№ 3
гр. Разград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Частно наказателно дело №
20213300200297 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Образувано е на основание постъпило удостоверение по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено на 20.10.2021 г. от прокурор Ронер за
признаване на произнесена в Австрия наказателна присъда (вх.
№3317/26.10.2021 г.) против българския гражданин М. КР. М., роден на
13.04.1982 г., с ЕГН **********.
Прокурорът счита, че са налице предпоставките на закона и
основанията за приемане на присъдата за изпълнение. Като следва да се
определи първоначален строг режим.
В съдебно заседание защитникът адв. Д. моли съда да не допуска
изпълнение на присъдата в България, а ако допусне изпълнение да определи
лек режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като е
изтърпял, при общ режим, значителна част от наказанието, спазва правилата
за поведение в затвора, тъй като му е разрешено да работи и има индикации,
че може да се подобри.
Осъденият М. КР. М. не се намира на българска територия, уведомен
1
за настоящето производство, участва в него посредством видеоконференция и
заявява, че не желае да изтърпява наказанието си в България, тъй като
условията в Австрия са по-добри. Твърди, че е получил разрешение да работи
от 17.01.2022 г. като градинар и че е имал срещи със социален работник,
когато се е налагало да подава молби или да пише нещо.
Съдът установи следното:
От постъпилото удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и
изпратеният с него съдебен акт, се установява, че с присъда №64 Hv 38/21 от
21.07.2021 г., влязла в сила на 21.07.2021 г., постановена от Окръжен съд по
наказателни дела Виена, М.М. е осъден на три години лишаване от свобода за
деяние, извършено на 19.02.2021 г. и 18.03.2021 г. с правна квалификация по
§28а, ал. 1, ал. 2, ч. 2, ал. 4, ч. 3 SМG, представляващо търговия с наркотици.
Посочено е в удостоверение, че към 29.09.2021 г. е изтърпял 195 дни
от наказанието лишаване от свобода, с обща продължителност 1 096 дни.
Видно от отбелязването в удостоверението по чл. 3 и в записка от
29.09.2021 г. срещу М. има мярка за прекратяване на пребиваването в
Австрия за срок до 9 години.
Налице е постановено и влязло в сила решение на компетентен орган
на държава членка на ЕС - наказателно решение на съд, с което е ангажирана
наказателната отговорност на българския гражданин М. и му е наложено
наказание лишаване от свобода.
Удостоверението съдържа необходимите реквизити, предвидени
както в чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС и в
приложение № 1 на ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Осъденият М. е запознат с предложението да бъде трансфериран в
България за изтърпяване на наложеното му наказание с присъда №64 Hv
38/21 от 21.07.2021 г. и е заявил, че не желае да изтърпява наказанието в
България.
Съгласно чл. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ОС Разград, като съд по
местоживеенето на осъденото лице, е компетентен орган по признаване на
съдебния акт.
М. е осъждан през 2003 г. и е реабилитиран на основание чл. 86, ал.1
2
НК, считано от 24.10.2007 г. и през 2011 г. по споразумение от 21.07.2011 г.
по нохд №113-/2011 г. на ОС Варна на лишаване от свобода за срок от три
години, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК за срок от пет
години. С определение от 29.04.2021 г. по чнд №361/21 г. на ОС Варна, влязло
в сила на 10.05.2021 г. е реабилитиран на основание чл. 87, ал.1 НК.
Престъпленията, за които е осъден М. в Австрия с присъда №64 Hv
38/21 от 21.07.2021 г., постановена от Окръжен съд по наказателни дела
Виена, са сред посочените в чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС - незаконен
трафик на наркотични и психотропни вещества и за тях не се изисква двойна
наказуемост, но те са престъпление и по българския Наказателен кодекс- 354а
НК.
Не са налице основанията за отлагане на предаването по чл. 14 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като удостоверението е пълно и не е налице явно
несъответствие със съдебния акт.
Не са налице основанията за отказ по чл. 15 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като:
- предоставеното удостоверение по чл. 3 е пълно и няма явно
несъответствие между него и съдебния акт;
- Република България не е държавата, чийто гражданин е лицето и в
която то има местоживеене;
- признаването не е в противоречие с принципа „ne bis in idem“ няма
твърдения и доказателства по делото, че за същото деяние е осъждан с друга
присъда;
- деянието съставлява престъпление съгласно българското
законодателство;
- изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е
погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като не е
изтекъл срока по чл. 82 НК;
- осъденото лице не се ползва с имунитет по българското
законодателство;
- М. е пълнолетен и съдебният акт не е постановен спрямо лице,
което поради възрастта си, съгласно българското законодателство, не може да
бъде наказателноотговорно за деянията, във връзка с които е постановен
3
актът;
- към момента на получаване на съдебния акт от съда (26.10.2021 г.)
за изтърпяване остават повече от 6 месеца от наложеното наказание;
- съдебният акт е постановен при съдебен процес, на който осъденото
лице се е явило лично;
- наложеното наказание не включва принудителни медицински
мерки или мерки, включващи лишаване от свобода, които не могат да бъдат
изпълнени от Република България в съответствие с българското
законодателство;
- съдебният акт се отнася за престъпление, извършено на
територията на Австрия.
Няма основание за частично признаване на съдебния акт.
Няма основание за приспособяване на наложеното наказание по чл.
13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като максималният срок на наказанието за
извършеното престъпление не е по-малък от наложеното в издаващата
държава наказание. Наказанието, предвидено за същото деяние в българското
законодателство е лишаване от свобода.
Налице са предпоставките на ЗПИИСАННЛСМВЛС и следва да бъде
призната постановената присъда и изпълнена, като М. изтърпи наложеното
наказание лишаване от свобода. На чл. 59, ал. 1 НК и основание чл. 12, ал. 9
от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се заЧ., при изпълнение на наказанието,
предварителното задържане на осъденото лице и изтърпяното наказание,
считано от 19.03.2021 г. до фактическото предаване.
Не е необходима за произнасяне на съда консултация по чл. 9 от
закона.
М. не е осъждан на лишаване от свобода за повече от 5 години за
умишлени престъпления, наложените му наказания лишаване от свобода са
отлагани на основание чл. 66 НК и няма данни да е с повишена обществена
опасност. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието следва да е
общ на основание чл. 57 ЗИНЗС.
Поради това съдът
4
РЕШИ:
Признава присъда №64 Hv 38/21 от 21.07.2021 г., влязла в сила на
21.07.2021 г., постановена от Окръжен съд по наказателни дела Виена, с която
българският гражданин М. КР. М., роден на 13.04.1982 г., с ЕГН **********,
осъждан, е бил признат за виновен в извършване на престъпление с правна
квалификация по §28а, ал. 1, ал. 2, ч. 2, ал. 4, ч. 3 от Закона за
пристрастяващите вещества (SМG) на Република Австрия и е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.
56, ал. 2 буква "а" от същия кодекс да бъде изтърпяно в затвор със стража.
Деянието, извършено на 19.02.2021 г. и 18.03.2021 г. е незаконен
трафик на наркотични и психотропни вещества и съответства на
престъпление по чл. 354а от българския НК.
Наказанието което следва да изтърпи осъденият М. КР. М. е лишаване
от свобода за срок от 3 /три/ години.
Определя, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален
общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 НК и основание чл. 12, ал. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС зачита предварителното задържане на осъденото лице
и изтърпяното наказание, считано от 19.03.2021 г. до фактическото му
предаване.
Заверено копие от решението да се изпрати на ОП Разград за
предприемане на необходимите действия за изпълнение на наказанието
съгласно българското законодателство.
Заверено копие от решението да се изпрати на компетентния орган на
издаващата държава, ВКП и Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес
пред Апелативен съд Варна.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
5