№ 755
гр. Бургас, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120201921 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.......“ ЕООД, ЕИК .........., чрез представляващия Е.......
Д..... срещу Наказателно постановление № 161-F542741/16.03.2023 г., издадено от заместник
- директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от
КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 г., издадена от министъра на финансите, му е наложенo административно
наказание ,, имуществена санкция‘‘ в размер на 500 лв.
Дружеството-жалбоподател оспорва наказателното постановление, като излага
доводи за неговата незаконосъобразност.
В съдебно заседание дружеството, редовно уведомено, не се явява представител.
Административнонаказващият орган - заместник-директор на ТД на НАП, редовно
уведомен, се явява юк. Карабелева, която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.02.2020 г., на дружеството-жалбоподател е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5,
ал. 4, т. 2 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец № 6 в ТД на НАП -
Бургас за месец октомври 2019 г. Мястото на подаване на декларация Образец № 6 за всяко
регистрирано в ТД на НАП - Бургас лице е в сградата на ТД на НАП - Бургас в гр. Бургас,
ул. "А........." № ...., ет....., или по електронен път с квалифициран електронен подпис и
персонален идентификационен код. Декларация Образец № 6, съдържаща данни за общия
размер на осигурителните вноски, вноските за фонд ГВРС, е следвало да се подаде в срока
за подаване на декларация Образец № 1, както следва - а) до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните; б) при начислено или изплатено възнаграждение за
същия месец след този срок (25-то число) - до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението.
1
Декларацията е следвало да бъде подадена до 25.11.2019 г., а тя е била подадена по
интернет с КЕП на дата 05.12.2019 г. и е била приета с вх. № 02000193401070.
Актът бил съставен на горепосочената дата, като първоначално до лицето била
изпратена покана с Изх. № 02000193400842/14.02.2020 г., за съставяне и връчване на АУАН.
В поканата било посочено, че следва дружеството-жалбоподател да се яви в 7-дневен срок от
получаването й, обаче представляващия дружеството или друго лице не се е явило за
съставяне на акта, поради което последният бил съставен в отсъствие на нарушителя на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След което е бил направен опит да бъде предявен и връчен
АУАН, но понеже дружеството не било открито на обявения адрес за управление в с.
Т..............., общ. К......, на 22.05.2020 г., с отбелязване административнонаказателното
производство било спряно поради неоткриване на нарушителя за връчване на акта (л. 13 от
делото). На 15.02.2020 г. и на 22.05.2020 г. е бил направен опит да бъде връчен акта, като са
извършени посещения на посочения на дружеството адрес на управление в с. Т...............,
общ. К......, но не била открита представляващата и управител на дружеството Д..... като за
тези посещения били съставени два протокола за извършени действия на основание чл. 110,
ал. 4, изречение последно, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК (л. 13 - 15 от делото).
Административнонаказателното производство било възобновено на 26.01.2023 г., на която
дата е бил връчен и АУАН.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по акта.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното НП, с което за
нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
13/17.12.2019 г., издадена от министъра на финансите, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че НП е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а АУАН е съставен от компетентно
териториално и материално лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Във връзка с възражението на жалбоподателя за изтекъл срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, съдът приема следното:
На първо място АУАН е съставен на 25.02.2020 г., а НП на 16.03.2023 г., но не е
нарушен шестмесечния срок за издаване на НП по посочената разпоредба. Видно от
представените по делото доказателства, административното производство е било спряно на
основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато
2
нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и
производството се спира. Спиране на производството е допустимо от закона, само когато са
извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са налице
категорично данни, че въпреки щателното издирване той не е намерен. В случая,
конкретното производство е било надлежно спряно по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН на
22.05.2020 г., след като нарушителя е търсен на посочения адрес, в случая два пъти е
посещаван адреса от контролните органи, които са съставили надлежни протоколи, на
основание чл. 110, ал. 4, изр. последно, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, за извършените действия
по откриване на дружеството. След като нарушителят не е могъл да бъде открит на
посочения от него адрес и след щателно издирване и не е можело да бъде намерен за да му
бъде връчен съставения АУАН, правилно е прието, че са налице основанията по чл. 43, ал. 6
от ЗАНН за спиране на производството. С оглед на изложеното, след като на 22.05.2020 г. е
било надлежно спряно производството до неговото възобновяване на 26.01.2023 г. не текат
предвидените от законодателя давностни срокове, съответно не е бил изтекъл и срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, за издаване на наказателното постановление, поради което не е налице
твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение (Решение №
253/09.03.2023 г. на АдмС - Бургас по дело № 2220/2022 г.).
Задължението за осигурителя, в случая дружеството „М.......“ ЕООД, ЕИК .........., да
подава декларация Образец № 6, е регламентирано в чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (отм.). Според разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата,
декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП: от
работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни
вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",
едновременно с подаване на декларация образец № 1. Към настоящия момент Наредба № Н-
8 от 29.12.2005 г. е отменена с ДВ бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. и е приета
нова - Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както
и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Алинея 2 на
посочената разпоредба предвижда изключение от това правило, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая, не е налице по-благоприятен
закон, доколкото уредбата и режимът на обществените отношения, регулирани от
отменената Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. е напълно аналогичен със сега действащата
Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Поради това, съдът счита, че не е налице по-благоприятен
закон и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, не може да намери приложение.
Няма спор, че декларация Образец № 6 за месец октомври 2019 г. в ТД на НАП -
Бургас до 25.11.2019 г. не е постъпила, както и че жалбоподателят е осигурител по смисъла
на чл. 5, ал. 1 от КСО, и като такъв е следвало да подаде декларация образец № 6 в ТД на
НАП-Бургас до 25.11.2019 г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с
бездействието на задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща
последния срок - 26.11.2019 г. По този начин е осъществен състава на вмененото нарушение,
поради което правилно е ангажирана отговорността на дружеството.
Това деяние правилно е квалифицирано от АНО като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от
КСО, и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, съгласно
която, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на
нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за ЕТ и юридическите лица в размер
3
от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В тази връзка възражението на
жалбоподателя е неоснователно.
Относно възражението, че в АУАН и в НП не става ясно кой всъщност е
нарушителят, съдът е на мнение, че и в двата акта по безспорен начин е посочен
нарушителят и че това е осигурителят, който в случая е дружеството-жалбоподател.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е на просто извършване, осъществено е чрез
бездействие, като продължителността на закъснението в случая е без значение за
обществената опасност на деянието. Липсата на вредни последици за фиска от
несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на
признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на нарушението вредните
последици не са елемент от обективната му страна. Обстоятелството, че нарушението е
първо явно е мотивирало АНО да приложи минималния размер на санкцията, но не е
достатъчно да квалифицира нарушението като маловажно. Липсват други обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което и не са налице основания за
отмяна на НП.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция
справедлива, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 161-F542741/16.03.2023 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на „М.......“ ЕООД, ЕИК
.........., на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2,
ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., издадена от министъра на
финансите, му е наложено административно наказание ,, имуществена санкция‘‘ в размер на
500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4