РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Сливен, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20222230102441 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. П. Т. против БНП Париба
Пърсънъл Файненс, с която е предявен иск за прогласяване на нищожността на договор за
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15077199/01.04.2017 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона
за защита на потребителите. Правното основание на предявената искова претенция е чл. 10,
ал.1 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.26 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2017 година между него и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД /заличен търговец/, чиито правоприемник е БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е сключен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-15077199/01.04.2017 година, по силата на който е договорено, че на
кредитополучателят се предоставя кредит в размер на 4500 лева,при ГПР в размер на 45, 24
%, лихвен процент в размер на 35, 94 %, платим на 60 месечни вноски с крайна падежна
дата 20.08.2022 година, за което страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят е
дължал застрахователна премия в размер на 1 512 лева, като в чл. 2 от договора е било
предвидено, че тя ще се плаща разсрочено с всяка месечна погасителна вноска. Уговорено
било, че потребителят дължи такса ангажимент в размер на 157, 50 лева, като в чл. 2 от
договора е предвидено, че таксата за ангажимент се дължи от кредитополучателя срещу
задължението на кредитора да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
на пap. 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.
1
Същевременно, в чл. 7 от договора е предвидено, че при инфлация, по-голяма от 2 % на
месечна база или 24 % на годишна база, кредиторът имал право да преизчисли размера на
остатъчното задължение с индекса на инфлация за приложимия период. В чл. 2 от договора е
било предвидено, че таксата ангажимент се заплащала от кредитополучателя при усвояване
на кредита, като кредиторът удържал сумата, посочена в поле „Такса ангажимент" от общия
размер на кредита.
В изпълнение на задължението на кредитополучателя да се застрахова е сключено
застрахователно съглашение между него и КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН
БЪЛГАРИЯ и КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ КЛОН БЪЛГАРИЯ, за което е издаден
Сертификат № PLUS-15077199.
Сочи се, че ищецът е извършил плащания по договора както следва: на 06.10.2017
година - 190,71 лева, на 08.11.2017 година - 190,71 лева, на 04.12.2017 година - 190,
71лева,на 05.01.2018 година - 190.71 лева, на 22.02.2018 година - 381.42 лева, на 22.05.2018
година -15 лева и на 18.06.2018 година – 10 лева. Поради забава на плащанията,
кредитодателят е обявил кредита за предсрочно изискуем, като впоследствие упълномощени
от него лица са се свързали с ищеца, за да изяснят причините за преустановените плащания.
В следствие на проведения разговор била постигната устна уговорка ищецът да заплаща по
100 лева. месечно, като към 29.12.2021 година в изпълнение на този негов ангажимент той е
извършил 39 плащания на обща стойност от 3 380 лева. /като не всяко едно от тях е било на
стойност 100 лева/. Считано от 12.11.2021 година претендираното от ответника остатъчно
задължение в размер на 7 829, 49 лева. било цедирано на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД.
В исковата молба се излагат аргументи, че горепосочения договор е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК поради следните обстоятелства:
I. Недействителен е съществен реквизит на договора за кредит - клаузата за
възнаградителна лихва, с която се създала значителна нееквивалентност на насрещните
престации, отнасяла се до неравноправие в кредитното правоотношение и е осъществявала
фактическия състав на чл. 21 от ЗПК, тъй като с нея се заобикаляли изискванията на чл. 10,
ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
1. Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,94 % се
нарушавали добрите нрави, поради което било налице нищожност на уговореното
възнаграждение. Излага съдебна практика в тази насока. При необезпечени заеми
възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. Към
датата на сключване на договора за кредит и понастоящем размерът на законната лихва се
определя според ПМС № 426 на МС от 08.12.2014 година като сбор от основания лихвен
процент на БНБ за периода плюс 10 пункта. След справка на страницата на БНБ се
установява, че към датата на сключване на процесния договор основният лихвен процент е
0,00 %, т.е. размерът на законната лихва е 10,00%. Трикратният размер на законната лихва
възлиза на 30,00 %, а двукратният - 20,00 %. В настоящият случай договорената между
страните лихва в размер на 35,94 % годишно надхвърля повече от три пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение,
установени в обществото.
2. Клаузата за договорната лихва била неравноправна- посочването в чл. 2 от договора,
че лихвеният процент бил фиксиран, за което кредитополучателят заплащал такса
ангажимент представлявала невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна
и по - конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като в чл. 7 от договора била уговорена възможност кредиторът да
увеличава едностранно цената на кредита при инфлация, по-голяма от 2 % на месечна база
2
или 24 % на годишна база.
3. Поради посочването от една страна, че лихвата била фиксирана, а от друга, че била
променлива, клаузата за договорна лихва осъществявала и хипотезата на чл. 21 от ЗПК, тъй
като има за резултат заобикаляне на изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК размерът на лихвата да бъде записан в договора за потребителски кредит ясно и
разбираемо за потребителя.
II. Не са били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като договорът не
съдържал размера на лихвения процент на ден.
Излага се, че текстът на договора и условията по него са били изписани на шрифт,
който е по-малък от 12 и с това е била нарушена разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК, като във
връзка с това смята че договорът за кредит е бил изначално недействителен и на още едно
основание тъй като кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 10, ал. 1 от ЗПК да
състави всички приложения към договора - Сертификат № PLUS-15077199 и общите
условия по застраховките, по ясен и разбираем за потребителя начин, частно проявление на
което изискване е условието клаузите на договорът да са били изготвени със шрифт не по-
малък от 12.
Сочи че ГПР, който бил разписан в договора е неверен и по - нисък процент от реално
приложеният в правоотношението, което съставлява нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК
във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, както и че таксата за ангажимент в
размер на 157,50 лева не е част от обшият размер на кредита от 4500 лева.
Ищеца, излага аргументи че същия е усвоил реално 4 342,50 лева. поради извършената
удръжка на 157, 50 лева. такса ангажимент, но кредиторът заблуждаващо е посочил размер
на кредита в размер на 4500 лева.
Твърди, че уговорената с договора застраховка в размер на 1512, 00 лева е следвало да
бъде включена в общите разходи по кредита, служещи за изчислението на ГПР, което счита
че кредиторът не е сторил.
В исковата молба се излага, че е липсвало ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 45,24 %/, което от своя страна било нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, и в процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и на ГПР.
От съда се иска да постанови решение с което да се прогласи нищожността на Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револеваиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15077199/ 01.04.2017 година. Претендират за
разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е постъпил отговор, с който се излага че
исковата молба е неоснователна поради няколко обстоятелства:
Лихвеният процент, договорен в горецитираното кредитно споразумение, противоречи
на чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Цитирана е, постановена в периода от
2003година до 2014 година, съдебна практика съгласно, която уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Решенията, на които ищецът се е позовал, са
постановени преди влизането в сила на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (в сила от 23.07.2014 година).
Съгласно цитираната разпоредба, годишният процент на разходите по договор за
потребителски кредит, част от който съставлявала и договорната лихва, не може да бъде по-
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет. Твърди се, че нито законов
3
нормативен акт (Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския кредит или
друг закон), нито в акт на Министерския съвет, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗЗД е
предвиден максимален размер до който може да бъде уговаряна възнаградителната лихва по
договор за паричен заем. Поради това, същият се явявал ограничен единствено от пределите,
предвидени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тъй като по дефиниция не може да
противоречи на добрите нрави онова, което е установено със закон, в случай, че уговореният
в договор за потребителски кредит годишен процент на разходите (ГПР), който включва и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както
повелява чл. 19, ал. 4 от ЗПК, той не противоречи не само на закона, но и на добрите нрави,
независимо дали размерът на възнаградителната лихва е по-голям от трикратния размер на
законната лихва. Релативният критерий, изработен от съдебната практика за противоречие
на морала на уговорки, предвиждащи възнаградителна лихва в трикратен и по-голям от
трикратния размер на законната лихва (която е 10 %), е бил актуален и е служел за коректив
до приемането на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, до когато в закона не е съществувала
никаква разпоредба в тази насока. Към момента на сключване на процесния договор, обаче,
нормативният текст на чл. 19, ал. 4 ЗПК вече е бил налице и именно той, а не съдебната
практика, която вече не може да бъде считана за актуална, е определял крайния предел, до
който размерът на възнаградителната лихва като част от ГПР, е допустим от гледище на
закона и морала. За да възприеме като законов критерий максималният размер на ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи (като такси, комисиони, гаранции, застраховки и други разноски) и те
на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде
избегната подобна злоупотреба от икономически по-силната страна спрямо по-слабата,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо
на добрите нрави общото оскъпяване на кредитите. Възнаградителната лихва е компонент от
ГПР, като единственото условие е, същата заедно с другите елементи на ГПР, общо да не
надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 45,24 % т.е. не
надхвърля размера предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а договорната лихва е 35.94 %.
Ищецът напълно неправилно твърди в исковата молба, че е налице неравноправност
на клаузата на чл. 2 от процесния договор, уреждаща фиксиран лихвен процент, тъй като в
чл. 7 била уговорена възможност кредитора да увеличава едностранно цената на кредита
при инфлация, което представлявало заблуждаваща търговска практика.
Касае се за два института напълно различни по своята правна природа и не само -
взаимно изключващи се. Докато договорната лихва има характера на сигурно
възнаграждение, което се е заплащало за ползването на отпуснатата в заем сума,
инфлационната индексация цели обезщетяване на кредитора при евентуално (бъдещо
несигурно събитие) намаляване на покупателната способност на националната валута.
Инфлацията е обективно явление върху, което не могат да влияят нито Кредитора нито
Кредитополучателя, като същата се измерва от Националния статистически институт. В
този смисъл клаузата, предвиждаща индексация на остатъчното задължение не представлява
промяна на лихвата по кредита, а отразява евентуално възможно обезщетяване на кредитора
при промяната па покупателната сила на парите, което е характеристика различна от цената
за ползването им (лихва). Лихвата по кредита била фиксирана по смисъла на § 1, т. 5, предл.
първо от ЗПК. Инфлационната индексация, предвидена в чл. 7 от процесния договор, е в
съответствие с изискването на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, тъй като съдържа двата законово
предвидени елемента: в договора изрично е предвидена възможност за промяна на общите
разходи по кредита и обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по
кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на
кредитора (инфлацията в България се измерва от Националния статистически институт).
4
Клаузите, уреждащи задължението за заплащане на възнаградителна лихва и възможността
за евентуална индексация на кредита са напълно независими една от друга, поднесени са по
ясен и разбираем начин, поради което категорично не може да се приеме, че е налице
заблуждаваща търговска практика. Дори да се приеме, че е налице неравноправност,
съответно недействителност на инфлационната клауза същото не води до недействителност
на цялото кредитно споразумение. Не на последно място, следва да се има предвид, че в
настоящия случай по време на матуритета на процесния кредит не е била налична инфлация
над 2% на месечна база или 24% на годишна база и размерът на остатъчния дълг не е
преизчисляван съгласно чл. 7, изречение трето.
В отговора на исковата молба се излага, че напълно невярно е твърдението, че в
процесния договор не е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, като не е бил
посочен лихвеният процент на ден. Точно обратното, видно от чл. 11, изречение шесто от
договор № PLUS-15077199/01.08.2017 година лихвеният процент на ден е равен на лихвения
процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. Правото на отказ от кредита също е било
изрично и детайлно уговорено в цитираната договорна клауза.
Излага се, че правилно е и твърдението, че процесният договор е бил съставен на
шрифт по-малък от 12. Напротив, кредитното споразумение е било изготвено на шрифт
Garamond, размер 12, както се посочва в отговора на исковата молба. Позовават се на
Директива 2008/48/ЕО така и на българският Закон за потребителския кредит, които не
въвеждат ограничения на вида шрифт, който може да бъде използван при съставянето на
договора за потребителски кредит. В чл. 10, ал. 1 от ЗПК е включено единствено
задължението за размер на шрифта, който да не е по-малко от 12, което изискване е спазено
в настоящия случай.
Твърдят че, горопосочената разпоредба е императивна и изискването за размер на
шрифта с големина 12 касае единствено договора за потребителски кредит, а не другите
документи, които са били съставени при кандидатстване за отпускане на потребителски
заем, както неправилно се твърди от ищеца. Съдържанието на Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на преддоговорна информация е било нормативно
регламентирано, като нито в ЗПК, нито в Директива 2008/48/ЕО, е било включено изискване
за размер на шрифта, на който да бъде съставен този документ. Въпреки това, следва да се
има предвид, че и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна
информация, предоставен на ищеца също е съставен на шрифт Garamond, размер 12, като
твърденията в обратния смисъл са напълно неверни.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Директива 2008/48/ЕО, договорите за кредит се изготвят на
хартиен или друг траен носител, а ал. 2 на същата норма предвижда кои са данните, които
следва да бъдат посочени по ясен и кратък начин. Следва да бъде отбелязано, че с
общностните норми, които се ползват с примат, не се поставя изискване за размер на
шрифта 12. Според съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО, за да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договора за кредит, това съглашение
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. Идеята на
европейския нормотворец е ясна и тя е в договора да не същестуват отделни трудно
прочетими клаузи, които кредитополучателя да пропусне, докато се запознава със
съдържанието му. Видно от текста на наличното по делото копие на договор № PLUS-
15077199/01.08.2017 година същият е съставен в еднакъв размер и шрифт и е изключително
ясен, четлив и разбираем, като дори основните параметри по кредита са извадени изначално
най-отгоре в самия договор, така че за потребителя да бъде изначално ясно при какви по-
точно условия встъпва в кредитното правоотношение. Предвид посочените обстоятелства
категорично не могат да се приемат твърденията на насрещната страна, че не е могла да се
запознае със съдържанието и да прецени обхвата на своето задължение.
Оспорват твърденията на ищеца, че годишният процент на разходите (ГПР) по
5
процесния договор за кредит е бил неверен, тъй като таксата ангажимент е била включена в
ГПР по кредита. Същата представлявала единствено разход по кредита и безспорно не е
била част от общия му размер. Общата стойност на заема е изрично посочена на стр. 1 от
процесния договор - 4 500 лева и в клаузата на чл. 2. Обстоятелството, че впоследствие от
този размер се удържала такса не води до извода, че е била отпусната заемна сума която
следвало да се счита в по-нисък размер или че таксата ангажимент е част от общия размер
на кредита. Същото се потвърждава и от факта, че посочената разноска се удържа
посредством прихващане. Съгласно ЗЗД прихващат се единствено насрещни, еднородни и
изискуеми задължения. Не е възможно таксата ангажимент да е едновременно вземане и
задължение. Същевременно, чрез прихващането на разхода от общата договорена сума на
клиента се спестява плащане посредством банков превод или касово плащане, което
неминуемо е свързано и със съответните банкови такси. Настоящият случай категорично не
може да се приравни на хипотезата, при която една сума се включва едновременно в общия
размер на кредита и в общия разход на кредита. Касае се за договорен заем в общ размер на
4 500 лева, от чиято стойност след влизане в сила на кредитното споразумение, се прихваща
дължим разход. Дали кредитополучателят ще заплати таксата ангажимент или същата ще
бъде удържана не води до различни правни или финансови последици, освен, че в първия
вариант клиента следва ла поеме и разноските за плащането. ГПР е напълно
законосъобразно изчислен върху общия размер на кредита (4 500 лева.), а не върху
стойността след заплащане на един от разходите по заема.
Застрахователната премия не представлявала разход по кредита, поради следните
обстоятелства:
Налице са две самостоятелни договорни правоотношения между различни страни.
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ и Т. П. Т. е сключен
процесния договор за потребителски кредит към същия е приложим ЗПК. Между Т. П. Т. и
„Кардиф животозастраховане, клон България" КЧТ е сключен договор за застраховка
„защита на плащанията" по отношение, на който приложим е Кодексът за застраховането.
След сключването на последния от застрахователя е издаден застрахователен сертификат,
който удостоверява наличието на застрахователна полица. Нито по отношение на
застрахователния договор, нито по отношение на сертификата е приложим чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, като твърденията на противната страна в обратния смисъл са напълно погрешни.
Сключването на застраховка е въз основа на изразено от кредитополучателя желание и
съгласие и не представлява задължителна предпоставка за отпускането на потребителски
кредит. Кредиторът и Застрахователят са различни юридически лица, а застраховката е
външно правоотношение по отношение на договора за потребителски кредит. Плащането на
застрахователната премия не е финансирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон
България" КЧТ по сключения договор за кредит, което е видно от стр. 1, раздел „Параметри
и условия", ред 2, в който е посочен размер на кредита за покупка на застраховка ..Защита
на плащанията" 0.00. Поради това плащанията по застрахователната полица не са
представлявали разход по кредита и не са се включвали в ГПР, също така сочат че,
плащането на застрахователната премия едновременно с месечната вноска по кредита е
предвидено единствено с оглед улеснение за потребителя като по този начин му се
спестявало ежемесечно извършване на два банкови превода към две различни юридически
лица по различни банкови сметки.
Твърдят още, че напълно неоснователни са твърденията на ищеца, че в процесния
договор е било налице посочване единствено на крайния размер на ГПР, без да могат да се
проверявали индивидуалните компоненти, от които се формира.
На потребителя била предоставена пълна, точна и максимално ясна информация
относно двата компонента, формиращи ГПР, както и използваните допускания при
изчисляването му, като в раздел „Удостоверявания" изрично било посочено, че
6
кредитополучателят потвърждава, че се е запознал, разбира и приема условията и
параметрите на Договора за потребителски паричен кредит отпечатани по-горе и е запознат
с обстоятелството, че подписването на този документ води до договорна обвързаност при
условията на Договора за потребителски паричен кредит, подписан с цел да създаде такава
договорна обвързаност.
От съда се иска да постанови решение, с което да се остави исковата молба без
уважение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
пълномощник, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Подробни
съображения излага в представена по делото писмена защита.
Ответното дружество, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява от
представител или пълномощни. Становище по същество няма изразено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на
01.08.2017 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД (заличен търговец), с
правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България и Т. П. Т. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS- 15077199/01.08.2017 година оторизационен
код а8645351.
Съгласно сключеният Договор за кредит на Т. П. Т. е отпуснат кредит за
потребителски цели в размер на 4 500 лв. Съгласно чл.2 от Условия по договора, размерът
на предоставения по Договора заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита” или в случая - 4 500 лв. Видно от текста на Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS- 15077199/01.08.2017 година, няма отпуснат кредит за покупка на застраховка
„Защита на плащанията”. Съгласно чл. 2 от Условия по договора Кредитополучателя е
приел да заплати „такса ангажимент” за сключване на договора при фиксиран лихвен
процент в размер на 157,50 лв., която такса се заплаща от кредитополучателя при усвояване
на кредита, като се удържа от кредитора от общия размер на кредита. Договорено е сумата
на кредита да бъде погасена на 60 равни месечни вноски от 190,71 лв., включващи главница
и лихва, към които е добавена и дължимата към застрахователя сума на застрахователната
премия, платими от 20.09.2017г. до 20.08.2022г.
По делото е представен Сертификат № PLUS - 15077199/01.08.2017 г., ведно с Общи
условия (л.12 гръб - 17), с който застрахователят CARDIF ASSURANCES R1SQUES
DIVERS SA, FRANCE, чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, клон България” срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат, съгласно приложените
Общи условия на застраховка „Защита на плащанията” ответника Т. П. Т., по договор за
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД .
7
Застраховката по застрахователна програма „Защита на плащанията” на
кредитополучателите на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключена съгласно
Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията”№5/2010 г.
Застрахователи по Груповия застрахователен договор са „Кардиф
Животозастраховане”, клон България КЧТ и „Кардиф Общо Застраховане”, клон България
КЧТ, а Застраховащ е „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Застрахователната премия за
пакет „Стандарт” и пакет „Комбинирана защита”, съгласно Сертификат № PLUS -
15077199/01.08.2017 г. е равна, при кредити с размер от 3001 лв. до 10 000 лв. включително
или със срок над 24 месеца на 0,560 % от финансираната сума, дължима месечно, като срока
на застраховката е равен на срока на договора за кредит.За предоставеният кредит в размер
на 4 500 лв., сумата на застрахователната премия за целия срок на договора за кредит е в
размер на 1 512 лв., определена както следва:4 500 лв. * 0,560%/месец = 25,20 лв. /месец *
60 месеца =1 512 лв.Размера на застрахователната премия от 1 512 лв. е посочен в договора
за кредит, но не в графа „размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащания”, а на отделен ред „Застрахователна премия” и не е включен в сумата в графа
„Общ размер на кредита”, където е посочена сумата от 4 500 лв.Съгласно чл. 7 от Общите
условия по застрахователна програма „Защита на плащанията”, дължимата месечна
застрахователна премия е за сметка на застрахования и се заплаща заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. Вещото лице изготвило представеното
по делото експертно заключение посочва, че Съгласно Общите условия по застрахователна
програма „Защита на плащанията”, приложени по делото, са налице два варианта на
начислявани и заплащане на застрахователната премия, а именно: 1. Еднократно дължима
застрахователна премия - еднократно дължимата застрахователна премия се финансира от
Застраховащия („БЕ1П Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД) и се заплаща на Застрахователя
(„Кардиф Общо застраховане, клон България”) при отпускане на кредита. Сумата на
платената еднократна застрахователна премия се отпуска като „кредит за покупка на
застраховка „Защита на плащанията” и става част от общия размер на дълга. Еднократно
дължимата застрахователна премия се заплаща (възстановява) на Застраховащия („БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД) от Застрахования, ведно с месечната погасителна
вноска.2. Месечно дължима застрахователна премия - месечно дължимата застрахователна
премия се дължи от Застрахования на Застраховащия („БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД), който от своя страна я плаща на Застрахователя („Кардиф Общо застраховане,
клон България”).Сумата на месечната застрахователна премия не се включва общия размер
на кредита и не е част от размера на отпуснатия кредит. Месечната застрахователна премия
е за сметка на застрахования и се заплаща ежемесечно, заедно с месечната погасителна
вноска по кредита, като застрахователите осигуряват 30 дневен гратисен период, в
срока на който, при неплащане на поредната дължима месечна премия застрахователното
покритие остава активно, след което се прекратява автоматично. Застрахователното
покритие се възстановява при извършване на съответното забавено плащане по дължимите
вноски.При извършената проверка при кредитора на експертизата бяха представени
извлечения от извършени месечни плащания от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
8
България” към „КАРДИФ Общо Застраховане” АД-клон България и „КАРДИФ
Животозастраховане“ АД — клон България, част от които е и дължимата застрахователна
премия по Договор № PLUS- 15077199/01.08.2017 г.
Съгласно условията на Договор № PLUS- 15077199/01.08.2017 г., отпуснатият
потребителски кредит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 35,94 %, при ГПР
от 45,24 %. Съгласно чл.19 от Закона за потребителския
кредит годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно
приложение Хе 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. При изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредити различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя. При определяне на Годишният процент на разходите, съгласно
разпоредбите на чл. 19 ал. 3 т. 3 от ЗПК, не се включват разходите, свързани с усвояването
или погасяването на кредита. Годишният процент на разходите се определя въз основа на
нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. Експертизата
изчисли годишният процент на разходите, включвайки и общата сума на застрахователната
премия „Защита на плащанията”, използвайки нормативно установената формула посочена в
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, в размер на 57,91 %. При изчисляване на годишния
процент на разходите сумата на застрахователната премия е отчетена като такса при
ежемесечно изплащане, тоест базовите показатели са: главница - 4 500 лв., срок - 60 месеца,
договорна лихва при лихвен процент - 35,49 % - 5 430,60 лв., общо разходи - 1 669,50 лв., от
които: такса за ангажимент — 157,50 лв. и застрахователна премия -25,20 лв. месечно или
общо 1512 лв. Експертизата изчисли годишният процент на разходите, при главница по
кредита в размер на 4 342,50 лв., при уговорените разходи по кредита, съгласно Договор №
PLUS- 15077199/01.08.2017 г., използвайки нормативно установената формула посочена в
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, в размер на 45,41 %.
При изчисляване на годишния процент на разходите са взети предвид следните базови
показатели: главница - 4 342,50 лв., срок - 60 месеца, договорна лихва при лихвен процент -
9
35,49 % - 5 061,90 лв., общо разходи — такса за ангажимент - 157,50 лв. Годишният процент
на разходите отразява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Наред с тези данни от
заключението на вещото лице изготвило съдебно икономическата, по делото е приета и
съдебно техническа експертиза, съгласно която в договора за потребителски паричен
кредит, застрахователния Сертификат № PLUS-15077199 и общите условия за застраховка
„Защита на плащанията“ се използват различни типове и размери шрифтове,който като
размери варират от 8 до 12.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-15077199/01.04.2017 година, като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна. От събраните
писмени доказателства по делото по безспорен начин се установи, че между страните е
възникнало правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
15077199/01.04.2017 година. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
10
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря
на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във
фиксиран размер от 45.24 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и
несъмнено в много по-голям размер и е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл.
19, ал. 4 ЗПК.Освен това приложенията към договора не отговарят на изискванията на чл. 10
, ал. 1 от ЗПК.
По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност,
като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна
за недействителност.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на
1966,70 лева. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-15077199/01.04.2017 година, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А. Клон България, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнеспарк 4, бл. 14 и Т. П. Т. с ЕГН ********** от гр. **** , на основания чл.
22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. Клон България, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнеспарк 4, бл. 14 ДА
ЗАПЛАТИ на Т. П. Т. с ЕГН ********** от гр. **** сумата от 1966,70 лева /хиляда
деветстотин шестдесет шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11