О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 06.10.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав,
в откритото заседание на тридесети август през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
с участието на секретаря А.Т., като разгледа докладваното от
съдията т.дело N 8464 по
описа за 2012г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.692, ал.2 и ал.3 от ТЗ по повод подадени възражения,
както следва : от „Б.П.Б.“ АД /вх. № 90204/04.07.2016 г./, от „Б.Д.“ ЕАД /вх. №
90500/04.07.2016 г. изпратено по пощата на 01.07.2016 г./, както и от М.Д.Д./вх.
№ 92386/07.07.2016 г., изпратено по пощата на 04.07.2016 г./. Възраженията имат
за предмет изготвените от синдика - Списък на приетите и неприетите вземания,
предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ от страна на посочените банки и физическо
лице.
По възражение вх.№90500/04.07.2016г.
Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от
синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални
действия, както и представените доказателства, приема следното:
С молба вх.№59529/28.04.2016г. „Б.Д.” ЕАД предявява по реда на чл.685, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД,
подробно уточнени по основание и размер.
Сред предявените вземания фигурират и тези имащи за свои източници : 1./ договор за кредит-овърдрафт от
08.12.2006 г., които е изменян и допълване чрез подписването на общо девет броя
анекса в периода от 07.12.2007 г. до 04.07.2013 г. и задължението произтичащо
от същите се състои от следните суми : 1 222 865,84 лв. – главница
дължима до края на периода за ползване на кредита; 508,61 лв. – договорна
лихва, начислена за периода от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г.; 305,73 лв. –
наказателна лихва, начислена за периода от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г.; сочи
се, че отговорността на „М.” АД спрямо
възразилата Б.се поражда от това, че дружеството на основание чл. 36 от
посочения договор за банков кредит се е задължило да отговаря за задълженията
на кредитополучателя по договора при условията на солидарна отговорност; 2./ договор за кредит от 30.06.2006 г.,
които е изменян и допълване чрез подписването на общо седем броя анекса в периода
от 18.04.2008 г. до 07.10.2015 г. и задължението произтичащо от същите се
състои от следните суми : 1 951 152,53 лв. – главница дължима до края
на периода за ползване на кредита; 892,82
лв. – договорна лихва, начислена за периода от 25.04.2016 г. до
27.04.2016 г.; сочи се, че отговорността на „М.” АД спрямо възразилата Б.се
поражда от това, че дружеството на основание чл. 24.1. от посочения договор за
банков кредит се е задължило да отговаря за задълженията на кредитополучателя
по договора при условията на солидарна отговорност; 3./ вземане за законна
лихва върху главницата за периода на забавата, считано от датата на предявяване
на настоящото вземане -28.04.2016 г. до окончателното й изплащане. Към молбата са приложени цитираните договори за кредит и
подписаните анекси към тях, както и погасителните планове касаещи размера на
вноските и начина и сроковете на тяхното погасяване.
На 27.06.2016г.
в ТР е обявен Списъка на приетите и на неприетите вземания на
кредиторите на основание чл.685 от ТЗ.
На 04.07.2016г. е депозирано
процесното възражение от длъжника „Б.Д.”
ЕАД срещу Списъка на неприетите вземания в частта му, с която под
т. 3 са включени следните вземания на Б.та : 1 222 865,84 лв. – главница дължима
до края на периода за ползване на кредита по договор за кредит-овърдрафт от
08.12.2006 г. и анексите към него; 508,61 лв. – договорна лихва, начислена за периода
от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г., дължима съгласно договор за кредит-овърдрафт
от 08.12.2006 г. и анексите към него; 305,73 лв. – наказателна лихва, начислена
за периода от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г. дължима по договор за
кредит-овърдрафт от 08.12.2006 г. и анексите към него; 1 951 152,53
лв. – главница дължима до края на периода за ползване на кредита по договор за
кредит от 30.06.2006 г. и анексите към него; 892,82 лв. – договорна лихва, начислена за периода
от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г. дължима съгласно договор за кредит от
30.06.2006 г. и анексите към него; дължима законна лихва за забава върху
главниците формирани по двата договора за кредит, която лихва е дължима за
периода, считано от датата на предявяване на вземането – 28.04.2016 г. до
окончателното й изплащане. Аргумента на синдика да не приеме главните претенции
изразяващи се в парични вземания за главници по отпуснати и невърнати от
кредитополучател банкови кредити се състоят в това, че е направен извод подобни
вземания да не са възникнали в полза на Б.та спрямо „М.” АД, а като последица
от това и акцесроните вземания, които се основават на несъществуващите главни
такива е прието да не са налични. Възразява се по изводите на синдика в тази
насока, при доводи, че анализа и тълкуването на клаузите на всеки един от
договорите за кредит разкрива волята на длъжника - „М.” АД да поеме дълга
формиран, като последица от изпълнението на тези договори чрез отпускането на
кредитите в полза на кредитополучателя. Това разбиране не можело да се
разколебае чрез тълкуване на волята на страните постигната при подписване на
договорите и анексите в тях, а напротив подкрепяло се от изразеното съгласие от
страна на „М.” АД от сметките му в „Б.Д.“ ЕАД, чиито титуляр е, от страна на „Б.Д.“
ЕАД в качеството й на кредитор да е
възможно да осъществява служебно събиране на сумите съставляващи изискуеми
вноски по кредита. Поддържа се, че в този случай приложение намира и нормата на
чл. 304 ТЗ уреждаща солидарната отговорност, защото се касае до договор за
банков кредит, които по своята правна природа има характеристиката на абсолютна
търговска сделка по смисъла на чл.1, ал. 1, т. 7 ТЗ. От друга страна са развити
съображения, че независимо от това, че към датата на предявяване на процесните
вземания за главници падежът им за плащане не е настъпил следва да се счита, че
те са възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност
на „М.” АД и следва да се включат изцяло в списъка на приетите вземания
изготвен от синдика по реда на чл. 685 ТЗ. Отбелязва се, че нормата на чл. 685 ТЗ не поставя изискване към вземанията, които се предявяват от кредиторите за приемане същите да бъдат изискуеми, като
критериите към вземанията са ясно дефинирани в нормата на чл. 685, ал. 2 ТЗ и
сред тях няма такъв за наличието на изискуемост. От кредитора са изтъкнати и
неудобствата, които биха последвали при реализиране на производството по
несъстоятелност в неговите отделни етапи в хипотезата ако се приеме, че
изискуемостта е предпоставка за която следва да се следи при преценката за
включване на вземания в списъка на приетите вземания изготвян от синдика по
смисъла на чл. 685 ТЗ. В заключение е казано, че тези неудобства единствено ще
засегнат принципите за бърз и икономичен процес, които са присъщи и следва да
са водещи при провеждане на
производството по несъстоятелност. Заявено е и искане при условията на
евентуалност, а именно посочените от Б.та вземания изброени по-горе да бъдат
включени от съда в списъка на приетите вземания, под условие, че „М.” АД бъде обявено в несъстоятелност. Аргументите
за едно такова искане възразилия кредитор извежда от нормата на чл. 617, ал. 1 ТЗ. Предвид това е поискано а постанови определение, с което да измени списъка
на неприетите от синдика вземания на
кредиторите на „М.” АД заявени в срока
по чл. 685 ТЗ, които е обявен в търговския регистър на 27.06.2016 г., като се
изключат от него вземанията на „Б.Д.“ ЕАД и същите бъдат включени в цялост в
списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „М.” АД заявени в
сроковете по чл. 685 ТЗ и съставляващи, както следва : 1 222 865,84
лв. – главница дължима до края на периода за ползване на кредита по договор за
кредит-овърдрафт от 08.12.2006 г. и анексите към него; 508,61 лв. – договорна
лихва, начислена за периода от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г., дължима съгласно
договор за кредит-овърдрафт от 08.12.2006 г. и анексите към него; 305,73 лв. –
наказателна лихва, начислена за периода от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г.
дължима по договор за кредит-овърдрафт от 08.12.2006 г. и анексите към него;
1 951 152,53 лв. – главница дължима до края на периода за ползване на
кредита по договор за кредит от 30.06.2006 г. и анексите към него; 892,82 лв. – договорна лихва, начислена за периода
от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г. дължима съгласно договор за кредит от
30.06.2006 г. и анексите към него; дължима законна лихва за забава върху
главниците формирани по двата договора за кредит, която лихва е дължима за
периода, считано от датата на предявяване на вземането – 28.04.2016 г. до
окончателното й изплащане, съответно при условията на евентуалност се иска
включването им в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „М.”
АД заявени в сроковете по чл. 685 ТЗ под
условие, а именно, че „М.” АД бъде обявено в несъстоятелност.
Депозирано е становище от
синдик Р.Т., която счита възражението за
частично основателно. Излага подробни
доводи относно основателността на възражението
за изключване на претенциите за главница и лихви /договорна и наказателна с
фиксирани размери и периоди/ от списъка на неприетите вземания и включването им
в този на приетите такива. Същевременно възразява по искането за изменение на
списъка на неприетите вземания относно заявеното от „Б.Д.“ ЕАД вземане за
законна лихва дължима за времето от 28.04.2016 г. до окончателното плащане на
главницата, като поддържа, че така обсъжданото вземане не се дължи, защото
главния дълг не е изискуем в неговата цялост.
Въз основа на изложеното, съдът приема следното:
Възражението е частично
основателно.
Вземанията,
които са предмет на обсъждане по подаденото от „Б.Д.“ ЕАД възражение срещу
списъка с неприетите вземания на кредиторите изготвен от синдика на „М.” АД се
установява да имат за свои източници два договора за банков кредит, които са
сключени през 2006 г. между „Б.Д.“ ЕАД и „М.“ ООД, респективно „Д.2.„ АД в качеството им на кредитополучатели по тях.
Всеки от тези договори е подписан и от „М.” АД в качеството му на съдлъжник,
както и от трети дружества отново в това им качество.
Анализирайки
уговореното в договора за банков кредит от 08.12.2006 г. се установява, че в
полза на кредитополучателя по него са отпуснати парични средства в размер на
сумата от 1 500 000 лева с цел попълване на временен недостиг от оборотни
средства нужни за обезпечаване на основната му дейност, като кредитът е бил
предоставен за период от 12 месеца и крайна падежна дата 08.12.2007 г. и без
междинни срокове за погасяване. По отношение на така възникналото кредиторно
правоотношение страните по договора за кредит сключват общо 7 анекса в периода
2007 г. – 2010 г. чрез които периодично са продължавали срока за ползване на
кредита без да променят вида му, а именно такъв за кредит – овърдрафт. По
силата на подписан Анекс 8/13.07.2011 г. е уговорено, че размерът на
предоставената за ползване кредитна сума се редуцира до 1 480 000
лв., като се преустановява усвояването и револвирането на кредита, а дългът е
предвидено да започне да се погасява съобразно подписан погасителен план при
крайна дата за неговото издължаване – 13.04.2021 г. Впоследствие е сключен и
Анекс 9/04.07.2013 г., по които за разлика от предходните осем такива „М.“ АД
не е страна, а такива са Б.та-кредитор и трети лица – в качеството им на нови съдлъжници, като с този анекс е
установено, че към датата на подписването му главницата възлиза на сумата от 1
466 500 лв., като погасителния план е изменен в частта му относно броя на
погасителните вноски, но крайната дата на издължаване на кредита е запазена, а
именно – 13.04.2021 г. При разглеждане на цитираните договорни източници
вниманието на съда следва да се фиксира върху клаузата на чл. 36 от договора за
кредит, която предвижда, че съдлъжникът отговаря с цялото си имущество солидарно
с кредитополучателя за неизпълнението на неговите задължения по договора за
кредит. Отговорът на въпроса, дали тази договорна клауза обвързва „М.“ АД за
дълга, които е предмет на договора за кредит или няма подобна правна последица
по отношение на това дружество е съществен при разглеждането на това, дали
вземанията заявени от Б.та спрямо посоченото дружество са възникнали и
съществуват към момента на предявяването им. Настоящият съдебен състав при
тълкуване на общата воля на страните по договора, вкл. тази на съдлъжника „М.“
АД приема, че страните са искали да постигнат определен договорен резултат
изразяващ се в това „М.“ АД да бъде обвързан чрез поемане на солидарна
отговорност по отношение на един чужд дълг, а именно този на кредитополучателя.
Тази солидарна отговорност има за свои източник договор за встъпване в дълг,
чието съдържание на задължението е идентично с това на кредитополучателя и
според анекс 8 възлиза на сумата от 1 480 000 лв., а според следващия
анекс това задължение възлиза на сумата от 1 466 500 лв. Относно
въпроса за изискуемостта на дълга към момента на предявяване на вземането от
страна на кредитора следва да се посочи, че това не е релевантен елемент от
характера на вземането, които да има отношение към възможността да се упражни
правото на кредитора да поиска от синдика да го включи в изготвяните от него по
реда на чл. 685 ТЗ списъци на вземанията на кредиторите. Трябва да се отбележи
това, че вземането за връщане на отпуснат кредит възниква в полза на кредитора
още от момента на усвояване на сумата предмет на кредитиране, а с погасителния
план страните са уговорили единствено начина по които при условията на
разсрочено изпълнение длъжника ще погаси дълга си. В контекста на изложеното и
съобразно ангажираното извлечение от счетоводните книги на Б.та се установява,
че същата се явява носител на парични вземания спрямо „М.“ АД съгласно
обсъдения по-горе договор от 08.12.2006 г. на суми от 1 222 865,84
лв. – главница, 508,61 лв. – договорна лихва и 305,73 лв. – наказателна лихва. СГС
приема, че в подаденото възражение в частта му относно така посочените неприети
вземания се явява основателно и следва да се уважи. Разглежданото възражение е
частично неоснователно относно предмета му, с които се възразява по
неприемането на вземането на Б.та за законна лихва върху главното вземане за
невърнат паричен дълг по отпуснат банков кредит, която се търси за период от
28.04.2016г. до окончателното плащане на главния дълг. Неоснователността на
повдигнатото възражение в тази му част е последица от това, че макар главния
дълг да е възникнал същия с оглед разсрочване на изпълнението по него, което
продължава до 2021 г. не е изискуем в цялост и не може да акумулира вземане в
полза на кредитодателя по него за целия му размер, каквото е твърдението на Б.та.
В този смисъл възражението в тази му част за законната лихва следва да се
отхвърли, вкл. и в условната му част.
Пристъпвайки
към преценка на уговорките на страните по договора за кредит от 30.06.2006 г.
СГС констатира, че въз основа на същия в полза на кредитополучателя – „Д.2.“ АД
е бил предоставен от „Б.Д.“ ЕАД инвестиционен кредит в размер на сумата от 3 900 000
лв. при краен срок за погасяването му – 30.06.2016 г. И при действието на това
кредиторно правоотношение се забелязва, че е възприет подход на преуреждане на
съдържанието му чрез подписване на анекси към договора за кредит, които са
насочени основно към промяна на компонентите на възприетия погасителен план и
размера на уговорената възнаградителна лихва, като анекса от 13.07.2011 г. дава
яснота, че размера на предоставения кредит възлиза на сумата от 2 396 250
лв. По съществени изменения в правоотношението настъпват с подписването на
анекса от 07.10.2015 г. чрез които, като страни по делото встъпват и нови
съдлъжници, а наред с това е установено, че размера на задължението по
отпуснатия кредит към този момент възлиза на сумата от 1 969 892,62
лв., респективно се въвежда нов погасителен план, с които се предвижда, че
кредита следва да се погаси чрез изплащане на 119 погасителни вноски и при
окончателен падеж настъпващ на 25.06.2025 г. Общата воля на страните при така
сложилите се по между им договорни правоотношение следва да се тълкува в
посока, че „М.“ АД в качеството му на солидарно отговорно лице наред с
дружеството-кредитополучател носи отговорност за заплащането на отпуснатия
кредит едновременно с „Д.2.“ АД, доколкото общото тълкуване на клаузите на
договора и анексите издават наличие на сключен договор за встъпване в дълг,
които по своята същност съставлява източник на солидарна отговорност. Тази
отговорност обуславя самостоятелното задължение на „М.“ АД да заплати в полза
на Б.та-кредитор остатъка от сумата по кредита. По въпроса касаещ възникването
й изискуемостта на този остатък на вземане по предоставен кредит бе изложено
подробно становище при обсъждане на другия договор за кредит, което важи и
относно този паричен дълг, съставляващ вземане, което е заявено за приемане по
реда на чл. 685 ТЗ, но е включено в списъка на неприетите такива. В контекста
на изложеното и съобразно ангажираното извлечение от счетоводните книги на Б.та
се установява, че същата се явява носител на парични вземания спрямо „М.“ АД
съгласно обсъдения по-горе договор от 30.06.2006 г. на суми от
1 921 152,53 лв. – главница, 892,82 лв. – договорна лихва. СГС
приема, че в подаденото възражение в частта му относно така посочените неприети
вземания се явява основателно и следва да се уважи. По въпроса с вземането за
законна лихва приложение намират изложените по-горе мотиви за неоснователност
на възражението.
Воден от горното, съдът намира, че следва в Списъка на приетите вземания да
се включат вземания
с носител „Б.Д.“ ЕАД, както следва : 1.1. главница в размер на сумата от
1 222 865,84 лв. дължима
съгласно договор за кредит-овърдрафт от 08.12.2006 г., изменен с девет
броя анекси; 1.2. договорна лихва в размер на сумата от 508,61 лв. дължима за
периода 25.04.2016 г. – 27.04.2016 г. върху главницата посочена в т.1.1. на
основание чл. 11.1. във връзка с чл. 15.2. във връзка с чл. 36 от договора за
кредит от 08.12.2006 г.; 1.3. наказателна лихва в размер на сумата от 305,73
лв. дължима за периода 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г. върху главницата посочена
в т. 1.1. на основание чл. 21 във вр. с чл. 36 от договора за кредит от
08.12.2006 г.; 2.1. главница в размер на сумата от 1 951 152,53 лв.
дължима съгласно договор за кредит от 30.06.2006 г., изменен с седем броя
анекси; 2.2. договорна лихва в размер на сумата от 892,82 лв. дължима за
периода 25.04.2016 г. – 27.04.2016 г. върху главницата посочена в т.2.1. на
основание чл. 9.1. във връзка с чл. 24.1 от договора за кредит от 30.06.2006 г.
във връзка с чл. 11 от Анекс 3.
По възражение
вх.№90204/04.07.2016г.
Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от
синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални
действия, както и представените доказателства, приема следното:
С молба вх.№58257/26.04.2016г. „Б.П.Б.“ АД предявява по реда на чл.685, ал.1 ТЗ
вземанията си срещу длъжника „М.”
АД, подробно уточнени по основание и
размер, които имат за свои източници сключени шест броя договори за кредит. Всички
вземания, които произтичат от възникналите кредитни правоотношения по повод
подписаните договори за кредит за били надлежно включени от синдика в списъка
изготвен по реда на чл. 685, ал. 1 ГПК на приетите вземания на кредиторите на „М.“
АД. Паралелно с това Б.та е заявила с молбата си за предявяване на вземания в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ претенция за присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт, което е дължимо по осъществяваното процесуално
представителство в производството по несъстоятелност във връзка с предявяването
и удовлетворяване на притежаваните от „Б.П.Б.“ АД вземания. Към молбата е
ангажирано пълномощно за представителство от юрисконсулт.
На 27.06.2016г.
в ТР е обявен Списъка на приетите и на неприетите вземания на
кредиторите на основание чл.685 от ТЗ.
На 04.07.2016г. е депозирано
процесното възражение от кредитора - „Б.П.Б.“ АД срещу Списъка на приетите вземания с искане същия да бъде
изменен, като в него се включи своевременно поисканото в срока по чл. 685, ал.
1 ТЗ вземане в размер на сумата от 103 650,26 лв., която се поддържа да съставлява
дължимо възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт по
воденото производството по несъстоятелност. Във възражението са изложени
съображения, че заявеното вземане се дължи в полза на кредитора и основание за
това е изричната процесуална норма на чл. 78, ал. 8 ГПК. Кредиторът бил
доказал, че е взел участие в производството по несъстоятелност чрез упълномощен
за това юрисконсулт, като упражнената защита чрез осъществено процесуално
представителство по делото подлежи на възмездяване чрез присъждане на
следващото се по чл. 7, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. възнаграждение, което се
изчислява на база размера на предявените вземания. Допълва се, че тези разноски
подлежат на самостоятелно предявяване в производството по несъстоятелност, като
отговорен за плащането им е длъжника в производството, като възмездяването им
следва да се извърши от масата на несъстоятелността. Изрично се акцентира върху
това, че доказателства за заплащане на възнаграждения не следва да се изискват с оглед преценка, дали е възникнало вземане
за такова. Без значение е и това, дали в полза на юрисконсулта е било заплащано
трудово възнаграждение, защото правото на кредитора да иска присъждане на
такова възнаграждение следва директно от процесуалния закон. С възражението се
иска и внасянето на корекция в списъка на неприетите вземания изготвен от
синдика по реда на чл. 685 ТЗ, като се посочи, че цитираните на стр. 2 в колона
втора т.1.1. и т. 2.1. договори за кредит са сключени при участието на „Б.П.Б.“
АД, като в действителност кредитодател по тези договори е „Б.Д.“ ЕАД. Изложени
са предположения, че в действителност се касае до допусната техническа грешка.
Депозирано е становище от синдик Р.Т.,
която счита възражението за основателно.
Въз основа на изложеното, съдът приема следното:
Възражението е основателно.
В Списъка на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на „М.“ АД изготвен по
реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ от синдика се констатира, че отсъства приемане на
вземане в размер на сумата от 103 650,26 лв., което се поддържа да
съставлява дължимо възнаграждение за юрисконсулт в производството по
несъстоятелност и негов носител е „Б.П.Б.“ АД.
С оглед представените доказателства, съдът намира, че вземането на „Б.П.Б.“
АД за дължимо възнаграждение за юрисконсулт е възникнало на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК с оглед това, че в развилото се производство по несъстоятелност
спрямо дружеството „М.“ АД Б.та-възразил кредитор е упълномощила надлежно
юрисконсулт, които да я представлява в отделните етапи на това универсално
производство, вкл. при предявяване на вземанията и удовлетворяването им. Трябва
да се отбележи, че за да възникне правото на Б.та да получи възнаграждение за
подобен род процесуално представителство водено от юрисконсулт не е необходимо
да се провежда нарочно доказване, че е налице трудово правоотношение между Б.та
и юрисконсулта, респективно, че е налице плащане на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, защото подобно изискване не е налице, а
възнаграждението се дължи по смилата на конкретна процесуална норма – чл. 78,
ал. 8 ГПК, като в случая законово определения размер на същото съобразно
критериите заложени в Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата в размер от 103 650,26
лв. В приложение на така изложените мотиви искането на възразилата Б.за
включване в списъка на приетите вземания по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ се явява
основателно и възражението чрез което това искане е упражнено следва да се
уважи, като сумата в размер от 103 650,26 лв. се включи в списъка на
приетите вземания на кредиторите на „М.“ АД, като същото се определи да бъде
ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ. По отношение на възражението в останалия му
предметен обхват, а именно касаещо довода за допусната техническа грешка в
списъка на неприетите вземания, СГС като разгледа съдържанието на посочения
списък, констатира, че действително при изписване на страните по договори за
кредит от 30.06.2006 г. и 08.12.2006г. е допусната грешка чрез погрешно
вписване, като страна на „Б.П.Б.“ АД, вместо на действителния кредитодател - „Б.Д.“
ЕАД. Този порок на списъка следва да се отстрани чрез правилно изписване на
наименованието на Б.та, която е страна по посочените два договора, а именно „Б.Д.“
ЕАД.
По възражение вх.№92386/07.07.2016г.
/депозирано по пощата на 04.07.2016 г./
Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от
синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални
действия, както и представените доказателства, приема следното:
С молба вх.№58600/27.04.2016г. М.Д.Д. предявява по реда на чл.685, ал.1 ТЗ
вземанията си срещу длъжника „М.”
АД, подробно уточнени по основание и
размер, които имат за свои източници сключени седем броя договори за правна
защита й съдействие, въз основа на които са издадени 14 броя фактури, издадени
4 броя заповеди за командироване, както и осем броя съставени платежни
нареждания за осъществени плащания към бюджета. В молбата е посочено, че общите
размери на вземанията на кредитора – Д. възлизат на 18 622, 59 лв. –
главница и 7 046,33 лв. – лихва за забава дължима до 28.04.2016 г., които
са ясно индивидуализирани, като парични претенции за дължими адвокатски
възнаграждения по сключени договори за правна защита и съдействие, командировъчни
пари – по издадени заповеди за командироване и невъзстановени разноски за
заплатени с лични средства държавни такси свързани с извършваната от кредитора
работа по повод сключения договор за правна защита й съдействие, както и лихви
за забава върху всяко от възникналите парични вземания от момента на издаване
на съответната фактура до 28.04.2016 г. Във възражението си кредитора излага
задълбочени аргументи, защо вземанията, които е предявил следва да се приемат
за съществуващи в негова полза, респективно да се приемат от синдика, като се
включат в списъка на приетите вземания. Излага възражения, че вземанията му за
адвокатски възнаграждения не са погасени от длъжника чрез осъществени плащания,
а напротив същите са дължими, защото са осчетоводени, като задължения при
дружеството-длъжник, за което са налични доказателства по делото. Когато се
разглежда въпрос за плащане на суми от страна на търговско дружество винаги е
необходимо това да се установи посредством първични счетоводни документи,
каквито са платежно нареждане при безкасови преводи и разходен касов ордер при
плащането в брой. Именно това била и практиката на разплащане между кредитора –
Д. и длъжника в периода на тяхната съвместна работа, като винаги при получаване
на сумите в брой от страна на длъжника е бил съставян разходен касов ордер,
които се подписвал от кредитора – Д.. Пояснява се, че плащанията са били
преустановени през 2012 г., когато основния пакет акции в капитала на
дружеството-длъжник бил придобит от нови собственици, които съвсем избирателно
преустановили погасяването на задълженията на дружеството спрямо кредитора – Д..
Относно искането за приемане на парични вземания на кредитора – Д. съсавляващи
заплатени от него разноски за водене на различни дела, по които е бил
упълномощен да води от името на длъжника, същия поддържа, че доказателствата,
които е представил към молбата му са достатъчни за да формират извод у синдика,
че паричните средства са били преведени от него, а не от сметка на дружеството,
каквито изводи е направил синдика за да отрече това му парично вземане. Позовава
се на това, че плащанията по ангажираните платежни документи са били
осъществявани на касата на обслужващата превода Б., като цитираната в платежния
документ банкова смета всъщност съставлява служебна такава на Б.та, с която
същата оперира и обслужва направените на каса плащания от клиенти. Възразява
се, че не е вярно приетото от синдика, че тази сметка е такава на името на
дружеството- длъжник и в действителност сумите били платени от длъжника, а не
от възразилия кредитор – Д., което изключвало хипотезата той да се легитимира
за носител на тази категория парични вземания.
На
27.06.2016г. в ТР е обявен
Списъка на приетите и на неприетите вземания на кредиторите на основание чл.685 от ТЗ.
На 04.07.2016г. по пощата е депозирано процесното възражение от кредитора
– М.Д.Д. срещу Списъка на неприетите вземания с искане същия да бъде изменен,
като в него се включат вземания на възразилото лице, които съставляват такива
за незаплатени възнаграждения за извършвани адвокатски услуги, които произтичат
от 6 броя договори за правна защита й
съдействие и възлизат на общата сума от 8 712 лв., както и лихва за забава
върху неплатените възнаграждения, чиито размер на лихвата се поддържа да
възлиза на сумата от 3 356,20 лв. за периода от първата издадена фактура
до 28.04.2016 г.; невъзстановени средства за заплащани държани такси свързани с
извършвана работа по повод договор за правна помощ от 28.12.2001 г., чиито
размер възлиза на сумата от общо 313,35 лв., както и лихва за забава върху
неплатените възнаграждения, чиито размер на лихвата се поддържа да възлиза на
сумата от 123,25 лв. за периода от първата издадена фактура до 28.04.2016 г.
Аргументите на кредитора Д. в подкрепа на искането му, които са изложени във възражението бяха описани
по-горе в настоящото определение.
Депозирано е становище от синдик Р.Т.,
която счита възражението за неоснователно.
Въз основа на изложеното, съдът приема следното:
Възражението е неоснователно.
В Списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „М.“
АД изготвен по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ от синдика се констатира, че попадат
заявените от възразилия кредитор – Д. суми, както следва : сума от 8 712
лв. – възнаграждения по шест договора за правна защита й съдействие – серия Б №00043634/19.06.2012
г.; серия Б №00043641/12.07.2012 г.; серия
Б №00043642/12.07.2012 г.; серия Б №00043643/12.07.2012 г.; серия Б №00043644/17.07.2012
г. и серия Б №00043646/17.09.2012 г., ведно с 6 броя фактури; сумата от
3 356,20 лв. – законна лихва върху главницата по предходното вземане за
периода от падежа на съответната фактура до 28.04.2016 г.; сумата в размер от
313,35 лв. – невъзстановени средства за заплащане на държавни такси свързани с
извършената работа съгласно чл. 6 от договора за правна помощ от 28.12.2001 г.;
сумата от 3 356,20 лв. – законна
лихва върху главницата по предходното вземане за периода от падежа на
съответната фактура до 28.04.2016 г.; сумата от 123,25 лв. – законна лихва
върху главницата по предходното вземане за периода от падежа на съответната
фактура до 28.04.2016 г. Тези вземания са вписани на редове – 1, 2, 4 и 4 от
списъка.
По въпроса, дали в полза на Д. са възникнали вземания за възнаграждения по
изброените по-горе договори за правна защита й съдействие, СГС намира, че
отговора на този въпрос следва да е положителен с оглед установяването по
делото, че между Д. в качеството му на адвокат и дружеството „М.“ АД в
качеството му на възложител на правна услуга през 2012г. са били сключени шест
на брой договори за правна защита й съдействие. При изрично договорени с всеки
един от тези договори размери на дължими адвокатски възнаграждения. За да
възникне в полза на Д. в качеството му на адвокат парично вземане за адвокатско
възнаграждение е необходимо същия да изпълни възложените му действия съобразно
уговореното в съответния договор. Макар да не са ангажирани доказателства за
подобно изпълнение СГС приема, че такова е налице с оглед вписването в
договорите, че сумите по уговорените възнаграждения са били изплатени в полза
на Д. в брой. Факта на това изплащане, които се оспорва от кредитора Д. СГС
приема за несъмнено осъществил се в отношенията между страните, доколкото
договора има характера на разписка в тази си част и удостоверява в отношенията
между страните по повод мандатното правоотношение, че възложителя на поръчката
е заплатил на изпълнителя уговореното възнаграждение. Не се споделя от съда изложената
в противния смисъл теза на кредитора Д., че не следва да се приема, че е
получил погашение на вземанията си за възнаграждения по подписаните шест броя
договори за правна защита й съдействие през 2012 г., защото при дружеството „М.“
АД и по конкретно в счетоводните записвания
на същото тези задължения към него фигурирали, като незаплатени.
Известно е, че според нормата на чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги
на дадено търговско дружество се преценяват според тяхната редовност и с оглед на
други обстоятелства по делото. Според цитираното от кредитора Д. експертно заключение на което
се позовава се установява, че в счетоводството на „М.“ АД отсъства
осчетоводяване на други негови вземания по договор за абонаментно правно
обслужване, които са приети от синдика, а така също липса на счетоводно
отразяване се констатира и по отношение на вземания на други кредитори, които
също са приети. Следователно записванията в счетоводството не могат да се
приемат за достоверен източник на определени факти – в случая поддържаното от Д.,
че вземанията му по сочените 6 договора за правна защита и съдействие
фигурират, като задължения към него в счетоводството на „М.“ АД. Касае се за
допусната нередовност в счетоводството, доколкото осъществените плащания
отразени в самите договори за правна защита и съдействие не са били надлежно
осчетоводени. В заключение относно тази категория вземания СГС, намира, че кредитора
Д. не се легитимира, като носител на парични притезания за дължими му
адвокатски възнаграждения в размер на сумата от общо 8 712 лв.,
произтичащи от шест броя договори за правна защита й съдействие и издадени въз
основа на тях фактури. Извод в обратна насока не се формира и от твърденията за
практика плащанията между страните да се осъществяват чрез издаване на разходен
касов ордер, респективно за избирателност в погашенията на задълженията
предприета от избраните нови представители на „М.“ АД. Никъде в договорите за
правна защита й съдействие не е уреден начин за плащане на възнагражденията в
полза на адвоката, което означава, че същите могат да се извършват в брой, като
това се удостовери в самото съдържание на договора, както е и направено. Липсата
на главен дълг за неплатено възнаграждение прави неоснователно и твърдението за
съществуване на акцесорно вземане за лихва върху главния дълг, поради което
такова също не се дължи на кредитора Д..
Във връзка с претенцията за съществуване на вземане за невъзстановени
разноски за заплатени с лични средства държавни такси СГС съобразявайки
съдържанието на ангажираните платежни нареждания, приема, че доводите на
кредитора Д. за съществуване на подобно вземане са неоснователни. За да възникне
така твърдяното вземане в полза на кредитора Д. е необходимо същия да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е разходвал свои лични средства
за да обезпечи изпълнението на определено процесуално задължение, каквото е
това за заплащането на държавна такса във връзка с иницииран определен съдебен
процес от името на длъжника „М.“ АД, които Д. надлежно е представлявал. Само в
тази хипотеза за възложителя на поръчката настъпва насрещното задължение да
възстанови тези разходи на довереника си. В случая се твърди и се ангажират
доказателства в тази на сока, че плащанията на сумите, чието възстановяване се
иска са извършени чрез банкови преводи, като са ангажирани и 9 броя платежни
нареждания в тази насока. Вписванията в тези нареждания удостоверяват, че
наредител на сумите е „М.“ АД, като отново това дружество е отразено и като
титуляр на банковата сметка, от която са осъществени преводите на сумите.
Начина на изписване на тези реквизити изолира поддържаното от кредитора
разбиране, че не се касаело до осъществени преводи чрез заверяване на банкова
сметка ***щата, а нареждането е било сторено от служебна сметка на Б.та, която
се ползвала при плащания от клиенти на каса. Попълването на международен номер
на банкова сметка *** „IBAN
***“ означава, че в разглежданите хипотези на
преводи плащанията не са ставали с платежно нареждане в брой на каса, защото
посоченото поле не се попълва ако плащането е реализирано по така поддържания
от кредитора способ. В заключение никъде в платежните нареждания не фигурира
името на кредитора Д., което допълнително потвърждава извода, че плащанията не
са осъществени от него по визирания в молбата за предявяване на вземанията
начин.
Воден от горното, съдът намира, че възражението на М.Д. следва да се остави без уважение относно целия
му предметен обхват.
Водим от горното,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на основание
чл.692, ал. 4 от ТЗ в Списъка на приетите
вземания по чл.685, ал.1 ТЗ и Списъка на неприетите вземания по чл.685,
ал.1 ТЗ, изготвени от синдика на „М.” АД, депозирани
в съда с молба вх. №84559/21.06.2016г., и обявени в ТР на 27.06.2016г.
като ИЗКЛЮЧВА от Списъка на неприетите вземания и ВКЛЮЧВА в Списъка на приетите вземания следните вземания:
-
на „Б.Д.“ ЕАД – 1.1./ сумата в размер от
1 222 865,84 лв. – главница съгласно договор за кредит-овърдрафт от
08.12.2006 г., изменен с девет броя анекса, които е сключен между „Б.Д.“ ЕАД и
„М.“ ООД – като кредитополучател и „М.“ АД – като съдлъжник; 1.2./ сумата в
размер от 508,61 лв. договорна лихва върху главницата по т. 1.1. на основание
чл. 11.1. във връзка с чл. 15.2. във връзка с чл. 36 от договора за кредит от
08.12.2006 г. за периода от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г.; 1.3./ сума в размер
от 305,73 лв. – наказателна лихва върху главницата по т. 1.1. на основание чл.
21 във връзка с чл. 36 от договор за кредит от 08.12.2006 г. дължима за периода
от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г., с поредност чл.722, ал.1, т.8 ТЗ;
-
на „Б.Д.“ ЕАД – 2.1./ сумата в размер от
1 951 152,53 лв. – главница съгласно договор за кредит от 30.06.2006
г., изменен със седем броя анекса, които е сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „Д.2.“ АД
– като кредитополучател и „М.“ АД – като съдлъжник; 2.1./ сумата в размер от
892,82 лв. договорна лихва върху главницата по т. 2.1. на основание чл. 9.1.
във връзка с чл. 21.1 от договора за кредит от 30.06.2006 г. във връзка с чл.
11 от Анекс 3 за периода от 25.04.2016 г. до 27.04.2016 г., с поредност чл.722,
ал.1, т.8 ТЗ.
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на основание
чл.692, ал. 4 от ТЗ в Списъка на приетите
вземания по чл.685, ал.1 ТЗ, изготвен от синдика на „М.” АД,
депозирани в съда с молба вх. №84559/21.06.2016г.,
и обявени в ТР на 27.06.2016г. като ВКЛЮЧВА
в Списъка на приетите вземания на кредиторите на „М.” АД, вземане на „Б.П.Б.“
АД в размер на сумата от 103 650,26 лв. – представляващо дължимо
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
рамките на производството по несъстоятелност образувано срещу „М.” АД по т.д.
8464/2012 г. на СГС, ТО- VI-2 състав, с поредност чл.722, ал.1, т.12 ТЗ.
ДОПУСКА
ИЗМЕНЕНИЕ на основание чл.692, ал. 4 от ТЗ в Списъка на неприетите вземания по чл.685, ал.1 ТЗ, изготвен от
синдика на „М.” АД, депозирани
в съда с молба вх. №84559/21.06.2016г., и обявени в ТР на 27.06.2016г.,
като на ред 3, в т. 1.1. и т.2.1. вместо „Б. П.Б.“ АД да се чете : „Б. Д.“ ЕАД.
ОДОБРЯВА на основание
чл.692, ал.1 и ал.3 и ал. 4 от ТЗ, Списъка на приетите вземания по чл.685, ал.1 ТЗ и Списъка на неприетите вземания по чл.685, ал.1, изготвени от синдика на „М.” АД,
депозирани в съда с молба вх.
№84559/21.06.2016г., и обявени в ТР на 27.06.2016г. при възприетите с
настоящото определение изменения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх.№90500/04.07.2016г. подадено
от „Б. Д.“ ЕАД, в частта му отнасяща се до искане за изменение на Списъка на
приетите вземания по чл.685, ал.1 ТЗ и
Списъка на неприетите вземания по чл.685, ал.1 ТЗ, изготвени от синдика на „М.” АД,
депозирани в съда с молба вх.
№84559/21.06.2016г., и обявени в ТР на 27.06.2016г. относно поддържано вземане за законна лихва дължима върху всяка от
главниците по договор за кредит от 30.06.2006 г. и договор за кредит-овърдрафт
от 08.12.2006 г. отнасяща се за периода от 28.04.2016 г. до окончателното
плащане на всяко едно от главните задължения по двамата договора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло възражението с вх. вх.№92386/07.07.2016г. /депозирано по пощата на
04.07.2016 г./ подадено от М.Д.Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да
се извърши обявяване на определението в търговския регистър, воден от АВ,
на основание чл. 692 ал.5 от ТЗ.
СЪДИЯ: