Решение по дело №255/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е положителен установителен иск от “. Ф. Е., представлявано от управителя Н. К., със седалище и адрес на управление: община Б., с. Е., м. “У.” против “. 2. Е., представлявано от управителя С. Б., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., ул. "Л. А." № и Национална агенция за приходите, с който се иска от съда да бъде признато за установено по отношение на двамата ответници, че сумата от 35 743.20лв., преведена от “. Ф. Е. по сметка в "Юробанк и Еф Джи България", с IB AN № на 20.04.2012г., на основание издадени фактури № 47 от 19.04.2012 и № 48 от 20.04.2012г., върху която сметка е наложен обезпечителен запор с постановление от Н., принадлежи на ищеца.

Изложени са обстоятелства за съществували търговски правоотношения по договор за изработка на ишлеме между “. Ф. Е. и “З." Е.. По повод изпълнение на тези задълженията по този договор от “З.” Е., ищецът е превел дължими по фактури № 47/19.04.2012 и № 48/20.04.2012г. плащания в размер на 35 743.20 лв. по горепосочената банкова сметка. Твърди се, че е установено след превода на сумите, че титуляр на същата е “З. – Х. Ю.”, който едноличен търговец е принадлежал на управителя на “З.” Е.. В резултат на преобразувания, изразени в продажба на предприятието на търговеца, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, към настоящия етап същото е собственост на “. 2. Е.. В резултат на тези продажби и преобразуване “. 2. Е. към момента е правоприемник на “З. –Х.Ю.”.

Изложени са обстоятелства за инициирано производство от Н., което към момента е във фаза извършване на проверка и налагане на предварителни обезпечителни мерки по ДОПК, в резултат на което, върху сумата преведена по горепосочената банковата сметка към момента е наложен запор от Н.. Ищецът твърди, че предвид опасността да се реализира принудително изпълнение върху тази сума, която е негова на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за него е налице правен интерес от установяване на факта, че сумата е платена без основание на първия ответник, поради което и следва да бъде установено по отношение на двамата ответници, че тя принадлежи в патримониума на ищцовото дружество.

Предявеният иск е с правно основание чл. 269 от ДОПК.

Първият ответник не е изложил възражения по фактите и доводите на ищеца.

Вторият ответник е представил отговор в срок, в който на първо място поддържа възражение за недопустимост на предявения иск, като се сочи, че тази недопустимост е резултат от предявяване на иска извън преклузивния срок по чл. 269 от ДОПК. На второ място се поддържа недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването на този иск, тъй като същият не е обжалвал изпълнителните действия проведени от Н. по реда на чл. 266 ГПК.

При условията на евентуалност се поддържат възражения за неоснователност на предявения иск, обосновани отново с липса на процесуална легитимация, този път на ответника Н., тъй като производството по предварителните обезпечителни мерки пред него е прекратено и не следва да бъде ответник в настоящото производство, което според Н. е между частноправни субекти и съответно е с частноправен характер. Второто възражение за неоснователност на иска се изразява в това, че според Н. ирелевантно е за неговото обезпечително производство обстоятелството, че извършеният банков превод на сумата в размер на 35 743,20 лв. е погрешно преведен по сметка на първия ответник, явяващ се длъжник на държавно вземане.

Въз основа на анализ на приетите от БлОС писмени доказателства, следва да се приемат за установени следните факти :

Представените копия на фактура №47/19.04.2012г. и фактура №48/20.04.2012г., издадени от "З." Е., материализират създадено между ищеца и "З." ООД правоотношение с предмет ушиване на дрехи на ишлеме с обща стойност на изпълненото 35 743, 20лв. Тази сума ищцовото дружество е превело по сметка на "З. - Х. Ю." в "Ю. и Е.Д. Б." с IBAN №. Този превод е извършен с преводно нареждане от 20.04.2012г. с наредител “. Ф. Е. и получател едноличният търговец.

Видно е от представените писмени доказателства, че предприятието на "З. - Х. Ю.", представляващо съвкупност от права, задължения и фактически отношения е закупено от “. 2. ООД към датата на извършване на банковия превод.

С влязло в сила решение №817/01.03.2013г., постановено по гр.д.№463/2012г. по описа на БлОС “. 2.Е. със съделище и адрес на управление в гр. С., район Т., ул."Л.А." №, ЕИК , представлявано от управителя С. Б. е осъдено да заплати на “. Ф. Е. с ЕИК със седалище и адрес на управление с. Е., ул."У.", община Б., представлявано от управителя Н. К. сумата от 35 743, 20 (тридесет и пет хиляди седемстотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки)лв., представляваща преведена от “. Ф. Е. с преводно нареждане от 20.04.2012г. сума в полза на "З. - Х. Ю." с ЕИК , заличен от търговския регистър на 16.07.2012г., чийто правоприемник е “. 2.Е. с ЕИК *********. В мотивите на това съдебно решение съдът е приел, че получателят по горните фактури, явяващ се длъжник в търговското правоотношение, е изпълнил задължението си по него не на кредитора, а на друг правен субект. Предвид това, правоприемникът на последния, а именно “. 2. ООД дължи връщане на даденото му без основание. Според съда, това извъндоговорно правоотношение запълва правната конструкция на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55, ал.1, пр.І от ЗЗД и тъй като липсват доказателства ответникът да е върнал полученото без основание, искът, предмет на гр.д.№463/2012г. на БлОС е изцяло основателен.

От постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх.№2250/12.10.2011г. на публичен изпълнител при ТД на Н. С. се установява, че с него е продължено действието на предходни наложени с постановлени от 27.07.2011г. обезпечителни мерки, представляващи запор върху налични и постъпващи суми по всички банкови сметки на "З. - Х. Ю." в "Ю. и Еф Джи България" .

С писмо изх.№24 20-430/29.05.2012г. на ТД на Н.-С. управителят на ищеца е уведомен, че върху банковите сметки на "З. - Х." е наложен запор и върху тях ТД на Н.-С. има право да насочи принудителното изпълнение, след като публичното задължение не е погасено в законоустановените срокове.

С писмо с изх.№ВХК 6458#1 от 23.05.2013г. на ТД на Н.-С., офис -Б. е дадена информация, че срещу горепосочения няма образувано производство по принудително изпълнение, а с писмо с изх.№10-00-3582#1/05.06.2013г., че такова няма образувано и срещу “. 2. Е..

Въз основа на изложените факти, съдът приема следните правни изводи :

Предмет на доказване в производството по предявен установителен иск по чл. 269 от ДОПК е правото на собственост на третото лице по изпълнението - ищеца или правото на собственост на длъжника по изпълнението - ответник по иска. В настоящия казус съдът следва да даде отговор на въпроса притежател ли е “. Ф. Е. на сумата от 35 743, 20 (тридесет и пет хиляди седемстотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки)лв., представляваща преведена от “. Ф. Е. с преводно нареждане от 20.04.2012г. сума в полза на "З. - Х.Ю." с ЕИК , заличен от търговския регистър на 16.07.2012г., чийто правоприемник е “. 2.Е. с ЕИК . С влязлото в сила решение №817/01.03.2013г., постановено по гр.д.№463/2012г. по описа на БлОС безспорно е установено неоснователното преминаване в патримониума на първия ответник по делото на горната сума, която той е осъден да възстанови на ищеца, тъй като е получил сумата без основание. Поради това решаващият състав приема, че следва да уважи установителния иск с правно основание чл. 269 от ДОПК като признае за установено по отношение на ответниците, че сумата от 35 743, 20 (тридесет и пет хиляди седемстотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки)лв., представляваща преведена от “. Ф. Е. с преводно нареждане от 20.04.2012г. сума в полза на "З. - Х. Ю." с ЕИК , заличен от търговския регистър на 16.07.2012г., чийто правоприемник е “. 2.Е. с ЕИК по сметка на "З. - Х. Ю." в "Юробанк и Еф Джи България" с IBAN № върху която сметка е наложен обезпечителен запор с Постановление №2250/27.07.2011г. на ТД на Н. - С. и с последващо постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх.№2250/12.10.2011г. на публичен изпълнител при ТД на Н. С. принадлежи на “. Ф. Е. с ЕИК

