Решение по дело №168/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

11.12.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.13

Година

2012

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 143/19.07.2012 г., постановено по гр. дело № 1018/2012 г. по описа на Районен съд – П. е отхвърлен предявения от Е. И. А. (Ч.), ЕГН * от гр. В. Т., ул. „К. Т.” № 7, ап. 1 против О. „В.” със седалище и адрес на управление с. К., Община П., представлявана от Председателя Х., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2 553.70 лева – наемна цена за стопанската 2010 година – 2011 година, като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен и предявения от П. П. П., ЕГН * от гр. П., ул. „П. В.” № 29 против О. „В.” със седалище и адрес на управление с. К., Община П., представлявана от Председателя Х., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 514.96 лева – наемна цена за стопанската 2010 година – 2011 година, като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен и предявения от Н. Н. Т., ЕГН * от гр. Б. , ул. „Б. М.” бл. 1, вх. А против О. „В.” със седалище и адрес на управление с. К., Община П., представлявана от Председателя Х., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 1 144.64 лева – наемна цена за стопанската 2010 година – 2011 година, като неоснователен и недоказан. Със същото решение са осъдени Е. И. А. (Ч.), ЕГН * от гр. В. Т., ул. „К. Т.” № 7, ап. 1, Н. Н. Т., ЕГН * от гр. Б. , ул. „Б. М.” бл. 1, вх. А и П. П. П., ЕГН * от гр. П., ул. „П. В.” № 29 солидарно да за´латят на О. „В.” със седалище и адрес на управление с. К., Община П., представлявана от Председателя Х. направените по делото разноски в размер на 400 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Е. И. А. (Ч.) от гр. В. Т., със съдебен адрес: с. К., Община П., чрез пълномощника си И. Д. А. против Решение № 143/19.07.2012 г. по гр. дело № 1018/2010 год. на Районен съд – П..

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Излага, че първоинстанционният съд не е приложил правилно и стриктно изискванията на ЗЗД. Било налице недобросъвестно неизпълнение на клаузи (чл. 2) по договора за наем. Районният съд неточно тълкувал чл. 20 от ЗЗД, като пропускал второто изречение на чл. 2 от договора за наем. Приел като доказателства по делото неотносими такива. Излага се, че жалбоподателката била член-кооператор, имала сключен договор за наем и договор за производствени услуги за процесната стопанска година, както и решение на УС за определяне размера на наема. Излага се, че практиката на ответната кооперация от 1992 г. до последната 2011 г. била винаги неама (рентата) да се изплаща съобразно решението на УС за текущата година. Неправилен бил и изводът на първоинстанционния съд, че „напуснали” кооперацията следва да се смятат лицата, които не са предоставили земята си за следващата стопанска година.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск в пълния му размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от П. П. П. от гр. П., със съдебен адрес: с. К., Община П. против Решение № 143/19.07.2012 г. по гр. дело № 1018/2010 год. на Районен съд – П..

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Излага, че първоинстанционният съд не е приложил правилно и стриктно изискванията на ЗЗД. Било налице недобросъвестно неизпълнение на клаузи (чл. 2) по договора за наем. Районният съд неточно тълкувал чл. 20 от ЗЗД, като пропускал второто изречение на чл. 2 от договора за наем. Приел като доказателства по делото неотносими такива. Излага се, че жалбоподателят бил член-кооператор, имал сключен договор за наем и договор за производствени услуги за процесната стопанска година, както и решение на УС за определяне размера на наема. Излага се, че практиката на ответната кооперация от 1992 г. до последната 2011 г. била винаги неама (рентата) да се изплаща съобразно решението на УС за текущата година.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск в пълния му размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Н. Н. Т. от гр. Б. , със съдебен адрес: с. К., Община П. чрез пълномощника си Недко Тодоров Караиванов против Решение № 143/19.07.2012 г. по гр. дело № 1018/2010 год. на Районен съд – П. против Решение № 143/19.07.2012 г. по гр. дело № 1018/2010 год. на Районен съд – П..

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Излага, че първоинстанционният съд не е приложил правилно и стриктно изискванията на ЗЗД. Било налице недобросъвестно неизпълнение на клаузи (чл. 2) по договора за наеý. Районният съд неточно тълкувал чл. 20 от ЗЗД, като пропускал второто изречение на чл. 2 от договора за наем. Приел като доказателства по делото неотносими такива. Излага се, че жалбоподателката имала сключен договор за наем и договор за производствени услуги за процесната стопанска година, както и решение на УС за определяне размера на наема. Излага се, че практиката на ответната кооперация от 1992 г. до последната 2011 г. била винаги неама (рентата) да се изплаща съобразно решението на УС за текущата година. Неправилен бил и изводът на първоинстанционния съд, че „напуснали” кооперацията следва да се смятат лицата, които не са предоставили земята си за следващата стопанска година.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск в пълния му размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 1018/2011 година по описа на Районен съд – П. е образувано въз основа на предявени от Е. И. А. (Ч.) от гр. В. Т., П. П. П. от гр. П. иН. Н. Т. от гр. Б. против О. „В.”, с. К., Община П. обективно съединени искове за заплащане на сумите: 2 553.70 лева за Е. И. А. (Ч.) от гр. В. Т., 514.96 лева за П. П. П. от гр. П. и 1 144.64 лева на Н. Н. Т. – наемна цена за стопанската 2010 година – 2011 година за отдадени под наем земеделски земи. В исковата молба се излага следното:

Ищцата Е. И. А. (Ч.), твърди че предоставила на ответната кооперация под наем с Договор № 389/30.04.2010 г. собствените си 85.770 дка земеделски земи срещу задължението на последната да й заплати договорената цена (5 лв./дка). Излага, че с решение на УС на кооперацията по Протокол № 11/24.11.2011 г. да било взето решение да се раздаде рента (наем) за предоставени с договор за наем или аренда земеделски земи по 42 лв./дка за едногодишните договори, какъвто бил и нейния. Ответната кооперация не изпълнила задължението си по решението на УС и й била начислила във ведомостта наемна цена само по 5 лв./дка.

Ищецът П. П. П., твърди че предоставил на ответната кооперация под наем с Договор № 639/30.04.2010 г. собствените си 16.023 дка земеделски земи срещу задължението на последната да му заплати договорената цена (5 лв./дка). Излага, че с решение на УС на кооперацията по Протокол № 11/24.11.2011 г. да било взето решение да се раздаде рента (наем) за предоставени с договор за наем или аренда земеделски земи по 42 лв./дка за едногодишните договори, какъвто бил и неговия. Ответната кооперация не изпълнила задължението си по решението на УС и му била начислила във ведомостта наемна цена само по 5 лв./дка.

Ищцата Н. Н. Т., твърди че предоставила на ответната кооперация под наем с Договор № 607/30.04.2010 г. собствените си 30.955 дка земеделски земи срещу задължението на последната да й заплати договорената цена (5 лв./дка). Излага, че с решение на УС на кооперацията по Протокол № 11/24.11.2011 г. да било взето решение да се раздаде рента (наем) за предоставени с договор за наем или аренда земеделски земи по 42 лв./дка за едногодишните договори, какъвто бил и нейния. Ответната кооперация не изпълнила задължението си по решението на УС и й била начислила във ведомостта наемна цена само по 5 лв./дка.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да заплати сумите: 2 553.70 лева на Е. И. А. (Ч.) от гр. В. Т., 514.96 лева на П. П. П. от гр. П. и 1 144.64 лева на Н. Н. Т. – наемна цена за стопанската 2010 година – 2011 година за отдадени под наем земеделски земи.

Пред първоинстанционния съд ответната кооперация е оспорила предявените искове, като неоснователни. Твърди, че е начислена договорената в договорите наемна цена, съобразно чл. 2, но ищците не пожелали да го получат и счита, че не дължи цена в претендирания размер поради това, че ищците не били подновили действието на процесните договори за стопанската 2011/2012 год. и че увеличаването на цената е правомощие, а не задължение на кооперацията.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

С Договор за наем № 389/30.04.2010 г. ищцата Е. И. Ч. предоставила за временно и възмездно ползване на ответната кооперация земеделски земи, находящи се в землището на с. Караисен, Община П., описани в договора, с обща площ от 116.770 дка за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2010 г. В чл. 2 от същия договор страните са уговорили, че наемодателят предоставя на ответната кооперация гореописаната земеделска земя срещу наемна цена в размер на 5 лв./дка годишно, като при добри финансови резултати, същата може да бъде завишена в размер, определен с решение на УС на наемателя. С Договор за производствени услуги за 2011 г. № 173/17.12.2010 г. към Договор за наем № 389/30.04.2010 г. страните са се споразумели ответната кооперация да извърши комплексни производствени услуги на наемодателя до размера на отдадените под наем земи от същия за общо 31 дка. Т.е. останали отдадени под наем 85.770 дка.

С Договор за наем № 639/30.04.2010 г. ищецът П. П. П. предоставил за временно и възмездно ползване на ответната кооперация земеделски земи, находящи се в землището на с. ., Община П., описани в договора, с обща площ от 33.023 дка за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2010 г. В чл. 2 от същия договор страните са уговорили, че наемодателят предоставя на ответната кооперация гореописаната земеделска земя срещу наемна цена в размер на 5 лв./дка годишно, като при добри финансови резултати, същата може да бъде завишена в размер, определен с решение на УС на наемателя. С Договор за производствени услуги за 2011 г. № 179/20.12.2010 г. към Договор за наем № 639/30.04.2010 г. страните са се споразумели ответната кооперация да извърши комплексни производствени услуги на наемодателя до размера на отдадените под наем земи от същия за общо 16.500 дка. Т.е. останали отдадени под наем 16.023 дка.

С Договор за наем № 389/30.04.2010 г. и Договор за наем № 126/30.04.2010 г. ищцата Н. Н. Т. предоставила за временно и възмездно ползване на ответната кооперация земеделски земи, находящи се в землището на с. К., Община П., описани в договорите, с обща площ от 42.015 дка за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2010 г. В чл. 2 от същия договор страните са уговорили, че наемодателят предоставя на ответната кооперация гореописаната земеделска земя срещу наемна цена в размер на 5 лв./дка годишно, като при добри финансови резултати, същата може да бъде завишена в размер, определен с решение на УС на наемателя. С Договор за производствени услуги за 2011 г. № 173/17.12.2010 г. към Договор за наем № 389/30.04.2010 г. и Договор за наем № 126/30.04.2010 г. страните са се споразумели ответната кооперация да извърши комплексни производствени услуги на наемодателя до размера на отдадените под наем земи от същия за общо 11.061 дка. Т.е. останали отдадени под наем 30.955 дка.

Със Заявление Вх. № 55/28.04.2011 г. ищцата Е. И. Ч. заявила до ответната кооперация, че временно не подновява договор № 389 за част от имотите, описани в заявлението.

Със Заявление Вх. № 59/29.04.2011 г. ищецът П. П. П. заявила до ответната кооперация, че временно не подновява договор № 639 за част от имотите, описани в заявлението.

Със Заявление Вх. № 58/29.04.2011 г. ищцата Н. Н. Т. заявила до ответната кооперация, че временно не подновява договор № 607 за имотите, описани в заявлението.

От Удостоверения изх. № 89 - 91/02.12.2011 г. на О. „В.”, с. К., Община П. (ответник по жалбата) се установява, че ищците Е. И. А. и П. П. П. към 02.12.2011 г. са член-кооператори, а ищцата Н. Н. Т. не е член-кооператор.

От справка за начислената рента за 2011 г. (извлечение от ведомостта) на О. „В.”, с. К., Община П. се установява, че на ищците са начислени суми за получаване, както следва: на ищцата Е. И. А. за 69.019 дка х 5 лв./дка – 345.10 лв. (поради молба за напускане на кооперацията за 2011 – 2012 стоп. г.) и за 16.751 дка х 42 лв./дка (останали в кооперацията) – 703.54 лв. или общо 1 048.64 лв.; на ищеца П. П. П. за 14.484 дка х 5 лв./дка – 72.42 лв. (поради молба за напускане на кооперацията за 2011 – 2012 стоп. г.) и за 2.039 дка х 42 лв./дка – 85.64 лв. (останали в кооперацията) или общо 158.06 лв.; на ищцата Н. Н. Т. за 15.327 дка х 5 лв./дка – 76.64 лв. (поради молба за напускане на кооперацията за 2011 – 2012 стоп. г.) и за 1.877 дка х 42 лв./дка (останали в кооперацията) – 78.83 лв. или общо 155.47 лв.

Видно от заверено копие от решение на УС на кооперацията по Протокол № 11/24.11.2011 г. било взето решение на основание чл. 10, ал. 3, т. 2 от Устава на кооперацията за 2011 г. да се раздаде рента (наем) за предоставена с договор за наем или аренда на земеделска земя, както следва: - за едногодишните договори по 42 лв./дка; - за петгодишните арендни договори – по 45 лв./дка и за – напусналите кооперацията – съгл. чл. 2 от договора за наем или аренда.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 143/19.07.2012 г., постановено по гр. дело № 1018/2012 г. по описа на Районен съд – П. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, в обжалваната му част, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението, в обжалваната му част, е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Между страните е възникнали облигационни връзки по повод сключените четири (два за втората ответница) договора за наем, съответно между първата ищца и ответната кооперация, ищецът и ответната кооперация и втората ищца и ответната кооперация.

Съгласно чл. 2 от договорите страните са уговорили, че наемодателят предоставя на ответната кооперация гореописаната земеделска земя срещу наемна цена в размер на 5 лв./дка годишно, като при добри финансови резултати, същата може да бъде завишена в размер, определен с решение на УС на наемателя.

УС на кооперацията с Протокол № 11/24.11.2011 г. взел решение на основание чл. 10, ал. 3, т. 2 от Устава на кооперацията за 2011 г. да се раздаде рента (наем) за предоставена с договор за наем или аренда на земеделска земя, както следва: - за едногодишните договори по 42 лв./дка; - за петгодишните арендни договори – по 45 лв./дка и за – напусналите кооперацията – съгл. чл. 2 от договора за наем или аренда.

Съгласно разпоредите на чл. 238 от ЗЗД договорът за наем е двустранен консенсуален договор, съглашение по силата на което едно лице - наемодател предоставя ползване на недвижим имот или непотребима движима вещ на друго лице - наемател, за определен период от време срещу поето задължението от страна на наемателя да заплаща определена цена. Като такъв той се счита сключен в момента на постигане на съгласие относно съществените елементи - вещта, която се предоставя за ползване и наемната цена.

Не е задължително съгласието да бъде писмено, поради което, ако на взетото от УС на кооперацията по Протокол № 11/24.11.2011 г. решение за определяне на наемна цена за стопанската 2010 – 2011 г., което се отнася за всички сключени с кооперацията договори, ищците не са се противопоставили изрично (какъвто е настоящия случай) може да се направи изводът за наличие на взаимно изразено съгласие за изменение на договорите (от една страна – от ищците с конклудентните си действия на непротивопоставяне и от друга – решението на УС на кооперацията). С оглед неформалния характер на договора е достатъчно и устно такова, доколкото, с уговорката в чл. 13 от договорите страните не могат да променят предвидената в закона форма за действителност на договора. По този начин страните са изменили съществен елемент от договорите за наем, а именно наемната цена, като същата съобразно чл. 2, изреч. второ от договорите следва да се определи на 42 лв./дка за едногодишните договори, каквито са договорите на ищците.

В тази връзка неоснователни са изводите на първоинстанционния съд, че след като липсва анекс към договора за изменение на наемната цена и това изменение не е направено във формата на първоначалния наемен договор, не се дължи увеличения размер на наема. Договорът е изменен с оглед разпоредбата на чл. 20а ал. 2 от ЗЗД по взаимно съгласие, след като наемодателят не се е противопоставил на увеличената цена на наем, той е приел предложението на наемателя; приеме ли се предложението е налице съгласие между страните по съществена клауза на договора – наемната цена.

Настоящата инстанция не споделя изводите на първостепенния съд, че под „напуснали кооперацията” (по смисъла на решението на УС на кооперацията) следва да е считат „тези лица, които не предоставят земята си за следващата стопанска година, поради което било правилно същите да не получат надбавка над договорената цена”. Ако това е така, безпредметно е УС да определя наемна цена за едногодишни договори. Изразът в решението на УС на кооперацията „напуснали кооперацията” може да има едно единствено тълкуване и то е, че това са лицата прекратили членствените си правоотношения.

Видно от Удостоверения изх. № 89 - 91/02.12.2011 г. на О. „В.”, с. К., Община П. (ответник по жалбата) се, че ищците Е. И. А. и П. П. П. към 02.12.2011 г. са член-кооператори, а ищцата Н. Н. Т. изобщо не е член-кооператор. Т.е. първите двама не са напускали кооперацията, а ответницата Т. никога не е членувала в нея, за да я напусне.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че дължимата наемна цена от ответната кооперация на ищците за предоставените от тях земеделски земи е в размер на 42 лв./дка.

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че предявените искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД са основателни до пълно предявения им размер за всеки един от ищците, а именно: 2 553.70 лева за Е. И. А. (Ч.) от гр. В. Т., 514.96 лева за П. П. П. от гр. П. и 1 144.64 лева на Н. Н. Т. – наемна цена за стопанската 2010 година – 2011 година за отдадени под наем земеделски земи и в този им размери следва да се уважат.

Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на

първоинстанциянния съд, поради което Решение № 143/19.07.2012 г., постановено по гр. дело № 1018/2012 г. по описа на Районен съд – П., с което са отхвърлени предявените искове е неправилно, поради което следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което предявените искове за заплащане на сумите: 2 553.70 лева за Е. И. А. (Ч.) от гр. В. Т., 514.96 лева за П. П. П. от гр. П. и 1 144.64 лева на Н. Н. Т. – наемна цена за стопанската 2010 година – 2011 година за отдадени под наем земеделски земи се уважат.

С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд О. „В.” със седалище и адрес на управление с. К., Община П., представлявана от Председателя Х. следва да бъде осъдена да заплати на Е. И. А. (Ч.), ЕГН * от гр. В. Т., ул. „К. Т.” № 7, ап. 1 сумата от 153.21 лева – направени по делото разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд О. „В.” със седалище и адрес на управление с. К., Община П., представлявана от Председателя Х. следва да бъде осъдена да заплати на П. П. П., ЕГН * от гр. П., ул. „П. В.” № 29 сумата от 50 лева – направени по делото разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд О. „В.” със седалище и адрес на управление с. К., Община П., представлявана от Председателя Х. следва да бъде осъдена да заплати на Н. Н. Т., ЕГН * от гр. Б. , ул. „Б. М.” бл. 1, вх. А сумата от 53.99 лева – направени по делото разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

При образуване на производството по в. гр. д. № 1290/2012 година по описа на Окръжен съд – В. Т. е внесена държавна такса в размер на 12.50 лева от П. П. П., а дължимата такава съгласно чл. 18 във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е в размер на 25 лева. П. П. П., ЕГН * от гр. П., ул. „П. В.” № 29 следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – В. Т. държавна такса в размер на 12.50 лева.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК, Окръжен съд – В. Т.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 143/19.07.2012 г., постановено по гр. дело № 1018/2012 г. по описа на Районен съд – П., вместо което

ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА О. „В.” със седалище и адрес на управление с. К., Община П., представлявана от Председателя Р. И. Х. да заплати на Е. И. А. (Ч.), ЕГН * от гр. В. Т., ул. „К. Т.” № 7, ап. 1 сумата от 2 553.70 (две хиляди петстотин петдесет и три лева и 70 ст.) лева – наемна цена за стопанската 2010 година – 2011 година по Договор за наем № 389/30.04.2010 г. за отдадени под наем земеделски земи в размер от 85.770 дка.

ОСЪЖДА О. „В.” със седалище и адрес на управление с. К., Община П., представлявана от Председателя Р. И. Х. да заплати на П. П. П., ЕГН * от гр. П., ул. „П. В.” № 29 сумата от 514.96 (петстотин и четиринадесет лева и 96 ст.) лева – наемна цена за стопанската 2010 година – 2011 година по Договор № 639/30.04.2010 г. за отдадени под наем земеделски земи в размер от 16.023 дка.

ОСЪЖДА О. „В.” със седалище и адрес на управление с. К., Община П., представлявана от Председателя Р. И. Х. да заплати на Н. Н. Т., ЕГН * от гр. Б. , ул. „Б. М.” бл. 1, вх. А сумата от 1 144.64 (хиляда сто четиридесет и два лева и 64 ст.) лева – наемна цена за стопанската 2010 година – 2011 година по Договор за наем № 389/30.04.2010 г. и Договор за наем № 126/30.04.2010 г. за отдадени под наем земеделски земи в размер от 30.955 дка.

ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН * от гр. П., ул. „П. В.” № 29 следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – В. Т. държавна такса в размер на 12.50 (дванадесет лева и 50 ст.) лева, на основание чл. 18 във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.