Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 23,08,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: М. АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира
Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 12496 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Х.Б.,
П.П.Б., Г.Г.Г. и М.Б.Г. срещу Фонд з.г.н.в.в б. искове с правна квалификация
чл. 23, ал.1 от ЗГВБ, вр.чл.8, т.3 от
ЗГВБ/отм./ за осъждане на ответника да заплати сума в размер на общо 12783евро/
по 3195,75евро за всеки от ищците/, частична от общо 100000евро по договор за разплащателна сметка със специално предназначение, сключен
на 21,02,2014год. с К.т.б. АД/н./ на основание чл.3, вр.чл.4, ал.1 от ЗГВБ./ допуснато
изменение по реда на чл.214 от ГПК в с.з. от 27,11,2017год. по молба от
11,10,2017год./
Поддържа се ищците да са
притежатели на съвместен влог в размер
на 100000евро по сметка IBAN ***, на основание договор за
разплащателна сметка със специално предназначение сключен с КТБ АД/н./ на
21,02,2014год. Съгласно чл.2 от договора същия е със специално предназначение, а именно в срок до три години от сключването му , в случай че се представят определени документи/чл.5, ал.1, т.2, вр.т.3
от договора/ за ищците да възникне
правото да получат цялата сума по
сметката. Същевременно правото на гаранция на ищците е оспорено от ответника с мотив, че влогът е с договорени
привилегировани лихвени условия по
смисъла на чл.5, ал.1, т.1 от
ЗГВБ/отм./, поради което е изключен от списъка по чл.7, ал.3, от
Наредба №23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер. Поддържат да
не са налице уговорени преференциални условия по съображение подробно изложени
в исковата молба, поради което след установяване на липсата на преференция
/обосноваваща изключване на гаранция от ответника/ и предвид настъпила
изискуемост на вземането моли претенцията да бъде уважена като основателна.
Претендира разноски.
Ответникът-Фонд з.г.н.в.в б.в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373
от ГПК излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковата
претенция. Поддържа настоящото
производство да е процесуално недопустимо на осн.чл.299 от ГПК, тъй като в производството по
несъстоятелност открито срещу КТБ АД/н./ с решение №922/25,05,2016год. , СГС,
VI, - 22 състав по т.д.№7549/2014год., е одобрен списък на приетите вземания,
по който липсват възражения, и в който под № 6340 фигурира и ищцата С.Х.Б.
като кредитор с вземане в размер на 200356,40лв. Визираното вземане е идентично с вземането предмет на
спора. При условията на евентуалност поддържа неоснователност на претенцията, тъй като ищците нямат качеството вложител по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗГВБ/отм./, тъй като вземането се обосновава по договор за разплащателна сметка. Ищците П.Б., Г.Г. и М.Г. нямат качеството
вложител, тъй като не са титуляри на процесната банкова сметка. *** С.Б.. При условията на евентуалност се твърди да не е налице гаранция на осн.чл.5, ал.1, т.1 от
ЗГВБ/отм./, тъй като от страна на банката са предоставени привилегировани
лихвени условия -3,5%, вместо стандартен процент от 0,10%. Освен изложеното се твърди ФГВБ да е изплатил в изискуемия размер гарантирани други наличности по банкови сметки на С.Х.Б. открити при КТБ
АД /н./.
Третото лице помагач-„К.т.б.“ АД /н./излага
съображения за липса на
правен интерес, тъй като в производството по несъстоятелност открито срещу КТБ
АД/н./ с решение №922/25,05,2016год., СГС, VI, - 22 състав по
т.д.№7549/2014год., е одобрен списък на приетите вземания, по който липсват
възражения, в който фигурира и С.Х.Б. като кредитор с вземане в размер на
200356,40лв., което е идентично с вземането, за което
се твърди да е оспорено от ответника. Качеството вложител притежава
единствено ищцата С.Б.. При условията на евентуалност твърди да не е налице гаранция относно процесното вземане на осн.чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ/отм./, тъй като са
предоставени от страна на банката привилегировани лихвени условия.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне
на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
В производството по делото
безспорно между страните е обстоятелството, че на 21,02,2014г. между „К.т.б.“АД
– в несъстоятелност от една страна, П.П.Б., действащ лично и като пълномощник
на С.Х.Б., Г.Г.Г., действащ лично и като пълномощник на М.Б.Г. – от друга и А.Х.М.,
действащ лично и като пълномощник на Х.А.М.– от трета страна, е сключен „Договор
за разплащателна сметка със специално предназначение“/л. 7/. Посочено е, че
договорът е подписан във връзка с предстоящо сключване на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, подробно описани в договора между П.П.Б., С.Х.Б.,
Г.Г.Г. и М.Б.Г. от една страна като продавачи и А.Х.М. и Х.А.М.от друга като купувачи.
В чл. 1, ал. 1 е предвидено, че
с подписването на договора и по възложение на Продавачите, Банката открива на
името на продавача С.Х.Б. банкова разплащателна сметка със специално
предназначение в евро с IBAN:
***, съгласно
условията и клаузите на договора, като единственото предназначение на сметката
е авансово плащане на част от продажна цена по предстоящото прехвърляне на
посочените в договора недвижими имоти.
С чл. 2 продавачите изрично са
се съгласили и определили С.Х.Б. за единствен титуляр на сметката, като са
ѝ възложили самостоятелно да упражнява всички права и да изпълнява всички
задължения по договора от свое име, но за сметка на всички продавачи.
С чл. 3 от договора, купувачите
са се задължили да внесат след подписването на договора по сметката със
специално предназначение сумата от 100000,00 евро, представляваща авансово
плащане на част от продажната цена на недвижимите имоти. В чл. 4, ал. 1 е уговорено, че сумата по сметката ще остане
блокирана от банката за срок не по-дълъг от 3 години, считано от датата на
настоящия договор, до изпълнение кумулативните условия, изложени в договора. В
чл. 4, ал. 2 е предвидено, че внесената сума подлежи на олихвяване, при годишна
лихва в размер на 3,5 %.
В чл.5, ал. 1 са посочени
условията за разпореждане със средства по сметката.
В чл.5, ал.1, т. 1 е посочено,
че ако преди изтичане на 2 години от
датата на договора, титулярът по сметката представи в банката искане за плащане,
с приложени към него:
1,1-вписан
окончателен договор във формата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижимите имоти предмет на бъдещия договор
1,2- оригинално удостоверение от
Службата по вписванията– гр. София при Авп., от което да е видно, че от имотния
регистър е заличена възбрана върху ½ ид.части от реална част от 40 кв.м.
метра от един от недвижимите имоти предмет на договора, наложена по изп.дело
№20128400400106 на ЧСИ М.Ц., то в този случай, в 3 работни дни от получаването
на искането банката се е задължила да извърши следните плащания
– в полза на купувачите –
разликата между лихвата, която би била начислена върху сумата по сметката за
срок от две години при обичайния лихвен процент на банката 0,1 % и реално
начислената лихва по чл. 4, ал. 2, към датата на плащането,
- в полза на титуляра – целият
остатък по сметката след извършване на плащането към купувачите по предходната
буква „а“.
В чл. 5, ал. 1, т. 2 е
предвидено, че ако горепосоченото документи бъдат представени след
изтичането на две години от подписването, то в срок от 3 дни след
получаване на искането
-в полза на купувачите – цялата
начислена лихва върху сумата по сметката съгласно чл. 4, ал. 2 към датата на
плащането;
-в полза на титуляра -целият
остатък по сметката след извършване на плащането към купувачите.
В т. 3 е предвидено, че ако
изискуемите документи не бъдат представени в срок от три години, банката
изплаща на купувачите служебно цялата сума по сметката.
По делото е представен договор,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с № 14, том
I, рег. № 2190, дело № 10
от 10.03.2014 г. /л. 11/, по силата на който П.П.Б., С.Х.Б., Г.Г.Г. и М.Б.Г. са
прехвърлили на А.Х.М. и Х.А.М.собствеността
върху посочените в Договора за разплащателна сметка със специално
предназначение недвижими имоти.
Представена е молба от ищцата С.Б.
до УС на фонда за гарантиране на влоговете в банките и квесторите на „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност, вх. № 13009/19,12,2014г. /л.
18/, с която се претендира заплащане на гарантираните ѝ суми/ посочени са
два влога по т.1 и т.2 .
С писмо изх. № Н2310-424/24,01,2015г. на „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност /л. 20/, ищцата С.Б. е уведомена, че квесторите на
банката са уважили искането ѝ за изплащане на гаранция по отношение на
суми по открития ѝ в банката влог и са отхвърлили същото досежно
средствата по Договора по разплащателна сметка. С възражение вх. № Н2310-683/02,04,2015г. на „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност /л. 21/, ищците по настоящето дело са възразили срещу
решението на квесторите на банката.
По делото е представена скала на
стандартните лихвени проценти, които КТБ прилага към привлечени средства от
клиенти. /л. 25-30/. В раздел I –
лихви по безсрочни привлечени средства е посочено, че по разплащателни,
особени, ликвидационни сметки и сметки на бюджетни предприятия приложимият
лихвен процент е размер на 0,10 % на годишна база. В чл. 2, ал. 3 е посочено,
че банката не начислява лихви по набирателни, акредитивни сметки, други видове
сметки, които се обслужват при определи с договор условия, както и по сметки,
по които се превеждат средства за обезпечение по предоставени кредити или по
поети от банката ангажименти, освен ако не е договорено друго. В чл. 3, ал. 1 е
предвидено, че банката може да начислява по привлечени средства от клиенти
лихвени проценти до 10% на годишна база, за което сключва индивидуални
договори, като в този случай, управителите на финансовите центрове, в
качеството им на търговски пълномощници, могат да договарят лихвени проценти по
предходната алинея след писмено съгласуване с двама от изпълнителните директори
на банката.
С Решение № 73 от 20.06.2014г. на
Управителния съвет на БНБ /л. 74/, „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е поставена
под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три
месеца, като са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения
на банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва
всички дейности съгласно банковия й лиценз. Видно извлечение от протокол № 23
от заседание на 16,09,2014 г. /л. 76/ срокът е бил продължен до 20,11,2014 г.
С решение от 06.11.2014 г. /л.
78/, на осн. чл. 36, вр.чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151 от ЗКИ Управителния
съвет на БНБ отнема лиценза за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност.
С решение №
664 от 22,04,2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС, VI – 4 състав /л. 84/ е обявена
неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД, открито производство по несъстоятелност и
обявена в несъстоятелност КТБ АД.
С решение №
922/25,05,2016г. по т.д.н. № 7549 по описа на СГС, VI-22 състав /л. 88/ е одобрен съставения от синдиците на банката списък на приетите
вземания по чл. 66, ал. 7, т. 1 от ЗБН, който е представен в табличен вид и се
счита неразделна част от решението.
С молба вх.№ЗБН63-835/17,06,2015год.
С.Х.Б. /л. 89/ е предявила вземане в
размер на 100000,00 евро-влог по сметка ***********, открита на основание процесния договор за
разплащателна сметка. От представеното извлечение на списъка на приетите
вземания в производството по несъстоятелност /л. 90/ се установява, че това
вземане е включено в списъка под № 6340.
От частична сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н./ /л. 95/ с
приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН
се установява, че на С.Х.Б. е разпределена сума в размер на 22843,22лв.
Видно от вътрешен сметкоплан на к.т.б.
/л. 99/ сметка с номенклатура 1839 съставлява - привлечени средства с друго
специално предназначение във валута, която е безлихвена.
Представен е Анекс № 137988 от
10,03,2014 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване
на банкова сметка ***ен депозит /л.107/, сключен между „К.т.б.“ АД и ищцата С.Б.,
по силата на който на последната е открита банкова сметка *** на Преференциален
безсрочен депозит.
Представен е и Анекс № 134489
към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка ***ен депозит /л. 108/ сключен между „К.т.б.“ АД и ищеца Г.Г., по силата
на който на последния е открита банкова сметка *** на Преференциален безсрочен
депозит.
От заключението на назначената
по делото съдебносчетоводна експертиза, което като обективно и компетентно
изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се
установява, че към 20.06.2014г. С.Х.Б., е титуляр по две банкови сметки в КТБ
АД /н/:
-безсрочен депозит в евро с IBAN:
***;
-Разплащателна сметка със
специално предназначение в евро с IB AN: ***********- открита е и набирателна
сметка с наличност 50.00 лв., през 2001г.
На 06.11.2014г. за С.Х.Б., е
изпратена информация към ФГВБ, за подлежащата на изплащане сума в размер на 102
557.22лв. Сумата е формирана от
салдото по безсрочен депозит в евро с IBAN: *** — сума в размер на 102 507.22
лв. и от набирателната сметка с аналитичен номер ***********. Разплащателна сметка с IBAN: ***татут по
ЗГВБ : преференциален;
Към момента на сключване на
договор от 21,02,2014год. е прилагана Скала на стандартните лихвени проценти,
които КТБ АД прилага към привлечени средства от клиенти от 01.11.2013г.
Разликата между обичайния лихвен
процент за този вид сметка и определения е договора е 3.4% (3.5 - 0.1). С
Решение № 82 на Управителния съвет на БНБ от 30.06.2014г. договорните лихви по
депозитите в КТБ АД /н/ са намалени, считано от 01.07.2014г. и приложимата
лихва към сметка с IBAN: *** размер на 1.44%. Разликата между обичайния лихвен процент за този вид сметка и
прилагания след 01.07.2014г. е 1.34% ( 1.44 - 0.1). От извършения преглед и анализ на процесната сметка в евро с IBAN: ***,
се установява, че същата притежава аналитичен номер ***********поради което и съобразно предоставения вътрешен сметкоплан на КТБ АД /н/, на
стр. 28, сметка с номер
1839 - привлечени
средства с друго специално предназначе¬ние във валута е със следните характеристики: пасивна, безлихвена,
връзка с регистри: клиентска картотека. От наименованието на сметката и от посочените характеристики следва, че тази сметка е от
групата банкови сметки, които се
обслужват при определени с договор условия.
Сумата по процесната банкова
сметка ***:*************** не е включена в гарантирания размер на влоговете на С.Б.. Изчисленият от ФГВБ гарантиран размер на
влоговете на С.Х.Б. е общо 102557.22 лв. като на 13.02.2015г.на С.Б. е
изплатена сумата 102 507.22 лв. по сметка в Алианцбанк, ФЦ Павлово.
Към ФГВБ за Г.Г.Г. е изпратена
информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 49074,38лв., формирана
от спестовна сметка в евро, която е изплатена на 05.12.2014г. по банкова сметка
*** Г.Г.Г. в СИБАНК, кл. Изток, офис Раковски. П.П.Б. и М.Б.Г. не са били
клиенти на КТБ АД /и/ и съответно за тях няма подавана информация като
вложители на Банката. Изчисленият гарантиран размер на влоговете е общо
102557.22 лв. В гарантираната и изплатена сума от 102557,22лв. не е включена
наличността по процесната сметка с IB AN:***************.
Установява се ищцата С.Х.Б. да е включена в списъка
на приетите вземания в производството по несъстоятелност с вземане в размер на
200 356.40лева и с поредност по т.4 от член 94 на ЗБН конкретно с влог по
Разплащателна сметка със специално предназначение в евро с IB AN: ***********Вземането
в размер на 200 356.40 лв. представлява левовата равностойност на сумата 102
440.60 Евро, която е салдо по посочената сметка с IB AN: ************* /л. 32
от делото/.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на иска:
Ответникът навежда доводи за недопустимост на
предявената претенция, поради обстоятелството, че в производството по
несъстоятелност на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, на ищцата С.Б. е признато
вземане за средствата по процесната банкова сметка ***.чл.299 от ГПК. Възражението
е неоснователно. Касае се до вземания срещу различни лица-КТБ АД /н./ и ФГВБ,
които са заявени на различни основания. В единия случай вземането се основава
на договорно правоотношение, а в другия случай на основание законова
разпоредба. Установителното действие на решението по чл.69, ал.2 от ЗБН има
действие спрямо банката и всички кредитори на несъстоятелността, но не и
относно характера на вземането. В случай, че се приеме вземането на вложител да
е гарантирано, като кредитор по несъстоятелността встъпва фонда по реда на чл.
24 от ЗГВБ /отм./. Предвид изложеното съдът намира исковата претенция за
процесуално допустима, както и по арг. на чл.270, ал.4 от ГПК.
По основателността на иска:
Приложимото материално право е Закон за гарантиране
влогове в банките /ред.ДВ., бр.109 от 20 Декември 2013год./, Наредба №
23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз
до гарантирания размер (загл. изм. - дв, бр. 63 от 2009 г.), Закон
за кредитните институции, Закон за банковата несъстоятелност.
Съгласно чл. 4, ал.
(1) от ЗГВБ/отм./ Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по
влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196
000лв. В тази сума се
включват и начислените лихви към датата на решението на Българската народна
банка за отнемане на лиценза-чл. 23, ал. 1. Общият
размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете
му, включително начислените върху тях лихви към датата на решението на
Българската народна банка по чл. 23, ал. 1, се събират. При събирането
влоговете в чуждестранна валута участват с левовата им равностойност,
определена по курса на Българската народна банка към началния ден на изплащане
на гаранцията съгласно чл.6, ал.1 от ЗГВБ. Съгласно чл.4, ал.(3) от ЗГВБ/отм./
разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в
резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението
на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1.
В изпълнение на чл.23, ал.11 от ЗГВБ
е приета и Наредба №23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в
банка с отнет лиценз до гарантирания размер/ обн.ДВ бр.12/12,02,1999г./. Чл.
10, ал. (1) от наредбата сочи на възможността от обявения начален ден за изплащане,
всеки вложител да получи в съответствие с изискванията по наредбата
изплащане на гарантирания размер по влоговете си. Видно от данните по делото, на ищеца Г.Г. е
изплатена сума в размер на 49 074,38 лв., а на ищцата С.Б. в размер на 102
507.22 лв. С писмо изх. № Н2310-424/24,01,2015 г. на КТБ, квесторите на банката
са отхвърлили искането за изплащане на средства по процесната сметка.
По
делото се установява, че на 21,02,2014 г. между третото лице помагач „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност, ищците и трети за делото лица – А.Х.М.
и Х.А.М.е сключен Договор за разплащателна сметка със специално предназначение.
Договорът е сключен във връзка със заплащането на цената по бъдещ договор за
покупко - продажба на недвижими имоти, по който ищците се явяват продавачи, a лицата А.Х.М. и Х.А.М.– купувачи. Уговорено е, че при представяне на посочени
в договора документи – нотариален акт за покупко продажба и удостоверение за
тежести, от което да е видно, че е заличена възбраната върху един от имотите по
бъдещия договор за покупко-продажба в тригодишен срок от сключването, сумата по
сметка се изплаща на ищците. В случай че тези документи не бъдат представени в
уговорения срок, паричните средства по сметката се връщат на купувачите по
бъдещия договор - А.Х.М. и Х.А.М.. Установява се, че на името на ищцата С.Б. е
открита сметка с IBAN: ***. По делото не се спори, че купувачите са внесли сума в
размер на 100000,00 евро по горната сметка.
Процесният
договор за сметка представлява по същество договор за доверителна /ескроу/
сметка, наподобяващ акредитив. Действието му е поставено в зависимост от два
модалитета – отлагателни условия, с настъпването на които се определят лицата легитимирани
да получат средствата по сметката. При възникване на определено условие чл.5,
ал.1, т.3 от договора– непредставянето на необходимите документи в тригодишен
срок от подписването на договора, лице различно от титуляра на сметката би
имало право да получи средствата по нея, а именно купувачите Х. М. и А. М..
Спорно по делото е дали ищците се легитимират като вложители, с право на
вземане срещу ФГВБ. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗГВБ/отм./
по смисъла на закона "Влог" са
парични средства по банкова сметка ***, открита на името на едно или повече
лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на
обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е
длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни
условия. В т. 3 е дефинитивно определено понятието "Вложител" като лице,
което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи
паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в
резултат на обичайни банкови сделки.
В този смисъл, за да се
обоснове качеството на ищците като вложители по смисъла на ЗГВБ, следва да бъде
установено вземането им към третото лице помагач „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност на основание договор от 21,02,2014год. При ангажираните по
делото доказателства настоящия състав
намира качеството вложител да има единствена ищцата С.Х.Б., която е титуляр
на сметката. Фактът, че П.Б., Г.Г., М.
Г. /продавачи/ са подписали
процесния договор не обуславя качеството им на вложители, тъй като съобразно
предвидените в договора условия за разпореждане със сумата по сметката, / в
зависимост от срока за изпълнение на условията по чл.5, ал.1, т.1,1 и 1,2 / и
активно легитимиран да получи плащане по нея е титуляра и купувачите –Х.А.М.и А.Х.М.. За
неоснователни съдът намира доводите на
ищците, че договорните условия за плащане на сумата по сметката касаят
вътрешните отношения между страните по договора за покупко- продажба. Фактът,
че ищците различни от титуляра са възложили
на С. Б. да упражнява
всички права и да изпълнява всички задължения от свое име за сметка на всички продавачи, говори за възникнали между
продавачите мандатни отношения по смисъла на чл.292 от ЗЗД, но същите са
ирелевантни за възникналите правоотношения по договор за откриване на
банкова сметка ***/н./. Съобразно условията на договора относно възможността за
получаване на суми по сметката и предвид
§1, т.3 от ДР на ЗГВБ/отм./ като вложители се легитимират С.Б., респективно
купувачите- Х.А.М.и А.Х.М.. Аргумент за този извод са и разпоредбите на Наредба
№3/16,07,2009год. за условията и реда за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти/ отм. С §3 от ПЗР на Наредба
№3/18,04,2018год., изд. От УС на БНБ/, съгласно чл.2, ал.2 от която плащане от платежни сметки може да
се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до
размера и при условията, поставени от титуляря на сметката.
Настоящия състав намира за неоснователен и релевирания
довод на ищците за съвместен влог. Съгласно §1, т.2 от ЗГВБ/отм./ "Съвместен
влог" е влог, чиито титуляри са две или повече
лица или за изплащането на който могат да претендират повече от едно лице. Титуляр на процесния влог е единствено С.Б., а с оглед възможността да се
претендира плащане по същия би могъл да се обоснове извод за съвместен влог с
купувачите, но не и между ищците. Ето защо съдът намира ищците П. Б., Г.Г. и М.Г. да нямат качеството вложители
по процесната сметка.
От
страна на ответника се навеждат доводи, че меродавният момент за представяне на
нужните документи е 06,11,2014 г. Съдът намира същото за неоснователно. Както
бе посочено, действието на процесният договор за сметка е поставено под отлагателно
условие. Не е задължително това условие да възникне до момента на отнемане на
лицензията на банката, респ. преди откриването на производството по
несъстоятелност. Аргумент за това се черпи от правилото на чл. 102 от ЗБН вр.
чл. 725 от ТЗ, съгласно което вземане под отлагателно условие се включват в
сметката за разпределение и се включва в първоначалното разпределение като
оспорено вземане. За него се заделя съответната сума от разпределението. При
окончателното разпределение това вземане се изключва, ако до този момент
условието не се е сбъднало. Предвид това, предпоставящото възникване на
вземането на ищците отлагателно условие може да се осъществи след момента на
отнемане на лицензия на банката и най-късно до 21,02,2017г.
По
делото не се установява към 21,02,2017г. пред „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност,
да е представено удостоверение от СВп. – гр. София, от което да е видно, че е
заличена възбрана, наложена по и.д. 106/2012 г. на ЧСИ М.Ц. върху посочения в
договора недвижим имот. Предвид това не се установява настъпването на
отлагателното условие в уговорения договора срок, поради което вземане по
договор за разплащателна сметка със специално предназначение имат неучастващи по делото лица Х. и А. М.и на осн.чл.чл.5, т.3 от договора.
Дори да се обоснове
извод за качеството вложители на ищците,
то съдът намира да е налице изключението на чл. 5, ал.(1), т.1 от ЗГВБ/отм./ съгласно която норма не се изплащат гарантираните
размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в
отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към
своите вложители; Предвид категоризацията на видовете банкови сметки
съобразно чл.6, ал.3 от Наредба №3/16,07,2009год. за условията и реда
за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти/отм./ процесната сметка попада в
обхвата на т.9, а именно: „други видове сметки за съхранение на пари, които се обслужват при
определени с договор условия“. Същата е с аналитичен номер 1839/привлечени средства
с друго специално предназначение във
валута/, която се характеризира като пасивна, безлихвена, което означава, че наличността
по същата не подлежи на олихвяване. Ето защо фактът, че съгласно чл.4, ал.2 от
договор от 21,02,2014год. е договорен лихвен процент от 3,5% на годишна база
налага извод за договаряне на привилегия. Съдът не споделя доводите на ищците,
аргументиращи липсата на привилегия предвид чл.2, ал.3, пр.2, вр.чл.3, ал.1 от
раздел ІІІ –„Условия за олихвяване“ на
скалата на стандартни лихвени процентни, които КТБ АД прилага към привлечени
средства от клиенти, съгласно който е предвидена възможността да бъде
договорен лихвен процент до 10% на
годишна база. Принципната възможност за договаряне на лихвен процент до
посочения размер не налага извод за липсата на преференциални условия по договора.
Предвид чл.2, ал.3 от раздел ІІІ от
скалата-банката не начислява лихви
по сметки които се обслужват при определени
в договор условия/ каквото е процесната сметка/, а дори да се приеме за същата
да се прилага лихвен процент, то същия съобразно раздел І, т.1 е в размер на 0,10%, което е значително под
договорения размер от 3,5%. Ето защо вземането по сметката има характер на
привилегия по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ/отм./ и не попада в предметния
обхват на гаранцията по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗГВБ/отм./
Предвид изложените мотиви съдът намира
исковите претенции за неоснователи, поради което подлежат на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
и с оглед изхода от спора на ответника
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1630,00 лв., от
които 1280,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 350,00лв. – депозит за вещо
лице.
На третото лице помагач КТБ
АД/н./ разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Х.Б., с ЕГН **********, П.П.Б., с ЕГН **********, Г.Г.Г.,
с ЕГН ********** и М.Б.Г., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** –
адв. Г. срещу Фонд з.г.н.в.в б. със седалище и адрес: ***, и със съд. Адрес:***
над партер, искове с правно основание чл. 23, ал.1 от
ЗГВБ, вр.чл.8, т.3 от ЗГВБ/отм./ за осъждане на ответника да
заплати сума в общ размер 12783,00 евро /по 3195,75евро за всеки ищец/,
частична от общ размер на влога 100000,00евро, представляваща гарантиран влог в
„К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, по Договор за разплащателна сметка със
специално предназначение от 21,02,2014г. като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Х.Б.,
с ЕГН **********, П.П.Б., с ЕГН **********, Г.Г.Г., с ЕГН ********** и М.Б.Г.,
с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** – адв. Г. да заплатят на със
седалище и адрес: ***, и със съд. Адрес:*** над партер, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 1630,00лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника – „К.т.б.“ АД–в
несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: