РЕШЕНИЕ
№ 276 19.02.2021 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪСТАВ, на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Г.Д.
прокурор: Дарин Христов
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 2535 по описа за 2020
година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „БЪЛГЕРИЪН
УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.„Сливница“, № 6А, ет.6, офис 12, против решение № 260369/23.10.2020г.
постановено по а.н.д. № 3062/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002774/08.07.2020г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора, за
нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, вр. чл.415в, ал.1 КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ лева.
В
касационната жалба са изложени възражения, че оспореното съдебно решение е
постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Посочва, че съдът не е взел предвид доводите им
за допуснати формални нарушения при издаване на НП, водещи до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. Счита, че непосочването на дата и
място на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение. Твърди,
че липсва трудово правоотношение с посоченото в АУАН лице и съдът не е изследвал
това. Посочва също така, че описаното в наказателното постановление деяние не
съставлява административно нарушение. На дружеството за едно и също деяние са
издадени 21 наказателни постановления, което е грубо процесуално нарушение.
Иска се отмяна на решението и отмяна на НП или същото да бъде изменено, като
бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас, редовно уведомена, се
представлява се от юрисконсулт Станка Николова,която оспорва жалбата, като
счита че решението е правилно и не е налице маловажно нарушение по чл. 415в КТ.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в процеса представител на
ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
С наказателното
постановление, дружеството е санкционирано за това, че качеството си на работодател, по смисъла на
§1, т.1 ДР КТ, не е изпълнило задължително предписание на дирекция „Инспекция
по труда“/ДИТ/ Бургас, обективирано в протокол № ПР2001258 от 07.02.2020 г., т.
1, да изплати трудовото възнаграждение за месец октомври 2019 г. на работника В.Я.П.,
в размер на 426.74 лева, полагала труд на длъжност „работник риболов“ в
стопанисвания от дружеството обект „цех за преработка на миди“, находящ се в
гр.Черноморец, съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ, вр. чл.270, ал.2 и 3 КТ, със срок за изпълнение - 02.03.2020 г.
Проверката е
извършена по документи, като до приключването й не са представени доказателства
за изпълнение на задължителното предписание. На 12.03.2020 г. на дружеството е
съставен АУАН №02-0002774, за нарушение по чл.415, ал.1 КТ, въз основа на който
е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което за
извършеното нарушение, предвид обстоятелството, че същото е отстранено и от
него не са настъпили вредни последици, на основание чл. 415в, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ лева.
Въз основа на акта е издадено
процесното НП.
За да постанови решението си районният съд
е приел, че не е констатирал съществени
процесуални нарушение при съставяне на акта и издаване на НП, водещи до
порочност на административнонаказателното производство. Намира за безспорно
установено, че възнаграждението на Петкова не е било изплатено, включително и
към периода на извършване на проверката, поради което правилно е била
ангажирана отговорността на дружеството. Посочва, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл.415в от КТ. По тези причини съдът намира, че нарушението не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид, поради което не представлява маловажен случай. При тези мотиви е
потвърдил НП и е осъдил дружеството да заплати на ИА „Главна инспекция по
труда“ София разноски в размер на 100 лв.
Така постановеното решение е
правилно.
От анализа на доказателствата по
делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Видно от установената по делото фактическа обстановка
наказаното лице е извършило вмененото му нарушение - неизпълнение на дадените
предписания в посочения в същите срок, поради което е осъществило от обективна
и субективна страна вмененото нарушение по чл. 415, ал. 1
от КТ
във вр. с чл.128 КТ, а именно не е изпълнило в указания срок даденото
задължително предписание за изплащане на трудово възнаграждение .
Съгласно чл. 415в, ал.
1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
Видно от разпоредбата, за да се приложи отговорността
за маловажно нарушение следва да са налице кумулативно следните предпоставки-
нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да не са произтекли
вредни последици за работниците и служителите. В случая съдът намира, че са
налице и двете предпоставки. Безспорно нарушението е отстранено веднага след
установяването му. Видно от представените писмени обяснения от представителя на
дружеството, към 27.05.2020 г. са изплатени трудовите възнаграждения на
работниците до м. ноември 2019 г. По делото няма данни за настъпили вредни
последици за работници/служители.
Предвид горното са налице основания за приложение на чл. 415в, ал.
1 от КТ и административнонаказващия орган правилно е определил санкционната
разпоредба.
Определеният от органа размер на
наложената имуществена санкция е в предвидения от законодателя размер и съответства
на извършеното нарушение.
С оглед
горното, Административен съд - Бургас счита, че решението на РС Бургас като
правилно, следва да бъде оставено в сила.
Процесуалния
представител на ответника е направил искане преди края на съдебното заседание за
присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е
основателно съобразно изхода на делото и на основание
чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото,
размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260369/23.10.2020г.
постановено по а.н.д. № 3062/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИЪН УАЙТ
ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
„Сливница“, № 6А, ет. 6, офис 12 да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“
София, сумата
от 80.00 /осемдесет/ лева за направените по делото разноски.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.