Р Е Ш Е  Н И Е

 

№                                    16.07.2024                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На деветнадесети юни                                            2024 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

При секретаря Цветелина Тотева,

Като разгледа докладваното от съдията Т. Даскалова,

т.дело № 5,   по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Исковата молба е подадена от Л.К. ***, чрез адв. дружество „Димов и Х.“ от гр. София, представлявано от адвокат Г.Б.Х. – управител, тел. на кантората: 02 412 00 33, ел. поща: ***************@*****.*** съдебен адрес,***, срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов – изпълнителни директори.

В исковата молба се посочва, че на 29.06. 2019 г., около 13.00 часа, в гр. Търговище, на паркинг пред магазин „Бул Маг“ е спрял МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. № Т 2634 АК. Водачът му Д.С.И. се качва на описаното МПС и предприема неподсигурена маневра на заден ход. В този момент на паркинга на магазина е и ищецът, който пазарува със семейството си. След като потегля рязко, автомобилът го блъска, при което той пада на платното и получава фрактура на лявата си ръката. По случая е образувано ДП № 519/ 2019 г., по описа на ОД на МВР – Търговище.

Непосредствено след пътния инцидент ищецът е бил прегледан в „МБАЛ – Търговище” АД. Установено е счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка. На пострадалия му била поставена гипсова имобилизация и препоръчана терапия за щадящ режим на увредения крайник.

Ищецът продължил лечението си в домашни условия. Ръката  е била обездвижена, движенията са били силно ограничени и той не е можел да се обслужва сам. Това налагало близките му да помагат постоянно с ежедневните нужди от битов и хигиенен характер. Преживяното ПТП рефлектирало както върху физическото, така и върху психическото здраве на ищеца. Вследствие на изживения шок, той се оплаква от понижено настроение, тревожност и нарушения на съня, често се връща към спомена за случилото се. Възстановителният период е приключил, но ръката  е деформирана. Той изпитва болки при влошаване на времето и натоварване, което често му пречи да я използва пълноценно. Според специалистите тези болки ще останат доживот.

След извършена справка в системата на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП, водачът е разполагал с валидна полица „Гражданска отговорност“, сключена с „ЗК Лев Инс“ АД.

На 09.09. 2020 г., от името на ищеца е подадена молба, с която е претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В ответното дружеството е заведена щета № 0000-1000-03-20-7535/ 09.09. 2020 г. Към настоящия момент ответникът не е платил дължимото обезщетение.

Предвид на това ищецът моли, съдът да осъди „ЗК Лев Инс“ АД да му заплати сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на описаното произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски.

В законния срок от две седмици, ответникът ЗК „Лев инс“ АД, седалище и адрес управление:***, представлявано от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров – изпълнителни директори, чрез пълномощника им адв. С.И. – Шуменска адвокатска колегия, адрес: гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 68, вх.2, ап. 20, подаде писмен отговор. В него се признава валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, сключена от ответното дружество и касаеща автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с peг. № Т 2634 АК към датата на произшествието. Оспорва се иска по основание и размер. По случая е образувано наказателно производство, но не може да бъде установено какъв е ходът му и липсва възможност да се приложи разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Поради това изцяло се оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: деяние, противоправност и вина. Оспорват се твърденията за механизма на настъпване на ПТП, изложени в исковата молба, както и че единствено соченото за делинквент лице с действията си е причинило настъпване на деликта. Пострадалото лице се е поставило в ситуация на повишен риск, преминавайки непосредствено зад паркирало МПС на паркинг, като не е съобразило включително и зоната на видимост от водача на потеглящо от паркинг МПС. Въвежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице към настъпване на произшествието. Ищецът се е движил на място, на което не е съобразил възможността за маневриращи МПС, проявявайки самонадеяност или липса на загриженост към собствената си безопасност. Приносът на ищеца е  50%. Валидността на  застраховката не е спорен въпрос.

От ищеца постъпи допълнителна искова молба, чрез адв. Х..

 В нея се оспорват доводите, изложени в отговора, както  по отношение механизма на произшествието и водача на автомобила и по отношение на възражението за съпричиняване.

Няма отговор на тази молба.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

На 29.06. 2019 г., около 13.00 часа, в гр. Търговище, ищецът Л.В. е пострадал при пътно произшествие. Това е станало на  паркинг пред магазин „БулМаг“, в района на общинския пазар и близо до джамията. Ищецът, като пешеходец, който се е придвижвал на паркинга, е бил блъснат от автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с peг. № Т 2634 АК, управляван от Д.С.И. – свидетел по делото. Автомобилът е потеглил рязко, на заден ход и така се е стигнало до произшествието. След като пострадалият залитнал и паднал вследствие на удара, той се подпира на лявата си и ръка и усеща силна болка. Водачът И. го откарва в болницата в гр. Търговище, но тъй като нямал здравна осигуровка, свидетелят заплаща за направата на рентгенова снимка. Пострадалият е прегледан и ръката му е имобилизирана, като е поставен гипс.

По случая е било образувано ДП и в хода на настоящото дело в РС – Шумен беше внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 1290 от 2022 г. С присъда № 40, от 12.10. 2023 г. свидетелят Д. И. е признат за виновен в това, че на 29.06.2019 г. в гр. Търговище, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, с peг. № Т 2634 АК, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: като водач на пътно превозно средство при предприемане на маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, минаващи покрай него и не е извършил маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което е нарушил чл. 40, ал. 1 от ЗДвП; по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато превозното средство, а при невъзможност за това не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасностите, с което е нарушил чл. 40, ал. 2 от ЗДвП; като водач на МПС не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, с което е нарушил чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л.В.К. ***, изразяваща се в счупване на долния край на лъчевата кост на лявата предмишница, което е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, със срок за възстановяване от 2,5 – 3 месеца, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 116 от ЗДвП и чл.54, ал.1 от НК, е осъден на 3  месеца  „Лишаване от свобода“.

Тази присъда е потвърдена от ОС – Шумен с решение от 19.03. 2024 г., по ВНОХД № 84/2024 г. и е влязла в сила.

Тя е задължителна за гражданския съд относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината – чл. 300 от ГПК. С присъдата безспорно се признава и това, че  със самото деяние е причинена телесна повреда на ищеца, нейният вид и интензитет, както и периода на възстановяване.

От заключението на медицинската експертиза се установи, че счупването е било в областта на гривнената става, а гипсовата имобилизация се поставя за срок от 30 дни, като са дадени указания за спазване на съответния хигиенен режим и провеждане на рехабилитация на пръстите. Предписан е щадящ режим. Обикновено възстановяването отнема около три месеца, ако няма усложнения. Но остават болки при по-силно натоварване, при студено и влажно време. Затрудненията в движението на лявата ръка са за около 35-45 дни. Експертизата е изготвена без пострадалият да се яви на преглед, като в.л. посочва, че му е обяснено, че работи в чужбина. След това, малко преди заседанието на съда ищецът се е явил при вещото лице на преглед. От прегледа е установено, че пострадалият се е възстановил като цяло от счупването, но има лека деформация от вътрешната страна на гривнената става. Това не затруднява движенията. Най-вероятно се дължи на костен фрагмент, който е заздравял неправилно и не е опериран. Няма проблеми за осъществяване на ежедневните дейности. Според вещото лице не е бил спазван добре препоръчаният хигиенен режим и това може да се дължи на факта, че ищецът не е имал здравни осигуровки.

От показанията на свид. Р. Тодорова – фактическа съпруга на ищеца, се установи, че гипсът е стоял около два месеца на ръката и тя сама го свалила. Не могъл да се оправи за три месеца. Не можел да вдига нищо, не можел да работи с тази ръка. Имали животни, но тогава той спрял да се грижи за тях. Сега ( съд.зас. от 30.06. 2021 г.) китката му била надута.

При възприемане на фактическата обстановка съдът изключва от доказателствата по делото показанията на свид. И., относно механизма на причиняване на произшествието. Той е дал същите показания и пред съда в гр. Шумен, но съдът не ги е възприел. Това се отнася и до фактите във връзка с това дали уврежданията са причинени от действията на свидетеля или са причинени преди това. С влизане в сила на присъдата тези твърдения се опровергават, а и се възприемат и от настоящия съд като защитна версия.

При така установените факти, съдът прави следните изводи: искът е установен в своето основание. Ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря за вредите, които са причинени при ПТП, с участието на застрахован при него автомобил. Валидността на застраховката „ГО“ на автомобилистите не се оспорва към датата на произшествието. С оглед на това ответникът следва да обезщети настъпилите от увреждането неимуществени вреди.

Остава съдът да прецени справедливия размер на обезщетението, като съобрази тежестта на уврежданията, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и как това се е отразило на начина на живот на пострадалия. Следва да се съобрази и действащата съдебна практика относно присъжданите размери на обезщетенията в подобни случаи.

Както е видно от доказателствата по делото, счупването е на лявата ръка, като няма данни това да е активната ръка. По време на инцидента ищецът не е имал работа, но се е грижел за домашни животни. Затова съдът приема, че няма доказателства увреждането да се е отразило на трудовия статус на ищеца, а само на част от обичайните му битови задължения в семейството. Обичайното възстановяване на травми от подобен род е за 3 месеца, като носенето на гипсовата превръзка е около 30-35 дни. Това, че ищецът я е носил 2 месеца не е по лекарско предписание и потвърждава извода на вещото лице, че не е спазван препоръчаният хигиенен режим изцяло.

Тук съдът следва да посочи, че има непосредствени лични впечатления както относно болките и страданията, така и от режима на възстановяване. Важно е в тези случаи след отминаването на първоначалните по-силни болки пръстите на ръката да се раздвижват и след свалянето на гипса да се започне постепенно раздвижване на цялата ръка. Действително, дори и при спазване на точния хигиенен и възстановителен режим движението и силата се възстановяват до голяма степен за около 3 месеца, но не напълно. В същото време дори и да е имал нужда от някаква помощ в първите две седмици по отношение на хигиенното обслужване, травмата не предполага тя да е била съществена. Като се има предвид и това, че е мъж и традиционно в българските семейства, още повече и в ромските, жените са натоварени с грижите за дома и приготвянето на храната, то не може да се отчетат затруднения от подобен характер.

Следва да се отчете, че към момента на увреждането ищецът е бил на около 42 години. Т.е. възрастта му не е пречка за нормално възстановяване.

От друга страна първоначалните твърдения в исковата молба по отношение на промяна в психиката, нарушаване на нормалния сън, тревожност и отново съпреживяване, не се установяват дори и от показанията на фактическата съпруга.

С оглед на това, като се отчете и икономическата обстановка в страната, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е в размера, който се търси в исковата молба, а именно – 26 000 лв.

Това обезщетение следва да се присъди заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както е заявено в нейния петитум.

Съдът намира, че не се установи ищецът по някакъв начин да има участие в причиняването на произшествието. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на свид. И., а други доказателства по делото за евентуално съпричиняване няма. С оглед на това така определеният размер не следва да бъде намаляван.

По разноските.  Ищецът е представил списък за направени разноски в размер на 3145 лв., като в тях се включват държавни такси, депозити за вещи лица и свидетел, и адвокатски хонорар. Налице са писмени доказателства за заплащането на тези суми.

Ответникът има направени разноски в размер на 230 лв. като депозит за експертиза и изслушване на свидетел. Няма искане обаче за заплащане на разноските.

С оглед изхода от спора обаче и това, че претенцията се уважава в пълен размер, независимо от това дали ответникът има искане за заплащане на разноски, то такива не му се дължат. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски на ищеца в пълен размер.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА  Л.В.К. ***, ЕГН **********, представляван от адв. дружество „Димов и Х.“ от гр. София, а по делото лично от адвокат Г.Б.Х. – управител, тел. на кантората: 02 412 00 33, ел. поща: ***************@*****.*** съдебен адрес,*** сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП, на 29.06. 2019 г. в гр. Търговище, заедно със законната лихва, считано от 07.01. 2021 г., както да заплати и сумата от  3145 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: