РЕШЕНИЕ
№ 1632
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330112477 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в размер
на 930.45 лева, главница дължима по договор за паричен заем, сключен с „Кредит
тайм“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № 1 към
рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
28.11.2018г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; договорна лихва в размер
на 189.79 лева и 36.16 лева- обезщетение за забава; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
погасяване.
Ищецът твърди, че по сключен между „Кредит тайм“ ЕООД и ответника договор
за паричен заем с предоставена парична сума в размер на 1000 лева. Съгласно клаузите
на сключения договор усвоената парична сума по заема за срока на договора се
олихвява с договорна лихва. Задълженията следвало да бъдат върнати на 12 месечни
вноски в срок до 09.06.2021г. На длъжника било начислено и обезщетение за забава.
Вземанията по договора били прехвърлени от „Кредит тайм“ ЕООД на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете. Правят се възражения за недействителност на договора поради
1
нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Оспорва се и
действителността на уговорките за плащане на допълнителни услуги по експресно
разглеждане и изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Прави се
самостоятелно възражения за нищожност на клаузата за плащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение. Въвеждат се евентуални възражения за прихващане с
платени от ответника без основание суми за възнагражденията за допълнителни
услуги- такса за експресно разглеждане в размер на 618.96 лева и такса за изготвяне на
индивидуално предложение в размер на 618.96 лева, както и за сумата от 2000 лева-
платена без основание неустойка. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу Г.Х., по което е образувано ч. гр. дело № 9187/2021 г. на ПРС. В полза на
заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
суми, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Представен е договор между „Кредит тайм“ ООД и ответника за паричен заем от
11.06.2020г. В посочения договор е записано, че на ответника е предоставен заем в
размер на 1000 лева, като съгласно чл. 3 с подписването му се удостоверя
получаването. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен
лихвен процент по заема е 38.75%, а годишният процент на разходите (ГПР) 45.00%.
Заемателят се е задължил да върне сумата в срок до 14.06.2021 г., на 12 месечни
погасителни вноски в размер на 205 лева, като общият размер на всички плащания е
записан на 2460.00 лева, включваща такса за индивидуално предложение в размер на
618.96 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 618.96 лева.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „Кредит тайм“ ООД на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно рамков договор от 28.11.2018 г. и
приложение № 1 от 11.11.2020 г. към него. Съдът намира представените документи за
2
достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство. Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Представено е и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което е редовно връчено на длъжника-
ответник заедно с преписа от исковата молба. Уведомяването се установява да е
станало след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но същото следва да се вземе
предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от
16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по
чл. 422 ГПК.
Ето защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички
вземания по договора за паричен заем.
Относно действителсността на процесния договор за заем:
„Кредит тайм“ ЕООД представлява финансова институция по ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.
9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая не е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ЗПК, че – "Обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит , и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
3
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 2460 лева, включваща и две
такси от по 618.96 лева. Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит
(ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане,
ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. С посочените
допълнителни плащания се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК,
при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния
му размер- 45%, съотношението между главницата и таксите- 123.79% и срока от 1
година. От приетата по делото ССЕ се установява, че при включването на двете такси в
ГПР, същият би бил с размер от 596.61%.
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите не
отговаря на действителния такъв. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4
ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. / В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019
г./
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят– ответник
4
дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
От приетата ССЕ се установява, че са извършени плащания в размер на общо 177 лева,
които са разпределени както следва: 69.55 лева главница, 32.29 договорна лихва и
75.16 такси. С тях се покрива част от главницата до размера от 823 лева. В този смисъл
е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. №
2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
Искът за обезщетение за забава е неоснователен, защото не се установява
ответникът да е поставен в забава. Предвид недействителността на договора,
посочените в него дати на изпълнение не удостоверяват настъпването на падеж на
задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.
Ето защо претенцията за главница е основателна за 823 лева и следва да бъде
отхвърлена за разликата до 930.45 лева. Исковете за договорна лихва и за обезщетение
за забава са изцяло неоснователни.
Относно възраженията за прихващане:
Плащане се установява единствено за сумата от 75.16 лева, осчетоводена от
заемодателя за такса за експресно разглеждане и такса за изготвяне на индивидуално
предложение. Същата бе взета предвид от съда при погасяването на главницата,
съгласно чл. 23 ЗПК. Плащането на други суми по посочените такси, както и за
неустойка, не се установяват, поради което възраженията за прихващане са
неоснователни.
Съгласно разясненията по т. 2 от ТР 2/2020 от 18.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на
решението.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 41.15 лева за ДТ и общо 192.16 лева за юрк. възн. и ССЕ, или общо 233.31 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 247.95 лева разноски за адв. възнаграждение и ССЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. З. Х.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 823.00 лева, представляваща дължима главница по договор
за паричен заем от 11.06.2020 г., сключен с „Кредит тайм” ЕООД, вземанията по който
5
са прехвърлени с Приложение № 1 от 11.11.2020г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда– 03.06.2021 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за главница за разликата НАД 823.00 лева ДО 930.45 лева и като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за 189.79 лева- договорна лихва за периода от 10.01.2021 г.
до 09.06.2021 г. и 36.16 лева- обезщетение за забава за периода от 11.01.2021г. до
02.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед №****г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 9187/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Г. З. Х., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 233.31 лева- разноски по делото и в
заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на Г. З. Х., ЕГН ********** сумата от 247.95 лева- разноски по делото и в
заповедното производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6