Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.09.2024 г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 10.07.
2024 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 113 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.226 КЗ
(отм.) във вр. чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени и
акцесорен претенции с правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.2015г. около 08:15 часа, по
път 1-7, в землището на общ. Е., обл. Я., в посока към гр. Я. се движил влекач
„Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580“ с peг. № СТ 1151 ВМ, с прикачено към него
полуремарке, собственост на ЕТ „М.“, с ЕИК:***, управляван от водача П.П.Д., с
ЕГН: **********. В същото време, в противоположната посока - от гр. Я. към гр. Е.,
се движил т.а. „Фиат Добло Комбинато“ с peг. № У 7451 АК, собственост на „Н.“
ООД, с ЕИК: ***, управляван от водача Г.В. Д., с ЕГН: **********. При
км.284+572 водачът на т.а. „Фиат“ поради движение с несъобразена скорост
навлязъл в платното за насрещно движение и се блъснал във влекач „Скания“. В
резултат на описаното ПТП загинал виновният водач Г. Д., а по двете МПС
настъпили цялостни деформации по купе и ходова част. По този начин на ищеца са
причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на влекач „Скания Р 164
ЛА 4x2 НА 580“ с peг. № СТ 1151 ВМ, който при инцидента претърпял значителни
увреждания, в случая до размера на тотална щета. Ищецът оценява размера на
причинените му имуществени вреди на сумата от 35000 лв.
В исковата молба се посочва, че от представените Свидетелство за
регистрация на МПС Част I и Част II №*********, издадени от МВР, Пътна полиция
- С.З., е видно, че собственик на влекач „Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580“ с peг. №
СТ 1151 ВМ е ЕТ „М.“, с ЕИК: ***, който поради настъпила смърт на собственика е
праводателят на ищеца ЕТ „Я. – 2024“. От Удостоверение за техническа изправност
на ППС Протокол №7150158, Разрешение №1057/1 от 09.01.2015г., се установява, че
към датата на ПТП - 16.06.2015г., влекач „Скания“ е бил технически изправен да
се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като извършването на
следващ технически преглед е предстояло на 09.07.2015г.
За настъпилия инцидент са образувани пр.пр. №1805/2015г. по описа на ОП
- Я. и ДП №225/2015г. по описа на РУП - Е., което към настоящия момент все още
не е приключило и се води срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.343, ал.1, ж. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК - за причиняване по
непредпазливост смъртта на Г.В. Д. при описаното ПТП.
Съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
справка в електронния сайт на Г. се установява, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС - т.а. „Фиат Добло Комбината“ с peг. № У 7451 АК,
управлявано от виновния водач - Г.В. Д., има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „З.“ АД по застрахователна полица
№03115000217557, валидна от 09.01.2015г. до 09.01.2016г. От Констативния
протокол за ПТП е пострадали лица е видно също така, че след инцидента водачът
на влекач „Скания“ - П.П.Д., е тестван за употреба на алкохол, като резултатът
е бил отрицателен.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и
заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се
прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ
(отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на
застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в
частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът е общо формулиран и не
липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се
прилага. Поради това следва да се приеме, че има действие и по отношение на
прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят
друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не
съществуват. От гореизложеното категорично може да се направи изводът, че
правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
Тъй като нито ищецът, нито неговият праводател, са получавали
обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на
16.06.2015г., за ищеца е налице правен интерес от подаване на настоящата искова
молба за репариране на причинените имуществени вреди, вследствие на непозволено
увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования.
С оглед на гореизложеното, ищецът счита, че претенцията му за изплащане
на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди вследствие на
процесното ПТП, е напълно основателна и размерът на търсеното обезщетение е
напълно доказан като се има предвид средната пазарна стойност на същите и
подобни влекачи към датата на инцидента. Посочва се, че на основание чл.84,
ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати на ищеца и
дължимата законна лихва върху претендиралото обезщетение, считано от
10.04.2016г. - три години преди датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед на гореизложеното, е направено искане да бъде постановено
решение, с което „З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. ***, ***, да бъде осъдено да заплати на ЕТ „Я.“, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С.З., бул. ***, в качеството му на правоприемник на
ЕТ „М.“, с ЕИК: ***, сумата от 35000 лв., (тридесет и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в причинените
вреди по влекач „Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580“ с per. № СТ 1151 ВМ в резултат на
настъпило ПТП на 16.06.2015г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 10.04.2016г. - три години преди датата на подаване на исковата молба
в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски, както и
възнаграждение за един адвокат.
Моли, присъдените му суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка
***.39 от Закона за адвокатурата в „Р.“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З.,
каквото право е дадено с адвокатското пълномощно.
С отговора на исковата молба
застрахователят оспорва изцяло по основание и размер предявените от ЕТ „Я."
иск срещу ЗАД „Б.” за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер на 35 000 лева в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 16.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2016 г. - три
години преди датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, а също така и за заплащане на сторените в настоящото производство
разноски.
Прави възражение за местна подсъдност по настоящият спор. Посочва, че
съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района
на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно извлечение
от електронната страница на търговския регистър седалището и адреса на
управление на ЗАД „Б.", ответник в производството, е гр. С., район ***,
като в тази връзка следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според който искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто
район се намира тяхното управление или седалище, поради което предявените
искове не са подсъдни на Окръжен съд С.З..
Като допълнителен аргумент в тази посока отбелязва, че процесуалния
закон ясно и безпротиворечиво е посочил, че иск на потребител може да се
разглежда по постоянен и настоящ адрес. Ищецът в настоящето производство е
юридическо лице и като такова не разполага нито с постоянен, нито с настоящ
адрес. На следващо място посочва, че възможността за позоваване на права на
потребител са присъщи единствено на физическите лица, тъй като законодателят
имплицитно изключва качеството на потребител по отношение на търговците,
Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, тъй като
същата не отговаря на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Посочва, че с
посочването от страна на процесуалния представител на ищцовото дружество на
банкова сметка ***а процесуалното задължение на чл, 127, ал. 4 от ГПК. Моли да
се има предвид, че същия няма правомощия да посочва „клиентска банкова
сметка", ***ружество представянето на банкова сметка.
***ия на ищеца. Посочва, че от представените с исковата молба
доказателства не се установява правен интерес за водене на настоящото дело.
Оспорва твърденията на ищеца, че е собственик на процесния влекач.
Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира
отговорността на ответното ЗАД “Б.” АД. Посочва, че в исковата молба се
съдържат твърдения, че пътнотранспортното произшествие, вследствие на което
търпи имуществени вреди ищеца, е настъпило на 16.06.2015 г., като в подкрепа на
това твърдение се представя Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Оспорва представеният с исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица тъй като същият е изготвен от
лице, за което няма данни да е извършвал оглед на произшествието, както и въз
основа на какви документи е издаден този протокол, поради което ответникът
счита, че е неотносим в настоящото производство. Посочва, че в този протокол не
се съдържат и никакви данни къде е настъпило процесното пътнотранспортно
произшествие, както и обстоятелства и причини за него, поради което оспорва
същия по отношение на съдържанието му. Също така от исковата молба и
представените към нея писмени доказателства не може да се установи къде е
станало пътнотранспортното произшествие, при какви обстоятелства е станало,
както и механизмът му, поради което не може да се установи по безспорен начин
настъпването на уврежданията.
На следващо място оспорва
механизма на пътнотранспортно произшествие. Посочва, че от представеното с
исковата молба писмено доказателство не може да се установи механизмът на
пътнотранспортното произшествие, поради което счита иска за неоснователен и в
тази му част.
Оспорва наличието и на вина на
твърдения в исковата молба водач Г.В. Д., тъй като с исковата молба не се
представят доказателства за виновно негово поведение.
Оспорва също така стойността
на причинените по отношение на влекач „Скания" с peг. № СТ 1151 ВМ вреди, като счита, че
претендираното обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, като в тази връзка оспорва и стойността на причинените при процесното
пътнотранспортно произшествие щети.
Оспорва също така обстоятелството, че ищецът е заплатил сторените имуществени вреди, което е абсолютна
процесуална предпоставка за уважаване на исковата претенция в тази й част.
Посочва, че по делото не са представени доказателства, установяващи
извършването на ремонтите по влекача.
Счита че в настоящият случай е налице
тотална щета, тъй като действителната пазарна стойност на влекач
„Скания" с peг. № СТ 1151 ВМ към датата на пътнотранспортно произшествие е
по - ниска от ищцовата претенция, която според ответника е над 100 %, поради
което оспорва предявените искове и по размер.
Оспорва исковата претенция по основание и по размер и за заплащане на законна лихва за забава като
се претендира присъждането й три години преди датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното плащане. Счита, че законна лихва следва да се
дължи след представяне от страна на ищеца на доказателства за дерегистрация на
превозното средство, каквито доказателства не се представят с исковата молба, а
и не се твърдят от негова страна, поради което счита, че исковата претенция
следва да бъде отхвърлена и в тази й част, като следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 497 от Кодекс за застраховането.
С оглед на гореизложеното е направено искане да бъде постановено
решение, с което да се отхвърлят предявения от ЕТ „Я.” иск срещу ЗАД „Б.” за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 35 000
лева в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.06.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.04.2016 г. - три години преди датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, а също така и
за заплащане на сторените в настоящото производство разноски
Моли за присъждане в полза на ЗАД „Б." юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция в размер
на 450 (четиристотин и петдесет лева) лева, както и сторените от дружеството
разноски в настоящото производство, за които ще се представи списък съгласно
чл. 80 от ГПК.
С допълнителната искова молба във връзка с възраженията на ответника
за местната подсъдност на настоящия спор, ищецът заявява, че същите са напълно
неоснователни и необосновани и като такива следва да бъдат отхвърлени. На първо
място, ответното застрахователно дружество е посочило като приложими разпоредби
- чл.105 и чл.108, ал.1 от ГПК. В тези разпоредби обаче е регламентирана общата
местна подсъдност (чл.105) и отново общата местна подсъдност за искове срещу
юридически лица (чл.108, ал.1). В случая, с исковата молба е посочено, че
настоящият иск се предявява пред ОС - С.З. предвид разпоредбата на чл.115, ал.2
от ГПК, а именно при хипотезата на пряк иск срещу застраховател във връзка с
непозволено увреждане. Няма спор, че разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК е
специална по отношение на разпоредбите на чл.105 и чл.108, ал.1 от ГПК, поради
което при изричното позоваване на тази разпоредба от ищеца следва да се приеме,
че трябва да се приложи специалната правна норма, а не общата такава.
За неоснователно счита и възражението, че ищецът не бил потребител, тъй
като бил юридическо лице и нямал нито постоянен, нито настоящ адрес. Несъмнено
в ГПК е налице специална уредба и относно искове на потребители, където отново
е налице изключение от общата местна подсъдност - чл.113 от ГПК. В конкретния
случай обаче ищецът се е позовал не на тази разпоредба, а на чл.115, ал.2 от ГПК. Освен това ищецът е едноличен търговец, като напълно еднозначно е
застъпено в правната теория, че едноличният търговец е физическо лице —
търговец. Дори и да беше юридическо лице, в случая от представените
доказателства е видно, че ищецът е понесъл имуществени вреди от непозволено
увреждане, което му дава основание да се позове на разпоредбата на чл.115, ал.2
от ГПК - още повече, че в този текст е записано, че „прекият иск на увреденото
лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния
адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното
събитие“ - т.е. увреденото лице може да е както физическо лице, така и
юридическо лице.
Посочва, че неоснователно е и възражението за оставяне на исковата
молба без движение, тъй като не отговаряла на изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК. Ищецът, с даденото на процесуалния си представител адвокатско пълномощно,
е упълномощил последния също така и да получава пари или други ценности, както
и да получава депозирани разноски. От своя страна, процесуалният представител е
представил по делото не своя лична, а служебна банкова сметка ***.39 от Закона
за адвокатурата, която служи именно за тези цели. Освен това, ищецът е подал
заявление за определяне на обезщетение пред застрахователното дружество в което
е предоставил и банковата си сметка, така, че застрахователното дружество
разполага с две банкови сметки, по които ако желае може да изпълни вменените му
по закон задължения и да изплати на ищеца застрахователно обезщетение.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва и активната правна
легитимация на ищеца. Сочи се, че от представените доказателства не се
установявал правен интерес за водене на настоящото дело, като се оспорват и
твърденията, че ищецът е собственик на процесния влекач. Ищецът счита, че и
тези възражения на застрахователното дружество са неоснователни и необосновани.
На първо място, от представената с исковата молба справка от Търговски регистър
и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние на ищеца е видно, че същият е
правоприемник на ЕТ „М.“, с ЕИК: ***. По този начин, придобивайки предприятието
му, ищецът е придобил всички права, задължения и фактически отношения на
праводателя си. От представените Свидетелство за регистрация на МПС Част I и
Част II е видно, че процесният влекач е бил собственост на ЕТ „М.“. От
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че именно
процесният влекач е участвал в описаното в исковата молба ПТП. От Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка от електронния
сайт на Г. е видно, че към датата на ПТП за МПС, управлявано от виновния водач
— Г.В. Д., е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З.“ АД по застрахователна полица №03115000217557. Ищецът
счита, че от представените доказателства по категоричен начин се установяват
активната правна легитимация на ищеца и правният му интерес да води настоящото
производство, както и това, че същият е собственик на процесния влекач, като
правоприемник на ЕТ „М.“, с ЕИК: ***.
С отговора на исковата молба се оспорват също така и настъпването на
застрахователно събитие, което да обективира отговорността на ответника,
оспорва се механизмът на ПТП, оспорва се представеният с исковата молба като
доказателство - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и вината
на водача Г.В. Д. за настъпване на процесното ПТП. Тези възражения на ответното
застрахователно дружество ищецът също счита за неоснователни. Цитира се
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която
констативният протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото
на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 от ЗДвП, вр. с чл.6
и чл.7 от Наредба №1-167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие
между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС (отм. ДВ. бр.69 от 19.08.2014г.), какъвто е представеният по делото,
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва
не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление за пряко
възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида
на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др.
Несъмнено е също така, че констатациите, намерили отражение в такъв констативен
протокол, подлежат на опровергаване с всички годни доказателствени средства по
ГПК. Практическото провеждане на такова опровергаване се нарича „насрещно“ и
при него заинтересуваната страна в процеса следва при условията на пълно и
главно доказване да установи конкретните факти и да опровергае констатациите,
съдържащи се в протокола за процесното ПТП. В случая, в Констативния протокол
за ПТП с пострадали лица е посочено, че именно водачът Г.В. Д. с действията си
е причинил настъпването на процесното ПТП. Отделно от горепосоченото, ищецът е
направил доказателствено искане за назначаване на съдебна автотехническа
експертиза, която да установи механизма на ПТП и причините за настъпването му.
Ответникът е оспорил и стойността на причинените по процесния влекач
имуществени вреди, като твърди, че претендиралото обезщетение било прекомерно
завишено. Сочи се, че нямало доказателства за заплатен от ищеца ремонт по
влекача, което било основание за уважаване на претенцията. Оспорва се и
претенцията за заплащане на лихва за забава, тъй като нямало представено
доказателство за дерегистрация на превозното средство. Ищецът счита, че тези
възражения на застрахователя също следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Твърди се, че действително не е извършен ремонт на влекача, тъй
като наблюдаващият прокурор по неприключилото наказателното дело с оглед
извършване на нови САТЕ е предупредил да не се извършват ремонти, като към
настоящият момент товарният автомобил се намира на територията на служебният
паркинг на ищеца. Посочва се, че неотремонтирането не е задължителна
предпоставка, за да може пострадалият да претендира да му бъдат възстановени
причинените имуществени вреди. Ищецът не е извършил и дерегистрация на влекача,
тъй като същият възнамерява да го отремонтира с полученото застрахователно
обезщетение и да продължи да го използва, в случай, че не е тотална щета,
следователно не може да се приеме, че липсата на извършена дерегистрация на МПС
в този случай е основание изключващо отговорността на ответното застрахователно
дружество да заплати на ищеца законната лихва за забава при непозволено увреждане.
Посочва се, че спирането от движение и бракуването на автомобила са права на
ищеца, не негови задължения. От друга страна ищецът в исковата молба е поставил
задача към автотехническата експертиза да бъде извършена и оценка на пазарната
стойност на нанесените по процесния влекач имуществени вреди, като от същата ще
се установи дали е налице тотална щета или прекомерност на ищцовата претенция,
като ответното дружество също не възразява такава САТЕ да се допусне от съда.
Счита, че в случая, не следва да намира приложение и посочената от ответника
разпоредба на чл.497 от КЗ, тъй като, както се сочи и с исковата молба, за
процесното ПТП са приложими правилата на КЗ (отм.), а не тези на новият КЗ.
