О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV - 1459 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На пети август, две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1098 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на „Гаранционен фонд България“ – ЕООД – Бургас – ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №1516/14.06..2019г.,
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№9369/18г., в частта, с което са отхвърлени претенциите на въззивника, за осъждане
на ответника Н.С.А.А. от гр.Бургас, да заплати на ищеца 11.87 лева – договорна лихва за периода
17.08.17г. – 12.03.18г., по договор за потребителски кредит от 17.08.19г.,
274,04 лева – главница по договор за допълнителни услуги от 17.08.17г., 34.79 –
лихва за забава по договора за потребителски кредит, за периода 18.09.17г. –
12.03.18г., както и законната лихва върху 274.04 лева от подаване на исковата
молба – 19.12.18г., до окончателното изплащане на главницата. Въззивникът
изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.
Според въззивника, съдът неправилно е приложил
разпоредбата на §1, т.1 ДР ЗПК, т.к. в чл.4 от договора изрично е уговорено, че
ползването на допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за получаване
на кредита; в чл.3 е уговорена възможност кредитополучателя да представи друга
форма на обезпечение, а заплащането на допълнителната услуга е обусловено от
невъзможността и нежеланието на кредитополучателя сам да заплати дължимото
възнаграждение на поръчителя.
Изложените съображения обосновават тезата на
въззивника, че договорените условия касаещи договора за допълнителни услуги са
възможност, но не и задължение и избирането им обвързва кредитополучателя.
Направен е
анализ, според който договорът за потребителски кредит и договорът за
допълнителни услуги са самостоятелни и евентуалната нищожност на единия от тях
не влече нищожност и на другия; договорът за допълнителни услуги предвижда
заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство и двата са валидни и
пораждат задължения за кредитополучателя.
Не са направени доказателствени искания.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, а..1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 24.06.19г. Въззивната жалба е подадена на 08.07.19г. – в
срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявения от него иск е отхвърлен
частично. Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба
на ищеца е връчен на ответника Н.С.А.А., чрез адв. Недков на 15.07.2019г. В
срока по чл.263, а..1 ГПК – на 22.07.19г. е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
С оглед характеристиките на
договора за поръчителство, е обоснован извод за сключването му във вреда на
длъжника, за да бъде обременен със задължение за заплащане на възнаграждение в
размер, завишен спрямо интереса. Изложени са съображения за накърняване на
добрите нрави, чрез сключване на договор –за поръчителство между свързани лица
и като краен резултат - завишаване на възнаградителната лихва. При анализ на
разпоредбите на чл.11, а..1, т.10, §1, т.1, чл.19, а..1, чл.21, а..1 и чл.22 ЗПК, подробни съображения са развити относно недействителност на клаузи от
договора поради противоречие на закона.
Според въззиваемия,
съобразно чл.138, а..2 ЗЗД, поръчителството по недействителен договор не
поражда задължения за поръчителя.
Не са направени доказателствени
искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Предвид обстоятелството, че
в първоинстанционното производство на ответника Н.С.А.А. е назначен процесуален
представител по реда на чл.47, а..6 ГПК – на разноски на ищеца, на въззивника
следва да бъде указано да внесе разноски за процесуално представителство на
ответника и във въззивното производство, в размер на 300.00 лева до датата на
съдебното заседание и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение на
указанието, въззивната жалба ще бъде оставена без движение.
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1098/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 26.07.19г.
- на 30.09.2019г. от 13.50 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА НА ВЪЗЗИВНИКА най-късно до датата на съдебното заседание, да внесе разноски за процесуално представителство на
ответника във въззивното производство, в размер на 300.00 лева и да представи
квитанцията по делото. При неизпълнение на указанието, въззивната жалба ще бъде
оставена без движение.
Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на
въззивника, ведно с призовката.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, а..7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.