Р Е Ш
Е Н И Е
№ 76
В ИМЕТО НА НАРОДА
20.01.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 3683 по
описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ № НП-27-133-64 от 10.12.2018 г. на Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем
„Медицински надзор”/гр.София, с което на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ №
126, представлявано от управителя С.И.И., ЕГН **********, на основание чл.221,
ал.2 от Закон за здравето /ЗЗ/ са наложени 12 /дванадесет/ имуществени санкции
всяка по 500 лева за извършени 12 /дванадесет/ административни нарушения на
чл.86, ал. 2, т.2, вр. чл.86, ал.3, вр. чл.82б от ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № НП-27-133-64 от 10.12.2018 г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем
„Медицински надзор”/гр.София, с което на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ №
126, представлявано от управителя С. И.И., ЕГН **********, на основание чл.221,
ал.2 от Закон за здравето /ЗЗ/ са наложени 12 /дванадесет/ имуществени санкции
всяка по 500 лева за извършени 12 /дванадесет/ административни нарушения на
чл.86, ал. 2, т.2, вр. чл.86, ал.3, вр. чл.82б от ЗЗ.
Жалбоподателят, МБАЛ „Тримонциум“ ООД в жалбата си прави искане за отмяна на наказателното
постановление, по подробно изложени в нея съображения. В съдебно заседание се
представлява от процесуалния
представител– адв.Р.С., който поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи за
отмяна на НП.
Административнонаказващия орган – ИА „Медицински надзор“ чрез гл.юрк.А.С.
излага становище за правилно и законосъобразно НП и пледира за потвърждаването
му.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Разпореждане от 13.03.2018 г. на прокурор при Районна
прокуратура гр. Пловдив по прокурорска преписка № 1317/2018 г. било възложено
на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр. София /ИАМО/ извършването на
проверка дейността на МБАЛ „Тримонциум” ООД гр. Пловдив за периода от
01.01.2017 г. до 01.01.2018 г,. относно медицински интервенции, свързани с
поставяне на вътрешноочна леща на пациенти. В изпълнение на Разпореждането на Прокуратурата
със Заповед № РД-27-133/30.03.2018 г., на изпълнителния директор на ИАМО била
наредена проверка на МБАЛ „Тримонциум” ООД, възложена на комисия в състав Ф.К.
– директор на Дирекция в ИАМО, и свидетелят Г.Д. – държавен инспектор, за
период на извършване на място в проверявания обект от 02.04.2018 г. до
05.04.2018 г. С Разпореждане от 19.04.2018 г. на прокурор при РП Пловдив срокът
по възложената проверка по пр. пр. № 1317/2018 г. бил удължен с 30 дни, считано
от 02.04.2018 г., като със Заповед пък № РД-27-133-3/30.04.2018 г. на
изпълнителния директор на ИАМО бил удължен периода на проверката, възложена със
Заповед № РД-27-133/30.03.2018 г., до 02.05.2018 г. включително.
В изпълнение на издадените заповеди проверяващите св. Г.Д. и
колегата му Ф. К. до 02.05.2018 г. извършили проверка на медицинската
документация, отнасяща се до предоставена на пациенти през цялата 2017 г. медицинска
болнична помощ в Очното отделение на МБАЛ „Тримонциум” ООД гр. Пловдив – за над
700 пациенти.
Констатирано било, че провереното лечебно заведение е сключило
договор с УМБАЛ „Св. Г.“*** за доставки чрез болничната аптека на УМБАЛ на
лекарства и медицински изделия, които не се заплащат от Републиканския бюджет и
бюджета на НЗОК. Установено било, че през 2017 г. за част от пациентите на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД, лекувани в Очно отделение по амбулаторна процедура № 19, били
извършени операции факоемулсификация и аспирация на катаракта и вложени
вътреочна леща, със записано в издадените епикризи – „Леща ИОЛ-ин ситу“, за
които операции медицинското изделие – вътреочна леща, не било осигурявано от
болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“***, а доставяно директно от търговски фирми
в МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Въпреки че болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“*** през
2017 г. поддържала средномесечна наличност от около 80 бр. различни видове и
размери лещи и продала на свои пациенти над 900 бр. очни лещи, за пациентите на
Очно отделение в МБАЛ „Тримонциум“ ООД:
1. Т. Г. П. /ИЗ № 4335/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 13.12.2017 г., като за вложената очна леща пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 1550 лв., за което били издадени
фискални бонове №№ 019113 и 019114, двата от 04.12.2017 г.;
2. С. С. Д. /ИЗ № 4174/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 04.12.2017 г., като за вложената очна
леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от 1150 лв., за което
били издадени фискални бонове №№ 019113 и 019114, двата от 04.12.2017 г.;
3. З. Г. С. /ИЗ № 4172/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 04.12.2017 г., като за вложената очна
леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от 1550 лв., която
съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г.;
4. Н. Д. К. /ИЗ № 4206/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 05.12.2017 г., като за вложената очна леща пациентката заплатила на лечебното
заведение сумата от 1550 лв., за което били издадени фискални бонове №№ 019113
и 019114, двата от 04.12.2017 г.;
5. П. Г. И. /ИЗ № 4139/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 30.11.2017 г., като за вложената очна леща пациентката заплатила на лечебното
заведение сумата от 1150 лв., за което били издадени фискални бонове №№ 019077
и 019078, двата от 30.11.2017 г.;
6. Е. Й. Д. /ИЗ № 4136/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 30.11.2017 г., като за вложената очна
леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от 700 лв., за което
били издадени фискални бонове №№ 019081 и 019082, двата от 30.11.2017 г.;
7. С. Д.Л. /ИЗ № 4169/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 04.12.2017 г., като за
вложената очна леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от 700
лв., за което били издадени фискални бонове №№ 019115 и 019116, двата от 04.12.2017
г.;
8. М. Н. Г. /ИЗ № 4202/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 05.12.2017 г., като за вложената очна
леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от 920 лв., за което
били издадени фискални бонове №№ 019135 и 019136, двата от 05.12.2017 г.;
9. Л. А. Д. /ИЗ № 4201/
- приета в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум” ООД на 05.12.2017 г., като за вложената
очна леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от 1150 лв., за
което били издадени фискални бонове №№ 019133 и 019134, двата от 05.12.2017 г.;
10. Б. П. Д. /ИЗ № 4395/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 18.12.2017 г., като за вложената очна
леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от 920 лв., за което
били издадени фискални бонове №№ 019319 и 019320, двата от 18.12.2017 г.;
11. Н. Х. Х. /ИЗ № 4450/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 20.12.2017 г., като за вложената очна
леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от 1150 лв., за което
били издадени фискални бонове № № 019354 и 019355, двата от 20.12.2017 г. и
12. К. Д. П. /ИЗ № 4447/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 20.12.2017 г., като за вложената очна
леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от 920 лв., за което
били издадени фискални бонове №№ 019356 и 019357 от 20.12.2017 г.;
МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр. Пловдив не било депозирало
лекарствени листове или искания за доставка на очни лещи в болничната аптека на
УМАЛ „Св. Г.“*** и не е осигурило от нея медицинското изделие – вътреочна леща.
По този начин, въпреки че гореописаните пациенти при
хоспитализацията си са имали право на осигуряване от лечебното заведение за
болнична помощ на необходимите за лечението им медицински изделия, когато
същите не се заплащат от Националната здравна каса или от държавния бюджет, МБАЛ
„Тримонциум“ ООД не е изпълнило това си задължение и не е осигурило при
медицинската интервенция вътреочната леща от болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД, с което е имало сключен договор, като по този начин е нарушило правата на
пациентите.
Въз основа на документалната проверка на място в проверявания
обект за времето от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г. включително св. Д. приел, че
от страна на МБАЛ „Тримонциум“ ООД са били извършени 12 отделни нарушения на
чл.86, ал.2, т.2 вр. чл.86, ал.3 вр. чл.82б от ЗЗ – по отношение на всеки един от посочените по
– горе пациенти, поради което и отправил писмена покана /изх. №
МО-07-134/18.06.2018 г./ и по телефон /удостоверено в паметна записка от
26.06.2018 г./, спрямо управителя на болничното заведение за явяване в ИАМО на
27.06.2018 г. за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/. Тъй като жалбоподателят не се отзовал на поканата и не изпратил свои
представител или упълномощено лице, св. Д. съставил на 27.06.2018 г. в отсъствие
на представител или упълномощено лице на нарушителя МБАЛ „Тримонциум“ ООД акт –
АУАН № А-27-133-64/27.06.2018 г., за приетите за извършени 12 нарушения с
дадена им в акта правна квалификация по чл.86, ал.2, т.2 вр. чл.86, ал.3 вр.
чл.82б от ЗЗ. При предявяване на АУАН на 29.06.2018 г. на С. И.И. – управител
на лечебното заведение, последният не направил възражения по констатациите по
акта. Възражения не били направени и в срока за това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната
преписка административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което наложил на МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр. Пловдив
предвидените в съответната санкционна разпоредба /чл.221, ал.2 от ЗЗ/ административни
наказания „имуществена санкция“ в минимално предвидения от законодателя размер
– в размер на по 500 лв. за всяко едно от 12 – те нарушения.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: показанията на св. Д., частично от показанията на св.
Г., както и от множеството писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на св. Д. като последователни,
логични, допълващи се, кореспондиращи си с писмените доказателства и с
показанията на св. Г. в кредитираната им част, неоспорени от страните по
делото.
По отношение на показанията на св. Г. съдът ги кредитира почти
изцяло също като последователни и логични, като единствено не давя вяра на тази
част от тях, в която свидетелят сочи, че очните лещи предлагани от УМБАЛ „Св.
Г.” ЕАД са били с много висока надценка, тъй като това твърдение остана
неподкрепено от доказателства.
Съгласно чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ „При хоспитализация пациентът
има право: т.2. на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на
необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от
Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет“. В тези случай,
предвид разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗЗ, медицинските изделия се осигуряват и
заплащат по реда на чл.82б от ЗЗ, която разпоредба задължава лечебните
заведения за болнична помощ да осигурят на пациентите необходимите за лечението
им медицински изделия /ал.1/, които предвид пък ал.2 на чл.82б от ЗЗ се
осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения за болнична помощ.
Ал.3 на същата разпоредба предвижда в случаи, когато медицинските изделия по
ал.1 не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния
бюджет, пациентите да ги заплащат по цените, на които ги е закупило лечебното
заведение.
С оглед на така изложената въз основа на събраните
доказателства фактическа обстановка съдът прие, че от страна на санкционираното
лечебно заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр. Пловдив са осъществени 12
административни нарушения по смисъла на чл.86, ал.2, т.2 вр. чл.83, ал.3 вр.
чл.82б от ЗЗ спрямо пациентите:
1. Т. Г. П. /ИЗ № 4335/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 13.12.2017 г., като за вложената очна леща пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 1550 лв., за което били издадени
фискални бонове №№ 019113 и 019114, двата от 04.12.2017 г.;
2. С. С. Д. /ИЗ № 4174/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 04.12.2017 г., като за вложената очна леща пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 1150 лв., за което били издадени
фискални бонове №№ 019113 и 019114, двата от 04.12.2017 г.;
3. З. Г. С. /ИЗ № 4172/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 04.12.2017 г., като за вложената очна леща пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 1550 лв., която съответствала на
Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в
Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г.;
4. Н. Д. К. /ИЗ № 4206/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 05.12.2017 г., като
за вложената очна леща пациентката заплатила на лечебното заведение
сумата от 1550 лв., за което били издадени фискални бонове №№ 019113 и 019114,
двата от 04.12.2017 г.;
5. П. Г. И. /ИЗ № 4139/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 30.11.2017 г., като
за вложената очна леща пациентката заплатила на лечебното заведение
сумата от 1150 лв., за което били издадени фискални бонове №№ 019077 и 019078,
двата от 30.11.2017 г.;
6. Е. Й. Д. /ИЗ № 4136/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 30.11.2017 г., като за вложената очна леща пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 700 лв., за което били издадени
фискални бонове №№ 019081 и 019082, двата от 30.11.2017 г.;
7. С. Д. Л. /ИЗ № 4169/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 04.12.2017 г., като
за вложената очна леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от
700 лв., за което били издадени фискални бонове №№ 019115 и 019116, двата от
04.12.2017 г.;
8. М. Н. Г. /ИЗ № 4202/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 05.12.2017 г., като за вложената очна леща пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 920 лв., за което били издадени
фискални бонове №№ 019135 и 019136,
двата от 05.12.2017 г.;
9. Л. А. Д. /ИЗ № 4201/
- приета в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум” ООД на 05.12.2017 г., като за
вложената очна леща пациентката заплатила на лечебното заведение сумата от 1150
лв., за което били издадени фискални бонове №№ 019133 и 019134, двата от
05.12.2017 г.;
10. Б. П. Д. /ИЗ № 4395/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 18.12.2017 г., като за вложената очна леща пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 920 лв., за което били издадени
фискални бонове №№ 019319 и 019320, двата от 18.12.2017 г.;
11. Н. Х. Х. /ИЗ № 4450/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 20.12.2017 г., като за вложената очна леща пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 1150 лв., за което били издадени
фискални бонове № № 019354 и 019355, двата от 20.12.2017 г. и
12. К. Д. П. /ИЗ № 4447/ - приета в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум” ООД на 20.12.2017 г., като за вложената очна леща пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 920 лв., за което били издадени
фискални бонове №№ 019356 и 019357 от 20.12.2017 г.;
при които МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр. Пловдив не било депозирало
лекарствени листове или искания за доставка на очни лещи до болничната аптека
на УМАЛ „Св. Г.“*** и не е осигурило от същата медицинското изделие – вътреочна
леща, на конкретните пациенти, а е било доставено директно от други
търговци в МБАЛ „Тримонциум“ ООД, с което е нарушило правата на пациентите.
Изискването въведено от закона това да стане именно чрез
болнична аптека е съобразено както с изискването за достъпност, т. е. при
невъзможност пациентът да си осигури сам необходимото за лечението му медицинско изделие, то да му бъде осигурено
от лечебното заведение, така и с изискването за качество /годност, произход,
начин на съхранение и пр./, а в случая това не е спазено, доколкото пациентите
са получили медицински изделия от неустановени в хода на делото доставчици.
На правото на пациента при хоспитализация да получи от
лечебното заведение необходимото за лечение медицинско изделие, когато не е
заплатено от НЗОК или от държавния бюджет, ЗЗ не въвежда негово насрещно
задължение да закупи необходимото медицинско изделие по предвидения в чл.82б от
ЗЗ ред. Ако пациентът не ги осигури сам, то лечебното заведение е длъжно да
осигури медицинските изделия, необходими за лечението му, по ред, предвиден в
закона, а именно чрез болничната аптека. В този смисъл разпоредбата на чл.82б
от ЗЗ е ясна и категорична и едва при изричен отказ на лекуваното лице това да
бъде сторено лечебното заведение би могло да предостави изискуемото по закон
медицинско изделие за лечението на пациента чрез друг доставчик. Предвид
липсата на доказателства за заявен от пациента отказ, се налага категоричният
извод, че МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр. Пловдив не е осигурило медицинското изделие
по изискуемия в закона ред.
Съдът не прие наведеното в жалбата възражение, че предвид
специфичната дейност на болницата е било невъзможно ограничаване на
доставчиците на очни лещи само до един, както и че в повечето случаи цените в
болничната аптека са били по-високи от предлаганите от трети лица. В тази
връзка, следва да се отбележи, че по делото няма налични доказателства, с които
жалбоподателят да обоснове тези си твърдения. Ако все пак МБАЛ „Тримонциум” ООД
претендира, че договорът с УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД е финансово неизгоден за
пациентите, то дружеството – жалбоподател
не е било длъжно да го сключва и впоследствие преподписва, щом, обаче, е
наличен такъв, е длъжно да спазва задълженията си по него и съобразно закона,
без право на преценка кое е финансово по-изгодно за пациента.
Всеки един от 12 – те случая е разгледан поотделно и съответно
е преценено, че осъществява състав на самостоятелно административно нарушение,
което и е наложило определяне на наказание за всяко едно от тях. Няма основание
за приемане на случая като такъв само с едно продължавано административно
нарушение, доколкото това би нарушило принцип в административното производство
за налагане на отделно наказание за всяко едно нарушение – по чл.18 от ЗАНН.
Всички тези административни нарушения общо 12 на брой съдът
прие, че и актосъставителят в АУАН, и административнонаказващият орган в НП са
ги подвели към уреждащите състава им норми, за тях обстоятелствата на
нарушенията са изложени изчерпателно в съответната описателна част било то на
АУАН, било то на НП, а доказателствената съвкупност по делото според съдебния
състав сочи категорично на тяхното осъществяване. За да не ограничава лицето
нарушител във възможността му да бъде наясно с пълния обем от вменените му за
осъществени административни нарушения, за които е предприета реализацията на административна
отговорност, то и актосъставителят в АУАН, и административнонаказващият орган в
НП са конкретизирали при излагане на обстоятелствената част съответно на АУАН и
НП в какво точно се състои нарушаването на задължението на лечебното заведение
във връзка с правата на хоспитализираните пациенти за всеки един от 12–те
случая на административни нарушения.
Неоснователно е според съдебния състав възражението в жалбата
за допуснато съществено нарушение в хода на административното производство и по
– конкретно – при съставяне на АУАН – да е съставен извън сроковете и извън
случаите, уреждани с Наредба № 14/2010 г. за условията и реда на за извършване
на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция „Медицински одит”.
Проверката на МБАЛ „Тримонциум” ООД гр. Пловдив е била наредена със Заповед №
РД-27-133/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на ИАМО за период на
извършване на място в проверявания обект от 02.04.2018 г. до 05.04.2018 г.,
като със Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. пак на изпълнителния директор на
ИАМО е бил удължен периода на проверката, възложена със Заповед №
РД-27-133/30.03.2018 г., до 02.05.2018 г. включително. За цялото това време –
периодът от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г., проверката не е била спирана, а
комисията в състав Ф. К. – директор на Дирекция в ИАМО, и д-р Г.Д. – държавен
инспектор, на която е било възложено извършването на проверката, не е спирала
работата си – проверявани са били документи, отнасящи се до прием и лечение на
над 700 пациенти на МБАЛ „Тримонциум” ООД. Цялостната проверка е извършена в
периода от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г., констатирани са били при нея 12
нарушения сторени в период от 30.11.2017 г. до 20.12.2017 г., АУАН е съставен
на 27.06.2018 г., а обжалваното НП е издадено на 10.12.2018 г. При така
установеното за настоящата инстанция няма допуснати нарушения относно сроковете
по реализацията на административната отговорност – спазени са сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Не са допуснати според съда нарушения на процесуалните правила
в хода на административното производство, които да опорочават атакуваното
наказателно постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.
АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи в кръга на правомощията
им – компетентността им се извежда конкретно от законовите разпоредби на ЗЗ –
чл.233а вр. чл.221 от ЗЗ. Предвид на тях
и с оглед горецитираните заповеди на изпълнителния директор на ИАМО, именно
актосъставителят – св. Д., е бил упълномощен в качеството му на длъжностно лице
да извърши проверка на място в лечебното заведение и при констатирани нарушения
да упражни правомощията си за съставяне на акт за административно нарушение.
На следващо място неоснователно е и възражението, че не е
спазена структурата за съставяне на АУАН като следвало първо да се опише
фактическата обстановка, а след това нарушените разпоредби. В случая са налице
всички посочени в чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити на АУАН,
съответно – на наказателното постановление, като ясно и последователно са
описани както относимите към нарушението факти, така и правната квалификация. В
този смисъл трудно може да се приеме изложеното в жалбата становище за
допуснато „преплитане“ на факти и законови разпоредби като процесуално
нарушение и то от категорията на съществените такива, препятстващи възможността
на жалбоподателя да разбере нарушението, за което му е повдигнато
административнонаказателно обвинение.
Правилно според съда за приетите за извършени общо дванадесет
административни нарушения административнонаказващият орган е наложил и
съответното по вид наказание – имуществени санкция, за всяко отделно по реда на
чл.221, ал.2 от ЗЗ, а относно размера на наказанията – същият е в минимално
предвидения такъв – 500 лв., за всяко нарушение и не би и могъл да бъде
ревизиран от съда. Съгласно посочената разпоредба, налага се имуществената
санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000
лв., когато лечебно заведение - едноличен търговец или юридическо лице, наруши
права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по
прилагането му, т. е. тази разпоредба е конкретна, предвиждаща задължение
именно на лечебно заведение /каквото е дружеството-жалбоподател/ и по-конкретно
сочи, че установеното при проверката е не просто нарушение на закона, а такова
свързано с нарушение на правата на пациентите, доколкото е трябвало да се осигурят одобрени и
контролирани медицински изделия от болничната аптека, а не от произволни дистрибутори.
В този смисъл настоящите дванадесет
случая попадат именно в обхвата на чл.209 – 228в от ЗЗ, в който обхват се
намира и нормата на чл.221 от ЗЗ, с което се изключва приложението на общата
санкционна норма по чл.229, ал.1 от ЗЗ. Ето защо неоснователно е наведеното в
тази посока възражение на жалбоподателя, доколкото с извършените от лечебното
заведения дванадесет нарушения са засегнати именно правата на пациентите,
поради което определената от наказващия орган санкционна норма във всеки от
случаите е правилна.
Не е налице и маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като са налице извършени много на брой – дванадесет, административни
нарушения все по чл.86, ал.2, т.2 вр. чл.86, ал.3 вр. чл.82б от ЗЗ, както и са
налични доказателства /показанията на актосъставителя, разпитан като свидетел/
и за други съставени актове за установени административни нарушения, а това
сочи, че тези в случая процесни прояви на административни нарушения не са
изолиран случай за този жалбоподател.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