РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1446/13.7.2021г.
гр. Пловдив, 13 юли 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV
състав, в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1585 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Оспорва се Решение № 146/28.05.2021г. на директора на ТД
на НАП гр.Пловдив, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С210016-023-0001391/18.05.2021г., издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
Жалбоподателят „КЪНСТРАКШЪНС
2018“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 8,
представлявано от управителя М.Н.П., моли да се отмени изцяло решението и
потвърденото с него постановление. Твърди, че не е налице основание за налагане
на обезпечителна мярка, тъй като дружеството е погасило почти изцяло
задълженията, които са предмет на ревизията. Прави възражение, че е налице
противоречие и с влязло в сила съдебно решение, постановено по КАД №
8692/2020г. на ВАС, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт №
Р-16001618005423-091-001/03.04.2019г. Твърди, че не е налице обезпечителна нужда, предвид липсата на затруднение
при събирането на публичните вземания и липсата на невъзможност за това.
Позовава се на акт за прихващане и възстановяване. Прави възражение за липса на
мотиви в акта, с който се налага предварителното обезпечение. Представя писмени
доказателствени средства и претендира разноски.
Ответникът по
жалбата - Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Е., оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Обосновава
се с наличието на обезпечителна нужда, като твърди, че внесената от
жалбоподателя сума е с около 150 000лв. по-малко от размера на очакваните
публични вземания. Твърди, че наложените мерки няма да затруднят дейността на
дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на
доказателствата към приложената административна преписка, намери за установено
следното:
По допустимостта :
Постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е обжалвано в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията
на приходната администрация орган, който се е произнесъл в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК. В
преписката не са представени доказателства за датата на връчване на решението.
Поради това и поради липсата на възражения в тази насока, съдът приема жалбата до
съда за подадена в срока по чл.197,ал.2 от ДОПК. Ето защо е процесуално
ДОПУСТИМА.
По същество:
С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки изх. № С210016-023-0001391/18.05.2021г., издадено от старши публичен
изпълнител при ТД на НАП, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с мотив, че дружеството
не притежава движимо/недвижимо имущество, което да послужи за обезпечаване на
очакваните задължения по ревизия, възложена със ЗВР №
Р-16001621002830-020-001/14.05.2021г. и с оглед гарантиране интереса на държавата,
е наложена обезпечителна мярка – запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в
Българо-американска кредитна банка АД и в Търговска банка АД в размер на
предполагаемия размер на задълженията 780 539,57лв.
Допуснатото
обезпечение е обжалвано от задълженото лице пред Директора на ТД на НАП гр.
Пловдив, който с решението си го е потвърдил.
За да постанови
процесното решение горестоящият в йерархията административен орган е приел, че във
връзка с решение № 3824/25.03.2021г. на ВАС, постановено по адм.д.№
8692/2020г., с което е обявен за нищожен РА № Р-16001618005423-091-001/03.04.2019г.,
от странна приходните органи е възложена нова ревизия за същите задължения за
ДДС за периода 23.02.2018г.-31.10.2018г., тъй като решението на съда не е
разглеждало спора по същество. Прието е, че дружеството не притежава
дълготрайни активи, които да обезпечават очакваните задължения. Мотивирано е
още, че предварителните обезпечителни мерки имат за цел да се съхрани
имуществото в патримониума на ревизираното лице и да му се отнеме възможността
да се разпореди с активите си преди да е започнала процедура по принудително
събиране. На това основание е прието, че не са налице основания за отмяна на
наложената мярка.
Решението е неправилно.
Видно от събраните
в хода на настоящото производство доказателства е, че сумите по задълженията,
чието събиране се обезпечава, вече са били прихванати със суми за
възстановяване по АПВ № П-16001620049312-00-001/02.04.2020г. От мотивите на
този АПВ става ясно по несъмнен начин, че предмет на прихващане са били именно
задължения по РА № Р-16001618005423-091-001/03.04.2019г., които задължения са и
предмет на възложената със ЗВР № Р-16001621002830-020-001/14.05.2021г. нова ревизия след обявяването на първия
ревизионен акт за нищожен. По преписката приходната администрация е пропуснала
да представи въпросната ЗВР, но сама твърди идентичност на предмета на
ревизията. Пропуснато е и в постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, и в решението на директора на ТД на НАП да се спомене
въпросния факт на прихващане и да се изложат мотиви в тази връзка. Наличието на
разлика в размера на очакваните задължения е единствено по отношение на лихвите
и изобщо не се подлага на анализ. Фактът на прихващането означава, че
очакваното задължение вече е събрано от приходната администрация, което води до
липса на обезпечителна нужда в частта, в
която е налице прихващане. Такава е налице единствено за разликата в
размера на очакваните вземания и то след пълна и обстойна преценка от страна на
публичния изпълнител относно това колко е прихванатото и какъв е предмета на
новата ревизия, както и би била налице за целия размер на задълженията, но ако
прихванатата сума е била възстановена. Подобно нещо обаче не се и твърди от
ответната страна.
Освен липса на
обезпечителна нужда по отношение на прихваната част от задълженията, за целия
размер на наложеното обезпечение се констатира неспазване на изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Разпоредбата на чл.
197, ал. 3 от ДОПК обхваща три хипотези за отмяна на обезпечителната мярка,
относима в случая е третата хипотеза - ако
не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по
чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.
Според първата от
цитираните разпоредби, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
(РА) органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
Следователно,
предпоставките, при наличие на които публичният изпълнител може да предприеме
действия по налагане предварителни обезпечителни мерки, са неприключило
ревизионно производство (като това може да стане или в хода на ревизията, или
най-късно при издаване на РА) и мотивирано искане за налагането им от органа по
приходите, извършващ ревизията.
Противно на
твърдението на ответника в процесния случай от представената по делото
административна преписка не се
установява да е осъществен фактическият състав, визиран в разпоредбата на чл.
121, ал. 1 от ДОПК, защото не се установява към датата на издаване на спорното
ПНПОМ да е налице ревизионно производство осъществявано по отношение на „КЪНСТРАКШЪНС
2018“ ЕООД. Обстоятелството, че в разглежданото ПНПОМ и в потвърждаващото го
решение се цитира Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР), без същата да е
представена от страна на ответния административен орган по делото, не може да
обоснове извод, че процесната обезпечителна мярка е наложена в хода на ревизия
извършвана на жалбоподателя.
Изрични са
указанията на съда за представянето на административната преписка в цялост,
дадени с разпореждане № 3765/17.06.2021г., както и относно разпределението на
доказателствената тежест.
Липсва и
мотивираното искане, въз основа на което е издадено постановлението. Тоест, липсват
годни доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод, че
публичният изпълнител е бил надлежно сезиран да наложи обсъжданата
предварителна обезпечителна мярка, още по-малко са налице доказателства, че
процесната мярка е наложена в хода на ревизия, извършвана по отношение на
жалбоподател (поради липса, каза се, на представена от страна на
административния орган ЗВР).
Липсата на
мотивираното искане, въз основа на което е издадено постановлението за налагане
на предварителни обезпечителни мерки, е пречка да се установи и какви са мотивите,
относно дейността на проверяваното дружество, съществуването на установени и
непогасени публични задължения или на информация за поведение на некоректен
длъжник. От тук, не става ясно защо се приема, че ще се създадат затруднения
при изпълнение на задължението.
Липсват и доказателствата,
въз основа на които са направени изводите на приходната администрация относно
липсата на други активи на ревизираното дружество и относно неговата дейност.
Така, изводът, че дружеството не разполага с други активи, които да послужат за
обезпечение на вземанията, е необоснован. Последното е необходимо с оглед
спазването на принципа на чл.121,ал.3 от ДОПК да не се налагат обезпечителни мерки, при които ще се възпрепятства
сериозно дейността на ревизираното лице, което условие също не е изпълнено.
По изложените
съображения жалбата се явява основателна. Това налага оспореният
административен акт и потвърденото с него ПНПОМ да бъдат отменени.
За
разноските:
При посочения изход
на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя се следва
присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса от 50лв. и възнаграждение
за един адвокат според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на
500лв. Претендирания размер по представения списък на разноските е прекомерен и
с оглед възражението на ответника в тази насока, направено с първоначалното
становище по жалбата, не следва да се присъжда. В случая разпоредбата на
чл.8,ал.1 от Наредбата е неприложима, тъй като предмет на оспорване тук е не
размерът на задълженията, а правилността на действията на публичния изпълнител.
Водим от горното,
Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „КЪНСТРАКШЪНС
2018“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 8,
представлявано от управителя М.Н.П. Решение
№ 146/28.05.2021г. на директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което е потвърдено
постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С210016-023-0001391/18.05.2021г.,
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
ОТМЕНЯ постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С210016-023-0001391/18.05.2021г., издадено от старши публичен изпълнител
при ТД на НАП, с което на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, по отношение на „КЪНСТРАКШЪНС
2018“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена обезпечителна мярка – запор върху налични
и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „Българо-американска кредитна банка“ АД и
в „Търговска банка“ АД до предполагаем размер от 780 539,57лв. на публично
вземане предмет на ревизия, възложена със ЗВР №
Р-16001621002830-020-001/14.05.2021г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 8, представлявано от управителя М.Н.П. сумата
от 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: