Решение по дело №291/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр с чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС.

Образувано e по жалба на Т. И. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, против Заповед БС № 1/04.01.2024 г., издадена от началника на Затвора Бургас, с която е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на жалбоподателя за срок от още една година.

Иска се отмяната на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Възразява се, че заповедта не е надлежно мотивирана, като са изложени доводи, че не са били представени първоначален план на присъдата и самооценка на правонарушителя.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. И. Д. се явява лично и чрез представител по пълномощие – адвокат С., която поддържа жалбата на посочените основания.

Ответната страна – началникът на Затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

А. съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Н. 18.12.2023 г. е изготвено становище до началника на Затвора Бургас и от З. А. – инспектор-психолог относно актуалното психично и емоционално състояние на л.св. Д. (л. 63). В становището е посочено, че към момента на снемане на психичния статус на лицето, индикации за преживяване на враждебност или гневна зареденост се заявяват спрямо служители на администрацията на затвора, комуникацията е наситена с негативно и опозиционно настроение, като л.св. Д. е слабо критичен към дисциплинарните нарушения, извършени в наблюдавания едногодишен период, дефицитът на критична мисъл и отношението към администрацията - негативно предубедено, затрудняват позитивната промяна в актуалния момент.

Като заключение в становището е посочено, че вземайки под внимание социалното взаимодействие на изследваното лице в затвора и поведението му в наблюдавания период, не се събират категорични доказателства за неговото поправяне, които да подкрепят действия за замяна на режима от „специален“ на „строг“.

Н. 03.01.2024 г. до началник на затвора Бургас е изготвено становище от гл. инспектор Ж. И. – ЗНРНОД, относно продължаване на изтърпяването на наложеното наказание при "специален режим" на основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС за осъдения Т. И. Д. (л. 61). В него е изразено становище да бъде продължен за срок от още една година "специалния режим" за изтърпяване на наказанието на осъдения Д.. Като правен статус за изпълнението на присъдата е посочено, че за престъпление по чл. 116, т. 4 и т. 6 от НК, чл. 194, ал.1 от НК и чл. 119, ал.2, т.2 от НК на л. св. Д. е наложено наказание "доживотен затвор без замяна", с начало на наказанието – 25.12.1993 г. Сочи се, че към 03.01.2024 г. е изтърпял фактически – 30 г. 00м. 08 дни. Изложени са мотиви, че лицето вече е било на общ режим, като поведението му и допуснатите нарушения са довели до поставянето му в първоначалния режим. Сочи се още, че за изминалата година не е поощряван и е дисциплинарно наказван три пъти, като дисциплинарните наказания, едно от които за отправяне на заплаха към живота на служител, са доказателство за липсата на необходимата промяна в поведението на лицето.

Н. 03.01.2024 г. до началник сектор СДВР Затвор Бургас е изготвено становище от инспектор ИСДВР П. Л. във връзка с изготвяне на становище на основание чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС (л. 64). Съгласно изготвеното становище, лишеният от свобода Д. е постъпил в затвора Ловеч на 07.06.1994 г. и е приведен в затвора Бургас на 21.07.1999 г. Посочено е, че с присъда от 8.12.1994 г. по НОХД № 222/94 г. на Окръжен съд - Велико Търново, Д. е осъден на „смърт“ на основание чл. 116, т. 4 и т. 6 от НК, чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 119, ал. 2, т. 2 от НК. С Указ № 4/25.01.1999 г. на Вицепрезидента на Р. България се заменя смъртното наказание на л. св. Т. И. Д. с „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА“

Като начало на наказанието е посочена дата 25.12.1993 г., като същото се търпи при определен "специален режим", определен със Заповед № 07/04.01.2023 г. на началника на затвора Бургас. От началото на изтърпяване на наложеното наказание лишеният от свобода Д. демонстрирал непостоянство в поведението си, като се наблюдавали периоди на добро поведение и същевременно имал извършени груби дисциплинарни нарушения. През последната година Д. е извършил три нарушения, за които е наказан със заповеди № 375/25.04.2023 г., № 458/18.05.2023 г. и № 1038/28.09.2023 г. на началника на Затвора Бургас. Констатирани били и други случаи на нерегламентирано поведение от страна на лишения от свобода, за които не са му били наложени дисциплинарни наказания – декларирал нагласи, че ще сложи край на живота си, грубо и арогантно поведение към членовете наразпределителна комисия, като е проявил особена вербална агресия към началника на затвора Бургас, отказ за приемане на лекарства, предписани от медицинско лице. В становището е посочено, че Д. перманентно инициира действия за обявяване на отказ от прием на храна, с цел да окаже принуда и въздействие върху администрацията на затвор Бургас с цел постигане на користни цели. Сочи се, че наблюденията върху поведението на л. св. Д. констатират наличие на целево умишлено конфликтно отношение към служители от администрацията. Поведението и отношението на л. св. Д. към представители на администрацията на Затвор Бургас през изминалия период можело да бъде определено като опасно и представляващо заплаха за сигурността на живота и здравето на служителите. Осъденото лице се отнасяло резервирано и с недоверие към служителите от пенитенциарния персонал, склонен бил към предприемане на провокации и импулсивно поведение към служителите от надзорно-охранителния състав. Посочено е, че Д. се отнасял с безразличие, недоверие и неприемане към плана на присъдата, последвалите препланирания и цялостната корекционно – възпитателна дейност.

Индивидуалната работа с л. св. Д. била силно затруднена поради наличие на огромно недоверие към персонала, неадекватния начин на възприемане на възпитателният процес и предлаганите социално-педагогически мероприятия, с оглед на което не можело да бъде отчетен напредък в поправителното въздействие.

Първоначалната оценка на риска изготвена през 2003 г. била с високи стойности – 105 точки, като проблемните зони с най-големи нужди били отношението на Д. към правонарушението, взаимоотношенията, образованието и обучението, начина на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и уменията за мислене. Актуалната оценка на риска от рецидив, изработена през месец декември 2023 г. също била с високи стойности - 90 точки. Сочи се, че в процеса на изтърпяване на наложеното наказание, оценката на риска от рецидив се е променила в негативна посока и се отчитат тенденции към завишаване, което резултат от непълноценното изпълнение на целите на наказанието. Рискът от вреди към момента също бил с високи стойности. Посочено е, че в настоящия етап правонарушителят не бил в състояние да разбере и да разпознае факторите и причините, които са допринесли за извършване на правонарушението. Счита постановената присъда за несправедлива и завишена. Л. св. Д. и към настоящия момент не е развил способността си за разпознаване и решаване на проблемите. Отчитало се отсъствие на способност за определяне и осмисляне на ситуациите и формиране на социално приемливи взаимоотношения с хора и институции.

В заключение е обобщено, че изтърпяването на наказанието по отношение на осъдения Д. се намира в основния етап и е необходимо да продължава работата по индивидуалния план на изпълнение на присъдата, като съобразно липсата на положителен напредък в промяната на личността и от актуалната диагностика с Д. относно ефективното изпълнение на целите на наказанието, както и направения анализ на риска от рецидив и вреди, на осн. чл.198, ал.1 и ал.З от ЗИНЗС, е предложено да бъде продължен специалния режим на изтърпяване на наказанието.

Н. 03.01.2024 г. до началника на Затвора Бургас е изготвено становище на основание чл. 198 от ЗИНЗС по отношение на лишения от свобода Д. и от гл. инспектор Д. Я. – началник сектор СДВР (л. 57). В становището е пресъздадено становището, изготвено от инспектор СДВР, като е направено заключение, че липсата на напредък в промяната на личността и на базата на отчетените резултати от актуалната диагностика с осъдения Д. относно ефективното изпълнение на целите на наказанието, както и направения анализ на риска от рецидив и вреди, на основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС, е предложено да бъде продължен "специалният режим" на изтърпяване на наказанието.

Н. основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС и въз основа на изготвените становища, началникът на Затвора Бургас е постановил оспорената в настоящото производство заповед БС № 1/04.01.2024 г., с която е продължил "специалния режим" на изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода Т. И. Д.. Указано е, наказанието да се изтърпява при "специален режим" в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност. Видно от приложената разписка, жалбоподателят се е запознал със заповедта на 05.01.2024 г.

Ответникът е представил и Справка рег. № ДЗ-4934/17.05.2024 г., изготвена до началника на Затвора Бургас от инспектор СДВР П. Л., в която е посочено, че по време на изработване на професионалната документация през месец декември 2023 г. относно преразглеждане на правния статус на л. св. Д., на същия е била предоставена възможност да попълни формуляр за самооценка, като е приложен и самия формуляр (л. 81-82). Представени са и Формуляр за оценка на риска от 2003 г. (л. 83-84), както и първоначален план на присъдата (л. 85-87).

При така установените факти, настоящият състав на А. съд – Бургас прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим.

Съгласно чл. 54 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3/ не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/ могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.

Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалния специален режим да бъде изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим. Съгласно чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителна дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение. Съгласно чл. 439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Оспорената Заповед е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС – началника на Затвора Бургас. Следователно не са налице предпоставките за обявяването на нищожността на оспорената заповед поради липса на компетентност на административния орган.

Заповедта е постановена в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивирана - посочено е както материалноправното основание, така и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че осъденият Д. следва да продължи да изтърпява наказанието "доживотен затвор без замяна" на специален режим. Така взетото решение е постановено след като са взети предвид изискуемите по закон становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В този смисъл съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването на оспорената заповед, както се твърди в жалбата. Възраженията, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя във връзка с формата за самооценка на л.св. Д. настоящият състав намира за неоснователни.

Действително оценката на риска се състои от изготвяне на основни документи, сред които е и самооценка на правонарушителя, но доколкото оценката на риска се състои от формуляр за оценка на риска, схема на профила на нуждите, анализ на риска от сериозни вреди, самооценка на правонарушителя, доклад за оценката на риска на правонарушителя, първоначален план на присъдата, планиране на присъдата, като участието на лишения на свобода е при извършване на самооценка, което участие обаче не поставя в невъзможност екип, сформиран от инспектор социална дейност и възпитателна работа да изготви тази последваща оценка.

В този смисъл от инспектор ИСДВР се изготвя оценка на риска, като само част от изискуемите документи е самооценката на лишения от свобода т. е. липсата на самооценка не е пречка за извършване на тази оценка. Дейността по изготвяне на оценката от психолога също не е обвързана само с попълване на въпросник за самооценка от л. св., а се използват и други методи, като изготвеното становище може да бъде и по метода на наблюдение в резултат на работата в атестирания период.

С оглед изложеното дори да се приеме, че формулярът за самооценка на л.св. Д. не е бил изготвен към момента на издаване на заповедта, то същият не е условие, нито за изготвяне на оценка на риска, нито за експертна психологическа оценка респ. липсата на самооценка не е пречка за извършване на оценка. Съгласно чл. 198, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗИНЗС произнасянето на началника на затвора е след вземане на становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началник по режимно-охранителна дейност и на психолога, относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, които в случая са налице.

Касае е се за особен вид производство, което е намерило изрична правна регламентация в ЗИНЗС и е налице спецификата на регламентираната материя, съобразно целите на закона. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото, а според т. 2 чрез диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им.

Както бе посочено, при издаването на заповедта са взети предвид всички изискуеми от закона становища - становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. Съдържанието на същите са в съответствие със законовите изисквания – съдържат мотиви относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения и са приобщени по надлежния начин към административната преписка и следва да се имат предвид при постановяването на съдебното решение.

Така изготвените становища, както и предложението л. св. да продължи изтърпяването на наказанието доживотен затвор без замяна на специален режим, са съобразени с критериите за оценка и същите сочат на мотивиран извод, че не са налице основания за изменение на специалния режим в по-лек.

Отделно от изложеното, разпоредбата на чл. 439а от НПК предвижда, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. По делото се установява, че през изследвания период жалбоподателят е бил наказван дисциплинарно многократно и не е поощряван нито веднъж, което безспорно свидетелства за липса на поправяне в поведението му.

По делото не се събраха доказателства, включително и от гласните такива, които да дадат друга представа на съда по отношение коригиране на поведението на л. св. Д. и да бъдат основание за отмяна на оспорената заповед, издадена от началника на затвора Бургас. Административният орган е взел становище от съответните длъжностни лица, така както изисква законът, и въз основа на отразеното в него е направил преценка дали са налице основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения или са налице условията за облекчаване на режима, при който лишеният от свобода изтърпява присъдата си. Мотивирано и при спазване процедурата в закона органът е отказал смяна на по-тежкия режим. Ето защо при тези доказателства се налага извода за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, тъй като не са налице основания за замяна на режима с по-лек.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материално разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, А. съд- [населено място], XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. И. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, против Заповед БС № 1/04.01.2024 г. издадена от началника на Затвора Бургас, с която е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното му наказание за срок от още една година.

ОСЪЖДА Т. И. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас да заплати на ГД "Изпълнение на наказанията", разноски по делото в размер на 80,00 лева (осемдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 198, ал. 2 изречение последно от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.