№ 721
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000503654 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 272/28.07.2021 г., постановено по гр.д. № 183/2021 г.,
Пернишкият окръжен съд е осъдил Д. М. А. да заплати на Р. Ц. Ц. сумата от
27 000 лв., представляваща получена от нея на 01.02.2021 г. чрез банков
превод и без правно основание сума, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.04.2021 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил като неоснователна исковата претенция за присъждане на
обезщетение за забава върху сумата от 27 000 лв. за периода от датата на
получаване на сумата 01.02.2021 г. до 26.04.2021 г. в размер на 637,50 лв. С
решението ответницата е осъдена да заплати на ищцата и направените от
последната разноски в размер на 2 395,44 лв.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба
на ответницата Д. М. А.. Твърди, че съдът неправилно установява, че
превеждането на процесната сума от ищцата не представлява дарение.
Неправилно е констатирал, че тежкото заболяване, което има ищцата е
подлежало на лечение само през 2019 г. Твърди, че заболяването, което има
ищцата се нуждае от постоянно лечение и намесата на медицински грижи от
1
момента на установяването му до края на живота на пациентите, необходима
е постоянна животоподдържаща грижа, за която са необходими значителни по
размер средства. Въззивницата изразява и несъгласие с твърдението на съда,
че основанието посочено в бордерото „семейно разходи“, не може да бъде
прието като дарение.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като отхвърли
исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна-ищец и чрез своя
процесуален представител депозира отговор. Счита жалбата за допустима, но
неоснователна, а постановеното по делото решение за валидно, допустимо,
законосъобразно, обосновано и правилно.
Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди на
въззиваемата страна разноските направени от нея пред настоящата инстанция.
Решението и в частта, с която е отхвърлена като неоснователна
исковата претенция за присъждане на обезщетение за забава върху сумата от
27 000 лв. за периода от датата на получаване на сумата 01.02.2021 г. до
26.04.2021 г. в размер на 637,50 лв., е влязло в сила поради необжалването му.
В открито съдебно заседание въззивницата-ответник, редовно
призована не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по
същество на делото.
В открито съдебно заседание въззиваемата-ищца, чрез своя
процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната
жалба, като потвърди обжалвания съдебен акт. Подробни съображения излага
в писмени бележки, представени в съдебното заседание. Претендира
направените разноски, представят списък по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Пернишкият окръжен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД за връщане на сума в размер на 27000 лв., ведно с акцесорен
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на получаване на
сумата.
2
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Между страните не е било спорно, че на 01.02.2021 г. ищцата от своя
сметка в „Алианц Банк България“ АД е превела сума в размер на 27 000 лв.,
която на 02.02.2021 г. е постъпила по сметката на ответницата в „УниКредит
Булбанк“ АД. За този факт е налице признание от ответницата в депозирания
по делото отговор на исковата молба. Видно от приетото като писмено
доказателство преводно нареждане за кредитен превод, плащането е наредено
в полза на получателя И. Н. Ц. с посочен IBAN: **********, с посочено
основание: превод за семейни разходи. Наредител е ищцата Р. Ц. Ц..
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че титуляр
на сметка с посочения в преводното нареждане IBAN: **********, е
ответницата по делото, т.е. безспорно в платежния документ е било налице
несъответствие между посочения IBAN и посочения титуляр И. Н. Ц..
Горните обстоятелства са били обявени за безспорни.
От представената по делото епикриза на ответницата Д.А., издадена от
Клиника по нервни болести на ВМА-МБАЛ София, се установява, че
ответницата страда от тежко заболяване, а именно: латерална амиотрофична
склероза, което заболяване е довело до 100% т.н.р. с чужда помощ, видно от
Експертно решение № 0488 от зас. № 020 от 05.02.2020 г. на МБАЛ
„Р.Ангелова-гр.Перник“ АД.
От представените от ответницата писмени доказателства-платежни
нареждания се установява, че същата е получавала по сметката си в
„УниКредит Булбанк“ АД IBAN: ********** дарения от трети лица, във
връзка и за лечение на тежкото заболяване от което страда. Ищцата също
признава, че преди години е извършила дарение в полза на ответницата по
повод нейното лечение и именно това е причината при нареждане на превода
към майка си, която е имала също сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, да
посочи грешна банкова сметка.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е представила
доказателства, които да установяват наличие на намерение у ищцата за
надаряване на ответника, при извършването на превода на процесната сума.
Приел е, че намерението да се дари се изразява в съгласието на дарителя нещо
3
да премине от неговото имущество в имуществото на дарения без насрещен
еквивалент, като дарственото намерение не се предполага, а следва да бъде
доказано от страната, която го твърди. Дарственото намерение, възприемано
като намерение да се прояви щедрост, не се презумира, то се извлича от
външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за
дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните
установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и
факти, в хипотезите на оспорване. Приел е, че е налице „грешка“ от страна на
ищцата при извършване на процесния превод, а не дарствено намерение в
полза на ответницата. Приел е, че преведената сума в полза на Д.А. е платена
без основание и при грешка, като твърдяното от страна на същата дарение за
заплащане на лечението й не се е доказало от събраните по делото
доказателства.
По горните мотиви първоинстанционният съд е уважил като
основателен и доказан предявения от ищцата осъдителен иск.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Подадената въззивна жалба е неоснователна, по следните съображения:
От правна страна предявеният иск съдът квалифицира по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД.
Съобразно константната съдебна практика, в хипотезата на чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно
плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва
обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице
правно основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно
4
наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и
предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.
В конкретния случай плащането на сумата е прието за безспорно между
страните. В исковата си молба ищцата твърди, че е платила процесната сума
на ответницата без основание, поради грешка. При плащането поради грешка,
в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва да е налице липса на основание.
Такова основание следва да липсва още при извършването на престацията, т.е.
липсата е от самото начало и основанието за предаване не е съществувало
въобще. Тежестта на доказване е на ищеца.
Задължение на ответницата е да докаже твърдяното правно основание за
получаване на процесната сума - дарение.
Както правилно първоинстанционния съд е приел такова ответницата не
е доказала, като въззивният съд изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
За пълнота следва да се посочи, че изводът на първоинстанционния съд
за липса на дарение, съответства изцяло на материалния закон, на характера и
съдържанието на сделката дарение по правна уредба. Съгласно чл. 225 от ЗЗД,
с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема. Следователно трябва да има постигнато съгласие
между дарителя и надарения, по силата на което с дарствено намерение
дарителя отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на надарения, който го
приема и в резултат на това се увеличава имуществото на надарения и
намалява имуществото на дарителя. Основанието за сключване на каузална
сделка е постоянната и неизменна цел на основното задължение по договора.
При договора за дарение това е целта на дарителя да прехвърли нещо на
дарения безвъзмездно, да го надари. Мотивът /подбудите/ за сключване на
една сделка по принцип няма правно значение, но при договора за дарение,
има съвпадане между основанието на сделката и мотива, поради който се
дарява. Подбудите, поради които се прави дарението са основанието на
договора за дарение.
В случая не се установяват такива дарствени подбуди у ищцата.
Напротив от доказателствата по делото се установява липса на такива,
доколкото в платежното нареждане ищцата изрично е посочила, че сумата
5
следва да се преведе на лице, различно от ответницата, както и че
основанието за плащане е превод за семейни разходи, а не дарение. Видно от
представените от ответницата преводни нареждания, когато в нейна полза е
извършено дарение от трети лица, то това основание „дарение“ е изрично
посочвано.
С оглед на горното въззивният съд намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
въззивницата ще следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
разноските направени от нея пред настоящата въззивна инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1340 лв., доказано с
представения по делото договор за правна помощ от 18.04.2022 г., който има
и характер на разписка за платената сума.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 272/28.07.2021 г., постановено по гр.д. №
183/2021 г., Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА Д. М. А., ЕГН **********, гр.***, , ул. „***“ № ** да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Р. Ц. Ц., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 81, ет.3, ап.8 сумата от 1340 лв. /хиляда и
триста и четиридесет лв./ разноски направени пред настоящата въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7