№ 373
гр. Дупница, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510102288 по описа за 2024 година
ЕТ „П. С. 85“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Граф
Игнатиево, ул. „Граф Игнатиев” № 67, обл. Пловдив, представлявано от П. В. С., чрез адв. С.
П., съдебен адрес: гр. ***, е предявил срещу „Старата върба 1998“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Д.А., със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Вардар“ № 3,
иск с правно основание чл.324 ТЗ вр. с чл.195, ал.1, пр.1, вр. с чл. 193 от ЗЗД. Искането е за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 9576, 84 лв. (девет хиляди петстотин
седемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи продажната цена
на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Добло“, с рама № ***, без регистрационни номера, и
разноските за продажбата. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 01.08.2023 г. сключил с ответника договор за покупко-продажба
на моторно превозно средство, с който купил лек автомобил марка „Фиат“ модел „Добло“ с
рама № ***, работен обем на двигателя 1368, действайки от името на ЕТ „П. С. 85“, за
сумата от 9300 /девет хиляди и триста/ лева. Ответното дружество е търговец и извършва
продажба на автомобили. На същата дата сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила, като платил сумата 49, 84 лева, заплатил и месечна винетна
такса в размер на 27.00 лева. Било издадено разрешение за временно движение с peг. №
531М701, за да придвижи автомобила от гр. Дупница до с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив.
При купуването на автомобила с ищеца била съпругата му Р. С.ова С.а. След плащането на
посочените такси тръгнали от гр. Дупница за с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив. На
автомагистрала „Тракия“ в района на Пазарджик автомобилът се повредил и спрял. Ищецът
установил, че има повреда в двигателя и не може да запали. Веднага се обадил на
управителя на ответното дружество и съобщил за повредата, но отговорът бил, че при
продажбата автомобилът е бил изправен.
Ищецът заплатил сумата 200 лева на „Войнов пътна помощ“ ЕООД за
транспортиране на автомобила до сервиз. Впоследствие установил, че ремонтът на
двигателя е много скъп и не си струва да се извършва.
1
На 20.08.2023 г. с нотариална покана от призовкар при ЧСИ М. Д. ищецът уведомил
ответното дружество, че на основание чл. 195, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 193, ал. 1 от ЗЗД
считано от връчването й разваля договор за покупко-продажба на МПС от 01.08.2023 г., но
управителят на ответното дружество отказал да приеме поканата. Впоследствие ищецът
получил писмо от управителя на дружеството, с което не приема развалянето на договора за
покупко-продажба.
С получаването на исковата молба ответникът е уведомен за волята на ищеца,
договорът се счита за развален и от този момент за ответника възниква отговорността за
неизпълнение по сключения договор.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че сделката е между търговци
и редът за отговорност на продавача по ЗЗД е неприложим. Съгласно договора продавачът
не поема гаранция за евентуални технически проблеми. Автомобилът е предаден в изправно
състояние, след извършен оглед и тест от купувача. При огледа са установени явните
недостатъци /продаденият автомобил е употребяван/, като не са били налице скрити
недостатъци, а дори да има такива, са приложими разпоредбите на ТЗ.
В първото съдебно заседание ответникът е направил възражение за погасяване на
иска съгласно чл.197 ЗЗД, тъй като едва в съдебното заседание, т.е. след изтичане на
шестмесечния срок от предаването на вещта, е уточнен видът на настъпилата повреда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е обявено за безспорно сключването между страните на
01.08.2023 г. на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, с който ищецът
купил от ответника автомобил марка „Фиат“, модел „Добло“, с рама № ***, както и
извършването на оглед на автомобила от ищеца. Видно от представеното копие от договора
и издадената фактура и касов бон, платената от ищеца цена е 9 300 лв.
С покана с Вх.№00811/09.08.2023 г. на ЧСИ М. Д. ищецът е уведомил „Старата върба
1998“ ЕООД, че разваля описания договор за продажба, считано от връчването й поради
настъпила повреда в двигателя в деня на покупко-продажбата, поискал е връщане на
продажната цена с поето задължение да върне купения автомобил. Видно от съставената
разписка от ЧСИ от 20.08.2023 г., представителят на „Старата върба 1998“ ЕООД е отказал
да получи поканата.
С писмо от 28.08.2023 г. управителят на „Старата върба 1998“ ЕООД е посочил във
връзка с невръчената му покана с изявление за разваляне на договора, че автомобилът е
предаден технически изправен, че от поканата продавачът научил за настъпила повреда на
двигателя, но поради липса на конкретна информация за характера на повредата не са
налице предпоставките за разваляне на договора.
Ищецът е представил фактура за оказана пътна помощ на МПС марка „Фиат“, модел
„Добло“ от 89-ти км. на Автомагистрала Тракия до граф Игнатиево, съставена на 02.08.2023
г., както и доказателства за направени разноски във връзка с получаването на разрешение за
временно движение, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила и покупка на месечна винетна такса.
От показанията на свидетелката Р. С.а /съпруга на П. В. С./ се установява, че е
присъствала при сключването на описания договор. П. С. извършил външен оглед на
автомобила и го привел в движение. При запалването се чуло тракане, но продавачът ги
уверил, че това тракане се чува при движение на бензин, а при преминаване на метан
престава. След купуването на автомобила се придвижили по магистрала „Тракия“ до района
на гр. Пазарджик, където двигателят изгаснал и повече не проработил. П. С. уведомил по
телефона продавача за настъпилата повреда и поискал съдействието му, тъй като в колата
нямало необходимите приспособления за издърпването й. Със специализиран автомобил
2
транспортирали процесния до сервиз, в който установили повреда в двигателя - счупено
бутало. П. С. уведомил по телефона продавача за тези обстоятелства и поискал да му бъде
върната платената цена.
От показанията на свидетеля Р.А. /баща на управителя на ответното дружество/ се
установява, че е съдействал при сключването на договора за продажба на процесния
автомобил. Купувачът тествал автомобила, като се придвижил с него около автокъщата.
Привечер на същия ден купувачът го уведомил по телефона, че в района на гр. Пазарджик
колата е спряла и поискал крик и ключ за гумите, които свидетелят изпратил по куриер,
както и сумата 100 лв. за пътна помощ.
В заключението на вещото лице по назначената съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, се посочва, че при огледа на автомобила е
установена повреда на буталната глава на първи цилиндър, като част от ръба на буталото е
счупена. Основни възможни причини за тази повреда /като не е изключено и наличие на
друга причина - уточнено в с.з./, са: работа с бедна горивна смес /при повреда в дюзата –
уточнено в с.з./; детонации; лошо смазване; повреда в инжекционната система; прегряване
на двигателя. За модела, към който спада процесният автомобил, е характерна уязвимост на
двигателя при замърсяване на газовите инжектори, като е възможно с времето газовите дюзи
да започват да подават бедна горивна смес, както и да настъпи прегаряне на изпускателните
клапани, което също увеличава риска от детонации. По отношение на прегряването като
възможна причина в съдебното заседание вещото лице е уточнило, че теоретично е
възможно прегряване на двигателя да е било налице и непосредствено преди повредата, но
по-вероятно е да се стигне до промяна в механичните свойства на буталото и оттам до
увреждането му при системно прегряване.
Установеното от показанията на свидетелката С.а тракане при запалването на
двигателя е индикатор за проблем в горната част на двигателя – бутала, клапани, подаване
на горИ. и др. Такава техническа неизправност, която да е довела до настъпилото
впоследствие счупване на буталото, не е могла да бъде установена при огледа на автомобила
преди покупката, тъй като повреда в буталото в начален стадий няма задължително видими
външни признаци. Единствен начин да се открие повредата на буталото преди да настъпи
разрушаването му е чрез внимателно прослушване от специалист на шумовете при
запалване и натоварване на двигателя, да се направи тест на компресията в цилиндрите със
специален уред и ендоскопски оглед на вътрешността на цилиндрите.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл.324 ТЗ вр. с чл. 195, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.
193 от ЗЗД. Неоснователно е възражението, че сделката е между търговци и редът за
отговорност на продавача по ЗЗД е неприложим. Доколкото Търговският закон не съдържа
правила при продажба на вещи с недостатък, приложими са съответно правилата на ЗЗД в
тази му част /чл.193 - чл.198/. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
предвиденото в договора употребление.
Правото на купувача да върне вещта поради недостатъците й /по чл. 195, вр. чл. 193
ЗЗД/ е особено приложение на установената в чл. 87 ЗЗД възможност за разваляне на
договора, с разликата, че развалянето не е обусловено от вина у продавача /той може и да не
е знаел за недостатъците/ и не е обусловено от изтичане на срок за изпълнение, даден от
продавача /Определение № 994 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3944/2015 г., III г. о., ГК,
Решение № 156 от 30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 772/2011 г., II т. о./.
В конкретния случай е безспорно сключването между страните на договор за
продажба на описания автомобил след преглед и тест от купувача, заплащането на
3
продажната цена и отпътуването на П. С. и свидетелката Р. С.а от гр. Дупница с купения
автомобил. Поради това съгласно чл.324 ТЗ и чл. 194 ЗЗД вещта се смята одобрена, освен
ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен
преглед, т.е. скрити недостатъци; в последния случай правата на купувача се запазват, ако
той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.
Следователно в тежест на ищеца е да докаже наличие на скрити недостатъци на
автомобила, купен от ответника, които съществено намаляват годността на автомобила за
обикновеното му употребление; уведомяване на продавача за скритите недостатъци веднага
след установяването им.
В тежест на ответника е установяването на обстоятелствата, на които основава
направените възражения за липса на скрити недостатъци на продадената вещ.
От заключението на вещото лице по назначената авто-техническа експертиза се
установи настъпила повреда в двигателя на автомобила /счупване на буталото на един от
цилиндрите/, довела до невъзможност за придвижване с автомобила, респ. – до негодност за
обикновената му употреба. Вещото лице е посочило, че повреда в буталото в начален стадий
не е могла да бъде установена при огледа на автомобила преди покупката, тъй като изисква
провеждане на експертно прослушване на шумовете при работа на двигателя и изследвания
с прибори, отново от професионалист. Следователно по делото е безспорно установено
наличие при процесния автомобил на скрит недостатък. Знанието на продавача за този
недостатък е ирелевантно за отговорността му – чл.193, ал.3, изр.1 ЗЗД; неоснователен е и
доводът за съдържаща се в договора клауза за освобождаване на продавача от отговорност –
съгласно чл.193, ал.3, изр.2 ЗЗД, тази клауза е недействителна.
Във връзка с доводите за евентуално наличие на вина у купувача за настъпването на
повредата по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства – не са такива
доказателства въпросите към вещото лице за хипотетична възможност за настъпване на
повредата при нетипично управление на автомобила, при липса на събрани доказателства за
такова нетипично управление.
От гласните доказателства по делото безспорно се установи и уведомяването на
продавача за настъпилата повреда незабавно, в деня на настъпването й, което се сочи и от
разпитания по инициатива на ответника свидетел Р.А..
Поради изложеното са налице предпоставките по чл.195, ал.1 и сл. ЗЗД за възникване
на правото на купувача да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата. Възражението за погасяване на иска по давност съгласно разпоредбата на
чл.197 ЗЗД е преклудирано, тъй като не е направено в срока за отговор по чл.131 ГПК.
Предпоставка да бъде направено това възражение не е посочването на конкретната
настъпила повреда – правата на купувача не са различни при различните скрити
недостатъци, за да бъде конкретизирането им в съдебно заседание основание едва тогава да
бъде направено възражение за погасяване на правата на купувача по давност.
Отделно от изложеното, исковата молба, съдържаща изложение на обстоятелствата
във връзка с настъпилата повреда, е депозирана на 11.10.2023 г., в рамките на шестмесечния
срок по чл.197, ал.2 ЗЗД от предаването на вещта /01.08.2023 г./.
Правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява
упражняване на правото да развали едностранно договора за продажба. Разликите в
сравнение с общата уредба на развалянето по чл.87 ЗЗД са свързани с липса на изискване
неизпълнението да е виновно и за предоставяне на подходящ срок за изпълнение, но не и
досежно начина, по който се разваля договора - чрез едностранно изявление.
Съдът счита, че с връчването чрез ЧСИ на такова писмено изявление на купувача
договорът е развален. Отказът на продавача да получи изявлението не засяга редовността на
връчването, съгласно чл.43 от ЗЧСИ във вр. с чл.44, ал.1, изр. посл. ГПК. От изпратеното
4
впоследствие писмо от продавача до купувача е видно, че въпреки отказа той се е запознал
със съдържанието на изявлението на купувача.
Отделно от горното, подаването на исковата молба, съдържаща искане за връщане на
платената за вещта цена, също следва да се преценява като изявление за разваляне на
договора поради неизпълнението му, като с получаване на препис от нея развалянето следва
да се счита настъпило /Решение № 156 от 30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 772/2011 г., II т. о.,
ТК/.
Фактическото връщане на вещта с недостатъци не е предпоставка за надлежното
упражняване правата на купувача по чл.195, ал.1 ЗЗД - връщането на вещта е последица от
развалянето на договора и не може да се разглежда едновременно с това и като условие за
настъпването му /Решение № 156 от 30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 772/2011 г., II т. о., ТК/.
В случая предмет на договора е вещ, чието фактическо преместване и/или съхранение
изисква специална подготовка и организация и съответно съдействие от страна на самия
продавач. Безспорно установено по делото е, че купувачът изрично е заявил воля да върне
вещта, съобразно разпоредбата на чл.195, ал.1 ЗЗД.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, респ. -
като последица от развалянето на процесния договор ответникът дължи връщане на цената
на вещта /9300 лв./ и установените от представените писмени доказателства разноски за
продажбата /за сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила –
49, 84 лв., за месечна винетна такса – 27 лв., за ползвана пътна помощ – 200 лв./ в размер
общо на 276, 84 лв.
При този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски по делото за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и за
адвокатско възнаграждение в размер общо на 2333, 07 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Старата върба 1998“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ЕТ „П. С.
85“, ЕИК *********, сумата 9576, 84 лв. (девет хиляди петстотин седемдесет и шест лева и
осемдесет и четири стотинки), представляващи платената по договор от 01.08.2023 г.
продажна цена за лек автомобил марка „Фиат“, модел „Добло“, с рама № ***, без
регистрационни номера /9300 лв./, и разноските за продажбата /за сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила – 49, 84 лв., за месечна винетна такса –
27 лв., за ползвана пътна помощ – 200 лв./.
ОСЪЖДА „Старата върба 1998“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ЕТ „П. С. 85“,
ЕИК *********, разноски по делото в размер на 2333, 07 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5