Решение по дело №57/2019 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№_115_

11.04.2019 г.   гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК Гражданска колегия, в открито заседание на 27.02.2019 г., IІI-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 57 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 240 от ГПК.

Образувано е по молба на В.П.С. с искане за отмяна на неприсъствено решение № 1291 от 07.11.2018 г., постановено по гр. дело № 4703 по описа на РС Перник за 2018 г., с коeто са уважени предявени установителни искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В молбата се навеждат твърдения за наличие на основания по чл. 240, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК за отмяна на постановеното от районния съд неприсъственото решение – невъзможност за явяването му съдебно заседание в резултат от влошено здравословно състояние, наложило болничното му лечение, и липсата на пълномощник, който да го представлява, и връчването на съобщението по чл. 140 от ГПК за първото заседание по делото на лице, което не е живяло на адреса и не го е уведомил своевременно. Иска се отмяна на неприсъственото решение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. Ангажира доказателства.

 Ответникът по молбата „Топлофикация Перник“ АД не е подал отговор в законния срок.

 Настоящата инстанция счита, че молбата е подадена от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва постановеното решение. Съгл. разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК, отмяна на неприсъственото решение може да се поиска в едномесечен срок от връчването му. В случая решението е връчено редовно на молителя на 14.11.2018 г., а молбата за отмяна е постъпила в РС Перник на 13.12.2018 г., то преклузивният едномесечен срок по  чл. 240, ал. 1 от ГПК е спазен. Ето защо молбата за отмяна следва да се счита за подадена в срок и съответно допустима.

При разглеждането й по същество Окръжния съд намира за установено следното:

В първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 124 и чл. 415 от ГПК от „Топлофикация Перник“ АД против В.П.С.. Препис от исковата молба е връчен на ответника на адреса, посочен в исковата молба – *** на 20.08.2018 г. чрез П.В. П. (син). В призовката за първото съдебно заседание изпратена на същия адрес, връчителят е отбелязал като получател И.Б.Ц. – съжител. На проведено съдебно заседание на 06.11.2018 г., на което ответникът не се явил и не изпратил представител, Районният съд е приел за редовно призоваването на ответника и обявил, че ще се произнесе с Решение в законоустановения срок. Постановено е неприсъствено решение.

 Молителят твърди, че Определение от 03.10.2018 г. не му е връчено надлежно, тъй като той живее на друг адрес, за което представя доказателства – заверено копие от личната си карта. Съобщението било получено от И.Б.Ц., която не живеела на постоянния му адрес, нито на адреса посочен в исковата молба, поради което не следвало да се приеме, че налице редовно призоваване.

 В разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК е посочено, че когато съобщението не може да се връчи лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Това друго лице може да бъде „всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса...“, като лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Целта на връчването на съобщения е да се уведоми страната за предприетите процесуални действия на насрещната страна и на съда с оглед осигуряване възможност за защита на правата й. Връчването се осъществява лично или чрез друго лице, като чл. 46, ал. 2 от ГПК изрично посочва чрез кои „други лица“ може да се извърши валидно връчване. Според практиката на ВКС – Решение № 165/01.07.13 г. по гр. д. № 2757/13 г. II г. о., ГК; определение № 564/24.07.12 г. по ч. гр. д. № 316/12 г., IV г. о., ГК и др. пълнолетен член от домашните е лице, което живее на същия адрес, на който и самия адресат, т. е. лице, което живее в същото жилище.

В настоящия случай съобщението е получено от трето лице – И.Б.Ц., която се е представила за съжител на молителя. За нея се установява, че тя е тъща на сина на В.С., видно от показанията на свидетеля П.В. П. (син на молителя), като също така се установява, че тя не пребивава постоянно или за по-продължителен период в жилището на молителя на неговия постоянен адрес. Следователно И.Ц. не е „друго лице“ по см. на чл. 46, ал. 2 от ГПК и чрез нея не може да се извърши валидно връчване. При преценка на редовността на уведомяването е релевантно, че връчването е извършено на лице извън кръга на посочените в чл. 46, ал. 2 от ГПК и е без значение дали лицето, което е получило съобщението, е имало възможност да уведоми за тях адресата. В случая се събраха доказателства и за това, че получилият съобщението И.Б.Ц. не е уведомила молителя, което се установява от показанията на свидетеля П..

В молбата се твърди наличието на основанието по т. 3 на чл. 240, ал. 1 ГПК, а именно - невъзможност на страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието „особени непредвидени обстоятелства“, но съдебната практика приема, че такива са онези обстоятелства, които са лишили страната обективно от възможността в срок да упражни свое процесуално право, респективно да изпълни вменено й от закона процесуално задължение. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени (Епикриза от 09.11.2018 г.) и гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че на датата на съдебното заседание В.С. е бил в болница на лечение, което е възпрепятствало страната да се яви за съдебното заседание на 06.11.2018 г. в Районен съд Перник. От посочената епикриза се установява, че постъпването му в лечебното заведение се е наложило вследствие силни болки и ограничаване на движението в лява тазобедрена става, която ендопротезирана на 20.09.2018 г. От една страна това обстоятелство е от обективен характер и не е могло нито да бъде предвидено, нито да бъде преодоляно, независимо от волята на ищеца, а от друга страна същото е довело до лишаването на страната от възможност да участва в съдебно заседание и да защити правата си. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че С. е упълномощавал лице, което да го представлява в производството пред Районния съд.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира молбата за отмяна на неприсъственото решение за основателна. Ето защо влязлото в сила неприсъствено решение следва да се отмени и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по общия исков ред, с участието на двете страни по него.

 Производството по отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1-3 ГПК е специфично и не е подробно уредено в ГПК, но поради контролно – отменителния му характер то е аналогично на производството за отмяна на неправилните влезли в сила решения по чл. 303 ГПК. В тази връзка съгласно т. 4 от ТР № 6/06. 11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските на молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Следователно искането на молителя за разноски трябва да се разгледа и разреши при новото разглеждане на спора от състав на първостепенния съд.

 Водим от горното Окръжен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 1291 от 07.11.2018 г., постановено по гр. дело № 4703 по описа на РС Перник за 2018 г.

 ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане от друг състав с участието на двете страни по делото.

 Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

     2.