МОТИВИ към Присъда № 260043 от 05.11.2020 година
по н.о.х.дело № 951/2020 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора:
Обвинението
срещу подсъдимия С.И.М. – роден на *** г. в гр. Казанлък, с адрес ***,
българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен,
неосъждан, ЕГН **********, е за това, че:
- на
23.08.2019 г. в гр. Стара Загора, се съвкупил с лице от женски пол Ю.К.К., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и
заплашване -
престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК;
- на
23.08.2019 г. в гр. Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст - Ю.К.К., чрез употреба на сила и
заплашване, като деянието представлява особено тежък случай - престъпление по чл.150 ал.3 във връзка с
ал.1 от НК;
- на 23.08.2019 г. в гр. Стара Загора, противозаконно лишил Ю.К.К. от свобода
- престъпление по чл.142а ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура - Стара
Загора, счита, че трите обвинения са доказани по несъмнен начин. Предлага да се
наложи общо най тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода,
като на основание чл.59 ал.1 от НК се приспадне предварителното задържане и
времето, през което подсъдимият е с мярка за неотклонение „домашен арест“.
Ю.К.К. е
конституирана като частен обвинител.
Повереникът предлага ефективно наказание към средния
предвиден размер като сочи подробни съображения.
Частният обвинител Ю.К. е съгласен с казаното
от повереника.
Защитниците считат, че обвиненията и по трите
престъпления в обвинителния акт са недоказани
и следва да се постанови оправдателен съдебен акт. Сочат подробни съображения.
Подсъдимият С.И.М. не се признава за виновен.
Дава обяснения, че не е извършил престъпления. Не е лишавал никого от свобода,
а половият и оралният акт са били доброволни и желани от К.. Моли да бъде
оправдан.
Делото е разгледано по общия ред, при закрити
врати.
Съдът, след като обсъди доводите и
становищата на страните ведно със събраните по делото доказателства анализирани
поотделно и в съвкупност и на основание чл.14 от НПК, приема за установено
следното:
Подсъдимият С.И.М. е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, не е женен, работи като сервитьор до деня когато е задържан под
стража по досъдебното производство, не е осъждан, ЕГН **********.
През
лятото на 2018 година подсъдимият и свидетелката Ю.К.К.
били колеги в комплекс „А." на Старозагорските минерални бани. Там К. била
сервитьорка, а подсъдимият ръководил работата на сервитьорите и бармана. Оттогава
К. считала М. за свой добър познат и авторитет.
На
22.08.2019 година в град Стара Загора, М. по приложението „месинджър“
попитал К. как е, какво прави и кога ще се видят. К. отговорила, че няма против
да се видят, но е на работа като сервитьорка до 02.00 ч. на 23.08.2019 г. в бар
„Дръмс". По това време М. заедно със свой приятел
свидетелят Иван Русев посетили намиращо в близост до бар „Дръмс“
заведение - механа „Елада". Преди това двамата били в механа „Чевермето“, но там не им допаднало и се преместили в механа
„Елада“.
Подсъдимият
казал на К., че ще я чака в „Елада“, за да се видят. К. след приключване на
работната си смяна, десет минути преди 2 часа, на 23.08.2019 година, се появила
на указаното място, за да се види с подсъдимия. Той бил със своя приятел свидетелят
Иван Русев. К. си поръчала мента. Още с появата си К. и подсъдимият демонстрирали
близки отношения и се прегърнали. Свидетелят Русев около десет минути след
пристигането на К. тръгнал да се прибира. Отвън бил настигнат от подсъдимия, който
му поискал 50 лева, за да плати сметката. Свидетелят Русев услужил на подсъдимия
с 50 лева и продължил пътя си. Подсъдимият се върнал при К.. Същевременно от персонала им казали, че механата ще затваря.
Тогава М. предложил на К. да идат „да си допият“ в квартирата му. К. се
съгласила, но казала, че иска да пият розов джин. Двамата тръгнали с такси към
супермаркет Си би ес, откъдето купили чипс, тоник, а по настояване на К. - розов джин. След това, около
02.45 ч., двамата с таксито се отправили към квартирата на подсъдимия –
апартамент 79, на 8 етаж в жилищен блок на ул.„Любен Каравелов“ № 24, вх.В.
След като влезли в квартирата, М. заключил
входната врата на апартамента.
К. била облечена с къса черна пола и черен
потник с презрамки.
Около час двамата разговаряли, консумирали
и от розовия джин. М. разказвал за момиче от турски произход, в което бил
нещастно влюбен и с което се разделили. К. също
споделила лични неща, включая за раздялата си
с вече бившия й приятел и за разочарованието си от своя приятелка, имаща
проблеми с хазарта.
Около
03-3,30
часа К. станала
да си тръгва. М. я помолил да остане още малко при него, защото „бил тъжен“
заради своята нещастна любов. Помолил К. да остане още малко. К. казала, че ще
изпуши още една цигара и ще си ходи. Подсъдимият лежал на леглото, а К. седнала
до него на края на леглото.
М. бръкнал с ръка под сутиена на Картолова.
Тя го попитала „какво правиш?“. Той казал, че се радвал на хубавите й цици. К.
казала, че не честно и не е редно след като обича другото момиче, не би
трябвало да иска нея. Подсъдимият казал, че това не пречи, тъй като момичето, в
което е влюбен, сигурно му изневерява.
К. казала, че
си тръгва, обула си обувките и отишла до входната врата. Помолила подсъдимият
да й отключи, той и казал, че ще си тръгне, но трябва да правят секс. Легнал обратно
на леглото и заспал. К. седнала на фотьойла и запалила цигара. Телефонът й бил
на масата до нея.
К. няколко
пъти бутала с ръцете си подсъдимия да стане, но той не реагирал. Според
показанията й - или спял или се правил, че спи. След като многократно го бутала
и той не реагирал, тя го одрала с ноктите си в областта на паласката и му
казала да й отключи, тъй като искала да се прибира. Той отговорил „ей сега“ и
отново продължил да спи и да не реагира. Тя го одрала силно още веднъж. Той й
казал, че ако го одере още веднъж ще я пребие. На третия път когото се опитвала
да го събуди, подсъдимият и ударил шамар по лицето. К. си взела телефона и позвънила
на тел.112 и се опитала да каже адреса. М.
й взел със сила телефона от ръцете и затворил. След това оператор от тел.112 се
опитал пет пъти през следващите минути
да се свърже обратно с К., но неуспешно. Подсъдимият взел телефона й и казал,
че ако не му прави “свирка“ телефонът ще изхвърчи през терасата и с жест й
показал „как ще лети телефона й“, а с него и тя.
След това
бутнал силно с ръцете си К. и тя се
озовала на колене. Той извадил половия си член и го поставил в устата й, като
натискал с ръце главата й към пениса си. К. получила порив за повръщане. Той я
изчакал няколко секунди за да й мине и отново го поставил в устата й. След това
вдигнал К., сложил я по корем на леглото, вдигнал полата й, свалил й бельото до
коленете, легнал върху нея, затиснал я с тежестта си и вкарал половия си орган
в нейния женски полов орган.
Пострадалата се опитвала да се измъкне, но
неуспешно, тъй като била по корем, а подсъдимият тежал над 100 кг. (почти два
пъти повече от нея). Докато К. се дърпала, М. я стискал и държал по лицето и
гърдите, прониквал с пениса си във влагалището й, извършвайки
постъпателно-възвратни движения няколко пъти.
М. попитал пострадалата дали е правила
анален секс. Тя отговорила, че не е. Той казал, че ще прави с нея анален секс.
Тя отказала, като го излъгала, че от два дни е с разстройство. Подсъдимият я
накарал да лапне пениса с устата си и К. се подчинила. След това я обърнал да
легне по гръб и легнал върху нея, като продължил да се съвкуплява
с нея като проникнал с пениса си във влагалището й, като движил половия си член
напред-назад. Попитал К. къде да свърши /в нея или в устата й/ и тъй като
половият акт бил без предпазни средства, тя предпочела той да еакулира в устата й. Това и направил подсъдимият.
К. демонстрирала нежеланието си да прави секс с подсъдимия като
го удряла с юмруци по главата и го ритала странично с разчекнатите си крака -
т.е. искала да се освободи, но не успяла.
К.
отново поискала от подсъдимия да я пусне да си ходи, защото майка й ставала за
работа, ще види, че я няма и щяла да я търси. Той се съгласил, но ако К. му
обещае, че ще се върне при него в девет часа сутринта. Подсъдимият уринирал
върху плочките в банята, през отворената врата на банята. През това време
пострадалата се облякла и обула. Подсъдимият й извикал такси от своя телефон.
Докато
чакали асансьора на етажната площадка подсъдимият поискал К. „да му прави свирка".
К. лапнала с устата си половия член на подсъдимия. Били на осмия етаж,
асансьорът идвал бавно. След като дошъл, пострадалата влязла в асансьора, а подсъдимият
казал, че я чака и да не звъни в полицията.
К.
си тръгнала носейки в себе си телефона си, ключовете си и 20 лева. В квартирата
при подсъдимия, К. оставила чантата си, като обещала, че ще се върне, след като
се види с майка си.
Когато
пострадалата слязла пред блока, вече било 06.45 ч., но нямало такси, затова тя позвънила за такси. Диспечерът
казал, че е дошло такси, но тъй като тя не е слязла, таксито си е тръгнало. Пострадалата извикала,
че таксито е спешно и диспечерът изпратил второ такси. Още с качването си в
таксито с водач – свидетелят С.С., пострадалата се
разплакала. С. я попитал какво е станало. Пострадалата разказала на шофьора на
таксито, че са я изнасилили. Още в таксито К. се обадила на майка си свидетелката
Й. и я помолила да слезе да я чака пред входа. Й. слязла веднага пред блока и
посрещнала таксито, в което пътувала дъщеря й със свидетеля С..
К.,
силно разстроена и през сълзи веднага казала на майка си, че я изнасилили.
К.
и майка й свидетелката Д.И. - Й. се качили в апартамента си. Й. веднага
позвънила на съпруга си и му казала за случилото се, а след това позвънила на
тел.112. Десетина минути след обаждането на тел. 112 в дома на Й. пристигнали
полицейски служители и откарали К. в Първо РУ.
В
условията на неотложност е извършен оглед на местопроизшествие - в квартирата
на М. ***. С протокола за оглед на
местопроизшествие са иззети като веществени доказателства: - 1 бр. лична карта на името на Ю.К.К.; - 1 бр. СУ МПС на името на Ю.К.К.;
- Банкова карта на Уникредит булбанк
на името на Ю.К.; -1 бр. портмоне черно на цвят, сгъваемо, с две прегради с цип
-1 бр. чанта от плат с жълти шишарки отпред; - Парфюмна
вода, молив, червило, 2 бр.кутии цигари „ММ", запалка; -1 бр. банкнота от
10 лева, 1 бр. банкнота от 5 лева, монети - 4 бр. от 2 лева; 7 бр. от 1 лев; 3 бр. от 50 стотинки; 5 бр.
от 20 стотинки, покривало за легло, дамски черен сутиен с подплънки.
С протокол за доброволно предаване от 23.08.2019
година К. предала на разследващия полицай „дрехите, с които била през нощта,
когато С. я изнасилил“ - дамска къса черна пола, дамски черен потник, дамски
бикини розови на цветя.
По голямата част от горните вещи са върнати на
пострадалата в хода на досъдебното производство, а останалите се предявиха на
страните по реда на чл.284 от НПК.
Протоколът
за оглед на местопроизшествие, в частта за изземването на горните веществени
доказателства е одобрен от Районен съд – Стара Загора.
Мобилният
телефон на М. е предаден от него с протокол за доброволно предаване. Същият е
приобщен чрез протокол за оглед на веществени доказателства и техническа
експертиза. Вещото лице сочи, че нямал възможност да изследва телефона, тъй
като нямал достъп до потребителското име и паролата.
Съдържанието
на диска съдържащ информацията от ЕЕНСП тел. 112 е приобщен към доказателствената съвкупност чрез протокол за фоноскопна експертиза. Заключението със съгласието на
страните бе прочетено и приобщено без да се провежда разпит на експертите М. и К..
Заключението сочи текста от звукозаписите от НС 112 – говор на женски глас /от
телефона на К./ до оператор на тел.112 с опит за съобщаване на адрес и че е
„спешно“. Опитите след това на оператор да се свърже с мобилния номер на К.,
при което няма проведен разговор, а телефона дава свободно. На оптичен носител
се съдържат шест аудиофайла, от които само един съдържа записан разговор.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на
живо лице № 217/2019 г., изпълнена от д-р Е.Н.Б., при прегледа на Ю.К.К. на 18 г. се установява:
„В лявата част на езика, в зоната на 6-7 зъби се установява
повърхностна рана с цепковидна форма, неравни ръбове
и размер 5 мм. Лигавицата в тази част на езика е кръвонаседнала
с мораво-червен цвят. По задната повърхност на дясното рамо се установява
мораво кръвонасядане с неправилна форма и размер 4x3
см. Разкъсно-контузна рана и кръвонасядане
в лявата част на езика. Болезненост на шията. Кръвонасядане
на дясното рамо отзад. Девствена ципа със стара дефлорационна
щърбина. Липса на сперматозоиди във влагалищния
секрет. Увреждането на езика е причинено от собствените зъби при натиск в
областта на долната челюст. При нанасяне на удари с плесници не винаги се
получават видими увреждания. Тези увреждания са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Дефлорацията на девствената ципа
има давност 14 и повече дни и кореспондира със съобщеното от пациентката.
Ненамирането на травматични увреждания в областта на входа на влагалището и
ненамирането на сперматозоиди във влагалището не изключва вероятността с
пациентката да е бил извършен полов акт без нейно съгласие.
Видно
от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 219/2019 г.,
изпълнена от д-р Е.Н.Б., при прегледа на С.И.М. на 27 г. се установява:
„В
лявата част на челото се установява оток и мораво кръвонасядане
с неправилна форма и размер 7x6 см. В лявата задушна мида се установява оток и
мораво кръвонасядане с размер 3x2,5 см. В дясната
задушна област се установява бледо мораво кръвонасядане
2x1,5 см.
По
външната повърхност на лявата мишница се установяват три дъговидни линейни
охлузвания във вид на драскотини, успоредни едно на друго с отстояние
около 1 см., разположени почти напречно на надлъжната ос на крайника. Две от
тях са дълги по 4 см. и едно - 2 см. Охлузванията са с подлежаща червена
повърхност.
По
външната повърхност на десния лакът се установяват две охлузвания със същата характеристика.
Едното е с неправилна форма и размер 1,5x1 см. Другото е дъговидно с дължина 2
см. В дясната поясна област се установяват общо 8 бр.
линейни дъговидни охлузвания с характеристиката на описаните с дължина 2-4 см.,
от които 3 бр. са успоредни едно на друго с отстояние
между тях около 1 см. и почти напречно на надлъжната ос на тялото, а останалите
са хаотично разположени. При освидетелстването на С.М. са установени: Оток и кръвонасядане на главата. Охлузвания по крайниците е
дясната поясна област. Описаните увреждания са
травматични и са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести
предмети, и отговарят да са били получени по време и начин, съобщени в ДП (заподозрян
в извършване на полово престъпление на 23.08.2019 г., при което е бил драскан с
нокти от пострадалата). Кръвонасяданията по главата и
безформеното охлузване на десния лакът отговарят да са били получени при побой
с юмруци и ритници. Дъговидните и линейни охлузвания по дясната поясна област и външната повърхност на двата горни крайника
отговарят да са били получени при драскане с нокти. Давността на уврежданията
отговаря на времето, посочено в предварителните сведения. Причинена е болка без
разстройство на здравето."
Видно
от съдебно-психологична експертиза на вещото лице К.Л., К. е имала страхово изживяване в следствие на извършените спрямо нея
деяния, (което кореспондира с юридическото понятие "основателен
страх"). При отправянето на заплахите срещу нея е била в състояние на
силен стрес и уплаха, преживявала е негативни емоции и чувства, усещала
ескалиращо напрежение и тревожност. Тя е възприела като напълно действителни,
реални и възможно реализируеми отправените закани и
заплахи, които са породили у нея основателен страх за тяхното осъществяване и
за интегритета на тялото й. Резултатът от преживяното е еквивалентен на психотравмено провокиран стрес със силен интензитет по
съдържание и емоционална наситеност, в резултат на което впоследствие настъпва
промяна в психичното й състояние с разгръщане на симптоми, корелиращи
с клиничните и поведенческите маркери на „разстройство в адаптацията". Към
момента на извършване на експертната оценка последиците от преживяния
стрес все още не са отзвучали напълно, персистират
епизодични прояви на ситуативна тревожност,
напрегнатост и емоционална лабилност при връщане на преживяното психотравмено събитие в спомените и представите.
Видно
от заключението: Ю.К.К. е способна правилно да
възприема фактите и обстоятелствата и да дава достоверни обяснения за тях; може
да участва в разследването като свидетел и с нея могат да се извършват
следствени действия; Към момента на извършване на експертната оценка
последиците от преживяния стрес все още не са
отзвучали напълно, персистират епизодични прояви на ситуативна тревожност, напрегнатост и емоционална лабилност
при връщане на преживяното психотравмено събитие в
спомените и представите на К.. Не се установяват клинични маркери за наличието
на психотично разстройство от психоорганичния
и ендогенния регистър, както към момента на изследване, така и за минал период
от време. Към настоящия момент е в състояние правилно да възприема фактите
имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Съдът приема заключенията за компетентни и
добросъвестни дадени.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за установена от взаимната, последователна и логическа взаимовръзка:
- показанията на свидетелката К. дадени в
съдебното следствие, които са подробни, конкретни, ясни и в последователност в
разказа се разкрива в пълнота конкретната ситуация в апартамента на подсъдимия.
Показанията на К. не потвърдиха в значителна степен неща от фактологията
на обвинителния акт, който описва една действително апокалиптична картина. Съдът
кредитира с доверие показанията на тази свидетелката в хода на съдебното
следствие и именно тях възприема като правдиви и кредитира с доверие. Свидетелката
установи, че подсъдимият след като й грабнал/взел телефона, казал, че ще го
хвърли през терасата заедно с нея, ако не му направи „свирка“. След това я
бутнал силно и тя застанала на колене и я накарал „да му прави свирка“. Тя вече
била в пълен шок. След това правили секс в различни пози. При това К. освен, че
одрала подсъдимия, удряла го и се опитала да го рита и да го блъсне, за да
стане от нея... ударила го с ръце и крака, ритнала го и в главата и той имал
след това кръвонасядания; независимо от съпротивата й,
подсъдимият и тя правили орален и вагинален секс. Свидетелката подробно сподели
последователността, в която се е развила ситуацията с подсъдимия;
- показанията на свидетелите Й. /в хода на
съдебното следствие/ и С. /в съдебното следствие и прочетените и приобщени от
досъдебното производство, който свидетелят заяви, че поддържа/, които първи са
имали личен контакт с пострадалата непосредствено след случилото се и които съдът
кредитира с доверие като убедителни, непротиворечиви, взаимнокореспондиращи;
- показанията на свидетеля Иван Русев, който е бил с подсъдимия в механата,
когато К. дошла да се види с подсъдимия. Свидетелят установи, че с идването си К.
и подсъдимият демонстрирали близост, докосвали се, като К. не оспори и не
отрече тези показания;
- прочетените и приобщени по чл.283 от НПК
материали от досъдебното производство имащи значение за изясняване на
обективната истина: уведомление по чл.212 ал.2 от НПК; постановление за
привличане на обвиняем от 23.08.2019 г.; протокол за доброволно предаване от
23.08.2019 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2019 г.;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С.И.М.;
предложение за вземане на мярка за неотклонение; разпореждане от РП – Стара
Загора от 26.08.2019 г.; искане за вземане на МНО „Задържане под стража“;
постановление на РП – Стара Загора на основание чл.196, ал.1, т.2 от НПК;
постановление за привличане на обвиняем от 30.10.2019 г.; разписка за получени
вещи от 26.08.2019 г.; приемно-предавателен протокол от 25.09.2019 г.;
постановление за назначаване на експертиза от 26.08.2019 г.; протокол за оглед
от 23.08.2019 г. с фотоалбум от посетено местопроизшествие от 23.08.2019 г.;
определение № 949/26.08.2019 г. по ч.н. дело № 2254/2019 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора; протокол № 547/04.09.2019 г. по в.ч.н. дело № 1210/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора; определение № 945/24.08.2019 г. по
ч.н.д. № 2240/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; справка за
съдимост рег. № 3339/26.08.2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора;
постановление на РП – Стара Загора от 13.12.2019 г.; постановление на РП –
Стара Загора от 05.02.2020 г.; протокол за оглед на веществени доказателства от
14.02.2020 г. с фотоалбум; постановление на РП – Стара Загора от 13.12.2019 г.;
определение № 1375/02.12.2019 г. по ч.н. дело № 3208/2019 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора; протокол № 755/06.12.2019 г. по в.ч.н. дело №
1267/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора; постановление на РП –
Стара Загора за удължаване срока на разследване от 17.02.2020 г.; искане по
чл.234, ал.3, във връзка с ал.1 от НПК; постановление на РП – Стара Загора от
18.12.2019 г.; постановление на РП – Стара Загора от 16.12.2019 г.; искане по
чл.234, ал.3, във връзка с ал.1 от НПК; постановление на РП – Стара Загора за
даване на указания от 31.03.2020 г.; постановление на РП – Стара Загора за
даване на указания от 21.04.2020 г.; постановление на РП – Стара Загора от
16.04.2020 г.; определение № 324/08.04.2020 г. по ч.н. дело № 755/2020 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора; постановление на РП – Стара Загора от
06.04.2020 г.; предавателно-приемен протокол от 06.04.2020 г.; протокол за
предявяване на разследване от 24.04.2020 г.;
- заключенията на вещите лица Б.
и Л.; От заключенията на доктор Б. съдът приема какви точно наранявания са
констатирани при подсъдимия и пострадалата, получени при ситуацията в
квартирата. От заключението на експерта Л. се установи и съдът приема какво
точно психично състояние и емоции е имала пострадалата. Заключението е
категорично и изключва каквито и да е изводи за приятно, безпроблемно
приятелско изкарване при процесното гостуване на К. в
квартирата на подсъдимия;
- приетите като писмени
доказателства справки за съдимост на подсъдимия; - приетото със съгласието на
страните заключение на М. и К., без да са провежда разпит на тези вещи лица. В
случая експертите писмено заявиха, че поддържат изцяло депозираното на
досъдебното производство заключение. Съдът не намира основания да се съмнява в добросъвестността
и компетентността на вещите лица;
- предявените по чл.284 от НПК
веществени доказателства и обясненията на подсъдимия и казаното от К. за тях.
Основните доказателствени източници за обстоятелствата на случилото
се с К. са - показанията на самата пострадала преценени съвкупно и в
последователната им връзка с и тези на свидетелите Й. и С., които съдът
кредитира с доверие; - заключението на съдебно – медицинските експертизи по
отношение наличието на увреждания у пострадалата и подсъдимия; съдебно
медицинското удостоверение на живо лице; заключението на съдебно психолого – психиатрична експертиза на К.; текста на
записите от НС 112 отразен във фоноскопната
експертиза. При съвкупната преценка и анализ на същите съдът прие разказът на
пострадалата в съдебно заседание за изцяло достоверен.
В показанията си в съдебно
заседание на 15.07.2020 г., свидетелката Д.Й. сочи, че дъщеря й по телефона я извикала
да слезе, да я чака пред входа, което свидетелката сторила веднага. В таксито К.
била разплакана, през сълзи казала, че е изнасилена. След това в апартамента, К.
казала на Й., че С. /бившия колега/ я изнасилил, ударил я през лицето. Казала
също, че я боли рамото.
В съдебно заседание на 15.09.2020
г., свидетелят С.С. /таксиметров шофьор/ в
показанията си изнася идентични сведения с тези от показанията на свидетелката К..
От тези показания са установява по несъмнен начин, че С. е възприел лично в
какво психично състояние е била К., влизайки в таксито му на предната седалка и
споделяйки му, че е изнасилена.
В съдебно заседание на 15.09.2020
г., е разпитан като свидетел Иван Русев – приятел на подсъдимия, който е бил с
него и пострадалата преди инцидента. Свидетелят установи, че в механата, К. и подсъдимият се държали много
дружелюбно, демонстрирали близост.
Съдът приема показанията на
свидетелите за правдиви.
Съдът подложи на внимателен
анализ обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, на 15.07.2020 г.. Подсъдимият
дава обяснения, че всичко е било доброволно и със съгласие на К., ударил й
шамар защото докато го будила го одрала по паласката и го заболяло. Тези
обяснения досежно „доброволността“ от страна на К. се
оборват от останалия събран доказателствен материал.
В подкрепа правдивостта на показанията на К.
е заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице № 217/2019 г. от д-р Е.Н.Б., при прегледа на Ю.К.К. на 18 г. е установено: „В лявата част на езика, в зоната
на 6-7 зъби се установява повърхностна рана с цепковидна
форма, неравни ръбове и размер 5 мм. Лигавицата в тази част на езика е кръвонаседнала с мораво-червен цвят. По задната повърхност
на дясното рамо се установява мораво кръвонасядане с
неправилна форма и размер 4x3 см. Разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане в лявата част на езика.
Болезненост на шията. Кръвонасядане на дясното рамо
отзад. Увреждането на езика е причинено от собствените зъби при натиск в
областта на долната челюст. Вещото лице сочи, че при нанасяне на удари с
плесници не винаги се получават видими увреждания. Ненамирането на травматични увреждания в областта на входа на
влагалището и ненамирането на сперматозоиди във влагалището не изключва
вероятността с пациентката да е бил извършен полов акт без нейно съгласие.
При
освидетелстването на С.И.М. на 27 г. е установено: Оток и кръвонасядане
на главата. Охлузвания по крайниците е дясната поясна
област. Описаните увреждания са травматични и са причинени от действието на
твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, и отговарят да са били получени по време и
начин, съобщени в ДП. Кръвонасяданията по главата и
безформеното охлузване на десния лакът отговарят да са били получени при побой
с юмруци и ритници. Дъговидните и линейни охлузвания по дясната поясна област и външната повърхност на двата горни крайника
отговарят да са били получени при драскане с нокти. Давността на уврежданията
отговаря на времето, посочено в предварителните сведения.
Посочените доказателства са
непротиворечиви, убедителни и в логичната им и последователна връзка изясняват
по непротиворечив начин събитията от значение за делото. Разгледани в тяхната
съвкупност дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката им
кореспондират с установеното по делото.
Съдът приема, че едно от
основните доказателства, установяващи вината при извършени престъпления против
половата неприкосновеност е заключението по съдебно-медицинска експертиза. При
такава експертиза заключението се основава на установените медицински данни за
извършено полово действие, неговото естество и давност на извършването му, на
медицинските данни за начина, по който е извършено половото действие, дали има
причинени телесни увреждания, водещи до сломяване на съпротивата.
Обясненията на подсъдимия, който оспорва
обвинението, като заявява, че оралния акт и съвкуплението са доброволни и желани
от К., съдът отчита като защитна теза и не им дава вяра. Те по никакъв начин не
кореспондират с показанията на свидетелите подкрепящи обвинителната теза, не
кореспондират със заключенията на съдебната-медицинската и съдебно-психологичната
експертиза, което е още едно основание съдът да приеме, че е налице
автентичност в преживяванията и разказа на пострадалата в съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав.
Обясненията на подсъдимия, че е получил
нараняванията при задържането му от полицейските служители противоречат на
обективните факти. Няма никакви данни подсъдимият да е оказвал съпротива при
ареста, респективно данни за упражнявано полицейско насилие.
Обясненията на подсъдимия,
че всичко е доброволно се опровергават от всички обективно
установени обстоятелства по делото, изолирани
са и в противоречие с останалия събран доказателствен материал, подкрепящ обвинителната теза. Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство по делото
и съдът приема, същите за изградена
защитна позиция, която подсъдимият упражнява по свое
усмотрение. В НПК законодателят е посочил, че подсъдимият има право да
дава такива обяснения каквито намери за нужно,
т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината.
Самата К. няма никакъв личен мотив да вреди
на подсъдимия, като си съчинява гореописаната ситуация и търси съдействие от
полиция. Тя е имала доверие на подсъдимия, като на бивш колега, той е имал изграден
авторитет пред нея от работата им лятото на 2018 година на Старозагорските бани. Съгласила се е да отиде с него в
квартирата му, знаейки, че ще бъдат само двамата, но единствено да разговарят и
почерпят с розов джин.
От всичко по-горе изложено става ясно, че по
делото са събрани достатъчно убедителни медицински данни за извършения
насилствен полов акт /съвкупление/ и блудствени
действия, като съдът прие, че такива безспорно са извършени.
Косвени доказателства, установяващи характера
на причиненото на К. от подсъдимия са показанията на свидетелите Й. и С. преценени
съвкупно и в тяхната логическа взаимосвързаност.
Свидетелят С. не е заинтересован от изхода на делото, не познава никоя от
страните. Споделя преките си и непосредствени впечатления от това което е
възприел като визия, разговор и поведение на К. от момента на влизането й в
таксито му, до момента, в който я е откарал на адреса й, където долу пред блока
я посрещнала майка й. Съдът прочете в съдебно заседание показанията на този
свидетел дадени на досъдебното производство скоро след транспортната услуга,
която е извършил превозвайки К., не са неколебливи, ясни и убедителни и съдът
ги кредитира с доверие. Нормално е с
времето спомените на този свидетел да избледнеят. Свидетелят поясни, че
поддържа показанията, които е дал на досъдебното производство.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед гореописаната
и възприета фактическа обстановка, съдът призна подсъдимия ЗА ВИНОВЕН в това,
че:
- 1. на
23.08.2019 г., в гр. Стара Загора, се съвкупил с лице от женски пол - Ю.К.К., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и
заплашване, което от обективна и субективна страна е състав на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК;
- 2. на 23.08.2019 г., в гр.
Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Ю.К.К., чрез употреба на сила и заплашване, което от обективна
и субективна страна е състав на престъпление
по чл.150 ал.1 от НК.
Въз основа на така
възприетото и установено в хода на проведеното съдебно следствие, съдът намира,
че тези именно обвинения спрямо подсъдимия са доказани по несъмнен и категоричен
начин.
Престъплението „изнасилване“
е двуактно /принуда и съвкупление/ и е резултатно. Престъпният резултат се
заключава в половия акт между дееца – подсъдимият и К., като субектът на това
престъпление може да бъде само лице от мъжки пол, защото единствено то е в
състояние да осъществи съвкупление с лице от женски пол. Подсъдимият е
пълнолетно наказателно-отговорно лице, като е разбирал свойството и значението
на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено и се изразява в съвкупление с лице от женски пол - свидетелката К., против волята на същата.
За да се съвкупи с пострадалата, подсъдимият е използвал сила – физическа сила
въздействие върху пострадалата – бутане със сила, за да легне, първо по корем
на легло; натискане по лицето и гърдите; разтваряне на краката на К. противно
на волята й и е осъществил съвкуплението /вагиналния контакт/.
Подсъдимият е съзнавал
липсата на съгласие на пострадалата и поради това използвал сила, за да сломи
нейната съпротива й и да осъществи половия акт.
Заплашил е, че „ще излети“ заедно
с телефона.
Подсъдимият е реализирал
престъпно съвкупление с лице от женски пол, като я принудил към това чрез
използване, първо - на сила - осъществил е физическо въздействие върху
пострадалата, за да се съвкупи тя с него, като я бутнал със сила на леглото,
легнал отгоре й, т.е. използвал е физическа сила, физическо въздействие и второ
– използвал е заплашване -- че К. ще хвърчи през терасата заедно с телефона. Подсъдимият
е възбудил основателен страх у пострадалата, за да може да сломи съпротивата й
и да проникне с пениса си във влагалището й. Деянието е довършено, тъй като
съвкуплението е осъществено. Непосредствен обект на извършеното престъпление са
обществените отношения, които осигуряват полова неприкосновеност и свободен
избор на полов партньор на лице от женски пол. Жертва на посегателството е лице
от женски пол - свидетелката К.. Извършеното престъпление е двуактно,
осъществено е като подсъдимият принуждава пострадалата към съвкупление със сила
и заплашване. Липсва съгласие на пострадалата и поради това подсъдимият
използва сила и заплашване, за да сломи нейната съпротива и извърши
съвкупление.
Деянието е довършено, тъй
като е осъществено съвкуплението. Подсъдимият е наказателно отговорно лице и е
съзнавал, че К. не е дала съгласие да участва в съвкуплението с него, не е
съгласна да се съвкупява с него, като е съзнавал принудителния характер на
употребеното насилие – сила и заплашване и цели чрез тях да сломи съпротивата на
К. и да извърши половия акт. В този смисъл подсъдимият е съзнавал, че въздейства
върху К. с насилие и заплашване по начин, по който да сломи съпротивата й и
извършил пряко волята й полов акт.
От обективна страна, обектът
на престъплението по чл.150 ал.1 от НК е половата неприкосновеност на
пострадалата.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.150 ал.1 от НК е осъществяване на физически контакт с
лице, който контакт обаче не е обективно насочен към съвкупление (вагинален
контакт). Субектът на това престъпление може да е лице както от мъжки, така и
от женски пол – неговият пол е без значение, като не е нужно той да е различен
от пола на пострадалия.
В настоящия казус субекта е от
мъжки пол, в случая подсъдимият, наказателно отговорен пълнолетен. Подсъдимият
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Пострадал в случая е лице от женски пол – пълнолетната
свидетелка К..
Престъплението е резултатно.
Неговият престъпен резултат се е изчерпил с осъществен физическия контакт с
пострадалата. Налице е специална цел на подсъдимия – да възбуди и удовлетвори
свое полово желание, нагона си.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено, че подсъдимият е предприел
извършването на съответните блудствени действия по
отношение на пострадалата с изискуемата в закона специална цел да възбуди и
удовлетвори половото си желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст, прониквайки с
половия си член в устата й. За това си деяние, подсъдимият е употребил сила,
изразяваща се в силно бутане и поставяне К. на колене и заплашване, че ще
хвърчи през терасата, ако не му прави „свирка“, т.е. осъществил е по отношение
на пострадалата орално сношение, като употребил за това сила и заплашване.
Основен доказателствен
източник по делото в насока доказаността на
авторството по т.1 и 2 посочени по – горе, се явяват показанията на
пострадалата в съдебно заседание, които съдът приема като логични,
последователни и непротиворечиви. Показанията, преценени в съвкупност и с
останалите гласни доказателства по делото, в това число и признанията на факта
на орален и полов контакт от страна на подсъдимия в съдебно заседание, заключението
на съдебномедицинската експертиза и съдебно – психологичната експертиза,
иззетите веществени доказателства от дома на подсъдимия, дават основание на
настоящия съдебен състав, въз основа на тях да изгради изводите си за фактите
по делото – за авторството на деянието по чл.150 ал.1 и по чл.152 ал.1 т.2 от НК и съставомерните признаци от състава на
престъплението, поради което съдът призна подсъдимия за виновен.
От субективна страна, деянията
са извършени виновно, при условията на пряк умисъл като форма на вина, обективиран в цялостното поведение на подсъдимия. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянията си,
предвиждал е неговите общественоопасните им последици
и е искал настъпването на тези последици.
Съдът призна подсъдимия за
невинен в това, че на 23.08.2019 г., в гр. Стара Загора, противозаконно лишил Ю.К.К. от свобода, поради което и го оправда по повдигнатото
обвинение по чл.142а ал.1 от НК поради недоказаност на същото, поради следните
съображения:
От обективна страна обект на
престъплението по чл.142а, ал.1 от НК е свободата на придвижване на човека в
пространството, която му дава възможност да избира сам къде да пребивава. По
отношение на субекта на това престъпление не са поставени някакви допълнителни
изисквания. Достатъчно е лицето да е наказателно отговорно, да разбира
свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си.
Съдът намира, че обвинението в
тази му част е недоказано предвид следното:
На първо място, както бе
посочено по-горе, съдът приема, че поредицата от действия, извършени от
подсъдимия са били насочени към специалната цел на деянието по чл.150 ал.1 и
чл.152 ал.1 т.2 от НК. На следващо място, подсъдимият, чисто времево дори, не е
имал възможност да обективира намерение за лишаване
на пострадалата от свобода. Действително, подсъдимият е ограничил възможността
за свободно придвижване на пострадалата,
тъй като ключът на входната врата не е оставил на видно за нея място. Но
това не се доказа да е с оглед осъществяване на намеренията и със специалната
цел на престъпление по чл.142а ал.1 от НК и не нито пряко, нито при евентуалност да лишат пострадалата от свобода.
К. е имала възможност да ползва
телефона си, да се обади и търси помощ, веднага като е разбрала за намеренията
на подсъдимия „да правят секс“. Това не е сторила, а е имала нееднократно
такава възможност докато той спял. К. сочи в показанията си, че е обиколила и
двете стаи, за да търси ключ, за да си тръгне, но не намерила такъв. Явно е, че
тя е имала възможност необезпокоявано да търси ключа от входната врата, който
се установи, че е оставен на достъпно място в шкафа в коридора. Имала е и
възможност да телефонира за помощ, да пише съобщение до близки или да търси
помощ звънейки от другата стая /докато обикаля стаите да търси ключ/ до
тел.112. Което обаче не е сторила.
От друга страна, за съставомерността
по този текст е необходимо, пострадалият да е имал формирана воля, намерение да
напусне помещението, респ. да не влиза в такова и това вкарване в помещение, или ограничаване на напускане на
помещение, да е осъществено чрез сила или заплаха. В настоящия казус е
безспорно, че пострадалата с оглед поканата й отправена от подсъдимия
доброволно е отишла в дома му. Действията, насочени към изпълнение на състава
на престъплението по чл.150 ал.1 от НК са били извършени толкова бързо от
страна на подсъдимия и с такава настойчивост, че обективно не е имало
възможност да се формира, както и да се
изрази намерение от страна на
пострадалата за напускане на помещението. Близкото почти непрестанно физическо
присъствие на подсъдимия до пострадалата, придружено със сила и заплашване са
част от изпълнителното деяние на престъплението по чл.150 ал.1 от НК и по
чл.152 ал.1 т.2 от НК. Тези действия са част от обективната страна на състава
по чл.150, ал.1 от НК, с които подсъдимият е осъществил реално принуда по
отношение на жертвата, целящи сломяване на нейната вътрешна съпротива с
поставянето й в такова положение, от което тя да не вижда друг възможен изход.
В квартирата на подсъдимия бидейки там с него, пострадалата е станала обект на
престъпно посегателство над половата й неприкосновеност, а не на престъпни
действия на свободата й на формиране на самостоятелен и осъзнат избор на
местопребиваване. По изложените съображения, съдът призна подсъдимия за невинен
и го оправда по повдигнатото обвинение по чл.142а, ал.1 от НК.
Съдът призна подсъдимия за невинен и го оправдава по обвинението по
чл.150 ал.3 от НК - че деянието представлява особено тежък случай. По
обвинението по чл.150 ал.3 от НК, съдът прие, че не са налице основанията,
визирани в разпоредбата на чл.93 т.8 от НК и призна подсъдимия за невинен и го
оправда по обвинението - че деянието представлява особено тежък случай. Особено
тежък случай е този, при които извършеното престъпление с оглед на настъпилите
вредни последици и на други отегчаващи отговорността обстоятелства разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. В
случая не се установи нито едно от тези обстоятелства. Случаят не е с нищо по
различен от обичайните такива на престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
ВИД
И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от вида
и размера на предвиденото в закона наказание, както и наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като се съобрази и с целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК – т. нар. генерална и специална превенции.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало; сравнително младежка възраст; добри характеристични
данни, трудова ангажираност; частично, поведението и на самата пострадала,
което донякъде е провокирало действията на поход у подсъдимия - младо момиче, с
предизвикателно облекло /виж предявените веществени доказателства – дрехи на К./
посещава нощем квартирата на подсъдимия, настоява да употребяват алкохол, който
тя избира; знае добре, че в квартирата ще бъдат само двамата и е съгласна да
отидат там; в квартирата споделя на подсъдимия лични и интимни неща за себе си
и бившия си приятел;
- отегчаващи отговорността обстоятелства – не
са налице.
Това, че не се признава за
виновен е процесуална позиция, която подсъдимият упражнява по своя преценка и
не следва да се отчита за отегчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът отчете високата степен на
обществена опасност на извършените деяния и приема, че целите на наказанието –
в частност най-вече тези на генералната превенция, не могат да се постигнат с прилагане
на условно осъждане.
Съдът прие, че следва да
определи наказания за всяко от горните две престъпления при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства: - лишаване от свобода в минималния законоустановен размер за престъплението по чл.152 ал.1 т.2
от НК; - лишаване от свобода в минималния законоустановен
размер за престъплението по чл.150 ал.1 от НК.
Въпреки превеса на смекчаващи отговорността
обстоятелства, то същите не са нито многобройни, нито изключителни по характер,
определящи като несъразмерно тежко и най – лекото предвидено в закона
наказание. В този смисъл, съдът приема, че следва да индивидуализира наказанията
при условията на чл.54 от НК, тъй като не установи основания за прилагане на
чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Предвид
гореизложеното, съдът определи и наложи на подсъдимия наказание
- на основание
чл.152 ал.1 т.2 от НК, във връзка с чл.54 от НК - лишаване
от свобода за срок от две години, при първоначален „общ” режим“;
- на основание
чл.150 ал.1 от НК, във връзка с чл.54 от НК - лишаване
от свобода за срок от две години, при първоначален „общ” режим“.
На основание
чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи едно общо наказание, а именно
най-тежкото от горепосочените в размер на две години лишаване от свобода, при първоначален
„общ“ режим.
На основание
чл.59 ал.1 т.2 във връзка с ал.2 от НК съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан и с мярка за неотклонение „Домашен арест” по досъдебно
производство № 1959 – зм -758/2019 г. по описа на
Първо РУ – Стара Загора, считано от 04.09.2019 г., като два дни домашен арест
се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Съдът счита, че наложените наказания в
максимална степен ще изпълнят целите на наказанието и ще спомогнат както за
превъзпитаването на подсъдимия, така ще подействат и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189 ал.1 и 3 от НПК в тежест на подсъдимия
се възложиха направените разноски: - сума в размер на 800.00 лева, представляващи
направени разноски за повереник, които следва да
заплати на частния обвинител; - сума в размер на 746.95 лева, представляваща направени разноски на досъдебното
производство, които следва да бъдат заплатени по бюджетната сметка на ОД на МВР
– Стара Загора; - сума в размер на 120.00 лева, представляваща разноски в
съдебното производство, които следва да бъдат заплатени по бюджетната сметка на
Районен съд – Стара Загора.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови веществените доказателства
намиращи се на съхранение в Районен съд — Стара Загора: - дамска къса пола,
дамски черен потник, дамски бикини и сутиен да бъдат върнати на собственика им Ю.К.К.; - мобилен телефон марка „apple” и покривало на легло да бъдат върнати на
собственика им С.И.М..
Водим от горните мотиви, съдът обяви присъдата.
СЪДИЯ: