Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2051
гр. Русе, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на
прокурора ……………………………
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 4275 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.410
КЗ.
Ищецът
“ДЗИ–Общо застраховане”
ЕАД–София твърдят, че на 18.05.2016 г. между тях и “И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД-клон Русе, ЕИК
1313063800072, бил сключен договор за доброволна автомобилна застраховка “Каско +”, клауза “Пълно Каско”,
по отношение на притежавания от второто дружество товарен автомобил марка и
модел “БМВ Х6”, рег. № ....В тази връзка била подписана застрахователна полица
№ 440216211000111/18.05.2016 г., валидна за периода от 00:00 ч. на 22.05.2016
г. до 24:00 ч. на 21.05.2017 г.
Твърдят, че на
19.01.2017 г. застрахованият товарен автомобил претърпял пътно-транспортно
произшествие в гр.Русе по ул.“...” зад блок ..., вх.В, находящ
се по ул.”...”.Инцидентът бил причинен от попадане на МПС в несигнализирана и необезопасена нарушена
цялост на пътното платно с дълбочина 15-20 см, дължина около 120 см и широчина
около 90 см.На следващия ден управителят на ”ВИП-72” ЕООД-Русе (И.В.И.) подал
уведомление за щета, по което била образувана преписка № 44011711700454.На
автомобила бил извършен първоначален оглед, за което се съставил
опис-заключение от 20.01.2017 г.В него било отразено, че по МПС са констатирани
увреждания по задна дясна гума Pirelli Scorpio 255/50/19 и
задна дясна лята джанта 19", двете за
подмяна.
Според
условията на договора от 18.05.2016 г. и със
съгласие на собственика на вещта,
определеното застрахователно
обезщетение от 1 241,14 лв. било изплатено на 22.02.2017 г. в полза на дружеството-лизингополучател-“ВИП-72” ЕООД.Според чл.410
ал.1 т.3 от КЗ застрахователят встъпи в правата на застрахования собственик
срещу причинителя на вредата.
Ищецът счита,
че отговорността за настъпилия пътен инцидент е на ответника, тъй като в
качеството си на собственик на пътя, той е бил длъжен да го управлява,
стопанисва и поддържа в изправност, което не било изпълнено.Проявеното
бездействие довело до нанасяне на щети по застрахованата вещ.
Искат
ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 1241,14 лв., представляваща изплатено от тях
застрахователно обезщетение за вреди, причинени на товарен автомобил “БМВ Х6”,
рег. № ... по силата на застрахователна полица № 440216211000111/18.05.2016 г.
и 15 лв.-обичайно извършени ликвидационни разноски по образуваната преписка по
щета № 44011711700454, ведно със законната лихва върху първата главница,
считано от подаване на исковата молба.Търсят се разноски за производството.
В хода на
делото първата претенция е намалена до 1 207,74 лева.
Ответникът
Община-Русе оспорват исковете.Наведени са доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на ПТП.Търсят се разноски за
производството.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не
се спори, че Община–Русе е стопанин на сочения по исковата молба участък от
пътя.
За валидно възникнало
към 19.01.2017 г. застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесното МПС доказателства са представени на л.8-л.42.По
делото няма спор, че за инцидента, предмет на спора не е бил съставен протокол
за ПТП.Ищецът е ангажирал доказателства, че на 22.02.2017 г. е изплатил, на посочено от
собственика на вещта лице, застрахователно обезщетение от 1241,14 лв.Няма спор,
че ответникът не е възстановил тази сума
на застрахователното дружество.
Разпитаният по
делото св.Ив.И. установява, че към 19.01.2017 г. управляваното от него
дружество ”ВИП-2” ЕООД било собственик на процесния
автомобил, като той управлявал това МПС.Свидетелят сочи, че имал инцидент с
пръсната задна дясна гума и спукана джанта, но не помни на коя дата е станало
това, нито в коя част на града, дали се касае преминаване през неравност по пътя и ако е имало такава, дали
тя е била обозначена.Когато се прибрал в дома си видял щетите по автомобила, за
което уведомил застрахователя.Техен служител попълнил нужните документи във
връзка със застраховката ”Каско”.Пояснява, че гумите
на този автомобил били по-специални и дори при нарушаване на целостта им, МПС
може да измине безпроблемно по-продължително разстояние, като се спазва
ограничение на скоростта до 80 км/ч път.Счита, че на 19.01.2017 г. е управлявал
автомобила с ниска скорост.
Назначената в
производството авто-техническа експертиза, след
запознаване с доказателствата по делото и посещение на място, без възможност да
извърши оглед на автомобила или гумата, предвид обстоятелството, че МПС вече не
е собственост на дружеството, а втората вещ е била изхвърлена, се е произнесла
относно механизма на настъпилото ПТП.Вещото лице е изказало предположение, че
водачът в последния момент е видял дупката на пътя и се е опитал да я обходи,
при което само задното дясно колело попаднало в неравния участък от пътя.За да
се получат описаните по исковата молба щети, е било необходимо дупката да е с дълбочина
от 10-15 см.Експертът е потвърдил, че по ул.”...” не е възможно да се развива
висока скорост, тъй като тя е двупосочна, по протежението й има много
кръстовища, както и паркирани автомобили от дясната страна.Вещото лице приема,
че заявените по исковата молба щети могат да се получат при преминаване през
описаната неравност на пътя.Конкретизирал е обаче, че при посещение на място
той не установил такъв участък, включително не е видял и дупка с такъв размер
да е била запълнена с асфалтова смес.Експертът е посочил, че същите щети по
автомобила могат да се получат и при друг механизъм на ПТП, например
преминаване през бордюр или друга твърда конструкция на пътното платно.
Вещото лице е
приело, че щетите по автомобила следва да бъдат оценени на 1 207,74 лв.,
както 15 лв. за ликвидационни разходи, извършени от застрахователя.Експертът е
пояснил, че при възприемане на описания по исковата молба механизъм на ПТП, водачът
е бил във възможност да възприеме неравността по пътя.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.410 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.В тази връзка, за да бъде уважен регресният
иск на посоченото основание, ищецът следва да докаже съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, заплащането на
застрахователно обезщетение, както и факта, че претърпените по време на
застрахователното събитие имуществени вреди са вследствие виновното поведение
на ответника.
По делото
безспорно се установява, че между ищеца и собственика на процесния
автомобил е имало валидно възникнало правоотношение по застраховка “Каско +”, клауза “Пълно Каско” за
периода 22.05.2016 г.-21.05.2017 г.Съдът обаче намира, че в хода на
производството остават недоказани останалите елементи от фактическия състав,
даващ възможност на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата.Действително Община-Русе е субектът, който по закон
следва да стопанисва участъка от пътя, където се твърди, че на 19.01.2017 г. с процесния автомобил е настъпило ПТП.Участникът в инцидента обаче няма ясен
спомен за събитията от тази дата, нито от къде е преминал с МПС, нито кога
точно е настъпило увреждането на задна дясна гума и джантата към нея.От друга
страна назначеното по делото вещо лице не е констатирало на място наличие на
такава голяма неравност, както се описва по исковата молба, включително не е
установило белези такава да е била междувременно запълнена с асфалтова
смес.Пояснено е, че сочените от застрахователя увреждания е възможно да се
получат и при друг механизъм на ПТП.При това положение, съдът приема, че ищецът
не е доказал претенцията си.
Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК
на ответната страна се следват направените от нея разноски за производството.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “ДЗИ–Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Георги Бенковски”
№ 3, със съдебен адрес:***, чрез адв.П.П.-Д. ***-Русе искове
по чл.410 от КЗ за заплащане на 1 207,74
лв., представляваща престирано от застрахователя
обезщетение във връзка настъпило на 19.01.2017 г. ПТП с товарен автомобил марка и модел “БМВ Х6”, рег. № ... в гр.Русе по ул.“...” зад блок ..., вх.В, находящ се по ул.”...” и 15 лв. за ликвидационни
разноски, със законната лихва върху тях от 10.07.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА“ДЗИ–Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Георги Бенвоски” № 3, със съдебен адрес:***, чрез адв.П.П.-Д. ***, да заплатят на Община-Русе сумата от 430 лв.– разноски
за производството.
Решението може да се обжалва
пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/