С оглед на гореизложеното, се поддържа исковата молба така, както е
предявена, както и направените е нея доказателствени искания, като се имат
предвид направените с допълнителната искова молба допълнения и пояснения.
С отговора на допълнителната
искова молба, ответникът поддържа изцяло първоначалния отговор и всички
оспорвания и възражения в него.
Поддържа възражението си относно местната подсъдност на настоящия спор.
Моли да се има предвид, че ищецът в настоящото производство е юридическо лице,
спрямо което не намират приложение разпоредбите на чл. 115 от ГПК.
На следващо място оспорва твърденията на ищеца за изпълнение на
задължението по чл. 127, ал. 4 от ГПК, като посочването на банкова сметка ***а
това процесуално задължение, като моля да бъде указано на ищцовото дружество
представяне на негова банкова сметка.
***сно легитимацията на ищеца.
Поддържа оспорването относно Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, както и оспорването за наличието на валидно застрахователно обезщетение.
Посочва, че същият е изготвен от лице, за което няма данни да е извършвал оглед
на произшествието, както и въз основа на какви документи е издаден този
протокол, поради което е неотносим в настоящото производство. В този протокол
не се съдържат и никакви обстоятелства и причини за пътнотранспортното
произшествие, като в същият не са посочени обстоятелства и причини за
пътнотранспортното произшествие.
Развиват се съображения, че законната доказателствена сила на
официалните документи съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК обхваща фактите, които
длъжностното лице твърди, че е осъществило лично, както и фактите, които според
длъжностното лице са се осъществили пред него, т.е. действията и изявленията на
трети лица. Всичко останало, което се съдържа в документа, макар и да е
посочено от длъжностното лице, не е обхванато от тази доказателствена сила, тъй
като стои извън удостоверителната функция на органа, а е от значение за
предмета на оспорването по реда на чл. 193 от ГПК. Към приложеният с исковата
молба констативен протокол не е представена план схема, поради което същият не
може да бъде годно доказателствено средство.
Поддържа възражението за наличие на „тотална щета", както и
доказателственото искане в тази насока.
Поддържа и оспорванията относно начисляването на законна лихва, както и
началния момент, от който се начислява същата.
Поддържа оспорванията относно липсата на виновно и противоправно
поведение от страна на твърдения в исковата молба водач Г.В. Д., тъй като и с
допълнителната искова молба не се представят доказателства за виновно и
противоправно негово поведение.
С оглед на гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск и да
присъди в полза на ЗАД „Б.” юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящата инстанция в размер на 450 (четиристотин и
петдесет лева) лева, както и сторените от ответника разноски в настоящото
производство, за които ще се представи списък съгласно чл. 80 от ГПК.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 16.06.2015г., по път 1-7, в
землището на общ. Е., обл. Я., в посока към гр. Я. е настъпило ПТП между влекач
„Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580“ с peг. № СТ 1151 ВМ, с прикачено към него
полуремарке, собственост на ЕТ „М.“, с ЕИК: ***, управляван от водача П.П.Д. и т.а. „Фиат Добло
Комбинато“ с peг. № У 7451 АК, собственост на „Н.“ ООД, управляван от водача Г.В.
Д.. В резултат на ПТП е загинал водачът Г. Д., а по двете МПС са настъпили
цялостни деформации по купе и ходова част.
Във връзка с процесното ПТП
е образувано ДП № 255/2015. по описа на РУ – Е., което е прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.1 НПК.
Не е спорно, че към датата на ПТП – то за т.а. „Фиат Добло Комбината“ с
peг. № У 7451 АК, има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З.“ АД по застрахователна полица №03115000217557, валидна от
09.01.2015г. до 09.01.2016г.
От представените с исковата молба, свидетелство за регистрация на МПС
Част I и Част II № *********, издадени от МВР, Пътна полиция - С.З., се
установява, че собственик на влекач „Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580" с peг. №
СТ 1151 ВМ е ЕТ „М.", с ЕИК: ***.
От направена справка в търговски регистър към Агенция по вписванията,
който е публичен, се установява, че ищецът, ЕТ „Я.“, с ЕИК ***, е правоприемник
на ЕТ „М.", с ЕИК: ***, с оглед на което следва да се приеме за
установено, че ищецът е собственик на влекач „Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580"
с peг. № СТ 1151 ВМ.
От заключението на
автотехническата и оценителна експертиза се установява следното:
На 16.06.2015 г., около 08:15 ч., на път 1-7 в посока от юг на север
(от гр. Е. към гр. Я.), в източната пътна лента със скорост на движение 70 км/ч
и опасна зона за спиране от 67,18 м се е движела товарна композиция, състояща
се от влекач Скания с peг. № СТ 1151 ВМ и прикачено към него полуремарке, управлявана
от П.П.Д.. В същото време, по същият път, но в противоположната посока (от
гр. Я. към гр. Е.) със
скорост 89,21 км/ч и опасна зона за спиране от около 74,43 м се е движил т.а.
Фиат Добло Комбинато с peг. № У 7451 АК, управляван от Г.В. Д.. В даден момент,
т.а. Фиат е навлязъл в източната пътна лента, предназначена за насрещно
движение, водачът на т.к. е възприел опасността, задействал е спирачната
система и е завъртял кормилния кръг надясно, но въпреки това, на около 30,60 м
северно от мерната линия и на около 5,10 м - 6,00 м източно от западната
граница на платното за движение е настъпил челен кос удар между т.а. Фиат и
влекача на товарната композиция. И за двете МПС ударът е в челните им леви
състави. Към момента на навлизане на т.а. Фиат в пътната лента, предназначена
за насрещно движение, т.к. се е намирала на 53,31 м от мястото на удара. В
резултат на удара, т.а. Фиат се е завъртял около вертикалната си ос обратно на
часовата стрелка и е променил направлението си на северозапад. Установил се е в
покой в западната част на западната пътна лента и западния пътен банкет с
предните си състави насочени на югоизток, така както е описан в протокола за
оглед и е нанесен в мащабната скица. След удара т.к. е променила направлението
си на движение наляво, спрямо първоначалното си положение и се е установила в
покой косо на платното за движение, с предните си състави насочени на
северозапад, така както е описана в протокола за оглед и е нанесена в мащабната
скица. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на водача Г.В. Д., а на т.а. Фиат
и на влекач Скания са причинени значителни материални щети.
Преди ПТП, товарна композиция, състояща се от влекач Скания с peг. № СТ
1151 ВМ и прикачено към него полуремарке, управлявана от П.П.Д. се е движила в
посока към гр. Я., разположен в своята пътна лента. В същото време, по същия
път, но в обратна посока - към гр. Е. се е движил т.а. Фиат Добло Комбинато с
peг. № У 7451 АК с водач Г.В. Д.. В един момент т.а. Фиат е започнал да навлиза
в пътната лента, предназначена за насрещно движение. Водачът на товарната
композиция е предприел аварийно спиране и същевременно е предприел действия за
преместване на композицията плътно вдясно, като е завъртял кормилния кръг
надясно. Непосредствено преди ПТП, местоположението на двата автомобила е било
в източната пътна лента.
Спрямо елементите на пътя, мястото на удара се намира:
По дължина на пътното платно - на 30,60 м северно от мерната линия;
По ширина на пътното платно - на около 5,10 м - 6,00 м източно от
западната граница на платното за движение.
Мястото на удара се намира в източната пътна лента, предназначена за
движение на товарната композиция.
Водачът на т.к. е нямал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като предприеме
аварийно спиране, тъй като опасната зона за спиране на т.к. е по-голямо от
разстоянието й до мястото на удара към момента на навлизане на т.а. Фиат в
пътната лента, предназначена за насрещно движение, в която се е движила т.к.
Водачът на т.а. Фиат е имал
техническата възможност да предотврати ПТП като запази разположението на МПС в
своята пътна лента.
Причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са
субективните действия на водача на т.а. Фиат, който при движението си не е
запазил разположението на автомобила в своята (западна) пътна лента, а е
навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се ПС, в която
към този момент се е движила товарната композиция и така е поставил в
невъзможност водачът й да предотврати ПТП.
Вредите, причинени на влекач Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580 c peг. № СТ
1151 ВМ, вследствие на процесното ПТП са нанесени в Таблица 1 на стр. 13 от
експертизата.
Действителната (средната пазарна) стойност на влекач Скания Р 164 ЛА
4x2 НА 580 с peг. № СТ 1151 ВМ, определена при сравнителен анализ, по аналог на
подобни автомобили към 16.06.2015 г. е 38 388 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на влекач Скания Р 164 ЛА 4x2
НА 580 с per. № СТ 1151 ВМ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 64 305, 35 лв.
Тъй като стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС (64
305,35 лв.), надхвърля неговата действителна стойност (38 388 лв.) е налице
тотална щета на влекач Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580c peг. № СТ 1151 ВМ.
Средната стойност, която би могла да се получи за влекач Скания Р 164
ЛА 4x2 НА 580 с peг. № СТ 1151 ВМ, ако бъде предаден за скрап и се достави до
съответната база на фирмата, която го изкупува е 1 540, 52 лв.
Средната стойност, която би могла да се получи за влекач Скания Р 164
ЛА 4x2 НА 580 с peг. № СТ 1151 ВМ, ако бъде предаден за скрап и услугата на
фирмата, която го изкупува „извозване от място със собствена техника“ е 1347,57
лв.
Средната стойност, която може да бъде получена за влекач Скания Р 164
ЛА 4x2 НА 580 с peг. № СТ 1151 ВМ, ако той бъде предаден за скрап е 1444,05 лв.
Средната пазарна стойност на влекача е 38 388 лв.
Средната стойност, която може да бъде получена за влекача, ако той бъде
предаден за скрап е 1 444, 05 лв.
Пазарната стойност на имуществените вреди, нанесени по влекач Скания Р
164 ЛА 4x2 НА 580 с peг. № СТ 1151 ВМ се определя, като от определената пазарна
стойност на влекача се приспадне средната стойност, която може да бъде получена
за влекача, ако той бъде предаден за скрап:
38 388 лв. – 1 444, 05 лв. = 36 943,95 лв.
Пазарната стойност на имуществените вреди,
нанесени по влекач Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580 с per. № СТ 1151 ВМ към датата на
ПТП –
16.06.2015 г. е 36 943, 95 лв.
От показанията на свидетеля С.И. С.
се установи, че не работи вече в ЕТ „Я.“. През този период бил консултант по
икономически въпроси на ЕТ „М.“ и по стечение на обстоятелствата се озовал там,
тъй като със собственика били първите, които отишли на местопроизшествието.
Това било първия му по-голям камион. Той имал стари машини към този период. Бил
закупен от А.напълно обслужен и за времето си бил доста добра машина. Под
обслужване имал предвид, че в момента в който пристигнал в България бил
изпратен в сервиза на Скания и му били сменени всички неща които трябвало да се
сменят - барабани, масла и други, които не помни точно. Акумулаторите били
обикновено два. И двата акумулатори били сменени, били може би по 1000 лв.
бройката. Барабаните мисли, че били всички сменени, накладките били сменени,
отделно и друго обслужване имало, но не може да си спомни. Тъй като отговарял
за финансовите потоци тогава, си спомнял че машината плюс обслужването излязла
около 50 000 лв. всичко.
От показанията на свидетеля П.П.Д.
се установи, че Юни 2016 г. претърпял ПТП до Е.. Той управлявал превозното средство
на ЕТ „М.“ пътувал от Е. към Я.. Камионът, който управлявал, бил влекач Скания,
собственост на ЕТ „М.“. Отишъл да товари на кариерата в с. Б.. Карал материал
за един воден цикъл в Е.. Карал нормално към Б., когато на стотина метра пред
него товарен автомобил Фиат Добло Комбинато влязъл в неговата лента и тръгнал
срещу него. Веднага реагирал като завил в дясно в банкета, Фиатът се ударил
челно в него. Пораженията по влекача били, че отпред всичко било помляно, не можело
да се ремонтира. Смлени били управлението, шасито, където се държал двигателя,
се разтворило, ходовата част също, скоростна кутия и мотор също били повредени.
Не може да каже с каква скорост връхлетял върху него товарен автомобил Фиат
Добло Комбинато. Той карал със 80 км/ч. Той вече не работил, пенсионирал се.
Нямал представа къде се намира влекача в момента, но от него нищо не ставало.
Дошъл кран, който натоварил влекача на платформа и да го докарал в базата. Той
нямало как да се придвижва на собствен ход. Той управлявал този влекач. Като го
купили друг шофьор го управлявал за около два месеца, не си спомня името на
шофьора, после той започнал да го кара. Той повече го карал. Камионът бил в
перфектно състояние, всичко било сменено. Били правили обслужване на камиона. В
сервиз бил обслужен, не знае какво точно му било сменено, но знае, че
акумулаторите двата били нови, спирачките, маслата, пълно обслужване на
автомобила било направено - масла, ремъци, ролки, всичко било сменено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – то за т.а. „Фиат Добло
Комбината“ с peг. № У 7451 АК, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „З.“ АД /сега З. „Б.“ ЕАД/ по застрахователна
полица №03115000217557, валидна от 09.01.2015
г. до 09.01.2016 г.
На следващо място е необходимо да са налице всички
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Според заключението на автотехническата и оценителна експертиза,
причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са субективните
действия на водача на т.а. Фиат, който при движението си не е запазил разположението
на автомобила в своята (западна) пътна лента, а е навлязъл в пътната лента,
предназначена за насрещно движещите се ПС, в която към този момент се е движила
товарната композиция и така е поставил в невъзможност водачът й да предотврати
ПТП.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на т.а. „Фиат Добло Комбината“
с peг. № У 7451 АК е нарушил разпоредбата на чл. 16, т. 1 от ЗДвП, където е
посочено, че на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне.
Поради това съдът приема, че деянието на водача
на т.а. „Фиат
Добло Комбината“ с peг. № У 7451 АК осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на З. „Б.“ ЕАД следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск имуществени вреди се явява доказан по основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.),
застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране
на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. Следователно от съществено значение е размерът на
действително причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към
момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност
не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно застрахователят в хипотеза
на предявен иск от увредения собственик, заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие
- без овехтяване (в този смисъл Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО).
В настоящия
случай категорично се установява от заключението на автотехническата и
оценителна експертиза, че всички увреждания по влекач Скания Р 164 ЛА 4x2 НА
580 с per. № СТ 1151 ВМ, са причинени именно в резултат от реализираното ПТП.
Не е спорно, че характера на вредите, както и стойността на разходите за
необходимия ремонт надхвърля 70% от действителната стойност на автомобила, т.е.
че увреждането съставлява тотална щета по смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ (отм.). В заключението е
посочено, че при
сравнителен анализ и средната стойност, която би могла да се получи, ако влекач Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580 с peг. № СТ 1151 ВМ бъде
предаден за скрап, пазарната стойност на имуществените вреди, нанесени по
влекача към датата на ПТП - 16.06.2015 г. е 36 943, 95 лв. Искът за
имуществени вреди е предявен за сумата от 35 000 лв., поради което с оглед
диспозитивното начало следва да бъде уважен в този размер.
При прекия иск, с който
увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя лихвите върху
обезщетенията за имуществените вреди се дължат съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД -
от деня на увреждането.
В случая моторното превозно средство,
причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ (отм.),
поради което законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от
дата на деликта – 16.06.2015 г., но с оглед диспозитивно начало следва да се
присъди от 15.04.2016 г. - три години преди датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че З. „Б.“ ЕАД следва да заплати на ЕТ „Я.“, в
качеството му на правоприемник на ЕТ „М.“, сумата
от 35 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в причинените вреди по влекач „Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580“ с peг. № СТ 1151
ВМ в резултат на настъпило ПТП на 16.06.2015г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 10.04.2016 г. - три години преди датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за
разноски:
В настоящото производство ЕТ „Я.“ е направило следните разноски: държавна
такса в размер на 1 400 лв., възнаграждение за изготвяне на
автотехническата и оценителна експертиза в размер на 1 600 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 3 500 лв. или в общ размер на 6 500 лв.
С оглед изхода на делото З. „Б.“ ЕАД следва да заплати на ЕТ „Я.“
направените в настоящото производство разноски в размер на 6 500 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.“ ЕАД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** да заплати на ЕТ „Я.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., бул. ***, в качеството му на правоприемник на ЕТ „М.“, с
ЕИК ***, сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в причинените вреди по влекач „Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 580“
с peг. № СТ 1151 ВМ в резултат на настъпило ПТП на 16.06.2015г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 10.04.2016г. - три години преди
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА З. „Б.“ ЕАД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** да заплати на ЕТ „Я.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., бул. ***, в качеството му на правоприемник на ЕТ „М.“, с
ЕИК *** направените в настоящото производство разноски в размер на 6 500 лв.
Горепосочените суми могат да
бъдат заплатени по следната банкова сметка: *** „Р.“ ЕАД, с IBAN: ***, с
титуляр адв. Ж.С.З..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :