водомер, по който се
отчита потребление на топла вода.
4
Приети са изравнителни сметки съгласно които стойност на реално
потребление за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е 1683,45лв., а за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. в размер на 1622,36лв. Посочено е,
че в имота има четири отопителни тела, две от тях са с действащи уреди за
измерване, едно от тях е с уред, който е угаснали и за него е начислена
служебно енергия, има радиатор без уред.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи и проверки при ищеца и
топлинния счетоводител е посочило, че по протоколите за отчет в имота има
четири радиатора, но само на два от тях за периода има работещи
разпределители на разходите за отопление, на третият радиатор дисплей бил
угаснал, един радиатор бил без уред, обем на имота бил 158,90 куб.м., имало
монтиран водомер в имота. Посочило е, че дяловото разпределение било
направено съобразно изискванията, като стойност на потребена енергия в
имота за периода била 3305,85лв. За два радиатора – този без уред и този с
угаснал дисплей енергията била начислена на максимален специфичен
разход, сградната инсталация била определена съобразно правилата на
наредбите за топлоснабдяване.
Приети са разписки за извършени плащания чрез “Изипей“, съгласно
които за процесния период са извършени плащания в полза на топлофикация
София”ЕАД, както следва за имот с абонатен № 56632 с адрес ап. 59, ж.к
****:
На 15.01.2019г. е платена сумата от 200лв., по факткура
**********/07.2017г. със сума от 1440,81лв; лихва от 96,55лв;
На 13.05.2019г. е платена сумата от 200лв. ., по факткура
**********/07.2017г. със сума от 1337,36лв, лихва от 43,83
на 13.01.2020г. е платена сумата от 400лв. по фактура
**********/07.2017г. за 1181,19лв. и лихва от 80,39лв
На 29.11.2021г. е платена сумата от 300лв. . по фактури издавани в
периода от 07.2017г. до април 2020г. от които фактура
**********/07.2017г е за 427,13лв., а останалите са за суми в рамките от
по 2,08лв. до 2,28лв ежемесечно. В тази разписка е посочено че абонатен
номер е 56632, инсталация е **********, договорна сметка №
**********
5
Приета е разписка за плащане в полза на ищеца по Изипей, съгласно
която на 18.05.2020. е платена сумата от 250лв. по фактури издавани в
периода от 02.2017г. до април 2019г. от които фактура **********/07.2017г е
за 861,58лв., а останалите са за суми от по 2,08лв. ежемесечно, имот е описан
като ап. 59, ж.к. ****, , инсталация е **********, договорна сметка №
**********, като е посочено, че абонатен номер е **********
Приети са разписки за извършени плащания чрез Изипей, съгласно
които за процесния период са извършени плащания в полза на Софийска
вода, /лист 90/, Чез Елекпро България /лист 91/.
С прието по делото в о.с.з. от 18.05.2021г. заключение по съдебно
счетоводната експертиза, депозирано на 10.05.2021г. по делото, с което
ответникът в о.с.з. е заявил, че е запознат, вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че няма данни за
извършени плащания за процесния период. Посочило е, че представените от
ищеца разписки за извършени плащания са за задължения извън процесния
период. Посочило е, че сумите за дяловото разпределение били начислени за
периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г. като те били общо 37,45лв . Посочило
е, че общата фактура, издадена през юли 2017. С № ********** била за
период май 2016г. – април 2017г., плащанията по приетите разписки били за
период преди процесния.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 149, чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за цена на дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за
забава на плащане.
6
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, както и цената на дяловото й разпределение, като е
изпаднал и в забава за изпълнението.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, без да
е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване
7
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото протокол
за съдебна спогодба, справки по наредба № 14/2009г., че за процесния период
8
ответникът М. С. е била индивидуален собственик на апартамент № ****”,
гр. София, придобит по наследство.
Съдът приема за установено по делото, че стойността на реално
потребената топлинна енергия в процесния имот за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г. е в размер на 3305,81лв. Това обстоятелстволество се
установява от приетите по делото изравнителни сметки, заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото. Вещото
лице по техническата експертиза е обосновало извода си с приетите по делото
протоколи за реален отчет на уредите, носещи подпис на потребителя,
заявения обем на имота, правилата на наредбите за топлоснабдяване.
Установявва се по делото от пиретите по делото протоколи за отчет на
уреди, изравнителни сметки, протокол и договор сключен с етажните
собственици, че дяловото разпределение на енергията в имота е извършена от
третото лице помагач, начислените за периода месечни възнаграждение са в
размери от 2,08лв. до 2,77лв., което съдът при съобразяване на обема от
работа приема, че не надхвърля обичайния.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото валидно
възникнало задължение на ответника към ищеца да му заплати сумата от
3305,85лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 59, гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2017г. до
31.07.2019г.; сумата от 37,45лв. представляващи цена на възнаграждение за
дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.12.2017г. до
30.04.2019г.
Спорен въпрос по делото е дали процесните задължения са погасени с
плащане.
Съдът приема за установено от приетите по делото разписки, издадени
от „Изипей, че са извършени плащания в полза на ищеца за потребени в
процесния имот топлинна енергия , лихви суми в размер на общо 1350лв.
Разписките сочат адреса на имота, абонатния номер, номер на инсталация и
договорна сметка, съответстващи на тези на процесния имот.
Същевременно , съдът приема че по делото не е установено тези
плащания да са направени за задълженията, които са предмет на делото. Тези
плащания са направени след процесния период, но те изрично сочат като
9
основание за плащания фактура № **********/07.2017г. . Тази фактура
вещото лице по счетоводната експертиза е посочило, че е по изравнителна
сметка за периода май 2016г. – април 2017г., тоест за период преди процесния
период. Действително, тази фактура не е приета по делото, но съдът
кредитира този извод на вещото лице като верен, подкрепен от останалите
събрани делото доказателства. Издаваните от ищеца фактури през юли месец
на съответната година, които за суми в рамките на посочената в приетите по
делото разписки са такива, които се издават по изготвени изравнителни
сметки за целия отчетен период от една година. Тези фактури касаят целият
отчетен период, започващ от май месец на предходната година и завършващ
през април на годината, през която се издава тази обобщена фактура. В случая
по делото са приети извлечения от сметки на ищеца, съобщения към
обобщените фактури, които са издавани за процесния период и от тях се
установява, че фактурите по изравнителните сметки за процесния период са с
№ 96569380 и № **********, Така установено е, че обобщените фактури за
процесния период по изравнителните сметки не са фактура с №
**********/07.2017г, по която са извършени плащанията по приетите по
делото разписки от Изипей. Сумата по тази фактура не съответства с тази по
изравнителните сметки за процесния период. На тях съответстват фактурите с
№ 96569380 и № **********, което е допълнителен довод за извода, че
плащанията, извършени от ответника не са били за погасяване на процесните
задължения. Следва да се посочи, че всяко едно от извършените от ответника
плащания не е било достатъчно, за да погаси изцяло задължението по
фактурата с № **********/07.2017г, поради което и независимо че в
разписките са посочени и фактури издадени в периода от февруари 2017г. до
април 2020г. то съдът приема, че тези плащания правилно са били отнесени
към задълженията по обобщената фактура с № **********/07.2017г, а не към
последвалите я. Тази обобщена фактура е сочела задължения, които са
възникнали по-рано от останалите фактури по тези разписки на Изипей ,
поради което и задълженията по обобщената фактура от юли 2017г. /касаеща
период май 2016-април 2017/ е следвало да се погасят с извършените
частични плащания преди останалите посочени в тези разписки на Изипей
фактури. Следва да се посочи, че тези останали фактури са за суми в
рамките от 2,08лв. до 2,77лв., което обосновава извод, че това са били суми за
дялово разпределение на енергията, а не за потребената топлинна енергия.
10
Извършените плащания не са били достатъчни да погасят задължението по
обобщената фактура, сборът на сумите по фактурите, посочени в тези
разписки е по-малък от тези на извършените към съответния момент
плащания. Така по правилото на чл. 76 от ЗЗД следва да се приеме, че с
извършените частични плащания са погасени частично задължения по
обобщената фактура **********/07.2017г, която е за задължения за период
преди процесния, а не са погасени задълженията по останалите посочени в
тези разписки фактури.
При така установеното съдът приема, че правилно районният съд е
приел, че приетите разписки за плащания не установяват, че с тях са погасени
частично процесните задължения.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на
районния съд за изпадането в забава, за размер на обезщетението за забава, за
размер на цената на дяловото разпределение, поради което и като съобрази
ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема, че изводите на районния съд
за валидно възникнали и непогасени задължения за плащане на това
основание и в посочените от СРС размери са правилни.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС е правилно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва
да се поставят в тежест на въззивника.
На въззиваемия не следва да се присъждат разноски за производство пред
СГС , защото депозираните от него отговор и становища са бланкетни и не
обосновават извод, че за процесуалното представителство от юрисконсулт не
му се следва възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20042926/17.06.2022г. по гр.д. № 5391
по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 74- ти състав в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
11
ищеца – МХ Е.”ООД ЕИК ****.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12