№ 14611
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110104655 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Я. И. И., чрез адв. Т.,
срещу „С в АД.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, исковата
молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал.
3, изр. 1 ГПК вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.11.2023 г. в полза на „С в АД бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. 13323/2013 г. по описа на СРС, 91 състав, за следните суми:
1136,74 лв. – главница за потребена вода за периода от 14.06.2010 г. до 14.05.2013 г.; 212,22
лв. – мораторна лихва за периода от 14.07.2010 г. до 12.04.2013 г., както и 76,98 лв. –
разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 152/2014 г. по описа
на ЧСИ С Ха. Поддържа, че в периода 13.03.2017 г. – 08.04.2024 г. не били предприемани
действия, годни да прекъснат давността, поради което вземанията били погасени по давност.
Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 1136,74 лв. – главница за потребена вода за периода
от 14.06.2010 г. до 14.05.2013 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. П, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск при възражения, че по време на образуваното изп.дело били
предприети редица изпълнителни действия, всяко от който прекъсващо погасителната
давност. Поддържа, че изпълнителното дело било образувано по молба на В и К оператора
през 2014 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден през 2013 г. на основание влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2013
г. по описа на СРС, 91 състав. Твърди, че влязлата в сила заповед поради нейното
1
неоспорване от длъжника в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК правела вземането по заповедта
безспорно, като по арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползвала със сила, аналогична на
пресъдено нещо. Това означавало, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД
била петгодишна. Предвид това, неоснователно се явявало твърдението на ищеца, че
вземането било погасено по давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна, като претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение сумата в размер на 1136,74 лв. – главница за потребена вода за
периода от 14.06.2010 г. до 14.05.2013 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 13323/2013 г. по описа на СРС, 91 състав, за събирането на която е образувано изп.
д. № 152/2014 г. по описа на ЧСИ С Ха, поради погасяване на вземането по давност.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно фактите, които твърди, че имат за последица спирането и/или прекъсване на
погасителната давност.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 186 ГПК, ЧСИ С Ха, рег. № 863 към КЧСИ, в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението, да представи официално заверен препис от
изп. д. № 20148630400152. УКАЗВА на ЧСИ С Ха, че при неизпълнение на наложеното от
съда задължение, съдът ще наложи глоба на основание чл. 192, ал. 3 ГПК вр. чл. 87 и 91
ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
2
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа на тел. 8955423 и ел. адрес ******@***.**.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.05.2025 г. от
13:35 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3