О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… януари 2018 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№ 14331 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба вх.№ 18-00-48/17.10.2017
година на „С.“ АД, ЕИК *******, гр.София, бул. “*******, чрез адв.Е.С.,
със съдебен адрес гр.София, ул. “*******,
срещу Определение №774/15.09.2017
година
на съдия по вписванията, в което е обективиран отказ
за заличаване на вписана законна ипотека в полза на държавата. В жалбата се
твърди, че ипотеката е вписана под № 129, том първи от 1997 година, като обезпечение
по приватизационен договор от 1997 година. Касае описаните в молбата недвижими
имоти: обект „А“, включващ в себе си:
застроен терен с площ от 1 800 кв.м, представляващ парцел с планоснимачен № 497 от квартал 247 по регулационния план на
гр.София, местността „9-ти септември“, кв.“*******“, ул. “*******“ №24; административна сграда със застроена площ от
256, 70 кв.м и разгърната застроена площ от 760,18 кв.м, масивна триетажна
сграда – монолитна със стоманено-бетонни плочи, греди и колони; битова сграда
със застроена площ от 50 кв.м, едноетажна, дървена, с циментов под; битова
сграда със застроена площ от 117 кв.м, едноетажна сграда, дървена, на бетонна
основа и обект „Б“, включващ в себе си:
застроен терен с площ от 924 кв., намиращ се в кв. 8, район 2 по
регулационния план на гр.София, кв. 4 Надежда“, ул.“*******; административна сграда със застроена площ от
419 кв.м, масивна двуетажна, монолитна, със стоманено - бетонна конструкция; топла
връзка със застроена площ от 129 кв. м, монолитна, стоманено - бетонна
конструкция и временна сграда с площ от 370 кв.м, масивна двуетажна, монолитна, стоманено - бетонна
конструкция.
В жалбата се твърди, че към момента на подаване на
заявлението за заличаване на тази ипотека, от последното подновяване
на тежестта, са изминали повече от 10 години и предвид бездействието на
държавата в лицето на АПСК, изпълнителният директор на дружеството – настоящ жалбоподател,
е подал заявление за заличаване на
ипотеката, на основание чл.22 Правилника на вписванията. По това заявление е постановен
отказ, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като съдията по
вписванията неправилно се позовава на Указ № 245 от 06.07.1953 година за
запазване на учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване. Това е така, тъй като този
подзаконов нормативен акт е неприложим към настоящия случай, защото касае
вписвания за специализирани държавни ведомства, напр. МО, МВнР, а също и поради
това, че не засяга ипотеките, вписани след 1996 година, през която година е
променена законовата база на държавната собственост, също и чл.86 ЗС, който е
изключвал възможността държавна собственост да бъде придобита по давност.
Жалбоподателя твърди, че ипотеката следва да бъде
заличена и поради това, че към заявлението за заличаване е представено
удостоверение от АПСК от процесната година, обективиращо
изявление на държавния орган, че настоящият жалбоподател е изпълнил всички
задължения по приватизационните договори и в тази връзка неправилен е доводът
на съдията по вписванията, че този документ представлява копие. Удостоверението
е заверено съгласно изискванията на чл.183 ГПК. Не може да бъде споделен и
изводът на съдията по вписванията, че не е налице идентичност на субекта, върху
чиито имоти е наложена ипотеката и този, който иска заличаването. Връзката между субектите е лесно установима, след
проверка в търговския регистър, по партидата на жалбоподателя, от която ще се установи, че „О.“ АД се е вляло в „С.“ АД.
При така изложените съображения,
които моли съдът да възприеме, отказът се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.09.2017 година настоящият жалбоподател е
подал заявление до Служба вписвания към АВ, чрез адв.Е.С.,
с която моли да се извърши заличаване на законна ипотека т.1, №129/1997 година, подновена с акт №185, том 2
от 2007 година. Описани са имотите, обременени с тежестта.
Към молбата е представено копие от удостоверение,
с изх. № 92-00-22-24 от 16.02.2017 година, издадено от АПСК, свидетелствуващо, че по договор за приватизационна продажба
на 80% от капитала на “С.“ ЕАД гр.София, сключен на 01.08.1996 година между
Министерство на промишлеността и „О.“ АД, не са установени неизпълнени
задължения, произтичащи от този договор
В преписката са представени следните документи:
молба до СРС от 15.08.1997 година за
вписване на законна ипотека върху описаните недвижими имоти, идентични с
посочените в жалбата, като обезпечение
по договор от 01.08.1996 г. за продажба от МП на Република България на 80% от
капитала на “С.“ ЕАД гр.София, на „О.“ АД, гр.София, на основание чл.25, ал.1,т.4, ал.3 и ал.5 от
закона, като ипотеката служи за обезпечение на вземане на държавата в размер на
21 600 000 лв /неденоминирани /. На
15.08.1997 година нотариусът е извършил вписване на ипотеката под №129 в том
първи, вх. рег. №26722.
На 09.07.2007 година, по молба на АПСК, е
извършено подновяване на законната ипотека. Тази възможност на Агенцията е
предоставена с ПЗР на ЗПСК и УП на АСП
на всички права и задължения във връзка с осъществяване на следприватизационен
контрол по сключените приватизационни договори от оправомощените
по ЗППДОП / отм./ държавни органи.
Въз основа на така установените факти, на
15.09.2017 година съдията по вписванията при СРС е постановил отказ да извърши
заличаване на ипотеката, независимо от това, че срокът от 10 години е изтекъл. Аргументирал
се е с това, че е налице действащ нормативен акт - Указ № 245 от 06.07.1953
година за запазване на учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване.
Поради това е приел, че ипотеката може да бъде заличена само по искане на
съответния министър или кмет, а нормата на чл.22 от Правилника за вписванията е
неприложима.
Изложил е и допълнителни доводи относно
представените от молителя доказателства, от които не се установява молителят да
е заинтересовано лице по смисъла на закона, както и липса на идентичност между
молителя и ипотекарния
длъжник.
Настоящият състав на съда приема, че жалбата е
допустима – подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна, имаща интерес
от обжалването.
Това е така, тъй като справка във фирменото дело /
ф.д.№ 23201/1991 г. по описа на СГС/ на
молителя, което може да бъде открито на сайта на АВ, по партидата на настоящия
жалбоподател, се установява, че с Решение на фирмения съд, постановено по ф.д.№
23201/91г., на основание чл.270а ТЗ, е вписано вливане на „О.“ АД – в
ликвидация, в „С.“ АД, с което решение е вписано и прекратяване на ликвидацията
на вливащото се дружество.Постановено е тези промени да се отбележат по
партидата на двете дружества.Решението е обнародвано в ДВ.В резултата на
извършеното преобразуване, настоящият молител се явява правоприемник на влятото
в него дружество.Ето защо настоящият жалбоподател се явява оправомощено
лице, заинтересовано да подаде молба за заличаване на вписаната ипотека.
По отношение на довода на съдията по вписване, че
представеното удостоверение не отговаря
на изискванията на чл.183 ГПК- то този довод не следва да бъде съобразяван, тъй
като разпоредбата на чл.22 ПВ сочи, че когато са изминали 10 години от датата на
вписването, без то да е подновено,
заличаването става по молба на
заинтересования, без други доказателства.Т.е. законодателят не изисква към молбата за заличава по чл.22 от
Правилника заинтересованото страна да сочи никакви доказателства.
По приложимостта и действието
на Указ
№ 245 от 06.07.1953 година и липсата на възможност ипотеки в полза на държавата
и общините да бъдат заличавани по реда на чл.22 от Правилника.
По виждане на състава подобно тълкуване на закона
е неприемливо.
Това е така, тъй като този подзаконов нормативен акт е създаден
при действието на Конституция на НРБ от 1947 г., отм. ДВ, бр.39 от 18 май 1971 г., явяваща се основен закон, съобразно
която средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден
имот), на кооперациите или на частните физически
или юридически лица / чл.6/, а общонародната собственост е главната опора на държавата в развитието на народното
стопанство и се ползува с особена закрила. Държавата може да
стопанисва сама или да отстъпи
другиму стопанисването на средствата за
производство, намиращи се в нейни ръце – чл.8. Средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите
или на частните
физически или юридически лица.С действащата към този момент конституция се е давала изключителна
закрила и приоритет на публичната държавна собственост, която обаче е имала
различно от съдържението на това понятие, което има
днес.
С последваща
Конституция на НРБ от 1971 година режимът на собствеността е значително
либерализиран, като формите на собствеността вече са държавна, общинска, кооперативна, собственост на обществени организации, на други юридически
лица, частна и лична собственост на граждани и смесена, а видовете собственост се ползуват с еднаква закрила от закона
и с равни възможности за развитие – чл.14 от Конституцията на НРБ 1974г.
Тази промяна отразена в
приетата през 1971 година Конституция, намира и своите проявление с отделните
нормативни актове.Но не води до отмяна на указа, на който се позовава съдията
по вписванията.
Това е така, тъй като
обществените отношения не търпят особена развитие и правата на държавата имат
приоритет по отношение на правата на останалите субекти на правото.
В действащата нормативна
база, уреждаща този тип обществени отношения е налице промяна, както правилно
отбелязва жалбоподателя, намерила израз в ЗС, ЗДС и Закона за общинската собственост.
Промените в законовата уредба са на база на новата Конституция на РБ от 1991 г., чрез
разделяне на бившата държавна собственост, наречена в ЗС социалистическа
собственост, между държавата, общините, кооперациите, сдруженията с идеална цел и другите
юридически лица. Безспорно е, че измененията през 1996 г. в ЗС, ЗОС и ЗОбС са израз на една и съща законодателна цел: да се даде
законова база на разделението на собствеността на частна и публична и да се
въведе различен режим на двата вида собственост на държавата и общините.
Междувременно през 2006 година е приет ДОПК,
който с нормата на чл.162 отграничава държавните
вземания на публични и частни. С ал.1 на чл.162 ДОПК се сочат лимитативно кои
държавни вземания са публични и по аргумент на противното, тези които не
попадат в нейния обхват, са частни държавни вземания. Освен това с разпоредбата
на чл.171 ДОПК е предвидена, че публичните държавни вземания се погасяват с 5-
годишна давност.
Следователно в
действащата нормативна база закрилата на правата на държавата е разграничена в
зависимост от това дали се касае за публично или държавно вземане, като
приоритет е даден на публичните държавни вземания, но дори и те се погасяват по
давност.
Вземането на държавата,
произтичащо от приватизационен договор, обезпечено чрез института на законната
ипотека, е частно. Произтича от приватизационен договор, който съгласно ТР № № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г., ОСТК на ВКС има
характер на особена гражданскоправна сделка с
административни елементи.За да се защити държавния интерес е предвидено, че
вземането на държавата се обезпечава с ипотека.Защитата на този интерес може да
се реализира по различни начини в зависимост от това дали е налице изпълнение
или не, включително и чрез провеждане на съдебно производство и принудително
изпълнение, чийто обект е имота, върху който тегне тежестта.
Въпросът е
дали тази тежест може да обременява в неограничен период от време имуществото
на съдоговорителя на държавата, при нейно бездействие
касателно подновяване на вписването.
По виждане
на състава отговорът на този въпрос следва да е отрицателен. Не може да се възприеме
тезата на съдията по вписванията, че вписаната законна ипотека в полза на
държавата не се нуждае от подновяване. Действието на вписването трае 10 години от деня
на учредяването и може да бъде
продължено, ако ипотеката се поднови
преди този срок да е изтекъл
- чл. 172, ал.
1 ЗЗД. Подновяването на вписване на
договорна и на законна ипотека е уредено в 172, ал. 3 ЗЗД и чл. 18 ПВ.При съобразяване на разпоредбата на закона и ПВ, разпоредбата
на указа, следва да бъде преценена съобразно нормата на чл.15 ЗНА или тълкувана
корективно.Т.е. дори и да се приеме, че вписаните в
полза на държавата ипотеки запазват
действието си без подновяване, то тази норма би следва да намери приложение касателно публични държавни вземания, но не и по отношение
на частни държавни вземания, каквото е произтичащото от приватизационния
договор.В противен случай това би довело
да нарушаване на принципа на равнопоставеност на
субектите в едно гражданско правоотношение, породено от приватизационния
договор.
Ето защо
настоящият състав на съда приема, че са налице елементите от нормата на чл.22
ПВ и следва да се постанови вписване на заличаване на законната ипотека.Налице
са изискуемите предпоставки за уважаване на молбата за заличава- подадена е от
заинтересовано лице, установен е изтекъл срок повече от 10 години от последното
подновяване на законната ипотека и при изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
774/15.09.2017г., обективиращо постановено отказ на
съдията по вписванията при СРС, по молба от 15.09.2017г. на „С.“
АД, ***, чрез адв.Е.С., със съдебен адрес гр.София,
ул. “*******, за вписване на заличаване
на законна ипотека в полза на държавата, вписана първоначално под № 129, том
първи от 1997 година, като обезпечение по приватизационен договор от 1997
година по отношение на недвижими имоти: обект
„А“, включващ в себе си: застроен терен с площ от 1 800 кв.м,
представляващ парцел с планоснимачен № 497 от квартал
247 по регулационния план на гр.София, местността „9-ти септември“, кв.“*******“, ул. “*******“ №24; административна сграда със застроена площ от
256, 70 кв.м и разгърната застроена площ от 760,18 кв.м, масивна триетажна
сграда – монолитна със стоманено-бетонни плочи, греди и колони; битова сграда
със застроена площ от 50 кв.м, едноетажна, дървена, с циментов под; битова
сграда със застроена площ от 117 кв.м, едноетажна сграда, дървена, на бетонна
основа и обект „Б“, включващ в себе си:
застроен терен с площ от 924 кв., намиращ се в кв. 8, район 2 по
регулационния план на гр.София, кв. 4 Надежда“, ул.“*******; административна сграда със застроена площ от
419 кв.м, масивна двуетажна, монолитна,
със стоманено - бетонна конструкция; топла връзка със застроена площ от
129 кв. м, монолитна, стоманено - бетонна конструкция и временна сграда с площ
от 370 кв.м, масивна двуетажна,
монолитна, стоманено - бетонна конструкция и подновена на 09.07.2007 година, по
молба на АПСК.
Указва на съдията по вписванията при Служба вписвания
към СРС да извърши вписване на поисканото заличаване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.