№ 909
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110131885 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Исковият процес е приключил с постановяването на решение № 17864
от 04. 10. 2024 г., което не е било обжалвано и е влязло в сила. Във връзка с
постановеното от съда решение е постъпило искане на ищцата З. М. А. и
процесуалния й представител адв. С. Д. то да бъде допълнено в частта за
разноските. Отричат ответникът да е признал иска. Заявяват, че той е признал
само факта на погасяването по давност на задълженията. Не било налице
признание на иска, а признание на факт. Излагат доводи, че процесуалният
представител на ответника всъщност не притежавал мандат да признава иска.
Изтъкват, че ответникът не е признал твърденията на ищцата за липса на
облигационно отношение между страните. Твърдят наред с това, че
ответникът бил дал повод за завеждането на иска, защото процесните суми
продължавали да се водят дължими в деловодството му по партидата на
ищцата и върху същите ответникът продължавал да начислява лихви.
Заключават, че са налице всички предпоставки, предвидени в материалния и
процесуалния закон за присъждането на сторените разноски за държавна такса
(в полза на ищцата) и за адвокатско възнаграждение (в полза на процесуалния
й представител) съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на искането от
ответника *******, макар и препис да му е бил връчен електронно на 12. 11.
2024 г.
След като съобрази доводите на ищцата, Софийският районен съд
направи следните изводи.
Искането за допълване на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересовани участници в процеса, поради което е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, според настоящия състав то
е неоснователно.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата
1
реално е сторила разноски за държавна такса в размер на 50 лева и банкова
комисиона в размер на 1 лев и 55 стотинки, а с адвокат С. Й. Д. сключила
договор за безвъзмездна правна помощ, защото била материално затруднено
лице. С крайния акт съдът е уважил изцяло предявения отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Съдът обаче е приел, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и че ответникът не следва да бъде
осъждан да заплаща на ищцата сторените разноски. Тези предпоставки са две:
ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждането на делото.
Във връзка с първата от двете предпоставки, а именно признанието на
иска, следва да се има предвид, че съгласно съдържанието на отговора на
исковата молба ответникът заявява, че „не оспорва иска“, „не оспорва, че
ищецът не е потребител на ВиК услуги за процесния имот“, както и „не
оспорва всички останали обстоятелства, изложени в исковата молба“.
Следователно е налице признание не само на един от отрицателните факти,
твърдените с исковата молба, а на всички, противно на заявеното в искането
по чл. 248 ГПК. В съчетание с изричното изявление от отговора на исковата
молба, че ответното дружество иска разноските по делото да бъдат възложени
на ищцата с позоваване на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът „е направил
своевременно изявление за признание на иска“, то очевидно е налице изрично
признание на предявения иск, направено с отговора на исковата молба.
Несъгласието на ищцата и на нейния процесуален представител с тази
констатация на съда само по себе си не я опорочава. На следващо място, във
връзка с доводите на ищцата и на нейния процесуален представител, че
пълномощникът на ответника не е имал представителна власт да признае
иска, съдът намира следното. Първо, според текста на пълномощното на л. 23
от делото, процесуалният представител на ответника, чрез който е бил
подаден отговора на исковата молба, съдържащ признание на иска, е
упълномощен да „извършва всички съдопроизводствени действия, с
изключение на отказ от иск“. Очевидно при това положение той е изрично
упълномощен и да признава исковете, предявени срещу упълномощителя. За
пълнота трябва да се отбележи освен това, че само упълномощителят има
правен интерес да въвежда доводи за осъществяването на правни действия без
представителна власт. В сходен смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 5 от 2016 г. по тълк. дело № 5 от 2014 г. на ОСГТК
на ВКС.
Във връзка с втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК съдът приема
следното. Твърденията на ищцата и нейния процесуален представител, че към
момента на предявяването на иска (а и сетне) в „деловодството“ на
ответника процесните суми били отразени като дължими и върху тях били
начислявани лихви, обуславя правния интерес от воденето на отрицателния
установителен иск, както съдът вече имаше възможност да обоснове в
мотивите към влязлото в сила решение, но е съставлява повод за образуването
на делото. Този правен интерес на ищцата обаче може да бъде удовлетворен
чрез признаването на отрицателния установителен иск, в какъвто смисъл е и
2
споделяната от настоящия съдебен състав съдебна практика (определение №
549 от 29. 11. 2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4317/2018 г., IV г. о.). След като
ответникът своевременно е признал отрицателния установителен иск и по
този начин е удовлетворил правния интерес на ищцата, то разноските по
воденето на делото трябва да бъдат възложени в тежест на самата ищца.
По изложените съображения съдът приема, че правилно не е присъдил
разноски в полза на ищцата, съответно на нейния процесуален представител.
Искането по чл. 248 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс на ищцата З. М. А. и процесуалния й представител
адвокат С. Д. за допълването на решение № 17864, постановено на 04. 10. 2024
г. по настоящото дело, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3