Р Е Ш Е Н И Е

 

№                        26 юли 2016 година                гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                   Старозагорският районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на……12 юли 2016 г.……..в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

при секретаря………..Н. Нейкова …………… и в присъствието на прокурора…………………………………………………….., като разгледа докладваното от…………СЪДИЯТА МИШОВА……гр.д. № 1552 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Предявен е иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл. 150 СК.

                   М.И.С., действащ със съгласието на своя баща И.С.И., твърди, че с влязло в сила решение от 05.10.2010 г., постановено по гр.д. № 1520/2010г. по описа на Районен съд Стара Загора, родителските права били предоставени на баща му, а майка му била осъдена да заплаща издръжка в размер на 80 лева. С протоколно определение от 21.05.2012 г. била одобрена постигната  между родителите спогодба по гр.д. № 2115/2012 г., според която майката се задължила да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 19.03.2012 г., а с решение № 631 от 04.06.2014 г., постановено по гр.д. № 1202/2014 г. по описа на РС Стара Загора, размерът на издръжката бил изменен на 140 лв. Ищецът твърди, че от този момент изминал значителен период от време – повече от две календарни години. С нарастването на възрастта на детето, нараснали и неговите потребности за храна, облекло, учебници и учебни пособия и различни социални мероприятия. Твърди, че детето било ученик в VІІІ клас  в ПГЕ „Джон Атанасов” в гр. Стара Загора. Детето живеело на квартира в гр. Стара Загора, за която бащата плащал 100 лв. месечен наем. Допълнително той заплащал консумативи в размер на 100 лв., както и транспортни разходи за гориво, защото всеки петък вземал детето и в неделя го връщал в гр. Стара Загора. Всяка седмица бащата давал и джобни пари в размер на 50 лв. Твърди, че бащата е осигурявал в пълна степен необходимите грижи за детето, но било нужно и другият родител да осигурява адекватна издръжка. Твърди, че му е известно, че ответницата е сключила друг брак и има дете, а към настоящия момент живее и работи в Англия и доходите й били високи за стандарта на живот в България. Бащата работел като шофьор и получавал трудово възнаграждение в размер на МРЗ. През този период била променена и МРЗ, което означавало, че разходът на домакинствата нараствал. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ежемесечна издръжка в размер на 250 лева.

                       Ответницата не изпраща отговор в срока по чл.131 ГПК. В с.з. чрез процесуалния си представител взема становище, че не може да плаща издръжка повече от 170 лв.

                       Съдът, като обсъди представените доказателства, намери за установено следното:

           Ответницата е майка на детето М., родено на *** г. С влязло в сила решение от 05.10.2010 г., постановено по гр.д. № 1520/2010г. по описа на Районен съд Стара Загора, упражняването на родителските права върху детето било предоставено на бащата, а майката била осъдена да заплаща издръжка в размер на 80 лева. С протоколно определение от 21.05.2012 г. била одобрена постигната между страните спогодба по гр.д. № 2115/2012 г. по описа на Районен съд Стара Загора, според която ответницата се задължила да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 19.03.2012 г., а с решение № 631 от 04.06.2014 г., постановено по гр.д. № 1202/2014 г. по описа на РС Стара Загора, размерът на издръжката бил изменен на 140 лв. Към настоящия момент детето е на 15 години (родено е през м. юли) и учи в ПГ по електроника „Джон Атанасов” Стара Загора. От данните, които се съдържат в социалния доклад, се установява, че детето живее на квартира в гр. Стара Загора.

          Освен тези факти между страните не е спорно, че ответницата има друго дете – на две години и половина. По делото няма данни за доходите й. Бащата работи като шофьор в РЗИ Стара Загора е получава трудово възнаграждение в размер на 431 лв.

                       Съгласно чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Тези обстоятелства могат да бъдат обособени в две групи: такива, свързани с нуждите на лицето, което получава издръжката, и такива, които са свързани с възможностите на лицето, даващо издръжката. В случая ищецът твърди, че от датата на предходното изменение на издръжката е минал значителен период от време – повече от две календарни години, което предполагало изменение на нуждите на детето. Действително, от момента на изменението на издръжката е изминало време от почти две години, през което детето е пораснало и нуждите му са увеличени. Макар периодът да не е значителен, поради естеството на нещата, нуждите на детето са изменени трайно, защото детето расте непрекъснато и интензивно. Неговото физическо и умствено развитие е постоянно и за правилното му развитие са необходими не само средства за прехрана, но и за дрехи, книги и спорт. Освен това, детето учи в гимназиален клас в гр. Стара Загора, а домът му е в с. Хан Аспарухово, което налага допълнителни разходи за наем, консумативи и ежедневни разходи за храна и пътни. Това е и съществена промяна, тъй като е характерна за начина на живот на учениците, които учат в населено място, различно от дома, където е домът им. Затова съдът счита, че е налице трайно съществено изменение на нуждите на детето. Както бе посочено по-горе, тези нужди следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, съобразени със сегашния момент и със стандарта на живот, който обикновено то е имало.

        При изменяване на размера на присъдена издръжка и определяне на нов съдът е длъжен да съобрази правилото на чл.142, ал.1 СК, т.е. да съобрази както новите, нараснали нужди на детето, така и възможностите на родителя, от когото се търси издръжката. Както бе посочено по-горе по делото няма данни за доходите, които получава майката. Такива данни няма и по приложените граждански дела, поради което сравнение на тази база не може да бъде направено. С оглед на тези съображения, както и предвид безспорното обстоятелството, че ответницата има друго дете, съдът намира, че  промяната в нейните възможности е свързана само и единствено със задължението й за издръжка към новороденото й дете, но това обстоятелство вече е зачетено при определяне на размера на предходната издръжка.

                   Бащата на ищеца представя доказателства за доходите си, които, както бе посочено-горе, са в размер на 431 лв. Затова съдът приема, че възможностите му са по-големи от тези на ответницата.

                     Предвид на изложеното и с оглед на възрастта и нуждите на детето, които следва да се ограничат до породените от обикновените условия на живот, свързани с обикновените потребности на едно дете на 15 години, съобразени със сегашния момент, съдът приема, че за ежемесечната му издръжка са необходими около 400 лева, от които майката следва да заплаща 170 лв., а останалите следва да бъдат поети от бащата, който има по-големи материални възможности и може безпроблемно, като родител, който упражнява родителските права и полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, да полага усилията във връзка с отглеждането на детето.

                   С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен. Издръжката в новия й размер се дължи от датата на исковата молба.

                   На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 43,20 лв.

 

        Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р     Е      Ш       И     :

 

 ИЗМЕНЯ на основание чл.150 СК ежемесечната издръжка, присъдена по гр.д. № 2115/2012 г. на Старозагорския районен съд, като ОСЪЖДА В.П.М. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на М.И.С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща И.С.И. с ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на сумата от 170 лв. (сто и седемдесет лева), вместо заплащаните досега 140 лв. месечно, считано от датата на исковата молба – 04.04.2016 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други обстоятелства, които водят до прекратяването или изменяването й, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – над присъдените 170 лева месечно до претендираните  250 лева месечно като неоснователен и недоказан.

 

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК В.П.М. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на държавата в полза на ВСС сумата от 43,20 лв., представляваща дължимата държавна такса.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 26 юли 2016 г.

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: