Определение по дело №15/2020 на Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№60

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  шести състав, в закрито заседание на 28.01.2020 г./двадесет и  осми януари  две хиляди и двадесета година/  в  състав:

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

като разгледа докладваното от съдия Коцева адм. дело №15 по описа на   АдмС – Враца за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Й.И.М. *** против ТД на НАП Велико Търново за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3044,25 лева, за която е образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания №1608/2014г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново. Посочва се, че действията по изпълнителното дело са незаконосъобразни, като се излагат възражения за изтекла погасителна давност  на  задълженията.  Твърди се, че  към дата 10.10.2019г. / датата на изготвяне на постановление за налагане на обезпечителни мерки/ е настъпила погасителна давност и е следвало задълженията да бъдат отписани на основание чл.173 ДОПК, тъй като към  01.01.2018г. давностния  срок  е изтекъл. Моли да бъде признато по отношение на ответника, че не дължи исковите суми, като погасени по давност. В исковата молба е направено и  искане за спиране на изпълнението на наложения запор върху трудовото възнаграждение  до окончателно решаване на спора.

           Поради нередовност на исковата молба с разпореждане на съда от 8.01.2020г. са дадени задължителни за изпълнение указания на М., подробно конкретизирани в същото. Във вр. с изпълнение на така дадените указания на 15.01.2020г.  по делото е постъпила писмена молба от Й.М., с която заявява, че оспорва действията на публичния изпълнител, изразяващи се в издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки  и наложен  с  него запор върху трудовото възнаграждение. Посочва се, че оспорването се основава на обстоятелството, че тези действия са извършени  след  изтичане  на предвидения в ДОПК погасителен срок, за което са изложени аргументи за това в молбата. Заявява, че разпореждането за установяване на публично вземане и постановлението за налагане на обезпечителни  мерки не са оспорени. По отношение на искането за спиране на изпълнение на наложения запор върху трудовото възнаграждение уточнява, че искането касае не вдигане на тази обезпечителна мярка - запор, а единствено спиране на изпълнението, като не се удържат суми от възнаграждението до приключване на делото.

Изискана е адм.преписка по направеното оспорване, която е представена от ТД на НАП-В.Търново, офис Враца  по опис с писмо вх.№ 196/22.01.2020г.

На 23.01.2020г. от  М.  е постъпила молба, с която е  представено подадено от нея възражение за давност  с рег.№ 9701-1523/3.07.2017г.

Съдът, след като се запозна с  исковата молба и приложените доказателства, намира същата за недопустима по следните съображения:

От данните по преписката е видно, че срещу Й.И.М. е образувано изп.дело № **********/2014г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190006-022-0093147/10.10.2019г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП - В.Търново, офис Враца е наложен запор върху вземане от работодателят й ****** ***, като в него е посочено, че общият размер на задължението е 3044,25лева.

С разпореждане за присъединяване изх. №С190006-105-0329218/10.10.2019г. е разпоредено допускане на присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство на вземане, посочено в разпореждането. Видно  от приложеното известие за доставяне постановлението за налагане на обезпечителни мерки и разпореждането за присъединяване са връчени  лично срещу подпис  на  Й. М.  на дата  19.11.2019г. Не са оспорени от ищцата в указания  и 7 дневен срок  и  са  влезли в законна сила. Този факт  се потвърждава от  ищцата в депозираната от нея молба уточнение  по делото, като това е видно и от представената адм.преписка.

Съгласно чл.163, ал.1 ДОПК публичните вземания се събират и изпълняват по реда на ДОПК, а съгласно ал.3  публичните вземания се събират от публични изпълнители при НАП. В дял четвърти на ДОПК, глава 27 - чл. 266 – чл.268  са  предвидени реда, способа и начините за защита на длъжника срещу принудително изпълнение. Способът за защита на длъжника е  само чрез обжалване действията на публичния изпълнител. При висящо принудително изпълнение за събиране на публични вземания, за длъжника не е предвидена процесуална възможност за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск за недължимост на публичните вземания като редът за защита е чрез обжалване действията на публичния изпълнител/ оспорване на Постановлението за налагане на  обезпечителни мерки от 10.10.2019г. и разпореждането за присъединяване от 10.10.2019г./ и в което производство евентуално се навеждат доводи за извършено или настъпило погасяване  на вземанията по давност. В конкретния случай въпреки, че същите са били връчени по надлежния ред на М. и е била дадена възможност да ги оспори същата не е сторила това  и  същите  са  влезли в законна сила.

Възраженията за недължимост на публичното държавно вземане поради настъпване на някой от фактите, визирани в чл.168 ДОПК, както в случая се твърди наличие на погасителна давност (чл.168, т. 3 ДОПК), следва да бъдат наведени пред публичния изпълнител. При евентуален отказ по искането за предприемане на действия по смисъла на чл. 225, ал. 1 вр. чл. 173 ДОПК, те могат да бъдат изтъкнати при защитата срещу действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение на погасено вземане, а в случай че незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл. 266, ал.1  ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при  условията на чл. 268 ДОПК.

В действителност от данните по делото е видно, че ищцата е подала заявление през 2017г. за погасяване на задълженията по давност, но органа не се е произнесъл по него и след като не се е произнесъл в съответния срок е следвало да оспори наличието на мълчалив отказ, което  не  е сторила в случая, видно от данните по делото.

Видно от  данните по делото за вземанията е образувано изп. д. №1608/2014г. в ТД на НАП-В.Търново, офис Враца. В случаи, когато има образувано изпълнително дело, компетентен във връзка с всички действия по принудителното събиране на държавните вземания е публичният изпълнител, на  когото  е възложено събирането.  Не може при предвиден ред по ДОПК за защита срещу действията по изпълнението на публичния изпълнител и пропускане на възможността за оспорване на същите чрез Постановлението за налагане на обезпечителни мерки и разпореждането за присъеднияване да се предявява искова молба за недължимост на вземането, чрез  погасяване  по  давност.

Предвид на изложеното и искането на ищцата за спиране на изпълнението на наложения запор върху трудовото възнаграждение  до окончателно решаване на спора е също недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Исковата молба следва да се остави без разглеждане, като недопустима и да се прекрати производството по делото.

Водим от горното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ  без разглеждане исковата  молба от Й.И.М. *** против ТД на НАП Велико Търново за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3044,25 лева, за която е образувано изпълнително дело за неплатени  публични вземания №1608/2014г.  по описа на ТД на НАП-Велико Търново.

Оставя без разглеждане и  искането за спиране на изпълнението на наложения запор върху трудовото възнаграждение. 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщението до страните, чрез АдмС-Враца до ВАС-София.

Препис да се връчи на страните по делото.

 

АДМ.СЪДИЯ: