Определение по дело №3278/2019 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер 4097               Година  08.11.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми ноември                                                                                                 Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3278 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата, чрез пълномощник, е подала писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищцата писмени документи, каквито с отговора не са представени.

Следва да се назначи и исканата от ищцата съдебно - икономическа експертиза, която да отговори на поставените към нея въпроси от същата в исковата й молба, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност (чл. 195, ал. 1 ГПК). Възраженията на ответницата, че не следвало да се назначава такава експертиза, тъй като не оспорвала получаването на исковите суми по банковата си сметка, което се установявало и от платежните нареждания, са неоснователни, тъй като последните не удостоверяват и датата на заверяване на банковата й сметка със същите суми, а само нареждането за превода им, което обуславя назначаването на същата експертиза (чл. 75, ал. 3 ЗЗД). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалата назначаването й ищца да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Следва да се даде възможност на ответницата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни непълното си искане за допускане на двама свидетели, като посочи точно всички факти, които иска да доказва с показанията им, за да прецени и съда тяхната допустимост с оглед нормата на чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това й искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищцата се изпрати и препис от отговора на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата вземания, са посочени в поправената й искова молба и изразяват по същество в това, че имала вземане от ответницата за връщане на получена от нея без основание парична сума от 5500 лева, която ищцата й била превела по банков път, както следвало: 3500 лева с платежно нареждане от 18.06.2014 г. и 2000 лева с платежно нареждане от 27.06.2014 г. В платежните нареждания, като основание на превода, било посочено съответно „заем по дог." и „заем", но договор за заем нямало сключен между страните. Преведените суми били получени от ответницата без правно основание и същата дължала връщането им на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. При условие, че бъдело направено възражение от нея, че претендираното с иска вземане било прехвърлено от ищцата на третото лице М.Ж.Ж. с договор за цесия от 18.07.2016 г., то същото било недействително и не било произвело правно действие. По заведен от ответницата срещу М.Ж.Ж. иск било образувано гр.д. № 168/2016 г. на С. окръжен съд, по което цесионерът М.Ж. направила възражение за прихващане с насрещното си вземане по договора за цесия. С. окръжен съд уважил възражението и извършил съдебно прихващане с насрещното вземане на М.Ж. по договора за цесия с решение № 70/08.12.2016 г. По подадена от ответницата въззивна жалба срещу същото в частта му, с която било уважено възражението на М.Ж. за прихващане, Б. апелативен съд се произнесъл с решение № 33/28.04.2017 г. по в.гр.д. № 68/2017 г., с което потвърдил изцяло първоинстанционното решение на С. окръжен съд. По подадена от ответницата касационна жалба срещу решение № 33/28.04.2017 г. по в.гр.д. № 68/2017 г. на Б. апелативен съд, В. касационен съд допуснал касационно обжалване по въпроса относно действителността на договор за цесия, в който вземането било цедирано на едно основно и едно евентуално основание. Касационната инстанция се произнесла с решение по същество № 196/22.11.2018 г. по к.гр.д. № 3871/2017 г., с което в отговор на допуснатия за разглеждане касационен въпрос съдът приел, че „вземането, предмет на договора за цесия, не е индивидуализирано, когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му - договор за заем или евентуално неоснователно обогатяване". В решението си, след като обсъдил подробно сключения от ищцата договор за цесия, ВКС приел, че въззивният съд неправилно бил приел договора за действителен, защото била налице хипотеза на нищожност на двата договора за цесия от 18.07.16 г., поради липса на предмет (чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Било видно от изложеното, че претендираното с исковата молба вземане не било напускало патримониума на ищцата и същата имала правен интерес да предяви настоящия иск за връщане на получената без основание сума от 5500 лева срещу ответницата.

Искането по същество е да се осъди ответницата да върне на ищцата сумата от 3500 лева, която получила без основание с платежно нареждане от 18.06.2014 г. и сумата от 2000 лева, която получила без основание с платежно нареждане от 27.06.2014 г., и законна лихва върху тези суми от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и разноските по делото.

Правната квалификация на предявените искове - нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответницата заема становище, че заведеният иск, а така също и допуснатото във връзка с неговото образуване обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на запор на вземанията на ответницата по изп.д. № 335/2016 г. на ЧСИ К.А., представлявали единствено и само злоупотреба с право от страна на ищцата и нейната майка М.Ж.Ж., която в същото време била длъжник по посоченото изпълнително дело с взискател ответницата. След извършените плащания по посоченото изпълнително дело останала за разпределение сума в размер на 7700 лева, която ищцата и нейната майка не желаели по никакъв начин да бъдела получена от ответницата, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, установяващо по основание и размер нейното вземане. От особен интерес за настоящото производство било обстоятелството, че с договор за цесия от 18.07.2016 г., ищцата прехвърлила на своята майка М.Ж.Ж. (длъжник по изп.д. № 335/2016 г. на ЧСИ К.А.), своето вземане от ответницата, за връщане на предоставена в заем сума, евентуално - за връщане на дадена без основание сума в размер на 7500 лева /на 18.06.2014 г. с платежно нареждане - 3500 лева и на 27.06.2014 г. - 2000 лева в брой и 2000 лева с платежно нареждане/. Цесионерът се бил задължил да заплати на цедента сума в размер на 5000 лева в срок до една година от сключването на този договор. Прехвърленото вземане в размер на 5500 лева, които били платени по банковата сметка на ответницата, било същото това вземане, което било предмет на настоящото производство и за което било допуснато обезпечение на бъдещ иск от ищцата срещу ответницата. Спорен бил въпроса на първо място, какво било основанието за извършените от името на ищцата в полза на ответницата преводи - дали било в изпълнение на сключен договор за заем или сумата била дадена без основание. Спорен бил въпроса кой към настоящия момент бил титуляр на вземането срещу ответницата, ако такова изобщо съществувало - дали това била ищцата или нейната майка М.Ж.Ж.. Не бил без значение и факта, че ищцата и М.Ж.Ж. били дъщеря и майка. Ето защо се налагал извода, че не било ясно кой към момента бил титуляр на претендираното вземане, а така също и каква била неговата действителна индивидуализация. Действително с решение № 196/22.11.2018 г. по к.гр.д. № 3871/2017 г. на ВКС бил обявен за нищожен, поради липса на предмет, договора за цесия от 18.07.2016 г. между ищцата и М.Ж.Ж., за сумата от 7500 лева. Липсвали обаче, каквито и да било данни, евентуалното вземане на дружеството срещу ответницата да било върнато обратно в неговия патримониум, респективно то да било върнало платената от цесионера цена по договора в размер на 5000 лева. Само на това основание предявеният иск се явявал неоснователен и недоказан, тъй като ищцата не била титуляр на претендираното вземане. В срока за отговор на исковата й молба правела й възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане в размер на 3500 лева, преведено с платежно нареждане на 18.06.2014 г. от ищцата. Съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г., вземанията, които произтичали от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасявали с изтичането на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започвала да тече от датата, на която вземането било станало изискуемо. При фактическия състав на чл. 55 ЗЗД това бил денят на неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго, тоест когато от сметката на ищеца била преведена на ответника сумата от 3500 лева - 18.06.2014 г. Исковата молба, въз основа на която било образувано настоящото производство, била подадена в деловодството на Районен съд Стара Загора на 21.06.2019 г., тоест след изтичането на петгодишния давностен срок, чийто край бил на 18.06.2019 г. Ето защо направеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност за претенцията от 3500 лева било основателно, поради което претенцията в тази й част следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. През 2014 г. ищцата и ответницата работели за неформален консорциум от над 100 отделни търговски дружества, които били създадени, контролирани и фактически управлявани от бащата на ищцата - Д.И.П.. Всяка една от тях притежавала капитала или била представляваща на някое от отделните дружества в различни периоди от време. Самият действителен собственик на същите - Д.И.П., след 2011 г., последователно излизал от тяхното управление и собственост, като вписвал свои приближени лица - роднини и приятели, в търговския регистър като собственици и управители на дружествата. По този начин ищцата участвала в собствеността или управлението на повече от 30 от посочените дружества, а ответницата - на 7 от тях. Независимо от факта, че последната изпълнявала различни функции в отделни дружества, нейната действителна работа била технически сътрудник и асистент на действителния собственик Д.И.П.. В тази връзка тя следвало да организира пътуванията му, служебните му командировки и обучения и на членовете на неговото семейство. Да заплаща всевъзможни разходи и консумативи на множеството фирми и лично на семейството на П.. Да правела преводи за съдебни и държавни такси, за дължими суми по изпълнителни дела, за участие в публични продажби, за захранване на сметки на П., включително за заплащане на дължими възнаграждения по трудови и търговски договори, като посоченото дотук изброяване изобщо не било изчерпателно. Ответницата получавала разпореждания да заплаща отделни суми, както от страна на Д. П., така и от страна на ищцата и адвоката на дружествата към този и настоящия момент - К.К.. Разпорежданията били получавани както устно - лично или по телефона, така и по електронната поща, за което била налице богата кореспонденция в електронен вид. Средствата, необходими за заплащане на тези разходи, били осигурявани най-често в брой, но така също и по личната сметка на ответницата, като те й били предоставяни или от някое от работещите в консорциума фирми, каквато била към онзи момент п., или лично от ищцата. Категорично възразявала, че двата парични превода от 18.06.2014 г. и от 27.06.2014 г. на обща стойност 5500 лева нямали основание. Тяхната цел била да бъдели осигурени плащания, свързани с бащата на ищцата и контролираните от него търговски дружества. За да била налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - получаване без основание, било необходимо основанието, което било в състояние да оправдае имущественото разместване между даващият и получаващият, да липсвало изначално. Релевантен бил моментът на получаването - към този момент между даващият и получаващият не било налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъдело погасено чрез даването, или, както било определено в ППВС № 1/1979 г. - при самото получаване липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Тук намирали място широк кръг от случаи, при които едно лице получавало нещо без да имало основание за това, като не се очаквало то да възникне впоследствие, поради което липсвало и основание за задържане на полученото. В светлината на изложените обстоятелства нямало как да се заключи, че била налице тази хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД в случая. Завеждането на настоящия осъдителен иск представлявало единствено груба злоупотреба с право, която целяла да прикрие действителните отношения между страните и попречи на ответницата да получи присъдените й суми въз основа на решение № 196/22.11.2018 г. по к.гр.д. № 3871/2017 г. на ВКС и образуваното във връзка с него изп.д. № 335/2016 г. на ЧСИ К.А.. Във връзка с всичко изложено моли съда да постановял решение, с което да отхвърлел, като неоснователен, предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с който се искало да бъдела осъдена да заплати на ищцата сумата от 5500 лева, като получена без основание с платежни нареждания от 18.06.2014 г. за 3500 лева и 27.06.2014 г. за 2000 лева, като недоказан и неоснователен. Моли съда да уважи направеното своевременно възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за част от претенцията в размер на 3500 лева, която представлявала преведена на 18.06.2014 г. с платежно нареждане сума от ищцата в полза на ответницата, като отхвърли частично предявения иск и на това основание. Претендира разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала предявените искове, а ответницата носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора, тъй като пък на тях тя е основала възраженията си срещу основателността на тези искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: преводно нареждане от 18.06.2014 г.; преводно нареждане от 27.06.2014 г.; решение № 70/08.12.2016 г. по гр.д. № 168/2016 г. на С. окръжен съд; решение № 33/28.04.2017 г. по в.гр.д. № 68/2017 г. на Б. апелативен съд и решение № 196/22.11.2018 г. по к.гр.д. № 3871/2017 г. на В. касационен съд.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, както и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички поставени към тази експертиза въпроси в исковата молба, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищцата по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО Й УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен, експертизата няма да бъде изготвена, а тя ще загуби правото да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът й се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ДАВА възможност на ответницата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни непълното си искане за допускане на двама свидетели, като посочи точно всички факти, които иска да доказва с показанията им, за да прецени и съда тяхната допустимост с оглед нормата на чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това й искане.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 04.12.2019 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответницата. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищцата на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: