Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на втори юли две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 8026 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „З.А.“ АД срещу разпореждане
от 28.05.2019 г. по изпълнително дело № 20198380402031 по описа на ЧСИ М.Б., с
което частният съдебен изпълнител е отказал да намали адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя. Иска да се отменят като
незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител по определяне на разноски
за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лева до начислените такива в
размер на сумата от 3 275 лева, поради прекомерност, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на защитата и оттам намаляване и
размера на таксата по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ да бъде
съответно намалена при отчитане на законоопределените размери, както и да му се
присъдят разноски за настоящото производство. Твърди, че при получаване на
поканата за доброволно изпълнение е подал възражение срещу размера на
разноските за адвокатски хонорар на взискателя като незаконосъобразно, а при
условията на евентуалност за прекомерно завишен за горницата над 200 лева до
приетите в размер на 3 275 лева. Счита, че представителството на
процесуалния представител на взискателя се е свела само до подавана на молбата
за образуване на изпълнителното дело. Поддържа, че ЧСИ М.Б. неправилно и
незаконосъобразно е изчислил размера на дължимото адвокатско възнаграждение.
Сочи, че в случая се следва адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева,
тъй като това е единственото, което е сторено от взискателя, представляван от
адв. В.Н.. Предвид изложеното счита, че са налице предпоставките по чл. 78, ал.
5 ГПК – изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, напротив, то е елементарно и от фактическа и от правна страна, поради
което адвокатският хонорар се явява прекомерен. Иска да се отмени обжалваното
постановление в частта, в която е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение за горницата над 200 лева до определените 3 275 лева и
вместо него да бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство в размер на сумата от
200 лева. Размерът на дължимата такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ също следва да бъде намалена.
С писмен отговор взискателят М.А.И.иска да се остави
без уважение жалбата на длъжника. Счита, че обжалваното разпореждане е правилно
и законосъобразно. Посочва, че от формална страна разпореждането от 28.05.2019
г. е изцяло законосъобразно, като същото е постановено в предвидената от закона
форма и срок и съдържа необходимите реквизити. От правна страна обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно. Твърди, че с поведението си
длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело и същият дължи
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение. Счита за изцяло
неоснователни аргументите на длъжника за недължимост на адвокатското
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Поддържа, че доводите, че
застрахователят е сигурен платец, предвид публично оповестените му банкови сметки
са изцяло неотносими. Предвид изложеното иска да се остави жабата без уважение.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че
тъй като паричната сума по изпълнителния лист не е била погасена преди
образуване на изпълнителното производство, е налице материалноправно основание
за възлагане на разноските по изпълнението в тежест на длъжника. Счита, че
липсват основания за намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнително
дело № 20198380402031, както и отмяна на постановлението за намаляване на
адвокатското възнаграждение. С оглед изложеното иска да се отхвърли жалбата
като неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, отговора на
взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по
искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение и такси на
взискателя, като длъжникът счита, че същите са незаконосъобразни над 200 лева и
прекомерни. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпореждането,
изготвено от ЧСИ за приети по изпълнителното дело разноски и е подадена в
предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20198380402031
по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на взискателя М.А.И.срещу З. „А.“ АД,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.03.2019 г. по гр.д. № 5470/2018
г. по описа на Софийски апелативен съд.
В случая се
оспорва от длъжника разпореждането за разноски, с което частният съдебен
изпълнител е отказал да намали адвокатско възнаграждение на взискателя за сумата над 200 лева и таксата по т. 26 от
Тарифата.
Съдът, като съобрази представения
към изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, сключен между М.А.И.и
адв. В.Й.Н., намира, че от същия не може да се направи извод, че претендираното
в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение в общ размер на
3 275 лева е действително заплатено. С т. ІІ., чл. 1 от договора е
предвидено, че за изпълнение на договора възложителят се ангажира да заплати на
изпълнителя възнаграждение за образуване на изпълнително дело и процесуално
представителство, сумата в размер на 2 265 лева за главния иск и
1 010 лева за иска за лихви, в брой при подписване на настоящия договор.
Видно е от смисловото съдържание на цитирания текст, че от същия не се
установява уговореният хонорар да е заплатен реално, а само ангажимент да се
изпълни. В договора не е предвидено, че същият служи като разписка за
заплатените суми. Разноските се присъждат в полза на взискателя само, когато са
представени доказателства, че същите са заплатени, а в случая такива към
настоящия момент липсват.
С оглед изложеното и при
съобразяване диспозитивното начало в процеса, че жалбоподателят обжалва
разпореждането на съдебния изпълнител за сумата над 200 лева, следва да се
уважи жалбата, като се намали размера на приетия хонорар на 200 лева.
Основателно се явява и искането за редуциране на дължимата такса по тарифата,
като същата се определи по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
8 168,78 лева с ДДС, а не както е опредена на 8 241 лева.
Предвид изхода
на спора право на разноски има жалбоподателят, на когото следва да се присъдят
разноски в общ размер на 123 лева, от които 25 лева за държавна такса, 48 лева
за такси по ТТРЗЧСИ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 28.05.2019 г. по изпълнително дело № 20198380402031
по описа на ЧСИ М.Б., с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по изпълнителното дело
за сумата над 200 лева, както и определения по изпълнителното дело размер на
таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
по жалба на З. „А.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20198380402031 по описа
на ЧСИ М.Б. приетите
разноски по изпълнението, в частта за приетото адвокатско възнаграждение на
взискателя по изпълнителното дело на 200
лева /двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЯ дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
в размер на 8 168,78 лева.
ОСЪЖДА М.А.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на З. „А.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сумата 123 лева /сто двадесет и три лева/, представляваща разноски
за настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.