Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.02.2020
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на
двадесети и седми януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА
ТОДОРОВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Радиана
Андреева и присъствието на прокурора Златка Клюнкова,
като разгледа докладваното от мл. съдия ВАСИЛЕВ
ВНОХД № 631 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 1 от 28.01.2019 г., постановена по НОХД № 354/2018 г. по описа
на Районен съд – С., пети съдебен състав, подсъдимият е признат за виновен в
това, че на 18.07.2016 г., около 22:50 часа, в гр. С., по ул. „********“, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Туран“, с peг. № *******, без съответно свидетелство
за управление на МПС, в едногодишен срок, след като е наказан по
административен ред за такова деяние, за което и на основание чл.343в, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода”, в размер на
една година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК
за срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
В срока по чл. 319 от НПК е
депозирана въззивна жалба от подсъдимия К.Е.А., чрез
защитника му адв. С.Д., с която присъдата на първоинстанционния съд се оспорва като неправилна. В
жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен
като постановен в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. В допълнението към въззивната
жалба са изложени съображения, че първоинстанционният
съд неправилно е посочил, че подсъдимият е бил наказан по административен ред с
решение по НАХД № 2923/2016 г. по описа на СРС, 104 с-в, влязло в сила на
12.05.2016 г., вместо с наказателно постановление № 15-4332-017420/15.09.2015
г., влязло в сила на 26.01.2016 г. Счита се, че по този начин постановената
присъда не съответства на обвинението, повдигнато с обвинителния акт и това е
довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Посочва се, че съдът се
е позовал на обстоятелства, които не се съдържат в обстоятелствената част на
обвинителния акт и по които подсъдимият не е имал възможност да се защитава.
Твърди се, че обстоятелството относно това кога и с какъв акт, е станало
наказването на подсъдимия по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление, е съществен елемент
от състава на престъплението. На следващо място се излагат твърдения, че с
посоченото в обвинителния акт наказателно постановление №
15-4332-017420/15.09.2015 г., на подсъдимия му е било наложено административно
наказание за управление на МПС след употреба на алкохол, а не за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление. Ето защо според жалбоподателя
липса основен елемент от състава на престъплението. На следващо място, се твърди,
че по делото не се установява подсъдимият да е знаел за наказването си по
административен ред. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционната присъда.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд прокурорът оспорва въззивната жалба. Намира, че извършването на деянието от
подсъдимия се установява от събраните по делото доказателства. Счита, че
подсъдимият е имал знанието, че е бил наказван преди по-малко от година за
управление на превозно средство без съответно свидетелство. Пледира за потвърждаване
на присъдата на районния съд.
Защитникът на подсъдимия,
поддържа доводите във въззивната жалба. Посочва, че първоинстанционният съд се е произнесъл по обстоятелсва, които не се съдържат в обвинителния акт,
именно, че на подсъдимия е било наложено наказание с решение по НАХД №
2923/2016 г. по описа на СРС, 104 с-в. Счита, че изводите на съда за това, че
посоченото решение на Софийски районен съд представлява санкционната част на
наказателното постановление и така на подсъдимия е наложено наказание за
управлението на превозно средство без съответно свидетелство, са неправилни.
Твърди, че подсъдимият не е имал възможност да се защитава по това
обстоятелство и по този начин е нарушено правото му на защита. Посочва, че от
обективна страна не е налице един от елементите от фактическият състав на
престъплението – наказването на подсъдимия по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство. По изложените
съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Подсъдимият поддържа казаното
от защитника си.
В последната си дума моли да
бъде оправдан.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.
313
и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
Първоинстанционното производство по НОХД № 354/2018 г. по
описа на Районен съд – С. е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура – С., по ДП № 338 ЗМ-285/2016 г. по описа на Районно управление на
МВР – С., пр. пр. № 850/2016 г. по описа на Районна прокуратура – С. срещу
подсъдимия К.Е.А.. С обвинителния акт подсъдимият е обвинен в извършването на престъпление
по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на 18.07.2016 г., около 22:50 часа, в гр. С.
е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.
№ *******, без свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за такова деяние, с наказателно постановление №
15-4332-0174208/15.09.2015 г., издадено от Началник отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, връчено му на 18.01.2016 г. и влязло в сила на 26.01.2016 г.
Районна прокуратура – С. е внесла за
трети път обвинителен акт срещу подсъдимия А. след като с решение от 11.09.2017
г., в сила от същата дата, постановено по в.н.о.х.д. № 225/2017 г. по описа на
С окръжен съд, втори въззивен състав е била отменена
изцяло присъда № 60 от 14.12.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 398/2016 г. по
описа на Районен съд – С. и делото е било върнато на Районна прокуратура - С.
за отстраняване на констатираните от въззивната
инстанция съществени недостатъци в съдържанието на обвинителния акт, довели до
съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила.
При повторното разглеждане на делото
от състав на Районен съд – С., съдът е приел, че в обвинителния акт не е
посочен съставомерен признак от обективна страна на
деянието, а именно – не е посочено с какъв акт подсъдимият е бил наказан по
административен ред за управление на моторно превозно средство без свидетелство
за управление, нито е посочено на коя дата е влязъл в сила този акт. В
обвинителният акт е било посочено, че подсъдимият е бил наказан с решение от
27.04.2016 г. по НАХД № 2923/2016 г. по описа на С. районен съд, 104 състав,
влязло в сила на 12.05.2016 г. Поради това с определение от открито съдебно
заседание на 23.07.2018 г. по НОХД № 212/2018 г. по описа на Районен съд – С., повторно
образуваното съдебно производство по делото е прекратено и делото е върнато
отново на Районна прокуратура – С. за отстраняване на констатираните от първата
инстанция недостатъци в съдържанието на обвинителния акт, довели до съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. След това
Районна прокуратура – С. е внесла и обвинителния акт по настоящето дело.
Съгласно Тълкувателно решение №
2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е
да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита. Следователно, в обстоятелствената част на обвинителния акт,
прокурорът задължително следва да посочи фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Обвинението следва да е ясно, конкретно и точно, без да
дава възможност или да налага тълкуване, съмнение или да съдържа в себе си
неяснота.
В случая рамките на обвинението и
предмета на доказване са очертани от обвинителния акт, който в своята
обстоятелствена част посочва, че на 18.07.2016 г., около 22:50 часа подсъдимият
А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № ******* по ул. „*********“,
в гр. С.. Посочено е и, че това деяние е извършено в едногодишен срок от
наказването на подсъдимия А. по административен ред с наказателно постановление
№ 15-4332-0174208/15.09.2015 г. на началник на отдел към
СДВР, отдел „Пътна полиция“, връчено лично срещу подпис на 18.01.2016 г.,
влязло в сила 26.01.2016 г. за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление. Следва
да се отчете съществуващото разминаване в номера на наказателното
постановление, което настоящият състав счита, че се дължи на техническа грешка.
На едно място в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено
наказателно постановление №
15-4332-0174208/15.09.2015
г., а в друга част /в това число и в диспозитива на
обвинителния акт/ - наказателно постановление №
15-4332-017420/15.09.2015 г. Отделно от това в обстоятелствената
част на обвинителния акт не се съдържат данни, че за деянието, релевантно за
наказателната отговорност на подсъдимия по настоящето дело, той не е бил санкциониран
с това наказателно постановление /не му е наложено административно наказание/,
а за това деяние е образувано съдебно производство по НАХД № 2923/2016 г. по
описа на С. районен съд, 104 състав, както и че с решение от 27.04.2016 г., влязло
в сила 12.05.2016 г., съдът на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободил
подсъдимия А. от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание глоба, в размер на 1000 лева. Това не се съдържа и в заключителната
част на обвинителния акт, чиято роля е да даде и правната квалификация на
обвинението. Въпреки това в своята присъда първоинстанционният
съд е посочил, че подсъдимият е наказан по административен ред с наказателно
постановление № 15-4332-017420/15.09.2015 г.
на началник на отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция“, във връзка с чиято
санкционна част относно деяние, извършено на 16.08.2015 г., около 03:55 часа в
гр. С., при управление на лек автомобил „Ауди“ с рег. № ******* е постановено решение от 27.04.2016 г. по НАХД №
2923/2016 г. по описа на С. районен съд, 104 състав, влязло в сила 12.05.2016
г. По този начин районният съд е излязъл извън рамките на повдигнатото
обвинение и се е произнесъл по обстоятелства, които не се съдържат в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и по обвинение, което не се
съдържа в неговата заключителна част.
За да е осъществено престъплението
по чл. 343в, ал. 2 от НК е необходимо да се установи от обективна страна, че
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство без свидетелство за
управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
такова деяние. Следователно изпълнителното деяние управление на моторно
превозно средство се осъществява в едногодишен срок след като деецът е бил
санкциониран с влязло в сила наказателно постановление, с което му е наложена
по административен ред санкцията, предвидена в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за
управление на моторно превозно средство в посочените в нормата хипотези. Наказването
на дееца с влязло в сила наказателно постановление е съществен елемент от
обективната страна на състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК /в
този смисъл решение № 124 от 27.05.2016 г. на ВКС по н.д. № 468/2016 г. на III н.о., решение № 25 от 14.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1181/2017 г., I н.
о., решение № 302 от 8.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1165/2017 г., I н. о. и
др./ Това е приел и състава на първоинстанционния съд
в своето определение от 23.07.2018 г., с което е прекратил съдебното
производство по НОХД № 212 от 2018 г. по описа на Районен съд – С. по предходно
внесения обвинителен акт. С разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК законодателят
цели да инкриминира случаите, в които деецът, въпреки, че веднъж е управлявал
моторно превозно средство в нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП /не е притежавал
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, бил е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление не е било в срок на валидност, било е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс или е било обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено/ и е бил санкциониран за това с наказване по административен ред с
влязло в сила наказателно постановление, то той отново се качва зад волана и
управлява моторно превозно средство в едногодишен срок от своето административно
наказване. Идеята на законодателя е, че управлението на превозно средство без
свидетелство за управление /такова въобще не е издавано или същото е било
отнето/ в едногодишен срок от наказването на дееца по административен ред е с
по-голям интензитет на обществена опасност. След изтичането на този едногодишен
срок последващото управление на моторно превозно
средство без свидетелство за управление отново представлява административно
нарушение и отново подлежи на наказване с административно наказание по
административен ред.
Настоящият съдебен състав не споделя
аргументите на районния съд, изложени в мотивите към присъдата, че установяването
на предходното, спрямо инкриминираното по настоящето дело деяние, по административен
ред и наказването на дееца за това предходно деяние с административно наказание
глоба с решение на съда при освобождаването му от наказателна отговорност по
чл. 78а от НК, представляват едно цяло и изпълват елемента от състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. Освобождаването от наказателна
отговорност представлява осъществяване при условията и по реда, предвидени в
закона, на пълен или частичен отказ от страна на държавата, чрез налагане на
наказание да постигне определени обществени цели и да порицае дееца за
извършено от него престъпление, като я замени с друг вид отговорност или
възпитателни мерки. Институтът на чл. 78а от НК е една от възможностите за
освобождаване от наказателна отговорност, като в случая се преминава към друг
вид отговорност, а именно административнонаказателна.
Действащата редакция на чл. 78а от НК визира материалните предпоставки, които
имат безусловен характер и при наличието на които съдилищата са длъжни да
приложат разпоредбата на чл. 78а от НК /така мотивите на ТР 1/2011 г. от
25.10.2011 г. на ОСНК на ВКС/. Деянията по чл. 78а от НК са престъпления, а не
административни нарушения. Те запазват престъпния си характер и по отношение на
тях се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс, доколкото в закона не е
предвидено друго. Само предвидената за тях наказателна отговорност при
определени условия се заменя с административнонаказателна.
При решаване въпросите за съставомерността на деянието,
формите на съучастие, опита и др. и при освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс. След освобождаването от наказателна отговорност,
когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а от НК,
се прилагат разпоредбите на Закона за административни нарушения и наказания /така мотивите към т.4 и т.6 от Постановление
№ 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС/. От друга страна административната
отговорност представлява налагане на санкции, предвидени в закона за виновно
неизпълнение или лошо изпълнение на административноправни
задължения. Осъществяването на административната отговорност е наказание,
властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия,
налагана по административен ред за извършени административни нарушения. По
изложените аргументи освобождаването от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК не следва да се приравнява
на наказване по административен ред по смисъла на чл. 343в, ал. 2 от НК /което,
както беше отбелязано по-горе се осъществява с влязло в сила наказателно
постановление/.
С позоваването от първоинстанционния съд в своята присъда на решение от
27.04.2016 г. по НАХД № 2923/2016 г. по описа на С. районен съд, 104 състав, влязло
в сила 12.05.2016 г. правото на защита на привлеченото към наказателна
отговорност лице е нарушено, тъй като то не е имало възможност да се защитава
по тези факти и по това обвинение. В хода на първоинстанционното
производство не е поискано изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1
от НПК, при което да се посочат тези допълнителни обстоятелства.
До ограничаване правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице води и посоченото по-горе несъответствие
в номера на наказателното постановление в обстоятелствената част на
обвинителния акт и в неговия диспозитив. Така на стр.
2, абзац 2 е посочено, че спрямо подсъдимия има издадено наказателно
постановление № 15-4332-0174208/15.09.2015 г., но по-надолу на
същата страница /края на абзац 4/ е посочено, че деецът е наказан с наказателно постановление № 15-4332-017420/15.09.2015
г. Тази техническа грешка е пренесена и в диспозитива
на обвинителния акт, в който на стр. 3 е посочено отново наказателно постановление № 15-4332-017420/15.09.2015
г. Както вече беше изяснено наказването на дееца по административен ред с
влязло в сила наказателно постановление е съществен елемент от обективната страна на състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, който следва да бъде точно и ясно
посочен в обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт. В резултат от тази неточност е налице невъзможност с
обвинителния акт законосъобразно да бъдат очертани съставомерните
и подлежащи на доказване обстоятелства, което пък от своя страна поставя
подсъдимия в невъзможност адекватно да организира защитата си.
Посочените нарушения могат да бъдат
отстранени единствено и само чрез отмяна на първоинстанционната
присъда от въззивния съд и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
от стадия на разпоредително заседание, тъй като този състав се е произнесъл по
съществото на делото. В случая не са налице ограниченията на чл. 335, ал. 3 от НПК, според които въззивният съд не може повторно да
върне делото на първата инстанция, а следва да реши делото по същество. При
предходното разглеждане на делото от въззивната
инстанция, същото е било върнато на прокурора за отстраняване на констатираните
от въззивната инстанция съществени недостатъци в
съдържанието на обвинителния акт, а не на първата инстанция. Ето защо
настоящият съдебен състав може да изпълни правомощията си по чл. 335, ал. 2 от НПК.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр.,
ал. 3, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 1 от 28.01.2019 г., постановена по НОХД № 354/2018 г. по описа
на Районен съд – С., пети съдебен състав.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане на друг състав на Районен съд – С., от стадия на разпоредително
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.