РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2591
11.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 2543 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.149,
ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор К.И.Т., срещу Заповед № 19ОА-573 от 22.03.2019г. на
Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 44, ал.1, т.13 и ал.2 от
ЗМДМА, чл. 135, ал.5 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал.1,
т.1, чл. 135, ал.4, т.1 и чл. 230, ал.4 от ЗУТ е наредено да се изработи
служебно ПУП-ПР за част от кв.442 по плана на кв. „Зеленчукова борса“, гр.
Пловдив както следва: териториален обхват: УПИ III-514.232, за жилищен
комплекс, УПИ X-514.233, обществено и делово обслужване, УПИ XI-514.234,
обществено и делово обслужване и УПИ ХII-514.235, обществено и делово
обслужване; контактна територия: УПИ IV-514.90, УПИ VI-514.88, УПИ
XIII-514.1423, за спортни дейности и улици.
Жалбоподателят намира оспорения административния
акт за нищожен и излага подробни
съображения в тази посока.
Претендира прогласяване на акта за
нищожен и разноските по делото.
Процесуалният представител на
жалбоподателя-адвокат Г. представя подробни писмени съображения и излага
съображения относно нищожност на оспорения административен акт.
Ответникът-Кметът на Община
Пловдив намира жалбата за неоснователна. Процесуалният представител на
ответника излага подробни писмени съображения относно неоснователност на
жалбата.
Несвоевременно, едва след даване
ход на делото по същество, с писмените бележки, депозирани на 27.11.2019г., се претендира
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
предявеното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Заинтересованата страна - „СОЛВЕКС“
ООД не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата
страна-„ФИЛИМЕКС“ ООД, чрез управителя Н.М. намира оспорената заповед за нищожна. Излага
подробни писмени съображения.
Безспорно е в правната доктрина и
съдебната практика, че една от абсолютните процесуални предпоставки за
допустимост на оспорването на административни актове пред съда е наличието на
правен интерес от оспорването, както и че този интерес следва да е личен и
непосредствен. Наличието на правен интерес от оспорването е предопределено от
засягането на права и законни интереси на конкретен правен субект.
В разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ е
определен кръгът на заинтересованите лица в административното производство по
одобряване на устройствените планове и техните изменения, а именно
собствениците и носителите на ограничени вещни права, чиито недвижими имоти са
непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ.
В
случая жалбоподателят „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД притежава сграда с
идентификатор 56784.514.234.1, разположена в ПИ 56784.514.234 и сграда с
идентификатор 56784.514.233.1 в ПИ 56784.514.233 по КК и КР на гр. Пловдив,
видно от Нотариален акт /НА/ № 153, том първи, рег. № 1491, дело № 145 от
2018г. /л. 25 по делото/ и НА № 155, том първи, рег. № 1493, дело № 147 от
2018г. /л. 28 по делото/, които ПИ са непосредствено засегнати от териториалния
обхват на процесния ПУП-ПР.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима,
тъй като съгласно чл. 149 ал.5 от АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
За да
се произнесе по същество, Съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Административно производство е инициирано във
връзка със заявление с вх. № 18Ф507 от 25.06.2018г. /Л. 124 по делото/,
подадено от „Пловдивстройресурс" АД, с което е
поискано закупуването на ПИ с идентификатор 56784.514.233 по КККР на гр.
Пловдив, за който е отреден УПИ Х-514.233, обществено и делово обслужване, кв.
442 по плана на кв. „Зеленчукова борса", гр. Пловдив и ПИ с идентификатор
56784.514.234 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ XI-514.234,
обществено и делово обслужване, кв. 442 по плана на кв. „Зеленчукова
борса", гр. Пловдив.
В хода
на административното производство са изискани служебни справки от дирекция УТ
при Община Пловдив относно предвиденото застрояване по действащия ПУП на
посочените УПИ.
С писмо с изх. № 18 Ф5070/05.07.2018 г. от Главния
архитект на община Пловдив до Директор на дирекция ОС при Община Пловдив е установено
предвиденото застрояване на горецитираните УПИ Х-514.233,
обществено и делово обслужване, кв. 442 по плана на кв. „Зеленчукова
борса", гр. Пловдив и УПИ XI-514.234, обществено и делово обслужване, кв.
442 по плана на кв. „Зеленчукова борса", гр. Пловдив по действащия ПУП.
Посочена е предвидената устройствена зона съгласно ОУП на община Пловдив.
Посочено е, че функционалното предназначение и
устройствен режим на територията е определена като урбанизирана територия,
устройствена зона „Жг“-жилищна устройствена зона с
високо етажно застрояване. Действащият ПУП-територията, предмет на
предложението попада в кв. 42 по плана на „Зеленчукова борса“, съгласно Заповед
№ 14ОА2135 от 22.08.2014г. на Кмета на Община Пловдив.
В хода на административното производство с
писмо с изх. № 18 Ф5070 от 10.07.2018 г. на Зам.-кмет ОСУТСИ при Община Пловдив е изискано от Кмета на район „Западен"
при община Пловдив становище относно законността на сградите, построени в ПИ с идент. 56784.514.233 по КККР на гр. Пловдив, за който е
отреден УПИ Х-514.233, обществено и делово обслужване, кв. 442 по плана на кв.
„Зеленчукова борса", гр. Пловдив, и ПИ с идент.
56784.514.234 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ XI-514.234,
обществено и делово обслужване, кв. 442 по плана на кв. „Зеленчукова
борса", гр. Пловдив, и наличието или липсата на поделяемост
на УПИ.
Кметът на район „Западен“ в писмо от
10.08.2018г. посочва, че изследваните два УПИ са неподеляеми,
съгласно чл. 19, ал.1 от ЗУТ. За сгради с идент.
56784.514.233.1 и с идент.
56784.514.234.1
по КККР на гр. Пловдив има издадени разрешения за строеж. Сградите са
построени, видно от протоколи за дадена строителна линия и ниво-л. 128 и л. 129
по делото.
Относно изследването на законността на
постройките Комисията по чл. 40, ал.2 от НРПУРОИ взима Решение, обективирано в
Протокол № 7 от 24.08.2018г., с което се изисква становище от Главния архитект
на район „Западен“ при Община Пловдив. Същото е изискано с писмо от 02.10.2018г
/л. 117 по делото/.
Кметът на район „Западен“ отговаря, че
сградите с идент. 56784.514.233.1 и с идент.
56784.514.234.1 по КККР на гр. Пловдив, са законно построени. Приложено е писмо
от 02.10.2018г. /л. 126 по делото/.
Комисията
по чл. 40, ал.2 от НРПУРОИ взима решение, обективирано в Протокол № 8 от
08.10.2018г., за изпращане на административната преписка в Дирекция УТ при
Община Пловдив за проучване възможността за изменение на ПУП.
ЕСУТ
при Община Пловдив разглежда предложението като решението е обективирано в
Протокол № 41 от 07.11.2018г. /л. 111 по делото/.
Експертният орган приема, че единствената
възможност за изменение на действащия ПУП на ПИ с идент.
56784.514.233 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ Х-514.233,
обществено и делово обслужване, кв. 442 по плана на кв. „Зеленчукова
борса", гр. Пловдив и ПИ с идент. 56784.514.234
по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ XI-514.234, обществено и делово
обслужване, кв. 442 по плана на кв. „Зеленчукова борса", гр. Пловдив, е
при условията на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Административната преписка е върната на
дирекция ОС при Община Пловдив за мотивиране. Взето е решение за мотивиране по чл.
134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ или при съгласие на всички заинтересовани лица по
смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ.
С писмо с изх. № 18 Ф4968(11) от 10.12.2018
г. на Директора на дирекция „Общинска собственост /ОС/ при Община Пловдив до
Главния архитект на община Пловдив се посочва, че с решение, взето с Протокол №
276 от 29.11.2018 г., на Комисия по чл. 2, ал. 3 от НРПУРОИ се установява
наличието на условията по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Следва да се предприемат
действия по изменение на ПУП, като се заличат УПИ Х-514.233, обществено и
делово обслужване, УПИ XI-514.234, обществено и делово обслужване и УПИ
ХИ-514.235, обществено и делово обслужване, кв. 442 по плана на кв.
„Зеленчукова борса", гр. Пловдив, и същите се приобщят към УПИ
III-514.232, за жилищен комплекс, кв. 442 по плана на кв. „Зеленчукова
борса", гр. Пловдив.
Административната преписка е изпратена с писмо
с изх. № 18ВК2135(1)/20.12.2018 г. на Зам.-кмет ОСУТСИ на Община Пловдив до
Кмета на район „Западен" за предприемане на съответните последващи
действия.
С писмо от 14.01.2019г. на Кмета на
район „Западен“ е представена скица-предложение по смисъла на чл. 135, ал. 2 от ЗУТ за
изменение на ПУП-ПР на УПИ III-514.232, за жилищен комплекс, УПИ Х-514.233,
обществено и делово обслужване, УПИ XI-514.234, обществено и делово обслужване
и УПИ XII-514.235, обществено и делово обслужване, кв. 442 по плана на кв.
„Зеленчукова борса", гр. Пловдив.
Със скицата-предложение УПИ
Х-514.233, обществено и делово обслужване, УПИ XI-514.234, обществено и делово
обслужване и УПИ ХИ-514.235, обществено и делово обслужване, кв. 442 по плана
на кв. „Зеленчукова борса", гр. Пловдив, се заличават и същите се
приобщават към УПИ III-514.232, за жилищен комплекс, кв. 442 по плана на кв.
„Зеленчукова борса", гр. Пловдив.
ЕСУТ при Община Пловдив разглежда
скицата-предложение за изменение на ПУП-ПР като е взето Решение по т. 22, обективирано
в Протокол № 3 от 25.01.2019 г./л. 98 по делото/. Експертният орган е приел, че
е възможно изменението на ПУП-ПР при условията на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ,
предложил е служебно изготвяне на проекта за изменение на ПУП-ПР от Район
„Западен", община Пловдив. Изрично
е посочено запазването на съществуващото застрояване.
До Главния архитект на община
Пловдив, с писмо от 22.02.2019г. от
Зам.-кмет ОСУТСИ на Община Пловдив и от Председателя
на Комисията по чл. 2, ал. 3 от НРПУРОИ, е депозирано мотивирано становище на
основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във връзка с Решение по т. 22, взето с
Протокол № 3 от 25.01.2019 г., на ЕСУТ при Община Пловдив.
В писмо с вх. № 18
ВК2135(4)/25.02.2019г. от Директора на дирекция ОС при Община Пловдив до
Главния архитект на община Пловдив се сочи, че Комисията по чл. 2, ал. 3 от
НРПУРОИ със свое решение, взето с Протокол № 284/07.02.2019 г., не възразява
относно представената с писмо с изх. № 18 ВК2135(2)/14.01.2019 г.
скица-предложение по смисъла на чл. 135, ал. 2 от ЗУТ. Представя се мотивирано
становище с вх. № 18 ВК2135(3)/22.02.2019 г.
ЕСУТ при Община Пловдив взима
Решение по т.26, обективирано в Протокол № 8 от 06.03.2019г. /л.101/, с което
скицата-предложение е приета за устройствено
допустима. ЕСУТ предлага на Кмета на Община Пловдив да издаде заповед по реда
на чл. 135, ал.5 от ЗУТ, с която да се разреши служебно изработване на проект
за изменение на ПУП-ПР при условията на чл. 134, ал.1, т.1 от ЗУТ и в обхват:
УПИ
III-514.232, за жилищен комплекс, УПИ X-514.233, обществено и делово
обслужване, УПИ XI-514.234, обществено и делово обслужване и УПИ ХII-514.235,
обществено и делово обслужване.
Изготвено е Становище от Главния архитект
на Община Пловдив, съгласно чл. 135, ал.4, т.1 от ЗУТ./л. 91 по делото/.
Последвало е издаването на
процесната Заповед № 19ОА-573 от 22.03.2019г. на Кмета на Община Пловдив, която
е съобщена по реда на чл. 124б, ал.2 от ЗУТ,
което се установи от констативни протоколи /от л. 80 до л.85 по
делото/.
С
оглед на горната фактическа обстановка Съдът стига до следните правни изводи:
Относно
твърдяната нищожност на оспорения административен акт: Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на обжалваната Заповед
на Кмета на Община Пловдив и това е така, тъй като в действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, и в първия случай се
прогласява неговата нищожност, а във втория - административният акт се отменя
като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт
в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен, и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това
и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост.
АПК не съдържа изрична квалификация на
пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено
разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато
прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, първо следва
да се прецени компетентността на органа, издал процесното решение.
Нищожен е актът, който не е издаден от
компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя,
по място и по степен.
Съгласно чл. 135, ал.1 от ЗУТ лицата по
чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с
писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 -
съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Съгласно чл. 135, ал.5 от ЗУТ при наличие
на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 компетентният орган по ал. 1 може
да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ
устройствен план.
В
случая процесната заповед е издадена от кмета на Община Пловдив. Същата е валиден
административен акт, постановен от компетентен орган, съобразно неговите
териториални и материални компетенции.
Друг
критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта
на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на
допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за
незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от
тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени
пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на
акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за
законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на
чл. 146 от АПК, и в случай, че се констатира нарушение на някое от
изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен
на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност.
Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно
изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана
от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост)
се определя от степента на порока.
В настоящия случай е спазена изискуемата
писмена форма на заповедта, поради което не е налице порок във формата.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса
на волеизявление. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Не се
установява подобен порок, защото заповедта е издадена след развило се
административно производство, в хода на което се взети решения от експертен
орган /ЕСУТ/, съобразено е становището на главния архитект на Община Пловдив,
съгласно изискванията на чл. 135, ал.4, т.1 от ЗУТ, представена е
скица-предложение, съгласно чл. 135, ал.2 от ЗУТ.
Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което, нищожен
би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно
засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на
посоченото основание.
Следователно, нищожност на административния
акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно
липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма;
когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Следователно административният акт е нищожен поради противоречие с
материалния закон тогава, когато разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в
правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред.
Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до
нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при
която материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок.
Несъответствието с целта на закона или т.
нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е
налице, когато целта на закона не би могла да бъде постигната с
волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор
компетентният орган е издал заповед, с което се постига целта, определена от чл.
135, ал.3 от ЗУТ.
Немотивираността на административния акт
не е основание за неговата нищожност. Нарушаването на формата на акта по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактически и
правни основания за издаването, е основание за неговата унищожаемост,
а не за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма,
липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез
тълкуване, или актът не е подписан.
В конкретния случай оспореният
административен акт не страда от порока липса на форма. Същият е издаден при
спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа
разпоредителна част и правни основания. Следователно не е налице липса на
установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание.
Липсата на фактически основания е нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК
относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на
мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като
мотивирането на административните актове е изискване за тяхната
законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на
съда върху дейността на административния орган по издаването на акта, като
аргумент за това е нормата на чл. 145, ал. 1 от АПК. Липсата на мотиви, като
фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата
нищожност. Това е така, защото мотивите не са същинското волеизявление на
административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. В
конкретния случай административният акт е мотивиран в достатъчна степен, изложени
са фактически и правни основания.
Съдът намира, във
връзка с изложните по-горе мотиви, че жалбата е
необоснована и недоказана, а оспорената заповед не страда от пороци,
обосноваващи нейната нищожност.
Съдът
не дължи произнасяне за претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като
същото е несвоевременно заявено след даване ход на делото по същество и едва с
представените подробни писмени бележки.
Мотивиран от горното и на основание чл.
215 ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 143
ал.3 от АПК Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор К.И.Т., срещу Заповед
№ 19ОА-573 от 22.03.2019г. на Кмета на Община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/