РЕШЕНИЕ
№ 999
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120203499 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „...., срещу Наказателно постановление № 632249-
F645018/15.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -
Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. ........,
която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят „.......... е бил регистриран по ЗДДС на 09.04.2010 г. и следвало да
подава справка-декларация по ЗДДС за всеки данъчен период. Свидетелката К.
констатирала, че жалбоподателят не е подал в срок до 14.12.2021 г. справка-декларация по
ЗДДС за данъчен период - м. Ноември 2021 г.
На 28.02.2022 г. бил съставен АУАН срещу „....... за нарушение на чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС, а впоследствие на 15.04.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
1
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
С разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС се въвежда задължение за данъчно
задълженото лице да подава справка-декларация до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. А при неизпълнение на това задължение
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС предвижда санкция в размер от 500 до 10 000 лв.
Установи се по делото, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде
декларацията в срок. Определената санкция е в законовия минимум, поради което и не са
налице основания за нейното изменение.
Съдът намира, че е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл.
28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението касае отчетността на търговците и пряко засяга
фиска, поради което не може да се квалифицира като маловажно. Липсват доказателства, че
извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена
опасност.
Издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената
санкция справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение,
а наказателното постановление да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от
АПК, вр. чл. 63д, ал. 3 и 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и 5 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия, съдът счита,
че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи
възнаграждение в минимален размер от 80 лв., който размер се явява справедлив и следва да
се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 632249-F645018/15.04.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което за
нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на жалбоподателя „..... е
2
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „.... да заплати в полза на Национална агенция за приходите-София сумата
в размер на 80 лв., представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3