РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Плевен, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, *** ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430106045 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното :
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Плeвeн, ”Източна индустриална зона” 128, представлявано от
***, чрез *** съдебен адрес: *** против Ж. Р. З., ЛНЧ **********, адрес: ***,
в която се твърди следното : ответникът е клиент на „Топлофикация - Плевен“
АД и дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
негов съсобствен топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: ***.
Същият е придобил 1/2 идеална част от процесния имот, видно от
приложения Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, НД №
***/*** г. по описа на ***.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
са следните: като собственик на топлоснабдения имот, находящ се в ***,
1
ответникът е клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла
на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за тях
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Ответникът с абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
Вземането е за следното : Сума за отопление с ИРУ, начислена за
периодите, посочени в петитума на исковата молба в размер на 1847,86 лв.;
2
Сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 282,89 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 617,42 лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 1571,69 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 167,12 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 0лв. Заявява се, че в имота има
монтирани измерващи и отоплителни уреди в имота на ответната страна,
както следва: 2 бр. водомери за БГВ, 7 бр. индивидуални разпределителни
уреда /ИРУ/, щранг-лира в баня.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди Ж. Р.
З., ЛНЧ **********, адрес: *** да заплати на „Топлофикация - Плевен“ АД
1/2 част от консумирана топлинна енергия, доставена до съсобствения му
имот, находящ се в адрес ***, възлизаща на сума в размер на 2243, 49 лв.
главница — представляваща 1/2 част от стойността на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.07.20201г. до 31.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумите.
В срок не е е депозиран писмен отговор от ответната страна.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ***, която заявява , че с
оглед извършено на 15.01.2024год. частично плащане от ответника
,претенцията възлиза за сумите, както следва : главница 1821,56лв., ведно със
законната лихва от 15.01.2024год., и лихва за забава – 283,02лв.Претендират
се разноскте по делото, за които е представен списък съгласно чл.80 от ГПк –
приложен на л.63 от делото.
В о.с.з. от ответникът не се явява и не се представлява. Съдът, с
мотивирано определение, е дал хода на делото в проведеното на
19.02.2024год. о.с.з.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан.
По делото не се спори, а това се установява и от приобщените писмени
доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, находящ
3
се в ***, като претенцията е за ½ ид.част от процесната партида. Исковете не
са оспорени по основание и размер от ответника, както и не са оспорени
представените с исковата молба писмени доказателства. Не е депозиран
писмен отговор в срока, регламентиран в закона и указан на ответната страна.
Следва да се вземе предвид твърдения факт от страна на процесуалния
представител на ищеца, а имено, че в хода на делото, след депозиране на
исковата молаб, ответникът е извършил частично плащане, поради което
същото е отнесено към дължимата главница – заявено в о.с.з. от ***.
Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Установен е по делото фактът
на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на
чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца
ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква
въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1
от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява
по публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят
на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане
и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145,
ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на
чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
4
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на
топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от
ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост, съобразно чл.140 ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в
ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема
и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д. №15/2009г. на Конституционния съд
на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1,
т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата. По силата на чл.31
ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
5
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по делото
има качеството на собственк на топлоснабден имот, находящ се на посочения
по-горе адрес в ***, както и на потребител на ТЕ за процесния период, и
съответно дължат плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.
Искът следва да се уважи, така, както е предявен, при отчитане на
извършеното плащане в хода на делото.
По отношение разноските по делото: пр този изход на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца – 139,74лв. държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ Ж. Р. З., роден
на *** год., адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Плевен“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плeвeн, ”Източна
индустриална зона” 128, представлявано от ***, 1/2 част от консумирана
топлинна енергия, доставена до съсобствения му имот, находящ се в адрес
***, възлизаща на сума в размер на 1821,56 лв. главница - незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.07.20201г. до 31.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2024год., до
окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в размер
283,02лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПКЖ. Р. З., роден на *** год.-,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Плевен“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Плeвeн, ”Източна индустриална зона”
128, представлявано от *** разноски по делото в размер - 139,74лв. държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6