№ 1586
гр. Перник, 27.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500718 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 980/11.11.2024 г., постановено по гр.д. № 3235/2024 г. на П.
районен съд е отхвърлен предявеният иск от „Агритоп“ ЕООД с ЕИК ********* - чрез
адвокат М. Д. Н., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Порто Лагос“ № 7, вх.Б, ап.18, с
който се моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че „Дива“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Берковица“ №5,
представлявано заедно и поотделно от управителите Д. Й. Д. и Й. Д. Д., дължи на
„Агритоп“ ЕООД, сумата в размер на 23 072.00 лева (двадесет и три хиляди
седемдесет и два лева), представляваща парично вземане, произтичащо от запис на
заповед, издаден на 30.12.2020г. от „Дива“ ООД с ЕИК *********, с падеж
31.03.2021г., без протест и без разноски, като неоснователен и недоказан. С решението
съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Агритоп“
ЕООД, чрез адв. М. Н., с която се излагат съображения, че ответникът не е доказал
връзка между записа на заповед и констативния приемо-предевателен протокол за
безвъзмездно отговорно пазене, поради което първоинстанционният съд изобщо не е
дължал произнасяне по възражението на ответника. Твърди се, че решаващият съд при
осъществяване на правораздавателната си дейност не се е съобразил нито с
тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., нито с правните доводи на ищцовото
дружество. В подкрепа на направените твърдения се цитира съдебна практика. На
следващо място с въззивнта жалба де сочи, че първоинстанционният съд изобщо не е
съобразил и изричното признаване на ответника, че е подписал Запис на заповед за
1
сумата от 23 072 лева, представляваща цена на оборудването. В продължение се
излага, че противоречивите твърдения на „Дива“ ООД напълно изключват
възможността някое от тях да бъде възприето като истинно и да представлява годно
фактическо основание за произнасяне по основателността на предявения „Агритоп“
ЕООД иск. Въз основа на изложените доводи за неправилност на постановеното от
първата инстанция решение, се моли съда същото да бъде отменено, като се постанови
ново, с което да бъде признато за установено, че „Дива“ ООД дължи заплащане на
„Агритоп“ ЕООД за сумата от 23 072, представляваща парично вземане, произтичащо
от Запис на заповед, издаден на 30.12.2020 г. Прави се искане за присъждане на
сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – „Дива“ ООД, чрез адв. Р. М., с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна и недоказана. Навеждат се твърдения, че постановеното от Районен
съд-Перник решение е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на
материалния закон и процесуалните правила. Излагат се съображения, че доводите на
въззивния жалбоподател са напълно необосновани и същите са в противоречие с
наличния по делото доказателствен материал. На следващо място се сочи, че в
подкрепа на твърдението си, че процесния Запис на заповед обезпечава вземането на
ищеца за неустойка, по делото е представен и приет като писмено доказателство
подписания от двете страни Констативен приемо–предавателен протокол за
безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020 г., като се допълва, че същият не е
оспорен в нито един момент от проведеното съдебно следствие, а дори напротив – в
първото заседание по делото процесуалният представител на ищеца е изразил изрично
съгласие този документ да бъде приобщен като писмено доказателство по делото. В
заключение се твърди, че доказателствата по делото установяват по безспорен начин,
че ищецът не е предприел действия за прибиране на имуществото си съобразно
договореното, поради което е недопустимо от ответника да се търси неустоечна
отговорност за неизпълнение на задължение за връщане на това имущество. По
изложените съображения се моли настоящата инстанция да постанови решение, с
което да остави въззивната жалба без уважение, а атакуваното решение да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и са съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите към тях не се представят и не се
2
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.01.2025 г. от 10,50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3