По възраженията на Н.:

Лишено от основание е възражението за недопустимост на предявения иск, поради това, че е предявен извън преклузивния срок по чл. 269 от ДОПК. Такъв срок, както сочената, така и друга норма от ДОПК не предвижда за трето лице, което не е страна в изпълнителното производство, провеждано от публичен изпълнител.

На второ място се поддържа недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването на този иск, тъй като същият не е обжалвал изпълнителните действия проведени от Н. по реда на чл. 266 ГПК. Решаващият състав не споделя и това възражение, тъй като обжалването на изпълнителни действия по реда на чл. 266 от ДОПК от трето лице по изпълнението не е предпоставка за упражняване на правото на иск по чл. 269 от ДОПК. Заедно с изложеното, активна легитимация да обжалва изпълнителни действия по чл. 266 от ГПК има трето задължено лице, каквото “. Ф. Е. не е.

Недоказано остана възражението на процесуалния представител на Н. за липса на пасивна процесуална легитимация за агенцията, тъй като производството по предварителните обезпечителни мерки пред него е прекратено. От писмо с изх.№ВХК 6458#1 от 23.05.2013г. на ТД на Н.-С., офис -Б. се установява, че срещу горепосочения няма образувано производство по принудително изпълнение, а от писмо с изх.№10-00-3582#1/05.06.2013г., че такова няма образувано и срещу “. 2. Е.. Независимо от тези факти безспорно се установява, че банковите сметки на първия ответник са запорирани за обезпечаване на изпълнение, което взискателят ТД на Н. - С. може да предприеме, ако публичното задължение не бъде погасено в законоустановените срокове. Няма доказателства по делото, че обезпечителните мерки наложени от втория ответник, състоящи се в запор върху банковите сметки на първия ответник са отменени.

Второто възражение за неоснователност на иска е, че според Н. ирелевантно за неговото обезпечително производство е обстоятелството, че извършеният банков превод на сумата в размер на 35 743,20 лв. е погрешно преведен по сметка на първия ответник, явяващ се длъжник на държавно вземане. Това възражение е неоснователно, тъй като предмет на установяване в производството е в чий патримониум е горната сума, а не какви са задължениета на “. 2. Е. към Н. и как те са обезпечени.

С оглед уважаването на установителния иск и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените от него разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 827, 73лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “. 2. Е. с ЕИК, представлявано от управителя С. Б., със седалище и адрес на управление: гр. С., район риадица, ул. "Л.А." № и Национална агенция за приходите с ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.”. №, че сумата от 35 743.20(тридесет и пет хиляди седемстотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки)лв., преведена от “. Ф. Е. по сметка в "Юробанк и Еф Джи България", с IB AN № на 20.04.2012г., на основание издадени фактури № 47 от 19.04.2012 и № 48 от 20.04.2012г., върху която сметка е наложен обезпечителен запор по постановление №2250/27.07.2011г. на Н.-С. и последващо постановелние за продължаване действието на обезпечителните мерки №2250/12.10.2011г. на Н. - С., принадлежи на “. Ф. Е. с ЕИК , представлявано от управителя Н. К., със седалище и адрес на управление: община Б., с. Е., м. “У.”.

ОСЪЖДА “. 2. Е., представлявано от управителя С. Б., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., ул. "Л. А." № и Национална агенция за приходите с ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.”. №52 да заплатят на “. Ф. Е. с ЕИК , представлявано от управителя Н. К., със седалище и адрес на управление: община Б., с. Е., м. “У.” направените разноски по делото в размер на 2 827, 73(две хиляди осемстотин двадесет и седем лева и седемдесет и три стотинки)лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :