Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№ 260910 22.03.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 01.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8204 по описа на съда за 2020г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
С искова молба вх. № 40016/13.07.2020г.подадена от Д.Б.Д.
чрез адв. ***се заявява, че с ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД с представляващ
***бил сключен договор за кредит от 09.10.2015г. по силата на който били
предоставени на ищцата 200 лева паричен заем при ГПР 47.71% и обща сума за
плащане 210.12 лева, която била заплатена на ответника.
С решение № 1425/14.04.2020г. по
гр.д. №13258/2019г. на ПРС договорът за кредит бил обявен за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК като дължима била само главница, поради което и от
настоящия съд се иска осъждането на ответника да върне сумата от 10,12 лева
платена възнаградителна лихва за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. поради
нищожността на клаузата с която тази лихва е уговорена, ведно със законната
лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба
– 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски по реда на чл. 38 ЗА.
По делото е постъпил писмен отговор
от ответника с който е поискано на първо място, служебно присдъединяване на
гр.д. №8205/2020г. по описа на РС – Пловдив към настоящето производство с оглед
постановяването на общо решение предвид факта, че освен с едни и същи страни,
двете дела са свързани помежду си с общ предмет, а именно материалните
претенции и по двете дела, които произтичат от клаузи по договор за паричен
заем от 09.10.2015г., който е прогласен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК с решение № 1425/14.04.2020г. по гр.д. №13258/2019г. на ПРС.
Твърди се наличието на злоупотреба с
право и съзнателен опит за обогатяване на ищеца, тъй като задължението по
договора за кредит – главница и лихви е било изплатено, като с установителен
иск договорът е бил признат за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а с
отделен иск по настоящето дело е поискано връщане на заплатената сума по този
договор извън главницата – договорната лихва като според ответника целта е
обогатяването на ищеца с разноски по двете дела.Прави се искане за задължаване
ищеца и процесуалния му представител да посочат банкова сметка ***л. 127, ал.4
ГПК.
С разпореждане № 280958/05.11.2020г.
е изискана информация по гр.д. № 8205/2020г.по описа на ПРС за страните,
предмета и основанието на иска с оглед преценка предпоставките на чл. 213 ГПК
за обединяване на двете дела и постановяване на общо решение по тях.
По делото е постъпил препис от
искова млба вх.№ 40019/13.07.2020г. въз основа на която е образувано гр.д.
№8205/2020г. като с оглед констатирания от настоящия състав идентитет между
страните и предмета на делата с разпореждане от 12.11.2020г. гр.д. №8205/2020г.
е изискано за присъединяване към настоящето дело.
Видно от постъпилото гр.д. №
8205/2020г. същото има за предмет осъждането на ответник „Изи Асет
Мениджмънт”АД да заплати сумата от 59,52 лева, която е била платена от ищеца
като неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 от договор за
кредит от 09.10.2015г., който е бил обявен за недействителен на основание чл.
22 ЗПК ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата
на подаването на исковата молба 13.07.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
С Определение 263504/19.11.2020г.
съдът е приел, че са налице предпоставките за обединяване делата в едно
производство в рамките на което да бъде постановено едно общо решение на
основание чл. 213 ГПК, тъй като вземанията, които се претендират – за
възнаградителна лихва и за неустойка са по един и същи договор за кредит, който
е обявен за недействителен.
Съдът след като се запозна с представените и приети по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира
за установено от фактическа и правна страна следното.
С влязло в сила решение считано от 05.06.2020г. №
1425/14.04.2020г. по гр..д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив е признато
за установено между страните по настоящето дело, че сключеният помежду им
договор за паричен заем № 2403481/09.10.2015г. е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
ищцата е заплатил в полза на ответника по договора за паричен заем № ***сумата
от 200 лева – главница, сумата от 10,12 лева – възнаградителна лихва и сумата от
59,52 лева неустойка.
На основание чл. 23 ЗПК когато договорът е обявен за
недействителен потребителят дължи връщането на чистата стойност на кредита, без
да дължи лихви и други разходи по кредита. Основанието за недействителността на
договора за потребителски кредит е установено със ЗПК ред. ДВ., бр.35 в сила от
23.07.2014г., т.е към момента на сключването на договора същият изначално е бил
нищожен поради което и претендираните суми са заплатени при начална липса на
основание поради което и подлежа на връщане.
Ето защо предявените искове следва да се уважат.
На основание чл. 78 ГПК ищцата има право на разноски по
всеки иск – за държавна такса 100 лева, за съдебно-счетоводна експертиза 200
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева на основание чл. 38,
ал.1, т.2 ЗА. Обстоятелството, че делата са обединени в едно производство не
изключва правото на страна да получи платените от нея разноски по всеки иск,
респ. не се изключва приложението на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА на процесуалния
представител да иска присъждане адвокатско възнаграждение за осъществената
правна помощ и процесуално представителство по всеки иск.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Джавахарла Неру № 28, ет.2, ап.40-46 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.Б.Д. с ЕГН **********
с адрес: *** сумата от:
10,12 лева платена
възнаградителна лихва по договор за паричен заем № **** обявен за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК за периода от
09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение
считано от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр.д № 13258/2019г. по описа на
РС – Пловдив ведно
със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на
исковата молба – 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането;
59,52 лева платена
неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 по договор за паричен заем № **** обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение считано
от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр..д № 13258/2019г. по описа на РС –
Пловдив ведно
със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването
на исковата молба 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарла Неру №
28, ет.2, ап.40-46 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.Б.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати в сумата от 300 лева разноски за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарла Неру №
28, ет.2, ап.40-46 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата в полза на адвокат **** с личен номер *** с адрес: *** сумата от 600 лева адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Присъдените суми
могат да бъдат заплатени по банкова сметка *** *** ***=
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.