Решение по дело №139/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20202300500139
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                  Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

                                                            10.12.2020г.                                  гр.Ямбол

       В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският  окръжен съд,                                        гражданско  отделение, втори състав

на 08.12.2020година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТАГАРЕВА  

                                                    ЧЛЕНОВЕ:   Н.И.

                                                                                         ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар М.К.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д. № 139 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба "Ай Тръст"ЕООД гр.София, подадена от юрисконсулт Г., против Решение №797/08.11.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №985/2019г., с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество против Н.И.К. *** иск по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК за признаване за установено вземането на дружеството за сумата общо 698 лева, от която сума 433.68 лева- главница, 49.31 лева - адм. разноски, 85.47 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 45.77лева договорна лихва за периода 21.05.2017г. - 20.10.2017г., 84.70лева - наказателна лихва за периода 21.06.2017г. - 03.10.2018г. и законната лихва върху главницата от 24.10.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3030/25.10.2018г. по ч.гр.д. №4202/2018г. по описа на ЯРС. 

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение на ЯРС, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Сочи се, че извършеният от съда доклад по чл.146 ГПК е в нарушение на процесуалните правила и съдържа непълноти, тъй като съдът е пропуснал да отдели спорното от безспорното и указанията по разпределение на доказателствената тежест са дадени бланкетно. Наред с това оплакването е, че с постановеното решение съдът не е обсъдил всички представени от ищеца доказателства - сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство, с който ответникът е приел да заплаща възнаграждение на поръчителя по негова сметка или в полза на кредитодателя "Кредисимо"АД, който е овластен да приема вместо поръчителя изпълнението и че в случай, че платената сума е недостатъчна да покрие задълженията на ответника към "Кредисимо"АД  и "Ай Тръст"ЕООД, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към "Ай Тръст"ЕООД. Съдът не кредитирал и представеното по делото удостоверение, с което дружеството "Кредисимо"АД е установило платените от поръчителя по договора за кредит задължения, което удостоверение не е оспорено от ответника. В нарушение на чл.149, ал.2 ГПК съдът дал ход на устните състезания, без делото да е разяснено и без да назначи съдебна експертиза, което е в нарушение на т.10 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, според което, когато вземането е установено по основание, за установяване на размера му съдът следва да назначи експертиза и без да има искане от заинтересованата страна.

По тези съображения, въззивникът моли за отмяна изцяло на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен изцяло, с присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции, вкл.  юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Н. К. не е подал отговор на въззивната жалба.

В. о.с.з. въззивната страна не изпраща представител, а депозира писмена молба с искане за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноските пред двете инстанции.

Въззиваемият не се явява в о.с.з.   

ЯОС намира, че въззивната  жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на ищеца "Ай Тръст"ЕООД, с която против Н.И.К. *** е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.143 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на ищеца за главница по договор за кредит в размер на 433.68 лева, 49.31лева - адм. разноски по договора за кредит, 45.77лева договорна лихва по договор за кредит за периода 21.05.2017г. - 20.10.2017г., 84.70лева - наказателна лихва за забава по договор за кредит за периода 21.06.2017г. - 03.10.2018г., 85.47 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и законната лихва върху главницата от 24.10.2018г., за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3030/25.10.2018г. по ч.гр.д. №4202/2018г. по описа на ЯРС.

В исковата молба ищецът е изложил, че на 14.12.2016г. ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от дружеството „Кредисимо“АД и е сключен договор за кредит между тях във формата на електронен документ, като по електронна поща на длъжника бил изпратен автоматично договор за потребителски кредит, ведно с Приложение 1 към него, ОУ и стандартен европейски формуляр. Заетата сума от 800лв. била предоставена на ответника на каса на Изипей. Ответникът избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора чрез поръчителство от трето одобрено от „Кредисимо“ лице, при което със сключен договор за поръчителство с кредитополучателя, поръчителят-ищецът „Ай Тръст“ЕООД се съгласил да отговаря солидарно с него за задълженията му срещу възнаграждение от 59,86лв. на месец. На 14.12.2016г. бил сключен договор за поръчителство и между „Кредисимо” и поръчителя "Ай тръст"ЕООД. Твърденията на ищеца са, че на 01.02.2017г., с 12 дни просрочие, длъжникът извършил само едно плащане в размер на сумата 800лв., след което бил търсен от заемодателя, който направил административни разноски за това. Ищецът твърди, че на 12.10.2018г. е изпълнил задълженията си на поръчител и е заплатил на кредитора "Кредисимо"АД всички неплатени от кредитополучателя-ответника суми по договорите за кредит и за поръчителство, поради което встъпил в правата на кредитора и се породило правото му да иска плащане на сумите от ответника.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Н.К. не е депозирал такъв, но в първото открито с.з. пред ЯРС е оспорил иска с възражението, че изцяло е заплатил на кредитора си заетата сума, тъй като на 01.02.2017г. е превел на "Кредисимо"АД сумата 800лв.

С  постановеното по спора решение ЯРС е отхвърлил установителния иск по чл.422 ГПК, по съображения, че ищецът не е установил кредиторът по договора за кредит да е отправил към него като поръчител претенциите си за заплащане на кредита, нито че ищецът е уведомил ответника за претенциите към него, както и че ищецът не е установил да е изпълнил задължението си към "Кредисимо"АД по договора за поръчителство.

Фактическата обстановка по делото е следната:

От приложеното ч.гр.д. №4202/2018г. по описа на ЯРС се установява, че по същото в полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница, адм. разноски, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, договорна лихва и наказателна лихва с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника, който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта, посочвайки, че е заплатил на "Кредисимо"АД изцяло заетата сума. С оглед подаденото от длъжника възражение, в указания му от съда срок  ищецът е предявил настоящия иск, който е процесуално допустим.

По делото не е спорно и е установено, че между дружеството „Кредисимо“ АД и ответника Н.К. е сключен Договор за потребителски кредит №781316/14.12.2016г., с който АД-то се е задължило да предостави на кредитополучателя К. потребителски кредит по приложените Общия условия и подаденото от длъжника заявление, представляващи цялостно и единно споразумение между страните. Съгласно Приложение №1 към договора, кредитът е в размер на сумата 800 лв., с договорен лихвен процент от 41,24%, ГПР - 50% , общ размер на плащанията от 958,90лв. и срок за връщане от 10 месеца, в който съгласно погасителния план, на 20-то число от съответния месец дължимата погасителна вноска е в размер на 95,89лв., включваща посочени размери на главница и договорна лихва. Не е спорно от страна на ответника, че е получил и усвоил сумата на кредита в размер на 800лв.

С Договор за предоставяне на поръчителство от 14.12.2016г., сключен между страните по делото, поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил спрямо длъжника Н.К. да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор (чл.1, ал.1). За поемане на тези задължения потребителят Н.К. е приел да заплаща възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение №1 към договора в размер на 59,86лв. месечно, на падежа на погасителните вноски по договора за кредит. В Раздел IV, чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство е уредено правото *** ответника да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на Ай Тръст или на Кредисимо“,  или по други начини, установени в договора за кредит, а с разпоредбата на чл.8, ал. 5 от договора за поръчителство, Кредисимо е овластено да приема вместо поръчителя плащанията от ответника на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания. В случай, че платената сума не е достатъчна да погаси изискуемите задължения на потребителя към "Кредисимо" и към поръчителя, е прието да се погасяват с приоритет задълженията към Ай Тръст“ЕООД - чл.8, ал.5,изр.2 от договора за поръчителство. При предсрочно погасяване от потребителя на договора за кредит, той заплаща на поръчителя възнаграждението за съответния период, за който е извършено погасяването, а когато погасяването е частично, възнаграждението се дължи в пълен размер за периода на частичното погасяване, а за оставащите периоди се намалява пропорционално на размера на оставащата главница - чл.8, ал.3 от договора за поръчителство. Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на Раздел III, чл.12 от ОУ и чл.4 ал.1 от договора за кредит.

На 14.12.2016г. е сключен и Договор за поръчителство между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да отговоря пред „Кредисимо“АД солидарно с потребителя Н.К. за всички негови задължения по договора за потребителски кредит. В чл.3 ал.2 е прието, че „Ай Тръст“ ЕООД остава задължено и след падежа на главното задължение, независимо дали кредиторът е предявил иск срещу длъжника или поръчителя в 6-месечен срок от него. Съгласно чл.4, ал.1 от този договор, аналогичен на чл.3, ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения.

Ищецът е представил Протокол №931/04.10.2018г. за това, че направените от "Кредисимо"АД административни разходи за събиране на вземанията му от Н.К. са в размер на 49.31лв. Представено е и Удостоверение за погасени задължения от 22.02.2019г., издадено от „Кредисимо“ЕАД за това, че след изпратено искане за плащане от „Кредисимо“ЕАД, на 12.10.2018г. „Ай Тръст“ЕООД в качеството на поръчител и солидарен длъжник по договорите за поръчителство за задълженията на кредитополучателя Н.К., е погасил всички дължими от същия суми и след изпълнението на задължението за плащане от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, „Кредисимо“ ЕАД няма финансови претенции към длъжника, тъй като задълженията са погасени от поръчителя.

Ответникът е представил писмени доказателства - разписка и финансов бон, двете от 01.02.2017г., видно от които на датата 01.02.2017г. той е превел в полза на „Кредисимо“ АД сумата 800лв, като не е спорно от страна на ищеца, че извършеното от ответника плащане е по договора му за потребителски кредит  с „Кредисимо“ АД.

От заключението на вещото лице Св.Д., извършило назначената от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза е установено, че задълженията на Н.К., произтичащи от договора за потребителски кредит от 14.12.2016г. и договора за предоставяне на поръчителство от 14.12.2016г. не са погасени в пълен размер от длъжника. С извършеното на 01.02.2017г. плащане на сумата 800 лв. са били погасени: падежиралата към 01.02.2017г. договорна лихва в размер на 27,49лв. и главница по договора за потребителски кредит в размер на 430,12лв., наказателна лихва за забава по договора за кредит в размер на 0,43лв. и главница по договора за поръчителство в размер на 341,96лв. С оглед на това, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК остатъкът от задължението на ответника по договора за кредит и по договора за поръчителство е в размер на сумата общо 880,01лв., от която обща сума  - главница по договора за потребителски кредит - 369,88лв., договорна лихва по договора за кредит за периода 20.02.2017г. – 20.10.2017г. - 131.41 лв., лихва за забава по договора за кредит - 42,85лв., административни разноски по договора за кредит – 49.31лв., главница - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство – 256,64лв. и лихва за забава по договора за поръчителство - 29,92лв. При извършената проверка в счетоводствата на „Кредисимо“АД и на „Ай Тръст“ЕООД вещото лице е  установило, че е извършено прихващане между двете дружества със Споразумение за насрещно прихващане от 31.07.2018г. по списък на изискуеми задължения на потребители към „Кредисимо“АД, за които "Ай тръст"ЕООД е предоставило поръчителство в общ размер на 463 674,24 лв., в който са включени и задълженията на ответника Н.К. към кредитора "Кредисимо"АД, включващи: главница 433.68 лв., договорна лихва - 45.77лв., административни разноски – 49.31лв. и наказателна лихва - 84,07лв. Прихващането е извършено между вземането на "Кредисимо"АД към "Ай тръст"ЕООД в размер на сумата 463 674,24лв. и вземане на "Ай тръст"ЕООД към "Кредисимо"АД в размер на  3 760 109,50лв., до размера на по-малкото.

При тази фактическа обстановка, окръжният съд прави следните правни изводи:

Обжалваното решение на ЯРС е валидно и допустимо, но частично  неправилно. Съображенията за този извод за следните:

Вземанията на ищеца по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.143 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД се основават на сключените с ответника и с неговия кредитор договори за поръчителство.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция за неоснователност на иска, мотивирани с обстоятелството, че ищецът не е уведомил ответника за претенциите на кредитора към него, както и с обстоятелството, че ищецът не е установил да е изпълнил задължението си към "Кредисимо"АД по договора за поръчителство. Тези изводи не са в съгласие с материалния закон и с установената по делото фактическа обстановка.

Безспорно по делото са установени сключения между ответника и дружеството "Кредисимо"АД договор за потребителски кредит, както и сключения между ищеца и кредитора на ответника - "Кредисимо"АД договор за поръчителство. Съгласно уредбата на договора за поръчителство - чл.138 - чл.148 ЗЗД и съдебната практика (Решение №229/10.09.2012г. на ВКС по гр.д.№452/2011т., IV г.о.), с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането (чл.143, ал.1 ЗЗД). Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя (законодателят използва термина „иск”, но в материалноправното му значение на „вземане”), поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, иначе той рискува да плати недължимо или в повече, а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането (чл.143, ал.1 ЗЗД). При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора – само тях той може да противопостави на платилия поръчител (чл.143, ал.2 ЗЗД). Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му. Ако поръчителят е платил в повече, може да иска връщане на онова, което кредиторът недължимо е получил (чл.143, ал.2, изр.последно ЗЗД).

В случая по делото е безспорно установено сключването на договора за кредит от 14.12.2016г. между ответника и дружеството "Кредисимо"АД, както и получаването от ответника на заетата сума от 800лв. С оглед на тези обстоятелства, между страните по посочения договор е възникнало облигационно правоотношение, съответно задължение за ответника за връщане на получената сума. Безспорно установено е и сключването на договор за поръчителство между ищеца и кредитора на ответника, както и на договор за поръчителство между ищеца и ответника, с поето от последния задължение за плащане на договореното възнаграждение. Договорът за поръчителство между ищеца и ответника е договор, който изрично не е уреден от закона, но чието сключване е допустимо съобразно чл.9 от ЗЗД и обвързва сключилите го страни със силата на закон (чл.20а ЗЗД). Безспорно установено е и извършеното от длъжника плащане на сумата 800лв. към кредитора "Кредисимо"АД. В платежния документ не са посочени по вид и размер конкретните задължения, които се погасяват, но няма спор, че се касае за изпълнение по сключения договор за кредит. С оглед на това, че плащането на сумата от 800лв. не е било достатъчно да погаси изцяло задълженията на ответника към кредитора му "Кредисимо"АД, а само част от дължимата договорна лихва - с падеж 20.01.2017г. и частично главницата по договора за кредит, съобразно приетото в чл.8, ал.5, вр. с ал.3 от сключения между страните договор за поръчителство, вещото лице е установило, че с извършеното плащане ответникът е погасил главница по кредита в размер на 430,12лв., възнаградителна лихва по кредита в размер на 27.49лв. и лихва за забава в размер на 0,43лв., както и главница по договора за поръчителство в размер на 341,96лв. Останали са неплатени вземания в размер на: 369,88лв. - главница по договора за кредит, договорна лихва по договора за кредит в размер на 131,41лв. и лихва за забава по договора за кредит в размер на 42,85лв., както и административни разноски за събиране на вземането по договора за кредит в размер на 49,31лв., или общото неплатено вземане по договора за кредит е в размер на сумата 593,45лв., както и възнаграждение на ищеца по договора за поръчителство в размер на 256,64лв. Вещото лице е установило осчетоводяване при кредитора на общо задължение на ответника в размер на сумата 612,83лв. и извършено от ищеца и кредитора "Кредисимо"АД прихващане на насрещни вземания, между които е и вземането към ответника. Съгласно чл. 103 от ЗЗД прихващането е допустим от закона способ за погасяване на задължения, поради което настоящият състав приема, че е настъпил погасителния ефект на извършеното между кредитора и поръчителя прихващане до размера на общо установеното задължение на ответника - в размер на 593,45лв. Ищецът е погасил тези суми на свой риск, без да е уведомил ответника, но последният дължи плащане на посочените суми, тъй като не твърди и не доказва да ги е платил на кредитора. С оглед на това,  налице е хипотезата на чл. 143, ал.1 от ЗЗД и предявеният иск е  основателен и следва да бъде уважен до установените от вещото лице размери - за главница по договора за кредит от 369,88лв. и лихва за забава по договора за кредит в размер на 42,85лв., както и административни разходи по договора за кредит от 49,31лв. От вещото лице са установени и размерите на договорната лихва по договора за кредит -131,41лв. и възнаграждението на ищеца по договора за поръчителство -256,64лв., но искът на ищеца за тези вземания следва да се уважи в предявените размери - за сумата 45,77лв. - договорна лихва и за сумата 85,47лв. - възнаграждение по договора за поръчителство.

Тъй като решението на ЯРС е частично неправилно, следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за главница по договора за кредит до размера на 369,88лв., лихва за забава по договора за кредит до размера на 42,85лв., за административни разходи по договора за кредит от 49,31лв., договорната лихва по договора за кредит за сумата 45,77лв. и  възнаграждение по договора за поръчителство за сумата 85,47лв., като искът се уважи за посочените суми. Решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 369,88лв. до размера на сумата 433,68лв. - главница по договора за кредит, както и за разликата над сумата 42,85лв. до размера на сумата 84,70лв.- лихва за забава по договора за кредит, като краен резултат е правило и следва да се потвърди, тъй като искът е недоказан за посочените суми. Доколкото по делото е установено от вещото лице, че ищецът е платил в полза на кредитора "Кредисимо"АД сумата 612,83лв., която надвишава задължението на ответника към този кредитор - в размер на общо 593,45лв., то на основание чл.143, ал.2, изр.последно ЗЗД за недължимо платената разлика ищецът може да иска връщане от кредитора.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, основателно е искането на въззивника за присъждане на разноските по делото, като на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8  ГПК на дружеството "Ай тръст"ЕООД следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска - в размер на сумата общо 583,57лв. (за въззивната инстанция - 307,70лв., включващи ДТ, депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, а за първата инстанция -275,87лв. - ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.). Съразмерно с  уважената част от иска следва да се присъдят и разноските в заповедното производство - в размер на сумата 63,66лв. (ДТ от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.).

Водим от изложеното и на основание чл.271 ГПК, ЯОС

                                         

                                        Р          Е          Ш          И          :

 

ОТМЕНЯ Решение №797/08.11.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №985/2019г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Ай тръст"ЕООД против Н.И.К. *** иск по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК за признаване за установено вземането на дружеството за сумата 369.88 лева - главница, 49.31 лева - адм. разноски, 45.77лева договорна лихва за периода 21.05.2017г. - 20.10.2017г., 42.85лева - лихва за забава за периода 21.06.2017г. - 03.10.2018г., 85.47 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и законната лихва върху главницата от 24.10.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3030/25.10.2018г. по ч.гр.д. №4202/2018г. по описа на ЯРС И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

УВАЖАВА предявения иск по  чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.143 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД И ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.К. ***, с ЕГН **********, че същия дължи на „Ай Тръст“ ЕООД гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център България, сграда А, представлявано от управителя И. Ш., ЕИК *********, по Договор за потребителски кредит №781316/14.12.2016г., сключен между „Кредисимо“АД и Н.И.К., и Договор за предоставяне на поръчителство от 14.12.2016г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Н.И.К., сумите: 369,88лв.-  главница по договора за кредит, 45,77лв. - договорната лихва по договора за кредит за периода 21.05.2017г. - 20.10.2017г., 42.85лева - лихва за забава по договора за кредит за периода 21.06.2017г. - 03.10.2018г., 49,31лв. - административни разходи по договора за кредит и 85,47лв.-  възнаграждение по договора за поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3030/25.10.2018г. по ч.гр.д. №4202/2018г. по описа на ЯРС.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №797/08.11.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №985/2019г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Ай тръст"ЕООД против Н.И.К. *** иск по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК за признаване за установено вземането на дружеството за разликата над сумата 369,88лв. до размера на сумата на сумата 433,68лв. - главница по договора за кредит, както и за разликата над сумата 42,85лв. до размера на сумата 84,70лв.- лихва за забава по договора за кредит за периода 21.06.2017г. - 03.10.2018г..

ОСЪЖДА Н.И.К. ***, с посочени данни,  ДА ЗАПЛАТИ на „Ай Тръст“ ЕООД, с посочени данни за седалище, адрес на управление, ЕИК и представител,  на основание чл.78, ал.1, вр. с ал.8 ГПК разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №4202/2018г. на ЯРС в размер на сумата 63,66 лева и разноски в настоящото исково производство пред първата и въззивната инстанции в размер на сумата общо 583,57лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

       

 

 

                                                                                                      2.