Решение по дело №49/2019 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 622

гр.Пловдив, 20.03.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ  в открито заседание на двадесет и първи февруари  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 49 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „**" ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:  гр. **** 9020,  район ****, бул. *, сграда на Медицински център "**** ****" № 15, представлявано от Управителя ****срещу Писмена покана № 164546 от 13.12.2017 г. за доброволно възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от Директора на РЗОК-*.  В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, поради допус­нати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, про­тиворечие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Изразено е несъгласие, че е налице неоснователно получена сума в размер на 2 116,71 лева за отпуснат лекарствен продукт Harvoni Film coated tablet 400 mg с код НЗОК JF569. Посочва се, че писмото за отстраняване на несъответст­вие при фактуриране и дебитното известие от доставчика „****“ АД са по­лу­че­ни по седалище на дружеството, поради което същите не са били налични в аптеката в момента на проверката и не са представени на проверяващите. Срещу издаденото дебитно известие не е възразено, тъй като след проверка в Позитивния лекарствен списък е установено, че към датата на доставка на лекарствения продукт – 29.08.2017г. цената за търговец на едро по чл.261а от ЗЛПХМ в действителност е 35 841,55 лева с вкл. ДДС. На следващо място е посочено, че към датата на отпускане на реимбурсираната стойност, която НЗОК заплаща на аптека е 35 841,55 лева с вкл. ДДС, както и че стойността на която е отпуснат лекарствения продукт е равна на стойността на реимбурсацията по списъка на НЗОК, която стойност е 35 841,55 лева с вкл. ДДС. В жалбата е посочено, че цената на аптеката е равна на стойността, коя­то заплаща НЗОК и стойността на НЗОК не следва да се променя, поради което посочената в поканата сума не подлежи на възстановяване. Изложено е, че цената на лекарствения продукт е актуализирана едва на 02.09.2017г., като е на­ма­лена на 33 724,84 лева, но тази актуализация е последваща, след отпуска­не­то на лекарствените продукти, поради което е неотносима към процесния слу­чай. На следващо място е посочено, че поканата не е мотивирана и липсват указания пред кой орган и в какъв срок се обжалва.  Жалбоподателят счита, че отпуснатите и отчетени рецептурни бланки, посочени в поканата са заплатени от НЗОК в правилния размер, при условията на ПЛС, Наредба 10 и договора. В СЗ не се представлява и не взема становище по жалбата.

Ответникът – Директор на РЗОК – *, чрез процесуалния си предс­та­вител юриск. **, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като пот­вър­ди административния акт като правилен и законосъобразен. Претендира юри­с­консултско възнаграждение. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения.

По допустимостта на жалбата:

Писмената покана на Директора на РЗОК е връчена на жалбоподателя 18.12.2017 г., видно от приложеното на лист 12 по делото известие за доставяне. На 21.12.2017 г. срещу поканата е подадена жалба по административен ред до Управителя на НЗОК /лист 41-43/. Жалбата е изпратена на 02.01.2018 г. от Директора на РЗОК, но по делото няма данни кога е постъпила при Управителя на НЗОК (писмо на лист 46), поради което следва да се приеме, че по така подадената жалба не е налице произнасяне от Управи­теля на НЗОК в 14-дневен срок, считано от 02.01.2018г.  Дори и при това възможно най-неблагоприятно положение за жалбодателя, с оглед липсата на произнасяне от Управителя на НЗОК и на това, че жалбата до съда е изпратена чрез ад­министративния орган на 22.01.2018г., настоящият състав намира, че жалбата е подадена в срок, от заинтересована страна и при наличие на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

          Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

          Между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК, и жалбодателя е сключен Договор /ИД/ за отпускане на лекарствени продукти /ЛП/, медицински изделия /МИ/ и диетични храни /ДХ/ за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК (лист 48 и сл.) №164546/15.04.2016г. със срок на действие до 31.03.2017г. С допълнителни споразумения към него (лист 58 и сл.) в ИД са правени промени, като с последното с §7, срокът на действие е до 31.03.2018 г.

          Производство по издаване на оспорвания акт е започнало със Заповед № V-РД-13-2808/22.11.2017г. /лист 13/, издадена на основание чл.72 ал.2 и чл.73  ЗЗО, и чл. 26 от ИД, с която Директорът на РЗОК-* наредил да бъде извършена финансова проверка на „**" ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:  гр. **** 9020, район       ****, бул. *, сграда на Медицински център "**** ****" № 15, представлявано от Управителя ****, обект: аптека „**** 2“, с адрес на аптеката гр. П*, ул. „****” № 1, ТК „****“, ж.к. * и ръководител маг. фармацевт ****, по изпълнение на договор № 16-4546/15.04.2016г. Със същата заповед е разпоредено проверката да бъде извършена от конкретен екип, посочен е срокът за извършване, както и видът на проверката  - те­ма­тична/ извънпланова.

Въз основа на извършената проверка е издаден констативен протокол № /л.36/, подписан от  двамата членове на екипа. В КП е от­ра­зено, че по отношение на ЛП Harvoni 90mg/400 mg е установено едно отпус­ка­не с РБ 30340/29.08.2017г. на ЗОЛ ****и е констатирано преви­ша­ване на 100% реимбурсна стойност заплащана от НЗОК, като установената разлика е по доставна фактура №**********/29.08.2017г. от където е видно, че ЛП JF569 е доставен на цена с ДДС 33 724,84 лева, а по РБ (рецептурна бланка) е отпуснат на стойност 35 841,55 лева. В КП е посо­че­но, че плащането към финансов отчет №**********/31.08.2017г. е извърше­но на 12.10.2017г. Така съставеният констативен протокол е  връчен на   22.11.2017г.

Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми /л.38-39/ от 22.11.2017г., връчен на 22.11.2017 г. Протоколът е съставен от служителите, извършили проверката, с посочено правно основание чл.72 ал. 9 във вр. с ал. 2 от ЗЗО и чл. 8, ал. 4 от ИД, като в него е възпроизведено съдържанието на със­тавения КП и е указана възможността за писмени възражения по направените констатации в 7-дневен срок от връчване на протокола. Няма данни от оспор­ващия да е направено писмено възражение по констатациите, отразени в про­то­кола за неоснователно получени суми.

На 13.12.2017 г. Директора на РЗОК – * издал оспорената в нас­тоящото производство Писмена покана Изх. № 164546/13.12.2017г.  относно: доброволно възстановяване на суми, получени без правно основание. Посочено е, че констатираната сума, получена без правно основание, следва да бъде възстановена на основание чл.43 от ИД. Oспорващото дружество е поканено в 14-дневен срок от получаване на писмената покана да заплати доброволно неоснователно получена сума в размер на 2 116,71 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на заплащане на периода, който е съответно дата 13.10.2017г. плащане по период 16-31.08.2017г. В поканата административният орган се е позовал на извършената проверка по изпълнение на ИД 2016г.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя е предс­тавено писмо от  достав­чика „****“АД и дебитно известие от 02.11.2017 г., като доказателства за допуснатата според грешка при фактуриране и нейното отстраняване.

          При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

          Оспорената писмена покана е издадена от компетентен административен орган, след изясняване на относимите факти и обстоятелства, при спазване на административнопроиз­водс­тве­ните правила и правилно приложение на материалния закон. Фактите по делото не са спорни между страните. Спорен е единствено въпросът дали посочената в поканата сума е неоснователно получена, съответно дали същата подлежи на възстановяване.   

          На първо място относно възражението за немотивираност на админист­ра­тивния акт, съответно за необсъждане възраженията на жалбодателя, съдът следва да отбележи, че при издаване на поканата органът се е позовал на издадената заповед за извършване на проверка, на сключения индивидуален договор и на съставените за резултата от проверката констати­вен протокол и протокол за неоснователно получени суми. В трайната съдебна практика е прието, че няма пречка мотивите на акта да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В този смисъл съдът намира, че оспореният административен акт е мотивиран в достатъчна степен.

Между страните не е спорно, че лекарственият продукт е доставен от "****" АД на 29.08.2017 г. на цена 33 724, 84 лева с ДДС, а в рецептурната бланка е посочена единична цена от 35 841,55 лева. Следователно последната не съответства на фактурираната стойност на доставката от 33 724, 84 лева, като същата по-висока стойност е вписана във финансовия отчет и спецификация към него и заплатена от НЗОК чрез РЗОК.

Във връзка с твърденията и възражението на жалбоподателя за издаденото дебитно известие, следва да се отбележи, че последното е изда­дено повече от два месеца след датата на отпускане на ЛП. Съгласно чл.115, ал.1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, а съгласно чл.116 ал.1, изр. 2 от същия закон, погреш­но съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. Както бе посочено дебитно известие се издава при наличието на две обстоятелства – промяна на данъчната основа или разваляне на доставката, като основанието за издаването му трябва изрично да е посочено в документа. Такова основание липсва в съдържанието на процесното дебитно известие, не се поддържа и от получателя му. В настоящата жалба, както и в писмото на доставчика до жал­бо­подателя е посочено допусната техническа грешка с некоректна фактурна стой­ност. Следователно с издаването на дебитното известие не е спазен приложимият ред (чл.116 от ЗДДС) за отстраняване на техническа грешка.

Следва да се отбележи, че контролът по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, се осъществява от лицата по чл. 72 ал. 2 от ЗЗО и по ред, предвиден в акта по чл.45, ал.15 от същия закон, уреждащ условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/. Актът по чл.45, ал.15 ЗЗО са издадените от НЗОК УСЛО­ВИЯ И РЕД за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарстве­ни продукти по чл.262 ал.6, т.1 ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК. Съгласно чл.14 ал.1 от тези УСЛОВИЯ, възложителят се задължава да заплати дължимите суми за отпуснатите и отчетени от изпълнителя ЛП, МИ и ДХ при условията на Наредба №10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за зап­ла­щане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл.82 ал.2, т.3 от Закона за здравето /наричана Наредба №10/.

В чл.14 ал.4 от УСЛОВИЯТА е предвидено, че при установяване на по­лу­­чени от изпълнителя суми без правно основание, които не са в резултат на из­вършено нарушение на договора, възложителят съставя протокол за неосно­ва­тел­но получени суми, в който посочва размера на сумите, обстоятелствата, свързани с извършеното плащане, вкл. датата, на която е извършено плащане­то; въз основа на съставения протокол директорът на РЗОК изпраща на изпъл­ни­теля с препоръчано писмо с обратна разписка писмена покана за възстановя­ване на неоснователно получените суми.

Съгласно чл.8 ал.1 от Наредба №10, НЗОК заплаща на лицата по чл.7 ал.1/тези лица, с които НЗОК е сключила договор като притежатели на разре­шение за търговия на дребно с лекарствени продукти/ стойността на лекарст­вения продукт, определена съгласно чл.55 от Наредбата за условията, прави­ла­та и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продук­ти, приета с Постановление №97 на МС от 2013г./Наредбата за регулиране на цените на ЛП на МС/.

Според чл.55 от Наредбата за регулиране на цените на ЛП на МС: нивото на заплащане, определено по реда на чл. 53, се умножава по стойността за опаковка, определена на базата на референтна стойност за ДДД, и формира стойността, на която се заплаща с публични средства съответният лекарствен продукт. Съгласно цитираната вече разпоредба, нивото на заплащане на ле­карст­вените продукти, групирани по международно непатентно наименование и лекарствена форма, включвани в ПЛС, се определя в проценти, както следва: на лекарствените продукти по чл.6 ал.2, т.2 и 3 - 100 на сто. Процесният ле­карст­вен продукт е такъв по чл.6 ал.2, т.2 и т.3 от Наредбата за регулиране на цените на ЛП на МС, като предназначен за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на ЗЗО – от НЗОК. Следователно посочените разпоредби на чл.8 от Наредба №10 и на чл.55 във връзка с чл.53 от Наредбата за регулиране на цените на ЛП на МС определят като крайна стойност, дължима от НЗОК, ни­вото на заплащане, умножено по стойността за опаковка. Но нивото на запла­ща­не не означава, че стойността на лекарствения продукт, определена в При­ло­же­ние 1 към ПЛС, се дължи независимо от цената, на която е доставен.

Съгласно чл.261а ал.1 ЗЛПХМ съветът регулира цените на лекарстве­ните продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък по чл.262 ал.1 и заплащани с публични средства, в съответствие с най-ниските референтни це­ни от държави членки, а съгласно ал.4 цената, определена по реда на ал. 1, е и пределна цена на лекарствените продукти при продажбата им на дребно.

Разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредбата за регулиране на цените на ЛП на МС гласи, че цена на лекарствен продукт, включван в ПЛС и заплащан с пуб­лич­ни средства, е цената в български левове, утвърдена от Съвета. Съгласно чл.5 ал.1 от цитираната наредба, лекарствен продукт може да се продава на цена, не по-висока от утвърдената цена по чл.2 ал.1, от пределната цена по чл. 2, ал.3 или от регистрираната цена по чл.2, ал.4, а съгласно ал.4 за лекарстве­ните продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т.1 от Закона за лекарствените про­дукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) с ниво на заплащане 100 на сто, не се на­числява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека.

От изложеното следва, че лекарствен продукт не може да се продава на по-висока от тази цена– утвърдената от Съвета и посочена в ПЛС, но няма преч­ка да се продава на по-ниска и ако това е така, то НЗОК заплаща по-ниската цена, в случая изцяло, предвид степента на реимбурсация.

Както самия жалбоподател е посочил в жалбата в т.17 от Изискванията към аптечния софтуер, които изпълнителят по договора трябва да спазва, пред­виждат възможност за автоматична корекция в посочения по-горе смисъл– ако цената е по-ниска от установената от Съвета, то и дължимата от НЗОК стой­ност се намалява.

Също така следва да се отбележи, че е налице и изрична забрана, въве­дена с чл.5 ал.4 от Наредбата на МС, съгласно която за лекарствените продук­ти, включени в ПЛС по чл.262 ал.6, т.1/ЗЛПХМ/ с ниво на заплащане 100 на сто, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. По силата на това правило, в Приложение 1 към ПЛС всички лекарствени про­дукти, отговарящи на посоченото определение, имат само и единствено цена на търговец на едро, която е пределна цена на реимбурсиране, но не и цена, на която търговецът на едро задължително доставя на търговец на дребно, от кое­то следва, че няма пречка да бъде осъществена доставка и на по-ниска цена.

Пак в тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че търговецът на дребно, сключил договор с НЗОК за отпускане на тези лекарствени продукти, има право да му бъде възстановена действителната цена, която е платил на търговеца на едро, освен ако същата е по-висока от пределно посочената в ПЛС, както и да получи стойността на опаковката. Той няма право да добавя надценка, какъвто именно е настоящият случай, тъй като съгласно фактурата от 29.08.2017г. е получил лекарствения продукт на цена от 33 724, 84 лева, коя­то е действителната стойност, подлежаща на възстановяване. Плащането на раз­ликата до 35 841, 55 лева е в разрез с посочените по-горе правила и е дове­ло до неоснователно обогатяване.

Или иначе казано, несъмнено от данните по делото се установява, че в сумата в размер на  2 116,71 лева е неоснователно получена.

Нещо повече, при извършена служебна проверка в интернет страницата на търговския регистър съдът констатира, че дружеството жалбоподател и дру­жеството доставчик на процесния лекарствен продукт са свързани лица по сми­съла на смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ДОПК, което е от особено важно значение не само за целите на данъчното облагане, но и в настоящия случай. Както бе спо­менато по-горе в настоящото решение към датата на отпускане на процес­ния ЛП - 29.08.2017 г. процесното дебитно известие не е било издадено, поради което без основание в рецептурната бланка, във финансовия отчет и специфи­кация към него е посочена цена на отпуснатия лекарствен продукт, която не съответства на стойността, на която същият е доставен от търговеца на едро. Де­битното известие, освен че не може да послужи като основание за изменение на данъчната основа за минало време, но както бе посочено по-горе не е и документ, годен да отстрани допусната техническа грешка, която има значение в отношенията между търговеца на едро и търговеца на дребно, но не задъл­жава НЗОК да възстановява с публични средства суми, с които имуществото на изпълнителя по договора не е намаляло.

Изложените до тук съображения обосновават извод за законосъобраз­ност на оспорената писмена покана. Това има за последица неоснователност на жалбата, поради което следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл.143 ал.4 АПК, на РЗОК – Пловдив се дължат разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева, определени съобразно раз­по­ред­бата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП във връзка с чл.76 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „**" ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:  гр. **** 9020,район         ****, бул. Република, сграда на Медицински център "**** ****" № 15, представлявано от Управителя ****срещу Писмена покана № 164546 от 13.12.2017 г. за доброволно възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от Директора на РЗОК-*

ОСЪЖДА „**" ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:  гр. **** 9020,район****, бул. *, сграда на Медицински център "**** ****" № 15, представлявано от Управителя ****, да заплати на Районна здравноосигурителна каса – * сумата в размер на 100 /сто/ лева разноски по делото за осъществена защита от юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :