Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 18.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на шести февруари две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Съдия:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №467/2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г. П. Г., с която са предявени срещу А.Б. АД –
Гърция и Ю.Б. АД (привлечен като ответник, наред с първоначалния по реда на
чл.228, ал.3 ГПК) иск с правно основание чл.57, ал.1 ЗПУПС (отм.) за сумата от 49142,96
евро, представляваща стойност на неразрешени платежни операции - теглене на
пари в наличност от депозитна сметка с IBAN
*** за операциите.
Претендира законната лихва от исковата молба и разноските.
Ищецът
твърди, че през м. август и м. септември 2014 г. са извършени няколко
неразрешени от него платежни операции със средства от собствената му депозитна сметка
– теглене на пари в наличност, удържане на банкови такси, възстановяване на
авансово платена възнаградителна лихва, в следствие на което е закрит депозитът
му в размер на 49142,96 евро. Операциите са извършени от неоправомощено лице,
без ищецът лично да ги е нареждал или да е дал съгласие за изпълнението им.
Иска възстановяване на стойността на неразрешените операции.
Ответникът
А.Б. АД – Гърция оспорва иска и счита, че е недопустим – позовава се на прехвърляне
на търговското си предприятие на ответника Ю.Б. АД с договор от 29.02.2016 г.,
вписан в Търговския регистър и твърди, че надлежна страна по иска е
приобретателят на търговското предприятие.
Ответникът Ю.Б. АД оспорва
иска. На първо място счита иска за недопустим – твърди, че доколкото процесната банкова сметка ***, въз основа на който е
открита, са прекратени преди да придобие търговското предприятие на А.Б. АД, не
е легитимиран да отговаря по каквито й да е претенции, възникнали от този
прекратен депозит. Позовава се освен това на установената в чл.15, ал.3 ТЗ
поредност за кредиторите на търсими задължения и
твърди, че отговаря единствено ако ищецът н получи удовлетворение от
отчуждителя на търговското предприятие. По същество оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че процесните платежни операции са извършени лично от ищеца и че
изпълнението на преводите е извършено при условията на чл. 75, ал. 2 ЗЗД –
доставчикът на платежните услуги е действал добросъвестно, тъй като от
обстоятелствата недвусмислено можело да се направи извод, че операциите са
разрешени. Позовава се на уговорки по Рамковия договор за платежните услуги,
действащ между страните, по силата на които рискът и последиците от изпълнението
на редовни от външна страна нареждания, които са неистински, остават за сметка
на клиента. Твърди, че отговорността му е преклудирана,
тъй като ищецът не е спазил предвидения в закона – чл.55, ал.1 ЗПУПС (отм.)
13-месечен срок от датата на задължаване на сметката, който срок е изтекъл на
11.10.2015 г. Оспорва иска и по размер – твърди, че след оспорените платежни
операции по депозитната сметка е останала наличност в размер на 3111,88 евро,
която е преведена по разплащателната сметка на ищеца и е изтеглена от него.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на
исковете:
Ищецът твърди, че по договор
за депозит, сключен на 15.07.2014 г. с А.Б. АД – чрез клона му в
България, е внесъл, а първият ответник е приел за съхранение сумата от 49142,96
евро, като уговореният падеж на депозита е 15.07.2015 г. В периода преди
изтичане на срока на депозита от сметката му са извършени четири операции по теглене
на пари в брой, които не е нареждал или одобрявал. Претендира възстановяване на
неразрешените платежни операции и възстановяване на платежната сметка в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешените
платежни операции.
Междувременно на 28.02.2016
г. е сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие между А.Б. АД и Ю.Б.
АД (л.29 и сл.), по силата на който първият ответник продава на втория ответник
собствеността върху търговското предприятие на продавача в България,
съставляващо дейността на Българския клон (чл.2.1 от Договора) срещу цена от 1
евро (чл.1.1 от Договора). Прехвърлителният ефект
настъпва на 01.03.2016 г. (чл.4.1, вр. чл.1.1 от Договора). Прехвърлянето на
предприятието е вписано в Търговския регистър, а към 07.07.2017 г. е вписано
закриване на клона на чуждестранния търговец А.Б. АД.
По силата на чл.15, ал.3 ТЗ
при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите,
отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на
получените права. Кредиторите на търсими задължения
са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Не се твърди с
ищеца като кредитор на вземането, което се претендира в настоящото
производство, да е сключено споразумение относно това вземане. От тук следва,
че за ищеца е налице правен интерес да насочи претенцията си, произтичаща от
правоотношенията му с клона на първия ответник, както срещу прехвърлителя,
така и срещу приобретателя, като солидарно отговорни за твърдяния
дълг, възникнал от дейността на „търговското предприятие на продавача в
България, съставляващо дейността на българския клон“ (съгласно формулировката в
чл.2.1 от Договора).
Неоснователни са
възраженията на ответника А.Б. АД, че със заличаване на регистрирания в
Търговския регистър клон на чуждестранен търговец, отпада възможността да бъде
ангажирана отговорността му. Ответникът е чуждестранно юридическо лице,
заличаване на вписания клон в България не влияе на правосубектността му и искът
срещу него е допустим.
Неоснователни са и
възраженията, свързани с пропускане на установения в чл.16а, ал.1 ТЗ 6-месечен
срок за предявяване на претенцията. Цитираният срок е свързан с отделното
управление на предприятието от приобретателя за целите на учредена привилегия -
предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на длъжника преди
прехвърлянето. Този срок не засяга солидарната отговорност, установена в закона
– чл.15, ал.3 ТЗ, която не е обвъзрана със срок.
Неоснователни са
възраженията на втория ответник за липса на процесуална легитимация, поради
това че в придобитото от него предприятие не са включени вземания по договори,
прекратени преди прехвърляне на предприятието. Търговското предприятие
представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, то включва
съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически
отношения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност и отразени
по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца. Ищецът
твърди, че в негова полза е възникнало вземане по чл.57, ал.1 ЗПУПС (отм.),
произтичащо от договор за депозит, сключен с ответника, което не е
удовлетворено към предявяване на исковата молба. Ето защо ответникът Ю.Б. АД е
процесуално легитимиран като приобретател на търговското предприятие да
отговаря за вземане, което по твърдение на ищеца е включено в търговското
предприятие, възникнало е към момента на прехвърлянето му и не е удовлетворено.
По основателността на иска
по чл.57, ал.1 ЗПУПС (отм.):
Установява се от
представените писмени доказателства – Договор за срочен депозит „Алфа Адванс“
от 15.07.2017 г. и балансово извлечение (екземпляр, представен от ищеца – л.11
и екземпляр, представен от ответника Ю.Б. АД – л. 125-136, двата документа - с
идентично съдържание), че на 15.07.2014 г. между ищеца и ответника А.Б. АД е
възникнало правоотношение по договор за паричен влог (т.нар. неправилен влог) по
смисъла на чл.421 ТЗ, по силата на който ищецът е предоставил на банката
парична сума в размер на 49142,96 евро по депозитна сметка с IBAN ***,
а банката се е задължила след изтичане на уговорения срок (1 година) да върне
сумата, заедно с уговорената лихва. Съгласно волята на страните, лихвата се
изплаща авансово за периода на договора, а при теглене на средства от
главницата преди падежа, договорът за срочен депозит се прекратява, банката не
дължи лихва, а авансово изплатената лихва се удържа от главницата (чл.3 и чл.4
от Договора).
Не е спорно, че на посочената
дата сумата от 49142,96 евро е внесена от ищеца и е постъпила по депозитната му
сметка, посочена в договора.
По делото са представени
четири броя нареждане-разписка от 22.08.2014 г., 09.09.2014 г., 10.09.2014 г. и
11.09.2014 г., с които ищецът е изтеглил в брой от депозитната сметка с IBAN ***т
съответно: 1595,90 евро, 5000 евро, 26000 евро и 13200 евро. За изтеглените
суми в брой са събрани банкови такси в размер на 30, 130 и 66 евро, а авансово
платената лихва в размер на 1597,15 евро е удържана.
Платежни операции са
извършени въз основа на писмените нареждания, представени по делото
(л.113-120), в които като клиент, наредил операцията, е посочен ищецът и
подписът му се съдържа под означението „подпис на клиента“. Документите са
оспорени по реда на чл.193 ГПК и съдът е открил производство за проверка на
истинността им. От първоначалната и повторната графически експертизи се
установява, че подписът за „клиент“ не е положен от ищеца Г. П. Г. – положени са
от друго лице, така че визуално да наподобяват действителния подпис на лицето,
с цел да не предизвикат съмнения относно тяхното авторство. Съдът кредитира
изцяло и двете експертизи, изводите на вещите лица от една страна съвпадат
напълно, а от друга са обосновани и убедително аргументирани. Поради това съдът
приема, че ищецът в съответствие с доказателствената си тежест установи, че
представените нареждания-разписки от 22.08.2014 г., 09.09.2014 г., 10.09.2014
г. и 11.09.2014 г. са неавтентични документи – не са подписани от посочения в тях
автор. Ето защо следва да се приеме, че обективираното изявление в документите
не изхожда от ищеца и не удостоверява валидно изявено в изискуемата писмена
форма (съгласно НАРЕДБА № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и за използване на платежни инструменти (отм.), действала
към 2014 г.) нареждане и съгласие за извършване на платежни операции от банковата
му сметка при ответника.
Следва да се посочи, че показанията,
дадени от свидетелите, ангажирани от ответника, не могат да бъдат съобразявани
за обстоятелството дали ищецът лично е наредил процесните тегления – за установяване
на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, свидетелски
показания не са допустими (чл.165, ал.1, т.3 ГПК).
Съгласно чл.51, ал.1 ЗПУПС
(отм.) платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението ѝ. При липса на съгласие платежната операция е
неразрешена. При установените по делото факти съдът приема, че четирите
процесни платежни операции са неразрешени по смисъла на чл.51, ал.1 ЗПУПС
(отм.) – не са наредени от ищеца и са извършени без съгласието му.
Отговорността на доставчика
на платежни услуги за неразрешени платежни операции е регламентирана в чл.57
ЗПУПС (отм.) - в случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на
платежни услуги възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна
операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената
платежна операция. Отговорността е обективна, не е поставена в зависимост от
неизпълнение на договорни задължения от страна на банката или на неполагане от
нея на дължима грижа. Основанията за ограничаване на отговорността на
доставчиците на платежни услуги са уредени в чл.58 ЗПУПС (отм.) и са свързани с
неполагане на дължима грижа от страна на платеца когато неразрешената операция
е извършена чрез платежен инструмент и платецът не е успял да запази
персонализираните защитни характеристики на инструмента. В този случай при обикновена
небрежност отговорността до 300 лв. е за сметка на платеца, а над тази сума –
за доставчика на платежни услуги, а при измама, умисъл или груба небрежност всички
загуби, свързани с неразрешени платежни операции са за сметка на платеца. В
настоящия случай неразрешените платежни операции не са извършени чрез платежен
инструмент и ограниченията в отговорността на доставчика на платежни услуги по
чл.58 ЗПУПС (отм.) не се прилагат. Именно уредбата на отговорността по чл.57
ЗПУПС (отм.) като обективна следва да мотивира доставчика на платежни услуги да
въведе такива системи за контрол, които изключват или минимизират възможността
за извършване на неразрешени операции.
Ответникът твърди, че не
следва да носи отговорност за процесните платежни операции на основание чл.75, ал.2 ЗЗД – тъй като наредителят се е легитимирал с документ за самоличност, който от
външна страна представлява редовен документ, годен да удостовери самоличността
му, поради което е действал добросъвестно - от обстоятелствата недвусмислено
можело да се направи извод, че операциите са разрешени. Настоящият състав
приема, че доводите не са относими и не следва да се обсъждат. Със ЗПУПС (отм.)
са установени специални правила, уреждащи отговорността за неразрешената
платежна операция, които дерогират общите правила на гражданското право и
по-специално чл.75, ал.2 ЗЗД. ЗПУПС (отм.) въвежда правила за отговорност на
банката, когато тя е изпълнила формално редовно от външна страна нареждане,
стига неговата неоторизираност да не се дължи на
проявена от платеца груба небрежност или умисъл (при използване на платежен
инструмент). Поради това съдът няма да обсъжда представените доказателства и
наведените доводи, свързани с възможната добросъвестност на ответника – изпълнение
на действия от служителите на банката по проверка и потвърждаване на
самоличността на наредителя.
Неоснователни и са
възраженията на ответника, произтичащи от действащите между страните общи
условия, разписани в Рамков договор за платежните услуги. Съгласно уговорките в
раздел II, т.6.5 (л.106 от делото), „банката
не носи отговорност … когато е изпълнила нареждане, направено от лице,
включително пълномощник, легитимирало се с редовни от външна страна неистински
документи … Рискът и последиците от изпълнението на редовни от външна страна
нареждания или съгласия за платежни операции, които са неистински, остават за
сметка на Клиента“. Съгласно чл.48, ал.2 ЗПУПС (отм.) страните могат да
уговорят в отношенията им да не се прилагат някои от установените в закона
правила, но чл.57 не е сред изброените диспозитивни норми, от които отклонение
е допустимо. Отделно от това такова отклонение е допустимо само ако ползвателят на платежна услуга не е потребител. В
настоящия случай платецът е физическо лице и няма данни процесните платежни
услуги да са му предоставени за негова търговска или професионална дейност,
поради което съдът приема, че ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла
на §1, т.23 ДР ЗПУПС (отм.). Това е още едно основание
да се приеме, че е недопустимо чрез общи условия страните да се отклоняват от
установените в закона правила за отговорността при неразрешени платежни
операции.
Неоснователно е възражението, че ищецът е пропуснал
преклузивния срок, установен в чл.55, ал.1 ЗПУПС (отм.) – незабавно след узнаване
за неразрешената или неточно изпълнената платежна операция, но не по-късно от
13 месеца от датата на задължаване на сметката му. От Разпитаните свидетели Н.Г.,
В.И., Р.П. и Ц.У. се установява, че на 15.07.2015 г. – при изтичане на срока на
договора за депозит, ищецът, придружаван от дъщеря си, се е явил в банковия
клон за целите на преподписване на договора и когато му е съобщено, че сметката
е закрита след извършени тегления на депозираната сума, ищецът изрично е
заявил, че не е теглил суми от сметката си. Свидетелката П. посочва, че е
уведомила ръководителите си за оспорените операции, а по делото е представено
електронното писмо (л.137), в което е описана цялата обстановка –
индивидуализирани са оспорените платежни операции, както и изричното изявление
на ищеца, че не ги е разрешавал, на място е изготвена и жалба, попълнена от
дъщерята на ищеца, която е останала неподписана. Доколкото липсват изисквания
за формата на уведомяване на банката, следва да се приеме, че устното изявление
на ищеца на 15.07.2015 г. представлява уведомление по смисъла на чл.55, ал.1
ЗПУПС (отм.), което е извършено незабавно след узнаване за операциите (в същия
ден) и преди изтичане на 13 месеца от датата на задължаване на сметката и което
е направено пред представител на банката. Неоснователен е доводът, че уведомяването
е извършено с предявяване на исковата молба – както бе посочено по-горе,
законът не установява специална форма, още повече изисква упражняване на
правото по съдебен ред.
По изложените съображения съдът приема, че по делото
се установи извършване на неразрешени платежни операции от сметката на ищеца на
22.08.2014 г.,
09.09.2014 г., 10.09.2014 г. и 11.09.2014 г., на стойност, заедно с банковите такси и удържаната авансова лихва, в
размер на 47619,05 евро. Банката дължи възстановяване на стойността на
неразрешените платежни операции и възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената
платежна операция. Поради това съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за сумата от 47619,05 евро – сбора на неразрешените платежни операции,
банковите такси и удържаната авансова лихва. Неоснователен е иска за разликата
над тази сума до предявения размер. Видно от двете представени извлечения – от
ищеца и от ответника Ю.Б. АД, крайното салдо при закриване на срочния депозит поради
изтичане на срока му е 3111,88 евро (записът е отразен на л.136 от представеното
от ответника извлечение и на л.11 – гърба – в дясната част на листа
непосредствено до перфорацията, с която е пришит към делото). Съгласно 4.1 от
договора между страните, на датата на падежа банката прехвърля главницата по
сметката на длъжника, с което договорът за депозит се прекратява. По делото
липсват твърдения от ищеца сумата по крайното салдо да е предмет на неразрешена
операция. Ето защо искът следва да се уважи до посочения по-горе размер от 47619,05 евро – сбора на установените по делото неразрешени
платежни операции, банковите такси и удържаната авансова лихва и да се отхвърли
за разликата до предявения размер.
Относно материалната легитимация на ответниците да
отговарят за процесното вземане съдът намира следното:
С договор от 28.02.2016 г. е
прехвърлено търговско предприятие на А.Б. АД, съставляващо дейността на
Българския клон (чл.2.1 от Договора), срещу цена от 1 евро (чл.1.1 от
Договора). Приобретател на предприятието е Ю.Б. АД.
По силата на чл.15, ал.3 ТЗ
при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите,
отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на
получените права. Получената цена по сделката е в размер на 1 евро, поради
което до тази сума ответникът А.Б. АД отговаря солидарно с ответника Ю.Б. АД, а
над тази сума материално легитимиран да отговаря е единствено ответникът Ю.Б.
АД.
Неоснователно е възражението
за поредност, направено от ответника Ю.Б. АД – действително съгласно чл.15,
ал.3 ТЗ кредиторите на търсими задължения (каквото е
процесното) са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието, но
тази поредност се съблюдава в изпълнителния процес, а не в исковото
производство.
По разноските:
На ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 7988,95 лв.
На ответника А.Б. АД не
следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение – видно от
представения договор, уговореното възнаграждение е платимо по банков път, а по
делото не са представени доказателства (банкови документи) за плащането му.
На ответника Ю.Б. АД следва
да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 17.06 лв.
Поради което, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Б.
АД – Гърция,
адрес: *** и Ю.Б. АД, ЕИК:********, адрес: ***, да
заплатят солидарно на Г. П. Г., ЕГН:**********,
адрес: ***, на основание чл.57, ал.1 ЗПУПС (отм.) сумата от 47619,05 евро, представляваща стойност
на неразрешени платежни операции - теглене на пари в наличност от депозитна
сметка с IBAN ***.08.2014 г., 09.09.2014 г., 10.09.2014 г. и
11.09.2014 г., удържана авансово платена лихва и банкови такси за операциите, заедно
със законната лихва от 13.01.2017 г.
до изплащане на вземането, като отговорността на А.Б. АД – Гърция, адрес: *** е до сумата
от 1 евро от посочения размер, а за разликата до 47619,05 евро отговаря Ю.Б. АД, ЕИК:********, адрес: ***,
като ОТХЪРЛЯ иска,
предявен срещу А.Б. АД – Гърция за разликата над 1 евро до пълния предявен
размер от 49142,96 евро, а иска срещу Ю.Б. АД – за разликата над 47619,05 евро до пълния предявен размер
от 49142,96 евро.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК:********, адрес: ***, да заплати на Г. П. Г., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 7988,95 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК:********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 17.06 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: