№ 19
гр. Казанлък, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20215510201321 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №284а-1805 от 22.04.2021 г.,
издадено от началник РУ-Казанлък, към ОДМВР-Стара Загора, с което на Д.
П. Д., на основание чл.53,ал.1 и чл.36,ал.2 от ЗАНН, е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.264,ал.1 от ЗМВР.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се
свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява и се
представлява от процесуален представител, който пледира за отмяна на
наказателното постановление,поради недоказаност на адм.обвинение срещу
подзащитния му. Сочи аргументи в подкрепа на жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2,пр.1 от ЗАНН и
срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 17.11. 2021г., а жалбата
1
срещу него е подадена на 24.11.2021г.- в предвидения в закона преклузивен
седмодневен срок(л.3 от преписката). Това прави разглеждането й в
съдебното производство процесуално допустимо.
Запознавайки се със съдържанието на постановление за отказ да се
образува досъдебно производство, изготвено на 19.04.2021г. от прокурор при
Районна прокуратура-Стара Загора, ТО-Казанлък, АНО е приел за
установено от фактическа страна, че жалбоподателя Д. П. Д. на 22.02.2021г. в
гр.К.*****,противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълнява
функциите си по служба.
Горната фактическа обстановка се подкрепя напълно от представените
по делото писмени доказателства, но само доколкото се отнася до
последователността на действията на служителите на МВР, но не и относно
обстоятелството жалбоподателя да е извършил вмененото му
административно нарушение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, а
разглеждайки я по същество- че същата е основателна по следните
съображения:
Твърдяното нарушение не е доказано по несъмнен начин. Не са събрани
категорични и безспорни доказателства за това жалбоподателя
противозаконно да е попречил на органите на МВР да изпълняват служебните
си задължения и не е установено с конкретно какви негови действия го е
сторил.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на чл.264,ал.1 ЗМВР, с която разпоредба се предвижда
санкционирането на лица, които противозаконно пречат на орган на МВР да
изпълнява функциите си.
Описаното в НП фактическо обвинение гласи, че жалбоподателя
„противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си по
служба.“
Видно от данните по делото, на жалбоподателя Д. П. Д. е наложено
административно наказание за нарушаване на разпоредбата на чл.264,ал.1 от
ЗМВР. Съгласно посоченият законов текст: „Който противозаконно пречи на
орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000
2
лв., ако извършеното не съставлява престъпление.“ Следователно, за да се
приеме, че е налице нарушение по чл.264,ал.1 от ЗМВР, следва да е
установено, че:
1/ орган на МВР е изпълнявал някакви служебни задължения и
2/ лицето, сочено като нарушител, му е пречило противозаконно.
Видовете дейности, които се осъществяват от органите на МВР, както и
правомощията им са уредени в ЗМВР и за да може да бъде извършена
преценка дали в конкретния случай полицейския орган е изпълнявал
възложените му функции, следва да бъде описано в НП какви точно
задължения е изпълнявал той на посоченото място. В настоящия случай е
посочено единствено, че жалбоподателя Д. „противозаконно пречи на орган
на МВР да изпълнява функциите си по служба“,но никъде не се съдържат
данни с какво точно са били свързани тези функции, които е осъществявал
съответният полицейски служител, нито кой е той. Безспорно от показанията
на разпитания свидетел П.Р.Ч. се установява, че преченето на нарушителя се
е изразило в отказа му да предостави документ за самоличност, но това
обстоятелство не е намерило отражение в съдържанието на НП.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл.264 от ЗМВР, както вече се
посочи по-горе, се изразява в действие, което е насочено към пречене на
орган на МВР да изпълнява функциите си, а не към неизпълнение на
разпореждане да се преустанови дадено поведение.
При това за наказващият орган е било на лице задължение да изложи данни за
това в какво се е изразявало преченето на изпълнението на задълженията на
съответният служител на МВР и съответно с какви конкретните действия е
извършено това. В случая това изискване не е изпълнено, при което съдът е
лишен от възможността да установи чрез какви действия е извършено
посоченото в НП нарушение, както и да прецени дали тези действия
представляват нарушаване на обществения ред. От друга страна, видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, не става ясно дори,
че на това място е имало полицейски екип, осъществявал свои служебни
задължения, които въззивника с поведението си е възпрепятствал.
Посочените обстоятелства са от съществено значение, тъй като закона
3
изисква лицето не просто да пречи, но и да върши това противозаконно.
В конкретния случай се касае за непълнота в НП относно обстоятелства,
които са съществени и липсата на които не дава възможност на съда да
прецени дали изобщо е налице нарушение и ако е налице такова- на коя
законова разпоредба. В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо
тези обстоятелства да бъдат допълвани впоследствие, включително и чрез
разпит на свидетели. Показанията на последните биха могли да бъдат
използвани единствено за доказване на твърденията, съдържащи се в
наказателното постановление, но не и за допълването му.
При това положение съдът приема, че НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,изразило се в липса на описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено и довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
И макар в хода на съдебното следствие, чрез разпит на свидетел, да се
установяват действия на нарушителя, които да представляват пречене на
орган на МВР да изпълни функциите си, то това, не санира липсата на
описанието им в НП, а неналичието на описание на нарушението
представлява липса на предвидени в чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН реквизити, която
липса без съмнение има за последица сериозно накърняване на правото на
защита на нарушителя в производството, в хода на което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. При това положение не се
дава никаква възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно деяние е
обвинен и се създава невъзможност адекватно да организира защитата си.
Посочените по-горе процесуални нарушения са съществени, тъй като
винаги водят до ограничаване правото на защита на нарушителя. Същите не
могат да бъдат санирани от настоящата съдебна инстанция, поради което
атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63,ал.3 от ЗАНН,
АНО- ответник по жалбата следва да заплати на Д. П. Д. разноските,
направени от него по делото, а именно- 100лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №284а-1805 от 22.04.2021 г.,
издадено от началник РУ-Казанлък, към ОДМВР-Стара Загора, с което на Д.
П. Д., с ЕГН **********, от град К.****, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 500(петстотин) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Стара Загора да заплати на Д. П. Д., с ЕГН
**********, от гр.К.**** направените от него разноски по делото за
упълномощаване на процесуален представител, в размер на 100(сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5