Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. Габрово, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Габрово в открито
съдебно заседание от двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, постави за
разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 221 на Административен
съд Габрово по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-1373 от 29.07.2021 г., подадена от „И.Ф.“***,
ЕИК: *********, против Решение № 1 от 9.07.2021 г. на Главен архитект на Община
Габрово за оттегляне /отзив/ на Разрешение за промяна на предназначение № 6 от
25.06.2021 г., издадено на основание чл. 147а от ЗУТ, за обект, находящ се на
административен адрес: гр. Габрово, ул. „***. Жалбата е подадена чрез адв. А.Й.
*** с приложени към нея пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
С процесното Решение е оттеглено
горепосоченото разрешение за промяна в предназначението на обект: „Аптека в
магазин за промишлени стоки ЗОХ – бърза закуска – първи етап „Магазин за
промишлени стоки“, в обект: „Магазин за пакетирани хранителни стоки“. Мотивите
за издаването на процесния ИАА са следните: С Констативен протокол /КП/ от
7.07.2021 г. за извършена на място проверка за състоянието и експлоатацията на
обекта. След преразглеждане на наличната документация, въз основа на
констатирани нарушения, свързани с извършени строителни и монтажни работи /СМР/,
вкл. преустройство, промяна на предназначението и ползването му в отклонение на
акта за въвеждане в експлоатация, представляващи обстоятелства в противоречие с
правилата и нормите на ЗУТ и на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, Разрешението за
промяна е оттеглено.
Процесното Решение е получено от
адресата си на 15.07.2021 г., а жалбата е подадена на 26.07.2021г. – в рамките
на законния срок.
Според жалбоподателя мотивите,
изложени в акта, са неясни и неточни. От тях не се разбира въз основа на коя
законова норма по отношение на кой административен акт посочените в него
„заинтересовани лица“ са такива, не се разбира и кои са тези лица. Единствено
заинтересовано лице е жалбоподателят, като собственик на процесния обект и по
чиято инициатива е стартирало административното производство по издаване на
оттегленото Разрешение. Не става ясно в рамките на кое административно
производство е съставен цитирания КП от 7.07.2021 г. Самият собственик не е
присъствал на въпросната среща със заинтересовани лица и КП е съставен в негово
отсъствие – т.е. на него не му е предоставена възможност да вземе участие в
административната процедура по издаване на процесния ИАА.
Жалбоподателят намира процесното
Решение за нищожно, издадено при липсата на компетентност. Правото на отзив за
автора на ИАА е законова възможност за административния орган сам да оттегли,
отмени или измени издадения от него ИАА, но това следва да става само при
изрично предвидените по закон предпоставки – жалба от заинтересована страна и
определен срок, в който това право да се упражни. Отзивът може да се реализира
само тогава, когато е предвиден административен ред за оспорване на издадения
ИАА. Главният архитект няма такъв горестоящ административен орган, пред който
да е предвидена възможност за оспорване на актовете му, което прави отзивът
недопустим. Той би могъл при условията по чл. 157, ал. 1 от АПК, в случай, че
ИАА е оспорен по съдебен ред, да го оттегли, но не и да го измени. В случая
главният архитект не е имал компетентността сам да отмени /оттегли/ вече
издадения от него ИАА, поради което жалбоподателят счита, че оспореното решение
е нищожно.
Алтернативно излага становище за
незаконосъобразността на ИАА. По принцип разпоредбата на чл. 91 от АПК
предоставя възможност за административен орган, автор на ИАА, да коригира
решението си чрез форма на самоконтрол, като в резултат той може да оттегли,
отмени или измени издадения от него АА или документ, но за това той следва да е
бил сезиран с жалба или протест против него, които биха породили деволутивен
или суспензивен ефект. За да имат такъв ефект, те следва да изхождат от
заинтересовано лице с право на жалба. Съгласно чл. 147а, ал. 2 от ЗУТ разрешението
за промяна на предназначението се съобщава на заинтересованите лица по чл. 38
или чл. 39 от ЗУТ, но обекта, който касае процесното Решение, е с нежилищен
характер в заварена сграда, с оглед на което тези норми не са приложими и
единствена заинтересована страна се явява неговият собственик и настоящ
жалбоподател. Тъй като Разрешението ползва последния, той не е подавал такава
жалба, а друго лице няма право на жалба,
такава не е била подавана и административният орган няма право да оттегля вече
издадения от него ИАА.
За да е подадена надлежно жалба
против издаденото и в последствие оттеглено Разрешение, тя следва да е
депозирана в законен срок и да отговаря на изискванията на чл. 85, ал. 1 от АПК. Цитираната в оспорения ИАА среща от 5.07.2021 г. със заинтересовани не
може да играе ролята на такава жалба.
В случая липсват предпоставките
по чл. 91, ал. 1 от АПК за оттегляне на издадения ИАА– Разрешението за промяна
в предназначението на посочения обект. То е направено в противоречие с целта на
закона – да се осигури възможност на административния орган при строго
определени условия да отмени сам издаден от него АА, ако счете подадена против
него жалба за основателна. В случая обаче главният архитект е преследвал друга
цел, а именно – да отстрани последици от предполагаемо извършване на строителни
и монтажни работи в търговския обект, която би могла да се постигне в друго
производство – например това, по чл. 225а от ЗУТ.
Налице са, според жалбоподателя,
и съществени процесуални нарушения: лишаване на жалбоподателя от възможността
да участва в производството по издаването на ИАА – в случая на Решението. Той
не е поканен, нито е присъствал при срещата с неясно кои заинтересовани лица,
не е уведомяван за извършвана проверка, не му е връчен и препис от КП от 7.07.2021
г., като това е препятствало възможността той да изрази становище и да направи
възражения по констатациите.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Страната депозира допълнителни писмено становище и писмена защита по съществото
на спора, изготвени от упълномощен процесуален представител – адвокат.
Ответната страна,
редовно призована, се представлява от юрисконсулт П.Д., която оспорва
депозираната жалба и моли за оставяне на същата без уважение.
На основание чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка по отношение на изтъкнатите в
жалбата съображения за незаконосъобразност, както и за наличието на всички
основания за оспорване на процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.
Разгледана по същество
съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен
състав счита за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка:
Оттегленото Разрешение
за промяна в предназначението № 6 е издадено на 25.06.2021 г. от главен
архитект на Община Габрово. С него на жалбоподателя – „И.Ф.“***, е разрешено
извършване на такава промяна без извършване на СМР, на основание чл. 147а от ЗУТ на обект: „Магазин за промишлени стоки и ЗОХ – бърза закуска“, първи етап –
„Магазин за промишлени стоки“, в обект: „Магазин за пакетирани хранителни
стоки“. Обектът се намира в -*** по плана на гр. Габрово, трети етап, втора
част и касае самостоятелен обект с идентификатор по КККР 14218.510.509.1.14.
Същият е с административен адрес: гр. Габрово, ул. „***. Категорията на обекта
е четвърта, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 „д“ от ЗУТ. Разрешението се издава
при условие, че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, съгласно
цитираната норма.
Това разрешение е
издадено по инициатива на жалбоподателя, реализирана с подаването на Заявление
от 7.06.2021 г. Законосъобразността на издаденото Разрешение не е обект на
настоящия правен спор.
На 7.07.2021 г. е
съставен Констативен протокол /КП/ от длъжностни лица при Община Габрово, в
който е отразено, че на същата дата, в 9.30 часа, в търговски обект „***“,
находящ се на партерния етаж на сграда с идентификатор 14218.510.509.1 по КККР
на гр. Габрово, в присъствието на управител на търговския обект, бил направен
оглед на място. При него се установило, че са извършени ремонтни работи и
преустройства в обекта, а именно: премахнат е разделителен зид между двата
обекта – процесният и съседен – „ЗОХ – за бърза закуска“, като те са обединени
в обща търговска зала за настоящия търговски обект – „***“. Премахването на
делителния зид е свързано с демонтаж на тухлена зидария, но е видно, че е
запазен носещ конструктивен елемент – стоманобетонна греда. В другия обект –
„ЗОХ – бърза закуска“, на мястото, определено за щанд – барплот, чрез
преграждане с лека преградна стена от гипсокартон е обособено помещение за
офис. Входът на обекта „ЗОХ – бърза закуска“ е бил затворен и не се ползва, а
за достъп до обекта се ползва входа, определен за процесния обект. В резултат
на извършените ремонтни работи и преустройство двата обекта функционират заедно
като общ търговски обект и се ползват с предназначение – магазин за хранителни
стоки. Констатираните СМР, чрез които тези два обекта са обединени и
функционират заедно с ново предназначение, са извършени без издадени строителни
книжа. Въз основа на така установеното – че обектите не се ползват съобразно
предназначението си и в отклонение на актовете за въвеждане в експлоатация,
следва да се проведе процедура по чл. 178, ал. 4, във вр. с чл. 154, ал. 2, т.
6 от ЗУТ.
Процесното Решение №
01 от 9.07.2021 г. на главен архитект на Община Габрово е мотивирано с нормата
на чл. 91 от АПК, според която в 7-дневен срок от получаване на жалбата или
протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам
оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е
отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
С Определение № 733 от
30.07.2021 г. АСГ е указал на ответника, че в негова тежест е да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в ИАА, както и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му, вкл. че против оттегленото
Разрешение за промяна в предназначението заинтересована страна е подала жалба
или протест в законния срок, както и че ответникът е уведомил за това настоящия
жалбоподател и му е предоставил възможност да узнае за началото на
производството по издаването на процесния ИАА и да участва в него, като се
запознава с всички издадени в хода му документи и събрани доказателства, че му
е предоставил възможност той на свой ред да подава такива и да възразява срещу
установявания и действия в хода на процедурата.
По делото е приложен
отговор на кмета на Община Габрово до физическо лице, находящо се на
административния адрес, на който се намира и процесния обект, по негова жалба,
но и жалбата, и отговорът са от началото на 2021 г. – жалбата е от 29.01.2021 г.,
а отговорът – от 10.03.2021 г. – т.е. те са издадени още преди Разрешението за
промяна в предназначението и преди процесното Решение за неговото оттегляне,
поради което те нямат връзка с прилагане разпоредбата на чл. 91 от АПК. Други
доказателства ответникът по делото не е прилагал, вкл. и изисканата служебно
жалба против оттегленото Разрешение, каквато не се и цитира в преписката като
налична изобщо, поради което съдът намира, че не е депозирана такава жалба от
заинтересовано лице против оттегленото Разрешение за промяна в предназначението
от 25.06.2021 г. в законния срок по чл. 91 от АПК.
Съдът взе предвид, че
правото на отзив се съдържа в глава шеста на АПК – „Оспорване на
административните актове по съдебен ред“, но в случая не е започвало и не се е
развивало изобщо подобно производство, за да може да се реализира това право от
страна на административния орган, издал процесния ИАА. Няма данни Разрешението
за промяна в предназначението да е било оспорено и по съдебен ред. Жалба против
него от заинтересовано лице в законния срок изобщо не е била подавана.
В случая
административният орган не е имал правомощието да преразглежда вече издаден
ИАА. Този АА не е издаден и в процедура по възобновяване на административното
производство. В случай, че при проверка е било установено незаконно
строителство, то той е имал други правомощия и механизми за въздействие, вкл.
започване на производство по установяване и премахване на незаконно
строителство, но не и да реализира право на отзив, за което не са налице изрично
регламентираните в закона предпоставки и такова право не е налице. Поради липса
на депозирана жалба срещу Разрешението за промяна в предназначението от
заинтересована страна, за главния архитект не е възникнало правомощието по чл.
91 от АПК, което налага извода за липса на компетентност у органа да осъществи
това правомощие, с оглед на което процесното Решение следва да се прогласи за
нищожно.
„Правилни са обаче
другите изводи на съда, че оспорената заповед на главния архитект по чл. 91, ал. 1 АПК е нищожна, поради
липса на компетентност. Правото на отзив на органа, издател на акта, може да
бъде осъществено само при наличието на жалба срещу издаденото РС, от лице,
заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ да го обжалва. В
случая липсва подадена жалба срещу РС № 23 от 13.02.2017 г., поради което за
органа не е възникнало нито задължението, нито правото да упражни отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Отсъствието на
жалба, подадена от заинтересовано лице сочи на липса на компетентност у органа
да осъществи правомощието по чл. 91, ал. 1 АПК, поради което
оспорената заповед се явява нищожна.“ - Решение № 4172 от
1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6764/2019 г., II о.
„Преразглеждането на
административен акт по реда на чл. 91 от АПК може да бъде
упражнено само в случаите на оспорване на административния акт. В чл. 91, ал. 1 АПК е визирана
възможността за оттегляне на "оспорения акт", което еднозначно сочи,
че правото на отзив може да се упражни само при подадена редовна жалба.“
- Решение № 3850 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2020 г., III
о.
В същия смисъл: Решение № 545 от
18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6855/2020 г., 5-членен с-в;
Решение № 12786 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12595/2019 г., II
о.; Решение № 13564 от 3.11.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 6358/2020 г., V о. и др.
В случая са допуснати
и съществени нарушения на процедурата, като заинтересованото от оттегления ИАА
лице и настоящ жалбоподател не е било уведомено за започване на производство по
чл. 91 от АПК и не му е предоставена възможност да участва в него, като по този
начин той е лишен от правото си на защита в процеса. Дори и да са налице
установени нередности, свързани с извършени СМР в обекта, то на проверката е
следвало да бъде поканен и да участва представител на дружеството, явяващо се
негов собственик, а не управител на магазина, който няма данни да е имал
каквото и да било отношение към строителните дейности.
Не са налице и мотиви
в процесния ИАА, от които да е видно ясно по какви причини е отменено предходно
издаденото Разрешение, не е ясно кога са правени процесните СМР, от кого, не е
изследвано наличието на основания за това.
Въпреки тези
съществени нарушения на формата, процедурата и материалния закон, процесното
Решение следва да се прогласи за нищожно, т.к. страда от много по-съществен
порок – липса на компетентност на административния орган да го издаде, поради
липсата на предпоставки за това.
Жалбоподател е поискал
и присъждане на разноски още с подаването на жалбата си, каквито се дължат на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите се равняват на платена ДТ в размер на
50.00 лв. и 1 100.00 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, от
което 600.00 лв. са договорени с първоначален договор за правна защита и
съдействие от 20.07.2021 г., приложен още към депозираната жалба и за същото в
самия договор е отразено, че е заплатено в брой при подписването на договора, а
за останалата сума от 500.00 лв. е
сключен анекс от 19.10.2021 г., в който е посочено, че тя е платима по посочена
банкова сметка, ***. По нея е внесена обща сума от 1500.00 лв. за три дела –
адм. д. №№ 221, 222 и 165 от 2021 г. по описа на АСГ, едно от които е
настоящото, като по всяко от трите е приложен анекс към договора за правна
защита с договорено допълнително възнаграждение от по 500.00лв., поради което
съдът следва да приеме, че действително общата заплатена сума на адв. Й. по
адм. д. № 221 от 2021 г. е на стойност 1 100.00 лв. В о.с.з. ответникът не
оспорва размера на адвокатското възнаграждение като прекомерен.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2,
предл. първо, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ по жалба
вх. № СДА-01-1373 от 29.07.2021 г., подадена от „И.Ф.“***, ЕИК: *********, на Решение
№ 01 от 9.07.2021 г. на Главен архитект на Община Габрово, издадено на
основание чл. 91 от АПК, с което се оттегля Разрешение за промяна на
предназначение № 6 от 25.06.2021 г., издадено на основание чл. 147а от ЗУТ, за
обект, находящ се на административен адрес: гр. Габрово, ул. „***.
ОСЪЖДА Община Габрово
да заплати на „И.Ф.“***, ЕИК: ********* деловодни разноски на стойност 1150.00
/хиляда сто и петдесет/ лв., от които 50.00 лв. платена държавна такса и 1100.00
лв. – договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок с жалба, подадена чрез Административен съд Габрово
до Върховен административен съд.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА