№ 1468
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110202336 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Подадена е жалба от В. Д. К. от гр. Варна срещу Наказателно
постановление № 22-0436-000075/03.06.2022 г. на Началник сектор в ОД
МВР - Варна, Второ РУ, с което на лицето били наложени административни
наказания глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Изтъква, че в ЗДвП липсва легална
дефиниция на понятие "дрифт", поради което счита за недопустимо налагане
на санкция за такова нарушение. Намира, че неоснователно наказващият
1
орган не е отчел показанията на посочен от него свидетел-очевидец.
Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. А. Д. от ВАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и излага допълнителни доводи за
недоказаност на възприетата от наказващия орган фактическа обстановка,
както и за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о
т фактическа страна следното:
На 26.04.2022 г. около 21: 45 часа, жалбоподателя управлявал лек
автомобил марка "Фиат Браво" с рег. № В 14-75 РМ п в гр. Варна, ж.к.
"Чайка", прпед блок № 31. На посоченото място жалбоподателя извършил
маневра, като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/,
образувайки кръгове. В резултат от това задната част на автомобила се
приплъзнала, описала полукръг и навлязла в съседната лента за движение.
Действията на водача били наблюдавани от св. М. Н. и др. служители при ОД
на МВР-Варна, които преценили, че се касае за т. нар. "дрифт". Служители на
2
МВР настигнали жалбоподателя и го спрели за проверка. Във връзка с
възприетото от свидетели поведение на водача, св.Г. М. на 27.04.2022 г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че
използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, като деянието
е извършено повторно.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и
подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 03.06.2022 г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били
наложени наказания глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на
свидетелите Г. М. и М. Н., както и от приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Св. Н.
непосредствено е възприел действията на жалбоподателя, движението на
автомобила и специфичния шум, издаван от гумите, като са категорични, че
не се касае за плъзгане на превозното средство по мокра настилка, а за
умишлено извършена маневра. По делото не е констатирано наличие на
предубеденост или необективност у свидетелите- същите не извличат ползи
от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с
жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали. Поради това за
съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните
показания.
3
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съдът намира, че при издаване на постановлението е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено в гр.Варна,
бул.“Васил Левски“ и в ж.к. „Чайка“ пред блок – 31, като повторно използва
пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При
издаване н постановлението наказващият орган е приел, че нарушението е
извършено така както е посочено в АУАН, като не е посочил конкретното
място на извършеното деяние - гр.Варна, бул.“Васил Левски“ или в
гр.Варна, ж.к. „Чайка“ пред блок – 31.
Това процесуално нарушение е следствие от нарушението във формата
на НП изискуема съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, допуснато от АНО и представляващо липса на пълното описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Липсата на
описание на фактите в НП (или непълното им или противоречиво описание) е
винаги съществено процесуално нарушение при издаването на НП, влечащо
като правна последица отмяната на последното.
Административно наказателният процес е строго нормирана дейност,
т. к. с приключването му се реализира административно наказателната
(еквивалентна на наказателна по арг. от Тълкувателно решение № 3/2015 г. по
т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС на Р България) отговорност на лицата. На
това съображение НП се явява по правната си същност правораздавателен акт
4
и към процедурата по издаването му и формата му са въведени точно
определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и
да съдържа предвидените в чл. 57 от ЗАНН реквизити. По силата на закона
всяко лице има право да узнае какво е административно наказателното
обвинение повдигнато спрямо него и за какво точно деяние му е наложена
санкция. Това негово право е свързано с правото му да организира защитата
си адекватно още на етап – административно наказателно производство.
В административно наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административно наказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП.
Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото
нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което
съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно
нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат
съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно
извършено от него нарушение. В случая липсата на посочени в НП конкретни
факти, свързани с изпълнителното деяние на административното нарушение,
съществено затруднява преценката за съставомерността на деянието. В
горната насока е налице и константна практика на АС- Варна - Решение №
1180 от 13.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1300/2019 г. на XXIX състав на
5
Административен съд – Варна, Решение № 1067 от 31.05.2019 г. по к. адм. н.
д. № 1030/2019 г. на XXII състав на Административен съд – Варна и др.
Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено и
основание за отмяна на издаденото НП.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а
атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
6
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. Разноски са поискани
със съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда. Същото
съдържа и становище на АНО по повдигнатото с НП обвинение, но
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование не се е явил в
съдебното производство. На второ място са налице основания за цялостна
отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения договор за
правна защита и съдействие от 20.07.2021 г. и приложеното пълномощно се
установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат А. Д. от АК-Варна
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е
заплатено в брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд.
От друга страна съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
7
за адвокатурата.
Идентична разпоредба се съдържа и в чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим
на основание чл. 144 от АПК. В случая възражение за прекомерност е
направено от Директора на ОД МВР - Варна, в придружителното писмо, с
което преписката е изпратена в съда. Затова съдът следва да отбележи, че
минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр. 68 от 31 Юли 2020 г.,
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за
адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с
Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС -
ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г. -
31.07.2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при
интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В
случая е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е над 300 /триста/ лв..
Поради това и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде
осъдена ОД МВР –гр. Варна /чиито орган е издал НП/ да заплати на В. Д. К.,
сумата 300 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
8
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0436-000075/03.06.2022 г. на Началник сектор в
ОД МВР - Варна, Второ РУ, с което на В. Д. К. , на основание чл. 175, ал. 1,
пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3
000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б., т.2, от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР –гр. Варна да заплати на В. Д. К., сумата от 300,
00 /триста / лева, представляваща разноски по АНД № 2336/2022 г. по описа
на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД МВР –гр. Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9