Р Е Ш Е Н И Е
№317 29.09.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и пети септември 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №307 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.186
ал.4 от ЗДДС вр. с чл. 128 и сл. от АПК образувано по жалбата на „ТАНГРА-97““
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Раднево, ул. „Георги Димитров“ №36, представлявано от
управителя Т. И. К., а в съдебното от редовно упълномощен адвокат, против
Заповед №ФК-78-0117322/15.02.2023г издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП с наложена на дружеството принудителна
административна мярка по чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС - „Запечатване на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в село Обручище, община Гълъбово,
ул. „9-ти септември“ №2, стопанисван от дружеството и забрана на достъпа да
него за срок от 14 дни за това, че при извършена на 11.02.2023г в 15.55часа
проверка в търговския обект е констатирана положителна разлика в размер на
132.29лв между касова наличност в размер на 703.50лв и регистрираните и
отчетени суми от продажби в размер на 536.21лв,
чрез въведеното в експлоатация ФУ DATECS DP -25 с ИН
на ФУ DT 520408 и ИН на ФП
02520408. В съставения протокол за извършена сер. АА №0117322/11.02.2023г е отразено, че
сума в размер на 35лв представлява оборотни средства в началото на работния
ден, поради което общата сума на не регистрирани и неотчетени продажби на
стоки, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в обекта ФУ е в
размер на 132.23лв. Констатираната
положителна разлика между налични парични средства в касата на търговския обект
и сумата на разчетените през ФУ суми от продажби на стоки е определена като
доказателство за извършено нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №А-18/13.12.2006г
на МХ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС – търговецът не е издал съответен документ за
продажба, което съвпада с фактическия състав на принудителната мярка по чл.186
ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС. Мотивите за продължителността на срока на забраната
за достъп до търговския обект са следните: тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото, площ около 70 кв.м., характера на дейността – продажба
на хранителни продукти и напитки с разнообразен асортимент, включително
алкохол, перилни и почистващи препарати, тютюневи изделия и други на ниски
цени, продължителността на работното време от понеделник до неделя, включително
от 7.00ч до 19.00ч. Не отчитането на приходите препятства контролната дейност
на приходната администрация и не позволява да се установи фактически
реализирания оборот на търговеца, и има за последица неправилното определяне на
дължимите данъци. Деянието показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която
няма за цел спазването на данъчното законодателство. Целта на настоящата ПАМ е
да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят
бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти. Ако не бъде приложена съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за бюджета ще настъпят
значителни и трудно поправими вреди, които засягат интересите на държавата,
поради не отразяването на реално извършени продажби, водещо до не правилно
определяне на дължимите налози. За извършване на промяна в организацията на
дейността в конкретния обект е необходим определен срок. Срокът от 14 дни е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаван ен анормална
организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта на срока е промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване
отчетността на прилаганите към ФУ документи, съдържащите се в издаваните
ФКБ нормативно установени реквизити и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният е недопускане на вреда за фиска.
Заповед № ФК-78-0117322/15.02.2023г е
връчена на Управителя на дружеството на 02.03.2023г и е обжалвана по
административен ред на 16.03.2023г / стр. 47 по делото/, в рамките на указания
14-дневен срок. С Решение № ГДФК-84/23.03.2023г Директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата против
Заповед № ФК-78-0117322/15.02.2023г като неоснователна. Решение №ГДФК-84/23.03.2023г е връчено на
управителя на дружеството на 25.04.2023г, а жалбата до АС Стара Загора против
първоначалния административен акт е подадена на 09.05.2023г /стр.18/ в рамките
на указания 14-дневен срок за обжалване.
Жалбата е допустима като насочена срещу
неблагоприятен за неговия адресат и не влязъл в сила индивидуален
административен акт.
Жалбоподателя, чрез процесуалния си
представител твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. От събраните в
хода на проверката писмени доказателства – разпечатки от ФУ и писмени обяснения
на управителя на дружеството, присъствал по време на проверката, не се
установява не издаване на съответен документ за продажба. Твърди се, че мярката
е непропорционална, не преследва целите на административната принуда по чл.22
от ЗАНН, а освен това в хода на съдебното дирене по висящото съдебно производство
е настъпил нов факт – наложена е имуществена санкция, по административен ред,
съгласно представени в последно съдебно заседание Наказателно постановление
№713736-F697137/20.07.2023г , връчено на 21.08.2023г, и разписка за
извършено заплащане от същата дата. По подробно изложени доводи за липса на
основание, липса на мотиви относно срока и непропорционалността на неговата
тежест, се иска от съда да бъде отменена оспорената заповед с присъждане на разноските по делото.
Ответника Началник отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, чрез редовно упълномощен процесуален представител в
писмено становище и в съдебно заседание иска от съда да бъде отхвърлена жалбата
като насочена срещу законосъобразен административен акт. Претендира присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното.
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество се явява основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган,
установено от Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.20г на Изпълнителния директор на НАП, в
писмена форма, мотивирана в частта относно вида на принудителната мярка, но не
и в частта относно определяне продължителността на срока, като страда и от
порока не пропорционалност, както не преследва нито една от целите по чл.22 от ЗАНН.
Изложените в жалбата фактически
обстоятелства относно местонахождението, предназначението и произхода на сумата
от 132.29лв, определена от инспекторите по приходите като разлика между налични
и разчетени през ФУ парични средства от продажби в търговския обект, не се
установяват от приобщените в хода на административното производство и приети по
делото писмени доказателствени средства. Управителя на дружеството, като негов законен
представител, е направил писмено признание на неизгодни за представляваното
дружество факти, които сочат на произхода на положителната разлика ясно и
конкретно. Тези писмени изявления не могат да бъдат опровергани със свидетелски
показания и правилно от гледна точка на процесуалните правила, процесуалният му
представител поддържа искане да се установи защитната теза от съдържанието на
събраните в хода на проверката писмени доказателствени средства. Декларацията
на управителя, приложена на стр. 32, прочетена съвместно с неговите отговори,
съдържащи във въпросния лист / стр.30/, сочат на сумата от 35лв като парични
средства, които не са получени от продажби. Тази сума в размер на 35 лв е вярно
и добросъвестно приспадната от установената положителна разлика между разчетени
през ФУ 536.21лв и налични парични суми в каса в размер 703.50лв. Във въпросния
лист има възможност да се декларират собствени или чужди средства, включително
и суми, които са предназначени за разходи за закупуване на стоки. Освен това
жалбоподателя не сочи къде точно е намерена сумата от 132.29лв в подкрепа на
твърдението, че тя не е била в касата, нито има пречка с получени суми от
продажби да се закупуват нови стоки със същата цел. Твърдението, че по настояване
на проверяващите е направил изявление за не отчитане на сумата от 132.29лв
противостои на факта, че на управителя е дадена възможност да посочи всички
суми, които имат произход различен от продажби и той го е сторил. Заявил е
писмено, че сумата от 35лв от установените в касата 703.50лв представляват служебно въведени суми
за връщане на ресто, което изявление е възприето за достоверно от
проверяващите. Установени са 703.50лв, от които 536.21лв разчетени през ФУ, за
35лв е декларирано от управителя, че са оборотни средства от началото на деня
за връщане на ресто, които поради незнание не са въведени в паметта на ФУ, чрез
операцията „служебно въведени суми“, и остатъка от 132.29лв е декларирано, че
са от продажби с вид плащане – суми от външни талони. Налице е признание за
съзнателно извършено не издаване на съответен документ за продажба, което
обстоятелство е относимо към преценка за вида и съществуването на целта измежду
посочените в чл.22 от ЗАНН, която обективно е необходимо да бъде постигната с
принудителната мярка, и към пропорционалността на нейната тежест – срокът от 14
дни.
Съставът на мярката по чл.186 ал.1 т.1
буква „а“ от ЗДДС е деяние, което се извършва, чрез бездействие – не издаде
съответен документ за продажба. Неговото
съществуване е констатирано при извършената проверка в търговския обект, чрез
установената положителна разлика между разчетени през ФУ парични средства от
продажби и наличните в касата, която разлика е обективен факт и поради това
доказателство за съставомерното деяние. Същото вече е извършено и по следите –
положителните факти от реалността, които е оставило е направен извод в хода на
административното производство за съществуване на основанието по чл.186 ал.1
т.1 буква „А“ от ЗДДС. В хода на съдебното производство и съобразно посоченото
до тук, съставът на чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС е бил надлежно доказан
към датата на постановяване на оспорения административен акт -15.02.2023г, но
към този момент не е било образувано административно наказателно производство,
тъй като АУАН №F 697137/22.02.2023г все е още не е бил съставен.
Цитирания в НП АУАН не е приложен и като документ към административната препика
по издаване на заповедта за налагане на принудителна мярка. След приключване на
административното производство по чл.186 и сл. от ЗДДС е образувано и
административно наказателно, което е приключило с издаване на наказателно
постановление с наложена на търговеца имуществена санкция за същото нарушение
на чл.3 от Наредбата вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, представляващо и основание по
чл.186 ал.1 т.1 буква А от закона за прилагане на административна принуда.
Заплащането на имуществената санкция е законово препятствие за изпълнение на
принудителната мярка, което означава, че самият законодател е вложил като нейна
цел, наред с тези по чл.22 от ЗАНН, гарантиране изпълнението на административно
наказание, чиято главна задача е да превъзпита, предупреди и мотивира
задължените лица да спазват установения ред за държавно управление тоест да въздейства
на субективните причини за противоправното поведение. Ето защо принудителната
мярка не може да бъде обоснована с постигане целите на наказанието, в какъвто
смисъл са една част от мотивите, изложени в подкрепа на продължителността на
срока на забраната за достъп до търговския обект. При завършен състав на
нарушение / минало свършено/ принудителните мерки могат да имат за цел
предотвратяване и отстраняване на вредни последици, чието настъпване е в пряка
причинно-следствена връзка с деянието и са предстоящо сигурно събитие, което
без тяхното прилагане би настъпило. Предотвратяване на възможността за
извършване на нарушение, като цел на принудителните мерки, изисква посочване на
конкретни факти, които сочат на извод, че при тяхното съществуване извършването
на търговската дейност е противоправно. Пример, в контекста на казуса, е
липсата на въведено в търговския обект и регистрирано в НАП фискално
устройство, при чиято липса продължаването на търговската дейност ще бъде
административно нарушение. Налице е съответно необходимост да се отнеме
фактическата възможност за извършване на продажби в съответния търговски обект
за конкретен период от време, който е минимално необходим за изпълнение на
административните и технически процедури, имащи за резултат създаване на
условия за законосъобразна търговска дейност. От мотивите към оспорената
заповед става ясно, че ответникът цели да превъзпита търговеца в спазване на
задължението му да издава съответен документ за всяка продажба занапред, което е цел на наказанието и обуславя извод,
че мярката представлява санкция загдето вече е извършено нарушение и поради
презумпцията, че е налице субективна способност за противоправни деяния от
същия вид. Ето защо принудителната мярка се явява незаконосъобразна – не
преследва нито една от целите, посочени в чл.22 от ЗАНН, защото не са били
налице нито не завършен състав на административно нарушение, което да не се
довърши поради прилагане на принудата, нито обективни факти, сочещи че ако не
се отнема възможността за упражняване на търговия в обекта, дейността ще е
противоправна поради създадените ред и условия за продажби – няма констатации
за такива обстоятелства, нито вредните последици, състоящо се в не заплащане на
данъците спрямо реалната данъчна основа, ще бъдат избегнати при запечатване на
търговския обект. Не е посочено върху какво друго, освен субективния елемент –
волята на управителя, ще въздейства конкретната мярка. Магазинът, който се
стопанисва от едноличното му търговско дружество ще бъде затворен за срок от 14
дни, поради не отчитане на приходи от продажби в размер на около 20 % от
реализирания оборот, при оставащи три часа до края на работното време. Сочи се, че е взета предвид тежестта на
нарушението, но няма данни за проверка на декларираните и заплатени от дружеството
данъци по ГДД, нито информация за поведението му като данъчно задължен субект –
има или няма административни нарушения на данъчните закони. Касае се
следователно за първо нарушение и за засягане на държавния бюджет от укрити 10%
върху 132лв, което не може да обоснове пропорционалност на срок от 14 дни, през
които освен въздействие върху субективното, няма необходимост от каквито и да
било организационни или технически правни действия, които да са дължими от
търговеца като условия за законосъобразна експлоатация на търговския му обект.
Следователно мярката е не само не пропорционална, но и не преследва нито една
от целите по чл.22 от ЗАНН, като представлява наказание, преследващо
превъзпитание на физическото лице, което управлява и притежава търговското
дружество. Следва да се каже и, че не
изяснено е останало съдържанието на декларираното не отчитане на приходи от
плащания с външни талони. Какво плащане се обозначава с така наречените външни
талони, защо не се отчита и налице ли е затруднение за управителя от вида на
декларирането не знание за боравене с фискалното устройство – 35лв не са
въведени в паметта на ФУ, чрез съответната операция, поради не знание. Това
обстоятелство не е изяснено, а има значение за въпроса необходима ли е мярка,
за колко време да бъде приложена и какви действия следва да предприеме
търговеца, който до този момент няма нарушения от същия вид и не извършва
дейността си при липса на установените от правния ред устройства за отчитане на
приходите от продажби.
Размерите на търговския обект, неговото
местоположение, вида на стоките и тяхната продажба са факти, които сочат на
извършване на търговска дейност на конкретното място, но не са обстоятелства,
които да обосновават необходимост от предотвратяване на административно нарушение,
което не е започнало и за което единственото условие е извършването на
продажби, при това при въведено в експлоатация и използвано ФУ. Не може да се
презумира, че търговецът е извършвал, извършва и ще извършва нарушения, при
липса на данни за такива деяние, поради което съществува необходимост тази
опасност да се предотврати. Останалите мотиви са относими към постигане целите
на административно наказание, както се посочи и по-горе, като обуславят извода,
че мярката не е определена съобразно целите по чл.22 от ЗАНН, липсва и
обективна необходимост от нейното прилагане, тъй като административното
нарушение е завършило, представлява формално бездействие, първо е по ред и запечатването
на обекта за срок от 14 дни ще бъде по своя ефект наказание към вече
наложеното. В хипотезите на чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС, поради
формалното завършване на административното нарушение с факта на не издаване на
документ за продажби, трябва да съществуват факти, сочещи на необходимост от
постигане на целите по чл.22 от ЗАНН, за да са изпълнени всички изисквания за
законосъобразност на мярката и най-вече да е необходима за постигане на
преследваните от закона резултати.
Воден от тези мотиви,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №ФК-78-0117322/15.02.2023г
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите да заплати на „ТАНГРА-97“ ЕИК ********* сумата от 550лв/петстотин
и петдесет/, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: